октомври 14, 2012

Среща с Рама

Среща с Рама
Артър Кларк







Вече забравих преди колко месеца я прочетох. Помня колко смислена и лаконична е книгата. И колко въобрaжение може да се изсипе, дори когато трябва да спазваш всички физични закони на Вселената.

Огромен непознат обект се появява в Слънчевата система и приближава слънцето. Произходът му не е естествен, видно от перфектната цилиндрична форма с размери 50км. дължина и 20км. в диаметър. Хората не са сигурни дали цялата ситуация е закачливо намигване или тик, но решават да изпратят кораб, който да провери дали това е събитието на столетието или на събитието на хилядолетието. Кръщават кораба Рама.
Представете си, че влизате в мрака на такъв цилиндър. Сега си представете, че нещо започва да свети. И че няма никакво време, защото Слънцето е все по-близо, а заледеното море се връща към живот.

Стегнато, умно, смислено, логично. В мрака на Рама вселенските правила също трябва да се спазват. Променливата гравитация ще се отрази на физическата ви издръжливост, а метеорологичният модел на завихрящите се въздушни маси в сърцето на космически кораб не е майтап.
Препоръчва се на мислещи хора в научно-популярно настроение. Да се избягва от търсачи на високи литературни скокове.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 5/6 - А, пасатите!