Дива патица между дърветата
Станислав Стратиев
108 от 759 стр.
12.99 лв. за целия сборник
След Пътешествие без куфар и Самотните вятърни мелници съм затруднен да пиша за тази повест.
Ще ви спестя приказките за младежа, пълен с идеали и мечти, който се сблъсква с истинския живот. За пазачът на крепостта, който слага 'в ревизия сме' на входа на древното укрепление. За голямата любов и разделените пътища, които хващат за гърлото.
И повечето неща са забавни, а след последната страница е тъжно, тъжно. Но пък истинско.
Стратиев е добър, пипа изкусно и знае какво точно да разкаже, за да ви вкара в картината. Ако ви се намира, пробвайте.
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 6/8 - Ася, Ася..
ноември 27, 2007
Дива патица между дърветата
Етикети: народна младеж 1 коментара
ноември 19, 2007
Отбой в полунощ
Уилям Уортън
ИК Рата
206 страници
7.50 лв.
За тази книга искам да пиша с най-топли чувства. Не съм убеден, че топли е идеалната дума обаче. Но ако бях казал, че искам да пиша за неколцината деца, които са принудени да участват в безумията на войната, с любов или обич, щеше да е още по-странно. Нали?
Обаче ще го направя, честно. Ето: искам да пиша с любов за историята в "Отбой в полунощ", за героите на Уортън, за живота.
Такива писания по принцип не ми се удават.
Не съм се разчувствал, спокойно.
Това не е книга, която цели да те разнежи, показвайки ти ужаса и безмислието на войната. Нито да те разплаче, размекне и превърне в антифашист. Всъщност е весела история от онези, които те разсмиват искрено, а накрая те оставят с тъжна усмивка и силно желание за живот.
Това е историята на няколко момчета. Членове на ПОСРА (програмата за обучение на специалния резерв в армията), в момента специален разузнавателен отряд. Почти всички под 20 години и девствени. Интелигентни доста над средното. Изпратени на мисия в заснежените Арденски гори в края на 45-а, за да съберат информация за врага.
Звучи момчешко и донякъде е така.
Уил Нот (или просто Уонт; хаха?) разказва за всичко, което се случва под падащия над изоставения замък сняг. Окопите, бриджът без карти, караулите, играта на думи, спомените, коледата, германците, гранатите от сняг, планът, развръзката. Всичко. И е смешно, забавно, ала и мъчно, и тъжно. Но изпълва с желание за живот.
Харесвам сегашното продължително. Харесвам и стила на Уортън, начина по който описва - плътно, без да се губи динамиката. И диалозите харесвам. И начинът, по който един възрастен вече писател, сам преживял войната, разказва за нея през погледа на невръстните си, умни герои.
Харесвам и "Пилето", това за протокола.
Всъщност, мислех да не ви разказвам всички тези неща, а просто да преписвам части от книгата, слагайки в края един линк към блога на Джен, където тя е разказала всичко за "Отбой в полунощ" много по-добре от мен.
Но се отказах, явно. Просто не мога да препиша цялата книга, нито пък да отбия номера само с един линк. Всъщност мога, но не това е идеята.
Препоръчвам с две ръце.
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 19/20 - заловете език
ИК Рата
206 страници
7.50 лв.
За тази книга искам да пиша с най-топли чувства. Не съм убеден, че топли е идеалната дума обаче. Но ако бях казал, че искам да пиша за неколцината деца, които са принудени да участват в безумията на войната, с любов или обич, щеше да е още по-странно. Нали?
Обаче ще го направя, честно. Ето: искам да пиша с любов за историята в "Отбой в полунощ", за героите на Уортън, за живота.
Такива писания по принцип не ми се удават.
Не съм се разчувствал, спокойно.
Това не е книга, която цели да те разнежи, показвайки ти ужаса и безмислието на войната. Нито да те разплаче, размекне и превърне в антифашист. Всъщност е весела история от онези, които те разсмиват искрено, а накрая те оставят с тъжна усмивка и силно желание за живот.
