декември 30, 2006

Характери


Характери
Теофраст
Народна Култура 1980 г.
164 стр.
цена 2 лв.


Г-н Тиртам е роден на о-в Лезбос. Баща му притежава тепавица, но желае синът му да се изучи, така че след време той (Тиртам, а не баща му) се озовава в Атина, за да слуша лекциите на Платон и остава там до края на живота си.
Името Теофраст - божествено говорещ - му дава Аристотел, който след смъртта на Александър Македонски напуска Атина и му завещава школата и библиотеката си.

Както се досещате, Теофраст е от тежката артилерия. За съжаление оцелелите му до наши дни писания не са много. Според историците въпросните Характери се едни от най-зле съхранените документи от древността, част от загубен трактат по етика.
Съдържат 30 кратки портрета, всеки по около 3-4 страници, поднесени леко и ведро.

Малки откъси:

Престореният - И никога няма да признае, че върши това, което върши, ами ще каже, че още го обмисля...
Ласкателят - Речеш да кажеш нещо, дава знак на другите да млъкнат.
Празнодумецът - Съобщава ти "Вчера повръщах" и те пита "Днес кой ден сме?"
Простакът - ... напие се със зелева чорба, преди да отиде в народното събрание, и твърди, че парфюмът не мирише по-приятно от киселото зеле.
Угодникът - ... угодничеството е общуване, при което човек доставя удоволствие на хората без оглед на приличие и достойнство.
Арогантният - Като види, че човек бърза, бави го.
Темерутът - Не можеш да го накараш нито песен да изпее, нито да каже стихотворение, нито да потанцува.
Суеверният - Ако мишка му прояде брашнена торба, тича при гадател да пита какво да прави.
Високомерният - Поканва приятели на угощение, но не обядва с тях...
Младеещият се - Упражнява се пред роба си на изящни пози.
Злонравният - Стане ли дума за добър човек, ще каже, че по природа никой не бил добър, че всички били еднакви.

Има и още. Ако намерите това книжле, прегледайте го, докато си почивате. Ще се забавлявате.

Ето и малко за домашно, познайте характера:
Когато е канен на гости, ще се настани до домакина. Ще заведе да постриже сина си чак в Делфи.
Ако има да връща една мина (100 драхми), всичко ще даде в чисто нови монети.
Отглежда у дома си гарга, купува и стълбичка, прави малко медно щитче, окачва и го и тя подскача тъй по стълбичката.
Дрехата му още нищо и няма, оставя я и заносва друга.
Посещава тия гимназиони, в които се упражняват ефебите.


ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 37/40 - малко и калорично

декември 27, 2006

Примката на совата


Примката на совата
Майкъл Конъли
ИК "Бард"
4.89 лв. на (с 30% отстъпка)
319 стр.



Преди години прочетох Смъртта е моят занаят на Конъли (чието оригинално заглавие е The Poet, но то пък явно не звучи достатъчно оригинално на издателите) и много ми хареса. Купих си книгата и започнах да я раздавам на приятели. Явно съм попаднал на някой, който не ми е кой знае какъв приятел или просто забравя повече от мен, така че се наложи да си я купувам пак.

Примката на совата също не е моя, но ще си я купя. И ако някой забрави да ми я върне (обаче аз вече си записвам, така че по-внимателно, моля), ще си я купя втори път. Не че е някоя велика книга. Просто един много добре написан криминален роман.

Оригиналното заглавие е A Darkness More Than Night и какъвто и да е негов верен превод щеше да е много по-подходящ за корицата. Вярно, има сови, има и примки, но те са само детайли, малки части от история, в която става дума за мракът в душите на хората.
Това булевардно отношение на издателите е като отношението на повечето хора към криминалните истории - колкото по-банално и елементарно, толкова по-добре. И без това става въпрос за четене във влака, нали? (това е реторичен въпрос, отговорът е "не")

В тази история има всичко, при това е смесено много добре - четивно, интригуващо, с поразмазани морални категори и без хепи енд. Плюс двама мъже, които привидно са от тази страна на бариерата, но много различни и без шанс да бъдат приятели.
Препоръчвам ви я чистосърдечно.

Ако някога решите да прочетете нещо на Конъли, започнете от самото началото. Повече подробности за книгите му - тук.
Намерих и едно интересно интервю с него - в identitytheory.com

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 13/15 - Качество от Бош

декември 20, 2006

Траксас


Траксас
Мартин Скот (по паспорт Martin Millar)
ИК Амбър ("е запазена търговска марка на ИК БАРД)
8.50 лв. (free бонус за 30+ лв. поръчка)
335 стр. (2 в 1)


И така, запознайте се с Траксас - частен детектив, слаб магьосник, пияница. Воювал е с орки.
Приключенията му са скалъпени, повърхностни, хумористични и леки до безтегловност.
С две думи - странна птица в моето въздушно пространство.

Досега не бях чел нещо толкова непретенциозно (освен в напъна си да е забавно) и писано с ясната мисъл да е просто един дълъг, смешен разказ. Съшит с всички възможни фентъзи клишета. Плюс надрусани с дуа граждани.
Има една измислена крими интрига, кървави битки, празни приказки, политика и магии. И, разбира се, елфи, хора и орки. Резултатът е някаква безсолна манджа.

На няколко пъти щях да го зарежа тоя Траксас, но в томчето има два романа (?) и въпросният е само 164 страници. Реших, че ще го преживея. Така и стана.
Никакво темпо, слаби диалози, тук-там свеж лаф.

Тази книга е носител на Световната Награда За Фентъзи за 2000 г. Няма майтап. Поздравявам всички фентъзи фенове по случая.

