За лентяйството

из"Празни мисли на един празен човек"
Джеръм К. Джеръм
цена 6 лв. с вкл. ДДС

ЗА ЛЕНТЯЙСТВОТО

Лаская се от мисълта, че по тази тема наистина съм специалист.

Така многообещаващо започва първото чутовно философско размишление в книгата, където са събрани общо 14 (без да броим предисловието). Ще се вълнувам не само за романи, факт.

Написаното е абсолютната истина за смисъла на живота. Непоклатима и недостижима като абсолютната нула. И тъй като ми е трудно да фриволнича върху толкова синтезирана есенция, ще цитирам важен откъс:
Склонността към мързела винаги е била най-силната черта от характера ми. Не си приписвам това качество, то е просто вродена дарба, която малцина притежават. На света има много мързеливи хора, но истинският лентяй е рядкост. Той не е човек, който се мотае без работа, с ръце в джобовете. Напротив - най-изумителната му способност е, че винаги е страшно зает. Не можеш да се наслаждаваш истински на безделието, ако нямаш достатъчно много работа. Човек не е в състояние да изпита някакво удоволствие от това, че не върши нищо, ако изобщи няма какво да върши. В такъв случай прахосването на време се превръща в просто занимание, и то много уморително. Подобно на целувката, лентяйството е най-сладко, когато е откраднато.

Сладкодумен аристократичен стил, остроумен, спокоен и добродушно несериозен. Фин и изчистен. На тези, които това им е се струва претенциозно, ще цитирам - за мен е чест - този път част от предисловието:
В наше време читателите искат от една книга тя да усъвършенства, да поучава и възвисява. Таза книга няма претенциите да възвиси дори крава.

9 страници чисто удоволствие. Препоръчвам искрено на всички. И не само това, останалите празни мисли също са пълни с лежерни мъдрости.
Лежерни мъдрости, о да.

Отворете големия прозорец с изглед към вътрешния двор, запалете старата лула, предупредете малкия Арти и малката Сузи да не влизат в библиотеката и се отпуснете в мекото кресло с книга в ръка.
Enjoy!

Сразени ангели

Сразени ангели (Broken Angels)
Ричард Морган
8,99 лева
1,93 стотинки на страница




Става дума за фантастика от оня тип, който кара доста хора да си мислят, че във фантастичните книги е пълно с марсианци, фотонери, гравибъгита, виброножове и стелт костюми.
Истината е, че в "Сразени Ангели" има доста фотонери, немалко мъртви марсианци, гравибъгита (и гравибайкове), виброножове за специални случаи и стелт костюми. Малко е абсурдно, но има и калашници.
Може би щеше да ми хареса повече, ако бях ходил в армията. Падни за 20, ама друг път.
Защото това, друзя, е екшън-фантастика с капчици живителна кибер-готика. И много, много военни маневри.

Трябваше ми повече от седмица, за да се справя с тази книга, но по моите стандарти това не е много. Признавам си, на места действах като Георги Димитров (според разказите на другарките от 4-и клас) - бърз диагонален поглед от горния ляв ъгъл до долния десен. Ако някой ми каже, че съм пропуснал нещо важно, няма да му повярвам.

И така, историята.
Векове напред във времето. Хората умират трудно. Някой хитрец е успял да дигитализира съзнанието и всеки може да си позволи дребно цилиндрично тяло, която се поставя някъде между прешлените и черепа. Когато умреш, услужливите колеги прибират въпросния цилиндър (междувременно ти си агонизираш, защото умирачката си е умирачка) и той бива нахлузен в ново тяло. Voila!
Такеши Ковач - мислех си, че странните комбинации от рода на унгарско име и тайванска фамилия са запазена марка само и единствено на киберпънка - е ценен военен кадър, част от елитна бойна група. Докато поредното му тяло умира за пореден път, той бива убеден да участва в комерческа експедиция. Намесва се алчна корпорация, фатална ерхеоложка и група командоси.
По това време човечеството е открило стотици артефакти от напуснала тоя затънтен край на галактиката раса. Наричат ги марсианци, тъй като първото доказателство за тях било открито на Марс. Това поне обяснява тривиалното име.
Най-голямото откритие обаче тепърва предстои - на планета, обхваната от революция и стабилна война, е открит странен портал, за когото с пълно основание се смята, че ще е най-великата марсианска находка. Така се и оказва.
Това е накратко. Ами, книгата не ми хареса.

На нито едно място не успях да си представя сцената, на която се развива коя да е случка. С изключение на едно прашно градче. Липсва каквото и да е описание на сгради, улици и околности, освен ако не се описва как биват взривявани. За сметка на това героите са описани добре и с приятни подробности. Действията на всички, без да броим главния герой, са основателни и смислени. Той се лута между сарказма, несигурността, любовта, войнишките навици, неизвестността, пълната информираност, кроткото поркане, жлъчните закани, страха, непукизма, желанието за оцеляване и още цял букет настанени нагъсто усещания.
Има няколко свежи идеи - интересна наносистема от бързо еволюиращи наноли (не ме питайте какво е това, сигурно го е измислил г-н Морган), които биват изтребени по глупав начин. А бяха толкова близо до затриване на измъчения състав на експедицията. Те и без това умираха бавно. Радиация, нали се сещате.
Интересен е и беглия поглед върху ролята на корпорациите и корпоративната принадлежност като цяло.

Явно не харесвам толкова екшън на едно място. Не научих нищо ново за хората, честно. Но накрая поне разбрах защо книгата се казва така.
Не открих нито интересна фантастична идея, нито интересни персонажи, нито дори кой знае колко оригинален диалог. В тоя ред на мисли за мен книгата е почти безмислена и не бих я прочел втори път.
Хау!


PS - Има киберсекс, има киберсекс!

Лецно начало

"Критикът казал на трагика, че не е достатъчно смешен."
Станислав Лец

Надявам се кроткото съществуването на този блог да е един голям стимул да подобря темпото, с което ще чета книгите, които искам да прочета.

Заклевам се в крем-карамела и кайсиевата, че няма да се впускам в ролята на критик и няма да се вземам насериозно.

И няма да упреквам комиците, че са несериозни.