Това е историята на няколко момчета. Членове на ПОСРА (програмата за обучение на специалния резерв в армията), в момента специален разузнавателен отряд. Почти всички под 20 години и девствени. Интелигентни доста над средното. Изпратени на мисия в заснежените Арденски гори в края на 45-а, за да съберат информация за врага.
Звучи момчешко и донякъде е така.
Уил Нот (или просто Уонт; хаха?) разказва за всичко, което се случва под падащия над изоставения замък сняг. Окопите, бриджът без карти, караулите, играта на думи, спомените, коледата, германците, гранатите от сняг, планът, развръзката. Всичко. И е смешно, забавно, ала и мъчно, и тъжно. Но изпълва с желание за живот.
Харесвам сегашното продължително. Харесвам и стила на Уортън, начина по който описва - плътно, без да се губи динамиката. И диалозите харесвам. И начинът, по който един възрастен вече писател, сам преживял войната, разказва за нея през погледа на невръстните си, умни герои.
Харесвам и "Пилето", това за протокола.
Всъщност, мислех да не ви разказвам всички тези неща, а просто да преписвам части от книгата, слагайки в края един линк към блога на Джен, където тя е разказала всичко за "Отбой в полунощ" много по-добре от мен.
Но се отказах, явно. Просто не мога да препиша цялата книга, нито пък да отбия номера само с един линк. Всъщност мога, но не това е идеята.
Препоръчвам с две ръце.
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 19/20 - заловете език
Етикети: горчилка, златен фон, история, култ, лайф ис лайф 7 коментара
ноември 06, 2007
Светът на Пел 1 и 2
Светът на Пел 1 и 2
К. Дж. Чери
ИК Камея + Аргус
страници 219 + 296
цена 800 + 3500 лв.
Това ми отне доста време. Причините са ясни, не става въпрос за минуси откъм четивност. Просто понякога сънят е по-силен от волята да четеш до късно на нощна лампа. Есенно - зимна умора, да речем.
Почти месец без публикация. Браво на мен.
Чел съм (може би не цялата) първа част преди доста години. Нямам представа защо, след като е явно, че това (1) в долния десен ъгъл на предната корица предполага и други цифри в последствие.
Не помнех подробности, но помня, че ми хареса. Помня, че търсих продължението.
Помних името Мазиан.
Сега помня и други.
И така, купих си втора част, сложих я на нощното шкафче и подхванах отначало първата. Бях забравил почти всичко. А именно: на Станция Пел пристигат хиляди бежанци от други унищожени бази. И тя остава последния неутрален остров в морето от военни действия между Компанията и Съюза. Политика, военни действия, човешки драми. Ескалиращата криза на всички нива е налице, разрешението на проблемите изглежда невъзможно.
Така написано звучи банално. Обаче не се оставяйте да ви заблудя.
Това е книга за сблъсъците между хора, характери и позиции. Няма добри и лоши, черни и бели. Някои са по-симпатични, други - не толкова. Но всеки действа правилно според целите и убежденията си. Без излишно демонизиране на едната или другата враждуваща страна.
По този начин действията на героите изглеждат достоверни и възможни. А героите в "Светът на Пел", от чиито действия зависи историята, са много. Това, в комбинация с клаустрофобичната атмосфера на коридорите в станцията и космическите кораби, е единствения минус, за който мога да се сетя. Но той се компенсира с чудесна история, майсторски преплетени (и разплетени) сюжетни нишки, наистина силните характери и възможността за пълно потапяне във вселената на Чери.
Разказът върви гладко, премерено, без излишни кръпки или размотаване. И което ме радва изключително много - финалът е страхотен. Все по-забързан, достоверен, истински. Хубав, без да е толкова хепи; логичен, без да е брутално нагласен.
Ще ви препоръчам тези две книги, ако харесвате сериозните космически истории, в които хората са по-важни от бластерите. Които трябва да четете внимателно, заради което те ви се отплащат с истинско качество и много хубави спомени.
А пък има и награда Хюго, между другото.
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 13/15 - Сигни Малори > Мазиан
Етикети: фантастика 10 коментара
Абонамент за:
Публикации (Atom)