За Бога, братя, не давайте 8.50 лв. за Траксас! Ако пък искате да четете и да не мислите за нищо (все едно сапунка, значи), може да си вземете книгата като бонус и да се полигавите час-два.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/10 - наградено

декември 12, 2006

Дюн


Дюн
Франк Хърбърт
ИК "Бард"
532 страници
12.59 лв. (вкл. Месията на Дюн)



За пореден път (но не и последен, гаранция) ми е много трудно да пиша за книга, която ми е доставила удоволствие и вече е в графа "любими".

Ще нахвърля разни мисли; надявам се да разберете, че това е книга, която си заслужава:

- стилът (за разлика от пейзажа, нали) не е никак сух - жив, динамичен, умерено описателен
- погледът на автора е мащабен, но това не носи минуси - вселената е все така логична, разбираема и интересна
- Хърбърт показва, а не разказва. Не втълпява, не обременява с изводи. Всички думи и действия са пред очите на читателя. Страхотно!
- началото е много интересно - заговор, предателство. Нещо ще се случи, наближава, разплита се...
- сместа от наука, мистика, фантастика и религия е убийствена
- дълг, чест, достойнство, отмъщение, обещание, клетва - на Аракис тези неща изглеждат толкова истински. Като лъжите на политиците тук.
- всички битки, без значение дали са между двама мъже с ножове или между две армии, са много добре описани
- диалозите са дълги, интересни, с всякакви нюанси и с много информация
- става дума и за екология, но нещата не са като в сух доклад, а като във въздействаща приказка
- героите са много истински и.. плътни. Сега разбирам защото толкова хора са с никове от "Дюн"

Има два по-значителни минуса, с които обаче се свиква бързо. Първият е свързан с многото препратки към речника отзад, а втория - със специфичния начин, по който Хърбърт отказва да преразказва каквото и да е и представя мислите на героите в цели абзаци. Което на места е нереално, но пък човек е оставен сам да си създаде впечатление, без автора да му сервира нищо наготово.

Само толкова мога да ви кажа. Всичко друго ще е хвалби и препоръки. Просто трябва да се прочете.
Така че почвайте. Ако вече не сте, де. Аз сигурно съм от последните.

Повече в Уикипедия - за автора, за книгата и за вселената на Дюн

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 97/100 - с най-силната подправка

ноември 25, 2006

Играта на лъва


Играта на лъва
Нелсън Демил
ИК "Бард"
8.99 лв.
607 страници (~32% прочетени)


Да, прочетох само 194 страници. Слушайте обаче защо.

Преди време Насо (ало, Канада, драсни 2-3 реда) горещо ми препоръча "Златният бряг" на Нелсън Демил. Пишел хубаво и забавно, книгите били интересни. И стават за четене в оригинал, ама пък чак на това не се навих.
Купих си "Играта на лъва".

И така, Демил наистина пише леко и увлекателно. Главният герой е остроумен и пипето му сече. Диалозите са четивни и весели без да са абсурдни.
За какво става дума? Либиец се предава в американското посолство в Париж и след часове вече лети за САЩ. Датата обаче е 15 април, а Кадафи е злопаметен. Кучият му гъз, нали така.
На тази дата през 86-а няколко самолета бомбардират мишени в Либия (това е истина), заради което умира семейството на Асад Халил (това явно не е). Казват му Лъва и е терорист. И луд, разбира се. Значи опасен.
Самолетът каца много съмнително, а всички пътници са мъртви - отровени, застреляни, със счупен врат. Лъвът прави още една поразия на летището и изчезва със списък на лошите, които са пускали бомби преди години.
Ченгетата го гонят. Той е хитър и жесток. И така нататък.

Повествованието се води от името на основните персонажи - Асад и детектив Кори. Единия описва как избива хора, а другия - как сглобява мозайката. Звучи вълнуващо, но така интригата избледнява и е малко досадно. На кого му се чете разследване, за което знае повече от разследващите?

Книгата не е лоша, но реших, че нямам време за нея. Мога да предположа какво ще стане по-нататък - лошия започва да избива пилотите и замесените в бомбардировката, а добрите го гонят из щатите. По някое време може да поиска и тях да избие. Накрая бива убит, мислейки се за мъченик. Нашия човек продължава да дразни по-важните клечки с хапливи реплики. Заиграва се с колежката от ФБР.
Ако греша, поправете ме.

Та така. Толкова. Книгата наистина не е лоша и е написана добре. Просто ми се чете нещо по-различно. Пък и 600 страници...

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 7/10 - за други моменти

ноември 21, 2006

За писането


За писането (On writing)
Стивън Кинг
издателство "Весела Люцканова"
256 страници = 10 лева



Книгата ще ви хареса ако:
- се опитвате да пишете и искате да чуете немалко добри съвети
- сте от върлите фенове на Кинг и четете всичко негово
- сте се опитвали да пишете и се чудите какво по дяволите се обърка

Така или иначе всеки се е пробвал да напише нещо в тоя живот. Може и да не са опряли до прословутите стихове върху салфетка, но есета или разкази са писали доста хора. Особено тези, които обичат да четат. Еволюцията при чукчите е незбежна - от читател към писател.

Въпреки анонсираните 'мемоари на занаята' в книгата има и доста за самия занаятчия. Почти половината от написаното е за живота на Стивън Кинг, разделен на 2 части (животът, а не човека): в началото става дума за безизвестния Стиви, а в края - за оцелелият след автомобилна катастрофа писател на бестселъри. Между тях е онази част, която ще зарадва хора, които искат да станат по-добри в писането. Сандъкът с инструменти, които трябва да подредите правилно и да използвате при нужда.

Започвам да си мисля, че всички писатели са стартирали с комикси и фантастични филми, след което са започнали да разпращат немного добри разкази на периодичните издания. Следва колеж, зле платена работа и внезапен пробив. Историята със захвърления ръкопис на "Кери" е добре известна на всички.
После има деца, алкохол и наркотици, но писането винаги е налице. Като дишането. И бирата.

