Хищните вещи на века
А. и Б. Стругацки
библиотека ГАЛАКТИКА
Хубавите работи стават случайно. Или бавно, как беше точно?
Няма значение. Тази стана случайно. И много бързо.
Стоя си, значи, преди няколко дни и се чудя какво да чета. Оглеждам библиотеката, позабавям се на рафта с по-старите книги и - оп! - изваждам "Хищните вещи на века". Заради заглавивието, забележете. Бях забравил, че е на Стругацки. Ако се бях сетил, сигурно нямаше да я взема.
Истината е, че няколко пъти съм започвал техни книги и така не успях да стигна до края. "Охлюв по склона" май я изгубих, а "Трудно е да бъдеш бог" зарязах след двайсет страници.
Бях предубеден. Мислил съм си това, което и много от вас (навярно) са мислили - че пишат за неща, които не ме интересуват, с политическа окраска, с тоя досаден соц език, пропагандиращ мухлясали идеи.
Мислил съм си, че не стават, честно казано.
А тази книга ми хареса много. Имам предвид много.
И което ме изненада най-приятно - написана е по чудесен начин. Супер четивна (за две вечери я прочетох), с много балансиран изказ откъм диалози-описание, с много ярки и запомнящи се герои. Ама наистина ярки - помня всички, които са казали повече от две думи, помня прякорите им, погледа им, поведението, всичко.
А главният.. Главният герой е симпатяга. Наистина. Това е думата. Имам навика да чета на всеослушание култовите реплики, които срещам в книгите. За да им се порадват и околните. От "Хищните вещи на века" четох доста, да ви кажа.
Ако Иван Жилин беше частен детектив, щеше да остави зад себе си доста известни колеги, сигурен съм. Остроумен, забавен, мъжкар. Но по оня ненатрапчив начин, който е много по-реалистичен и истински.
С две думи - книгата е написана добре. Много добре дори. Диалози, описания, герои, структура. И финалът си е на място.
Романът е писан през 65-а година. Мисля си за този факт и няма как да не призная, че написаното вътре никак, ама НИКАК, не звучи като от 65-а. Нито е демоде, нито идеите са в паяжина (поне 92% от тях, де), нито хората са едновремешни.
Заглавието на английското издание е 'The Final Circle of Paradise' и няма да е лошо да тръгнем от това, ако ще си говорим за сюжет.
Хедонистичният, безделен и безметежен живот ли е това, към което всъщност се стремят хората?
Някои казват, че това е книга за хората в условия на пълна задоволеност. Други - че е за наркотиците, ескейпизма и за факторите, които водят до това. Трети намекват, че си е критика на западното общество, което тъне в безпросветност, леност и деградация. Четвърти ще говорят за застой, регрес и упадък сред хора, чиито единствени мисли са свързани със стомаха, блаженството и измамните илюзии.
Сигурно всички са прави по малко.
Всъщност всичко опира до избора. Избор на реалност, на среда, на начин на живот. Избор да се бориш или не с изкушението, с тълпата, с времето си. С начина, по който мечтите стават реалност и със самите мечти.
Ако ви звучи твърде психо-задълбаващо - лъжете се. Книгата се чете леко и бързо.
Четивност и възможност да се замислиш след последната страница. Какво повече му трябва на човек?
Препоръчвам с две ръце.
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 9/10 - общодостъпни изкушения