Хрумна ми, че може да не съм оценил подобаващо
Христо Пощаков. Издават го във Франция, Русия, има няколко книги и сума разкази зад гърба си. И тъй като ми
омръзна разни хора да дуднат колко добър писател е, реших да прочета повече негови разкази и да споделя опит.
Току-виж съм пропуснал жив класик под носа си.
Но аз още помня как една сряда преди години г-н Пощаков прочете разказ в клуб "Ефремов". Беше завидно слаб. И много абсурден, но не по оня привлекателен начин, а по другия. Затова не исках да рискувам с покупка на цяла книга и изтеглих напосоки няколко разказа от мрежата. Пиратлък. С мислената уговорка да си купя негови книги, ако се окаже ужасно добър писател.
Трябва да отбележа, че нямам нищо против г-н Пощаков. Има страхотни приятели, затова предполагам, че е много готин човек. И свири хубаво на пиано. Но аз съм леко предубеден относно творчеството му. Заради книги със заглавия като "Приключения в Дарвил", "
Планетата на Скъли" и "Нашествието на грухилите" (сложих линк; лошата реклама пак си е реклама). И заради малкото негови разкази, с които съм се сблъсквал челно и болезнено.
Освен това съм останал с впечатление, че той се взима насериозно. На въпросното четене г-н Пощаков правеше даскалски забележки на хората, които се сдухаха заради мисълта, че слушат подобен разказ и той още не свършва, и бърбориха за по-интересни неща. Имаше и разправия лека. Младите пак бяха невъзпитани, а по-възрастните - сърдити.
Но! Русия, Франция и САЩ не са майтап.
Грешката може да е в моя телевизор.
Сядам и чета:
ЛОШИТЕ БЕЛИ ХОРА - 6 страници
В този разказ няма нищо оригинално. Като казвам нищо, имам предвид точно това.
Хеликоптер с военни на борда губи връзка с базата. Те са американци, единия се казва Колинз, другия Джемс (а защо не Джеймз?), и са много груби и самонадеяни. По американски така. Следва трус и вместо базата виждат село. И туземци. С имена Мбото, Годинго и прочие. Белите момчета се държат като дървари, размахват оръжия, обиждат домакините си и застрелват любимата пуйка на племето. Разбира се, от всички туземци има само един, който разбира английски и, разбира се, той е най-стария и изнемощял. Обяснява им, че има някаква черна кутия, която си прави гаргара с Времето. Благодарение на нея са се отървали от страшните гару'-гару' преди време. Белите настояват да я видят, туземците я задействат и американците се оказват... точно така, сред ужасните гару'-гару', от чиито усти стърчат остри зъби и капят лиги.
Конец.
Цитирам част от диалог, преценете сами:
— Слушай, лейтенант — проговори след малко леко провлечено. — Откъде смахнатият старец знае английски?
Пилотът едва не подскочи.
— Вие сте гениален, сър! Струва ми се, че спомена нещо за дядо си.
— Докарай го веднага! Виждам го още да се мотае пред колибите.
След не много време, Масанга застана пред полковника.
— Внимавай черно плашило! — заплашително го предупреди. — Отговаряй точно на въпросите ми! Преди малко спомена, че си научил езика ни от дядо си, а той от неговия. Кога те са дошли тук?
— Масанга чувал, тогава има война и лоши бели хора убива черни хора. Черни хора бяга и среща Голям приятел от звезди. Голям приятел подарява велика сила в кутия и мой дядо на дядо и негов деца, негов жена, негов приятели идва тук, на друга земя. Тази земя хубав земя, наш земя. Вече няма лоши гару`-гару`, те на още по-друга земя…
Та така.
ПОСЛЕДНИЯТ ВАМПИР - 1 страница
Това писание не е типичен разказ. Толкова е кратко, че няма място за баналности.
Хората - тези неразумни създания - са унищожили условията за живот и себе си. Последният вампир пише прощалното си писмо. Храни се с плъхове. Крие се из тръбите. Кофти му е. Крокодилските му сълзи са оправдани, все пак и той е обречен. Това плъховете ядене ли са?!
Тази страница няма смисъл, освен ако човек не е надарен с много фантазия, та да си измисли сам посоки за размисъл. Иначе е постно.
На който му се чете нещо за вампирите, хората и равновесието - нека прочете "Дневна кръв" на Зелазни.
СИЛАТА НА ЗАВИСТТА - 5 страници
Това е история на завистта. В първобитното общество един човек завидял на друг, че е по-добър ловец и жените го харесват. Издебнал го и му забил каменното копие. Така завистта се появила, а след като жените се пуснали на въпросния завистник, омразата била посята и разцъфнала.
В Рим някакъв поет завидял на друг и го наклеветил. Разпънали нещастника и за това, разбира се, виновна била завистта.
После отчетата запалили Джордано Бруно и Галилей. Айде, пак завистта.
Тук вече не издържах и го подкарах по диагонал, накрая мярнах сиви човечета с големи очи, които обсъждат поведението на хората.
Толкова от мен.
Малък цитат:
Завистта стана приоритетна в начина на мислене на ограничените хора. Интелектуално слабият винаги е завиждаше на по-умния и по всякакъв начин пречеше за признаването на заслугите му. С течение на годините силата на завистта толкова нарасна, че започна да определя световната политика, границите на държавите и тяхното добруване.
УРЕДЪТ ЗА УНИЩОЖЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - 5 страници
А! Тук има интересна нишка! Значи, Ботва Хеткок е телепат и краде мисли. Не че мислите в главата са изречения, които могат да бъдат прочетени, ама айде. Издига се с машинации, чете мисли на преподаватели и съученици, харчи пари. Обаче се отвращава от хората, големи лицемери са. Едно казват, друго мислят. Та тоя Ботва среща човек, който не лъже. Чете му мислите, оня казва, че е измислил уред, с който ще затрие хората, и не лъже. Въодушевеният Ботва Хеткок отива у непознатия, където бива убит. Непознатият се оказва луд, който наистина си вярва, когато говори за уреда.
Интересната нишка е изгубена, началото е банално, а разказът - попрецакан.
Цитат:
Той завъртя така наречения уред, който по-скоро представляваше нещо средно между машина и апарат...
КОНТАКТ "Х" - страница и половина
Ето това е готино. Забавно, отпечатвано във в-к "Стършел". Хубави описания на селския мир. Бостан, яхър, кочинка. Дедо и баба, пред чиято къща се приземява извънземен. Краткия майтап приключва с напиване на пришълеца и здрав сън до прасето.
Приятно четиво. Намек за стил.
За толкова ми стигнаха силите. Ако някой се сеща за супер мега свестен разказ на Христо Пощаков, да каже няколко конкретни думи. На мен ми се намира още един негов разказ - "Още десет хиляди долара", който беше преведен и издаден в стабилното е-списание
Oceans Of The Mind, заедно с неща на
Йоан Владимир,
Велко Милоев и Ивайло Г. Иванов. Безпристрастни рецензии за нашите хора -
тук! (на англицки).
Може би сбърках, защото прочетох тези разкази на къса дистанция след Стайнбек и Ремарк. Не че в противен случай щяха да ме разтърсят.
Г-н Пощаков няма да ми e любим sci-fi писател, но ако напише пътепис за българските села или патриархален роман за голяма, измазана с вар къща и хората в нея, ще се напъна пак. Може пък силата да му е там.
Дотогава ще страня.
Оная поредица от икони в началото на темата е линк към въпросните разкази. Дерзайте.
Да живее Франция!
Да живее Русия!
Вива УСА!
Таковайте революцията!
Издавайте ни книгите!
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 5/20 - пластмасов вкус