Самият Стивън Кинг казва, че най-хубавата книга за творческо писане е "Елементите на стила" на Стрънк и Уайт. 80 страници безценни съвети.
Тези в "За писането" също не са за изхвърляне, а пък и не трябва да забравяме, че Кинг е преподавал английска литература.
Накратко: използвайте повече активни глаголи и знайте, че наречието е враг (особено при въвеждане на пряката реч).
Всичко останало ще трябва да прочетете сами.
Съжалявам, че се сетих да подчертавам мъдрите мисли едва в края на книгата. Сега можеше да попрепиша някои от тях и да ви изкуша.

На последните страници има изброени над 70 автори, които спред Кинг си заслужават и трябва да се прочетат, тъй като са образци в някои отношения - темпо, стил, диалози, идеи и/или прочие.

Ако ви се пише, казва Стивън Кинг, трябва да имате време за четене. Така че си купете тая книжка и няма да съжалявате. Това не го е казал, мое мнение е. Но помнете, че (перефразирам, защото не мога да намеря точните думи): докато ние с вас си говорим за писане, всъщност не го правим, така че се хващайте на работа.

Още за книгата може да прочетете в ревюто на Shadowdance, което ме подсеща, че съм абсолютно съгласен с посочените там минуси.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/20 - вкусно и полезно

ноември 16, 2006

Версия Торнадо


Версия Торнадо (Hugger Mugger)
Робърт Паркър
ИК Обсидиан
284 страници за около 5 лева (с отстъпката)




За пръв път чух (видях?) името на Робърт Б. Паркър, когато четях "Пудъл Спрингс" и си помислих, че сигурно е доста добър, щом са му поверили недовършения роман на Чандлър. Не беше зле, наистина.

"Версия Торнадо" пък е забавна книга, лек криминален роман. Радвам се, че ми попадна. (Е, какво ми попадна - купих си я...)
Явно заглавието не е преведено буквално, но и така бива.

Запознайте се със Спенсър. Частен детектив от Бостън. Никой не знае първото му име. Висок, як и се мисли за много забавен.

- Хубав кон - казах аз.
- Любителите на този кралски спорт обикновено не се изразяват така - смъмри ме Пени.
Намръщих се и строго се вгледах в Торнадо.
- Прекрасни рамене.
Някъде из южните щати неизвестен пакостник стреля по коне във ферма за расови добичета. Спенсър отива там и започва да разпитва всички, които са се мярнали наоколо, правейки си майтап с тях и натупвайки по-пияните. Хора, които не би трябвало да му оказват кой знае каква подкрепа, му помагат безрезервно и така нашият човекър изглежда още по-симпатичен. Накрая нещата опират до пари (90%), неприязън (7%) и любов (3%). Финалът не е вълнуващ, но Спенсър е пич и толкова.

Историята не е много оригинална, но пък главите са къси, пълно е със свежи диалози и човек си прекарва добре няколко часа, хилейки се на глас. Без каквито и да е претенции за 'велика' литература или морални и емоционални дупки, в които трябва да паднеш заедно с героя, за да се почувстваш литературен разбирач.
Понякога (доста често) имам нужда от такива книги. Релаксиращо е.

Мисля, че ще намеря още няколко негови неща и ще си ги чета след разни велики класики, които изискват тишина и самовглъбяване.
Това е официалния сайт, посветен на Спенсър - The Spensarium

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 33/40 - весела закуска

ноември 14, 2006

Хиперион


Хиперион
Дан Симънс
543 страници
7.50 лв.



Това ми беше третия опит с "Хиперион".
Зор. Много зор видях, докато я довърша. Но успях.

И сега се чувствам крайно прецакан, тъй като тия стотици страници се оказаха просто една завръзка.
Имало продължение. А после още едно в няколко части.

Ебаси. Много съм разочарован.
Книгата на места е направо нечитаема, лепкава и досадна. Поезия и съдби.
Няма да чета продължения.

Надявам се Шрайка да избие копелетата.

И оценка няма да давам.

октомври 27, 2006

Те вървяха като хора



Те вървяха като хора
Клифърд Саймък
ИК ПЛЕЯДА
303 страници джобен формат
цена: 23 лв (неденоминирани), подарък



Има два варианта да напиша това-онова за тази книга.
Първият - плосък сюжет, абсолютно еднопластов; абсурдна ситуация; недостоверна случка; странно действащи герои.
Вторият - великолепни описания на обстановка, хора и действия; Саймък е добър разказвач; човек чете в очакване на развръзката (тя пък не е сериозна)

Сместа от нещо подобно е доста противоречива, но хубавият (динамичен, ясен и четивен) стил прави книгата приятна. За мен всичките и достойнства са само и единствено там. Чувството, че някоя сграда, човек или улица изникват в съзнанието ти, докато четеш описанието им, и стават все по-плътни с всяко следващо изречение, е страхотно. И никакви мудни или объркани пасажи - Саймък знае къде отива и на теб не ти е никак трудно да подтичваш след него.

Иначе сюжетът е следния - извънземни решават да завладеят Земята законно. Пазарувайки с всичка сила. Банките се пълнят с пари, хората остават на улицата, а брокерите на недвижими имоти не смогват. Главният герой е журналист, който пръв разбира какво е станало. Пришълците са с формата на топки за боулинг и изглеждат като нас, имитирайки малки кукли. Миришат на лосион за бръснене. Накрая всичко се решава с миризмата на скунксове.
Някак едновремешно е всичко. Old gold, ама не точно.

Нищо в книгата не е случайно. Всеки един появил се образ- барман, стар приятел или животновъд от втора страница във вестника, има своята роля в случката. И нещата накрая се наместват, доста невероятно обаче.

Целият роман може да се прочете тук.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 13/20 - обикновена манджа от добър готвач

октомври 16, 2006

Атентатът


Атентатът
Йоан Владимир
84 страници за всеки




Разказът ще ви допадне, ако:
- си падате по фантастика, фентъзи, митология и/или фолклор
- харесвате алтернативните истории
- сте загубили вяра в добрите български разказвачи
- не сте загубили вяра в добрите български разказвачи
- цените красивия и колоритен стил
- не сте забравили съвсем българската история
- вкусът ви е като моя, т.е. - много хубав, правилен и прочие
- са ви допаднали и другите неща на Йоан Владимир
- обичате качествената литература

Препоръчвам ви от все сърце - чете се бързо, идеята е прекрасна и е написана по страхотен начин.
Съвсем безплатно, красиво и удобно - тук

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 26/30 - търновска рецепта

октомври 05, 2006

Магьосникът от Землемория



Магьосникът от Землемория
Урсула Ле Гуин
ИК 'БАРД'
150 страници
цена: 13,99 (4 в 1)



>>>>>
Със 100 думи:

Момчето с дарба и немагическия му бит. Заклинателката, която му посочва пътя. Учителят, който се появява, когато ученикът е готов.
Училището за магьосници. Учителите. Ученето на магии.
Един добър и един лош приятел.
Черно-белите герои. Благородните са с добродушен вид. Лукавите - с хитър поглед и остър език. Лошите са с грозни лица и белези.
Безименното зло с ясни намерения. Идва отникъде, т.е. – от твоята собствена същност.
Имена на острови и заливчета, които повече няма да чуеш. Високопарен, приказен изказ. Живописни описания на фона на терзанията на героя. Значи скоро ще открие себе си.
Просто по-дълга приказка.

<<<<<

Както винаги се получава, след като съм очаквал прекалено много от книга или филм, следва разочарование.
Дори след като четох как си представя Ле Гуин истинското фентъзи - с магичен, тържествен език; без жаргонни думи; без 'нисък', ежедневен изказ - се надявах, че суперлативите за Землемория ще са заслужени. И сигурно са, но за нечий друг вкус.

Знам, че е по-лесно да се критикува. Затова постоянно търсих онова, което ще ми хареса в книгата. Дрбна поука, истина за живота или красив диалог - каквото и да е. Уви, срещнах почти всички фентъзи-клишета, които не бих искал да срещам.
Книгата е писана отдавна, сигурно други автори след това са прекалили с експлоатацията на оригиналните за времето си похвати на Ле Гуин.
Сигурно хубавите идеи за били писани и преписвани, докато са втръснали на хора като мен.

Не знам доколко подобно фентъзи може въобще да ми хареса. Това е истинският ескейпизъм за мен - толкова приказен, нереален и 8-битов, че идеите му се на светлинни години (или на 300 дни с керван, ок) от моя свят. С подобна книги съм способен да запазя не детето в себе си, а някакъв романтично объркан младеж, който си мисли, че морето е до колене и хората са в два цвята.
Може би просто харесвам по-суровите книги. В които тъмното е част от живота, а не врагът зад барикадата.

Хубаво е поне, че нямаше белег по рождение, омагьосан меч и красива принцеса за освобождаване. Е, имаше една хубавелка, но не искаше да бъде освободена, а могъща и властна. Умря в ролята на гълъб или нещо от сорта.
И в общи линии доста от лошите хора си го получиха. За тези, които не са, имало още три части.

А на мен ми е кофти, че не успях да се докосна до този магичен стил, за който бях чувал. Дълбоко психологически и прочие.
Затова не ме обвинявайте, че не съм харесал "Магьосникът от Землемория", а ми съчувствайте.

Още за книгата:
в Уикипедия
мнението на dzver
и мнението на Григор

Разни хора, разни вкусове, нали така?

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 15/20 - безалкохолно

септември 21, 2006

Христо Пощаков - разкази






Хрумна ми, че може да не съм оценил подобаващо Христо Пощаков. Издават го във Франция, Русия, има няколко книги и сума разкази зад гърба си. И тъй като ми омръзна разни хора да дуднат колко добър писател е, реших да прочета повече негови разкази и да споделя опит.
Току-виж съм пропуснал жив класик под носа си.

Но аз още помня как една сряда преди години г-н Пощаков прочете разказ в клуб "Ефремов". Беше завидно слаб. И много абсурден, но не по оня привлекателен начин, а по другия. Затова не исках да рискувам с покупка на цяла книга и изтеглих напосоки няколко разказа от мрежата. Пиратлък. С мислената уговорка да си купя негови книги, ако се окаже ужасно добър писател.

Трябва да отбележа, че нямам нищо против г-н Пощаков. Има страхотни приятели, затова предполагам, че е много готин човек. И свири хубаво на пиано. Но аз съм леко предубеден относно творчеството му. Заради книги със заглавия като "Приключения в Дарвил", "Планетата на Скъли" и "Нашествието на грухилите" (сложих линк; лошата реклама пак си е реклама). И заради малкото негови разкази, с които съм се сблъсквал челно и болезнено.
Освен това съм останал с впечатление, че той се взима насериозно. На въпросното четене г-н Пощаков правеше даскалски забележки на хората, които се сдухаха заради мисълта, че слушат подобен разказ и той още не свършва, и бърбориха за по-интересни неща. Имаше и разправия лека. Младите пак бяха невъзпитани, а по-възрастните - сърдити.

Но! Русия, Франция и САЩ не са майтап.
Грешката може да е в моя телевизор.
Сядам и чета:

ЛОШИТЕ БЕЛИ ХОРА - 6 страници
В този разказ няма нищо оригинално. Като казвам нищо, имам предвид точно това.
Хеликоптер с военни на борда губи връзка с базата. Те са американци, единия се казва Колинз, другия Джемс (а защо не Джеймз?), и са много груби и самонадеяни. По американски така. Следва трус и вместо базата виждат село. И туземци. С имена Мбото, Годинго и прочие. Белите момчета се държат като дървари, размахват оръжия, обиждат домакините си и застрелват любимата пуйка на племето. Разбира се, от всички туземци има само един, който разбира английски и, разбира се, той е най-стария и изнемощял. Обяснява им, че има някаква черна кутия, която си прави гаргара с Времето. Благодарение на нея са се отървали от страшните гару'-гару' преди време. Белите настояват да я видят, туземците я задействат и американците се оказват... точно така, сред ужасните гару'-гару', от чиито усти стърчат остри зъби и капят лиги.
Конец.
Цитирам част от диалог, преценете сами:
— Слушай, лейтенант — проговори след малко леко провлечено. — Откъде смахнатият старец знае английски?
Пилотът едва не подскочи.
— Вие сте гениален, сър! Струва ми се, че спомена нещо за дядо си.
— Докарай го веднага! Виждам го още да се мотае пред колибите.
След не много време, Масанга застана пред полковника.
— Внимавай черно плашило! — заплашително го предупреди. — Отговаряй точно на въпросите ми! Преди малко спомена, че си научил езика ни от дядо си, а той от неговия. Кога те са дошли тук?
— Масанга чувал, тогава има война и лоши бели хора убива черни хора. Черни хора бяга и среща Голям приятел от звезди. Голям приятел подарява велика сила в кутия и мой дядо на дядо и негов деца, негов жена, негов приятели идва тук, на друга земя. Тази земя хубав земя, наш земя. Вече няма лоши гару`-гару`, те на още по-друга земя…
Та така.

ПОСЛЕДНИЯТ ВАМПИР - 1 страница
Това писание не е типичен разказ. Толкова е кратко, че няма място за баналности.
Хората - тези неразумни създания - са унищожили условията за живот и себе си. Последният вампир пише прощалното си писмо. Храни се с плъхове. Крие се из тръбите. Кофти му е. Крокодилските му сълзи са оправдани, все пак и той е обречен. Това плъховете ядене ли са?!
Тази страница няма смисъл, освен ако човек не е надарен с много фантазия, та да си измисли сам посоки за размисъл. Иначе е постно.
На който му се чете нещо за вампирите, хората и равновесието - нека прочете "Дневна кръв" на Зелазни.

СИЛАТА НА ЗАВИСТТА - 5 страници
Това е история на завистта. В първобитното общество един човек завидял на друг, че е по-добър ловец и жените го харесват. Издебнал го и му забил каменното копие. Така завистта се появила, а след като жените се пуснали на въпросния завистник, омразата била посята и разцъфнала.
В Рим някакъв поет завидял на друг и го наклеветил. Разпънали нещастника и за това, разбира се, виновна била завистта.
После отчетата запалили Джордано Бруно и Галилей. Айде, пак завистта.
Тук вече не издържах и го подкарах по диагонал, накрая мярнах сиви човечета с големи очи, които обсъждат поведението на хората.
Толкова от мен.
Малък цитат:
Завистта стана приоритетна в начина на мислене на ограничените хора. Интелектуално слабият винаги е завиждаше на по-умния и по всякакъв начин пречеше за признаването на заслугите му. С течение на годините силата на завистта толкова нарасна, че започна да определя световната политика, границите на държавите и тяхното добруване.


УРЕДЪТ ЗА УНИЩОЖЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - 5 страници
А! Тук има интересна нишка! Значи, Ботва Хеткок е телепат и краде мисли. Не че мислите в главата са изречения, които могат да бъдат прочетени, ама айде. Издига се с машинации, чете мисли на преподаватели и съученици, харчи пари. Обаче се отвращава от хората, големи лицемери са. Едно казват, друго мислят. Та тоя Ботва среща човек, който не лъже. Чете му мислите, оня казва, че е измислил уред, с който ще затрие хората, и не лъже. Въодушевеният Ботва Хеткок отива у непознатия, където бива убит. Непознатият се оказва луд, който наистина си вярва, когато говори за уреда.
Интересната нишка е изгубена, началото е банално, а разказът - попрецакан.
Цитат:
Той завъртя така наречения уред, който по-скоро представляваше нещо средно между машина и апарат...


КОНТАКТ "Х" - страница и половина
Ето това е готино. Забавно, отпечатвано във в-к "Стършел". Хубави описания на селския мир. Бостан, яхър, кочинка. Дедо и баба, пред чиято къща се приземява извънземен. Краткия майтап приключва с напиване на пришълеца и здрав сън до прасето.
Приятно четиво. Намек за стил.


За толкова ми стигнаха силите. Ако някой се сеща за супер мега свестен разказ на Христо Пощаков, да каже няколко конкретни думи. На мен ми се намира още един негов разказ - "Още десет хиляди долара", който беше преведен и издаден в стабилното е-списание Oceans Of The Mind, заедно с неща на Йоан Владимир, Велко Милоев и Ивайло Г. Иванов. Безпристрастни рецензии за нашите хора - тук! (на англицки).

Може би сбърках, защото прочетох тези разкази на къса дистанция след Стайнбек и Ремарк. Не че в противен случай щяха да ме разтърсят.
Г-н Пощаков няма да ми e любим sci-fi писател, но ако напише пътепис за българските села или патриархален роман за голяма, измазана с вар къща и хората в нея, ще се напъна пак. Може пък силата да му е там.
Дотогава ще страня.

Оная поредица от икони в началото на темата е линк към въпросните разкази. Дерзайте.

Да живее Франция!
Да живее Русия!
Вива УСА!
Таковайте революцията!
Издавайте ни книгите!


ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 5/20 - пластмасов вкус

септември 20, 2006

Черният обелиск



Черният обелиск (Der Schwarze Obelisk)
Ерих Мария Ремарк
Издателство на Отечествения Фронт
423 страници
3.50 лв (1988 година)



Вече съм напълно убеден в едно - не мога да пиша за книги, които са ми харесали. Но не мога и да се примиря с идеята, че ще драсна само няколко реда за такава страхотна книга.

"Черният обелиск" е невероятен роман. Не знам дали да се сърдя на себе си или да се радвам, че дълги години пропусках покрай ушите си препоръките за Ремарк. От една страна пред мен са дългите часове, когато с удоволствие ще чета и другите му книги, но от друга пък явно съм изживял няколко години, пропускайки да помисля върху туй-онуй.

Четох книгата дълго, повече от седмица. Вечер, на нощна лампа, по 30-40 страници. Не ми се доспива, но затварям страниците и се кефя на прочетеното. И някак не ми се чете още, радвам се на самото усещане, а другата вечер отново разлиствам с огромно желание.
Прочетох я сега, сутринта. Мъглива и тиха сряда, бузите са топли, а стъпалата - не. Кратък и тъжен финал, който те напомпва с енергия. Ако сега трябва да бягам 600 метра, ще бия оня десетокласник, който съм бил. Честно.

За какво се разказва съм абсолютно неспособен да разкажа, защото ще трябва да препиша цялата книга.
Всичко, което е написано, ми се струва непреходно. За никоя друга книга не съм си го мислил така.. праволинейно. Може пък "Черният обелиск" да е опънал някоя моя лична струна, която при вас ще звучи по друг начин, не знам.
Лично проверих списъка с нобеловите награди за литература, Ремарк не е там. За сметка на Чърчил, при това почти по едно и също време.
"Съдба" ебаси.

Искрено ви препоръчвам книгата. И ви завиждам. Но пък на мен ми остават още много книги на Ремарк, за което сигурни ми завижда някой друг.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 6/6 - искам допълнително!

септември 11, 2006

Детектив в зоната на здрача



Детектив в зоната на здрача
Андрея Илиев
подарък с автограф





Трябва да призная, че Ник Шишманов не е комисар Сан Антонио. Случват му се много по-странни неща, законът не е зад гърба му и въпреки че погледът му шари доста, спи основно със секретарката си. Но по-неуморно от френския си събрат, смея да твърдя. Знаете ги франсетата - повечето са маниери и една гола слава.
Авторите и на двамата обаче чета с огромно удоволствие. От единия няма как да получа автограф, освен ако след години не се окаже, че съм разпределен в неговото отвъдно отделение. А Андрея Илиев е жив и здрав, пише и парафира!
Абе, подаръкът си подарък! Още 100 години да живее!

Няма да си кривя душата - в случая не мога да бъда пределно обективен (а аз съм такъв, о, спор да няма), тъй като с Ник Шишманов ме свързва носталгия по началото на века, а с автора - истинско приятелство.
Казвал съм го много пъти, затова няма да ме заболи, ако повторя. За писанията на Андрея Илиев в най-голяма степен важи определението четивни. Не знам дали това се учи или ти пада отнякъде (или го шлайфаш по стотици софри, седянки и мохабети), но той го умее. Човек чете, забавлява се и нито за миг действието не забива досадно в глухи улици, не се забавя заради мудна мисъл.
Което иде да покаже, че не би трябвало да имате проблем да прочетете "Детектив в зоната на здрача" на един дъх. Аз направих така. Въпреки че съм чел нещата преди това.

Книгата е сборник с 5 разказа за Ник Шишманов - частен детектив, неженен, със склонност да поема странни случаи. Разголени самодиви, необикновени старчета с бездънни торби, полтъргайст, три синджири роби в парка, времеви тунел в килера - това е неговия ресор.
А разказите са си нашенски, български.

Препоръчвам ви книгата, ако:
- си падате по крими
- си падате по фантастика без лазери и научни реферати
- обичате българския фолклор
- ви допада естествен и неподправен стил

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 8/10 - нашенско


септември 04, 2006

За мишките и хората



За мишките и хората (Of Mice And Men)
Джон Стайнбек
88 страници





Както и подозирах след Тортила Флет, Стайнбек пише за хора от моята кръвна група. Ще последвам безценния съвет да прочета всичките му неща, завършвайки с "На изток от рая", за да не се разочаровам в аванс.

Предполагам, че "За мишките и хората" е повест. Или новела, нещо подобно. Прочетох я за една вечер преди лягане.
Страхотно написана история. И адски естествени диалози. Замислих се колко истински звучат думите, когато разговорът се простира на повече страници, а не е ограничен до 5-6 остроумни реплики, които имат за цел да покажат колко начетени са писателя и главния герой.
Картината е много жива е чудесно описана. Звучи банално и както се полага в такива случаи, е вярно.

Заслужава си отвсякъде.
Аз прекарах прекрасни 2 часа, препоръчвам ви да направите същото.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/20 - без консерванти

септември 01, 2006

Планетата на ветровете



Планетата на ветровете
Дж. Р. Р. Мартин & Лайза Татъл
Бард
340 стр.
6.99 (начална цена)



И така, дойде време да прочета един от хората, заради които изчезват кубици тропичска гора. Разбира се, нямам намерение да започвам някоя от тухлите с неизбежната марка "фентъзи епос", а пък и въпросната планета на ветровете била фантастика, така че всичко е Ок.

Малко е странно, но подходих с големи очаквания. Без някой да ме е убеждавал в нещо, без да съм чел подробности. Просто реших, че наградена повест, която е дописана като роман в сътрудничество, е обещаваща ситуация.
Нарамих голяма кошница и започнах да чета.

И така до 110-а страница. Боза.
Има една хубава идея, която не е разработена по никакъв начин. Скучно е, не се случва нищо особено, а и малкото, което се случва, е напудрено и неестествено.
Диалозите са много театрални и сухи.
Мирише на плоско фентъзи, честно.

Както става ясно, зарязах я.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/6 - трудили са се все пак

август 28, 2006

От прахта родени

От прахта родени
Рей Бредбъри
ИК 'БАРД'
127 стр.
6.99 лв.

Бредбъри е поет.
Носталгичен и тъжен по оня начин, по който един възрастен човек може да върне времето, спомняйки си детството. Започването на лятната ваканция. И уханието на кухните събота сутрин, възрастните съседи, най-добрите приятели. Странните роднини, прахът на тавана, шепотът в комините. Всички онези неща, в които вярваш, докато си дете.
Който е чел Бредбъри, ще ме разбере.

Книгата е писана повече от 50 години, а е само 127 страници. Бредбъри сам разказва, че през годините заедно с Чарлс Адамс - авторът на 'Семейство Адамс' - са имали общи планове и идеи, но времето минавало и всеки вървял по пътя си, а когато книгата била готова, Адамс вече бил там, където обитават любимите и на двамата същества. Всеки може да открие сходство между Семейство Адамс и героите в "От прахта родени".

Тази книга е разказ за Къщата и Семейството. Меланхоличен, топъл и тъжен разказ. Без засукан сценарий, фабула, завръзки и развръзки.
Поет, който пише проза - това е Бредбъри.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 13/16 - вкус от детството

август 18, 2006

Многоръкият бог на далайна



Многоръкият бог на далайна
Святослав Логинов
ИК 'Бард'
447 страници
6.70 лв. на промоция




Спомнете си някоя стара електронна игра, подобна на Xonix. Правоъгълник, в който се лутат едро чудовище и някакви гадинки, а ти си малък и обикаляш отстрани, внимателно ограждайки все повече и повече земя, докато на звяра му отеснее и процентите в горния край на екрана достигнат нужното ниво. Всяко заградено място става безопасно и разкрива красив пейзаж, а ако сте попаднали на версия за възрастни - разголена кака.

Представете си сега, че на основата на всичко това е написана книга.
Веднага ще се сблъскате с многото 'чужди' думи - тесег, илбеч, далайн, тукка, парх, чавга, оройхон, зог и т.н. В началото е трудно, после човек свиква и приема, че в правоъгълен свят, където всяко парче земя е квадратно и е отделено от другите с права линия, нещата ще са по-необичайни и различните думи са само началото.
Хората живеят на земя покрай стената, морето е отрова и вътре живеят всякакви гадини. И, разбира се, Многоръкия Бог - огромен звяр, която се появява тук-там и ограничава популацията по жесток начин.
Главния герой е илбеч - човек, който може да строи в далайна (това е въпросното отровно море). Хората обаче не му се радват и не го носят на ръце. А отделните владетели се опитват да го хванат, за да строи по поръчка. Друго си е да проправиш път в гръб на противника, няма спор.

Нататък нещата са като във всяка история - има проклятие, лоши власти, жестоки познати от детството, любовна мъка и малко екшън. Интересното е, че всичко това се случва в правоъгълник, който може да бъде обходен за няколко дни. Хората не са много, животните са само няколко вида и рядко някой се пита какво има зад стената. Всеки знае, че великият Тенгер е построил всичко това за Многоръкия.
И не гледайте корицата - тоя тип с джинси и цицорестата мадама с къса пола са от друг филм.

Книгата е добра, но твърде дълга и досадна на места. Има стотина страници, в които нашия човек се лута насам-натам, строи и се крие. Не се случва нищо кой знае какво, само се появяват нови хора с нови имена. Той става все по-жесток и обладан от идеята за застрои целия свят. Накрая и това се случва, но няма да ви кажа какво става след това. Няма надпис "Next Level", де.

На тая книга и трябва един замък и два-три меча и ще може да я пишем "фентъзи".


ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 2/3 - гвааранз с нойт - дъвче се дълго

август 16, 2006

FACTOTUM



FACTOTUM (Момче за всичко)
Чарлс Буковски
ИК ФАМА
220 стр. за 9.99 лв. (обаче подарък)








Харесвам писанията на задните корици на книгите да имат нещо общо със съдържанието им. А тази има:

САЩ, четирийсетте години на миналия век. По света се води война, но тя остава незабелязана за Хенри Чинаски, който води своята лична война. Отхвърлен индивидуалист и начинаещ писател, той кръстосва страната, от време на време си намира някаква работа - коя от коя по-затъпяваща, - но обикновено бива уволняван заради неспособността и нежеланието си да се нагажда към средата.

Романът "Factotum", както и цялото творчество на Чарлс Буковски, е сплав от нежност и бруталност, откровеност и достойнство, без капка сантименталност или претенциозност.


Книгата ми хареса. След "Всичко на масата" знаех, че каквото и да прочета за Хенри Чинаски, ще ми хареса. Ако тепърва ще се забавлявате, блъскайки се челно в Буковски, започнете първо с нея. Като се запознае човек с първите 15 години на някого, нещата след това са по-интересни. Понякога изненадващи, но смислени. Ако въобще искате да откриете смисъл в действията на човек, чийто избор със сигурност се различава от вашия.

Смях се много. Изкушавам се да попрепиша малко от поредното интервю за работа, на което се явява Чинаски. Не е най-забавното, но ми е любимо. Ето:

Събеседването водеше плешив мъж със странни кичури коса над всяко ухо.
- Даа... - започна той и ме погледна.
- Писател съм. Временно изгубих вдъхновението си.
- О, писател, виж ти!
- Да.
- Сигурен ли си?
- Не, не съм.
- Какво пишеш?
- Най-вече разкази. А освен това привършвам един роман.
- Роман, а?
- Да.
- Как се казва?
- "Капещата чешма на моята съдба".
- О, това ми харесва, за какво се разправя?
- За всичко.
- За всичко? Искаш да кажеш, че и за болестта рак, например?
- Да.
- А какво ще кажеш за жена ми?
- И тя е вътре.
- Не думай. Защо искаш да работиш в магазин за дамски дрехи?
- Винаги съм харесвал дами, облечени в дамски дрехи.


Книгата е много непретенциозна и естествена. Дотолкова, че понякога натуралния език (който всички използваме; ок, някои от вас правят изключение, но и вие сте в книгата - като жената на интервюиращия и рака) и липсата на каквито и да е евфемизми стряска дори мен. Но се свиква. А диалозите са убийствени.
Няма фабула, няма сюжет, няма загадка, чието разкриване да ни погъделичка. Както е в живота. Нещата просто се случват, едно след друго, понякога тъжни, понякога весели. И финалът не е такъв, какъвто искаме да бъде - нагласен, предвидим и щастлив.

Доколкото схванах (разглеждайки рафтовете в онлайн книжарниците), в България са издадени общо 3 книги на Буковски. Ако греша, поправете ме. И ми кажете коя книга трябва да прочета, за да знам какво се случва с Чинаски между "Всичко на масата" и "Factotum". Защото в Уикипедия пише, че тоя човек е написал доста.

Утре ще гледам филма и ще драсна коментар.

ОЦЕНКА ПО ПРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/20 - специалитет "Чинаски"

август 08, 2006

За подмяна


За подмяна (Spares)
Майкъл Маршал Смит
ИК "Бард"
320 страници за 3.40 лв.




Ето това е фантастиката, която бих искал да срещам по-често.
Но явно ми е трудно да пиша за книги, които харесвам. Изкушавам се да разказвам историята, да цитирам, да използвам клишета и в общи линии да прецакам идеята, а именно - че това е книга, която трябва да се прочете.
На всичкото отгоре сядам да пиша това за пети път и не знам как точно да подходя.

Затова идете и си купете "За подмяна", ако харесвате:
- фантастиката, в която се говори за хора, а не за научни трудове
- мрачна, сурова и реалистична атмосфера
- герои, чието минало не ги прави добри или лоши, а истински
- качественият хумор, черен в повечето случаи
- свестните фантастични идеи (явно отглеждането на клонинги, чиято основна цел е да са донори на органи за оригиналите си, е познато и преди Островът)
- Реймънд Чандлър
- острите диалози
- идеята за Ню Ричмънд - град, образувал се след като хиляди хора заселили приземилото се и незнайно защо останало там огромно средство за транспорт с повече от 200 етажа
- неподправена житейска философия, която горчи
- пасажи, които ви се иска да подчертавате с молив
- хубав финал
- 320 страници за по-малко от 4 лева

Изрових няколко линка на български - за книгата, за автора и за другите му романи. Внимавайте обаче, има подробности и може да си развалите кефа с набързо погълнато резюме. "За подмяна" не е екшън, който може да се разкаже на 10 реда. Ето: Сивеостен, Shadowdance, както и официалния сайт на Майкъл Маршал Смит.
Пожелавам ви приятни часове с книгата. Сигурен съм, че ще ви хареса.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 14/15 - вече любимо

август 02, 2006

кк Старплекс


кк Старплекс (Starplex)
Робърт Дж. Сойер
ИК "Бард"
287 стр. за 3.57 лв.




Да си го кажем направо: това е научна фантастика.
Алергичен съм към романи, които на места едва успяват да избегнат етикета "Реферат по химия/физика/астрономия". Този не е от тях, но докато четях книгата, на няколко пъти ми се щеше да я оставя за друг път. Само след страница обаче нещата ставаха много интересни. Пък и не е кой знае колко голяма, така че успях. Противоречиво четене падна.

Не оставяйте с грешно впечатление, книгата е доста идейна. Но на места се чувствах като в небрано лозе. Авторът, например, предполага, че знам какво е тест за паралакс на достатъчно широка основа, за да се измери точното разстояние. И после иска да се отнасям сериозно към 'спасяване' на бебенце на съществата от тъмна материя, които са големи колкото Юпитер и дърти като Вселената, буквално. Не че е невъзможно, но е някак.. детинско?
Спасиха отрочето (вкопчено в орбита около звезда, между другото; така е като излизаш от двора/галактиката си) и голямата топка им каза "Ние приятели". Аууу.

Вчера започнах да разказвам книгата на един приятел и се оказа, че има много интересни неща за разказване. Много интересни идеи. Дърдорих повече от 5 мин. При това аз фъфля бързо и такъв период за мен си е маратонска дисциплина.
Феновете на по-научната фантастика ще останат доволни. Аз, който не съм толкова запален по точните науки, се изкефих на доста авторски хрумки. Например:
Междузвездните портали, които могат да се ползват само ако първоначално бъдат активирани и от двете страни. Малка застраховка че преминалите през портала същества ще срещнат от другата страна що-годе развита раса (която все пак лети в космоса), а не мекотели в първичната супа.
Или пък транспортиране в миналото на звезди от четвърто поколение (тежички значи), за да се достигне критичната плътност, когато Вселената няма нито да се разширява, нито да се свива и ще е практически безсмъртна. Малко кофти го обясних, но на хората, които книгата би им била интересна, ще ме разберат.

Сещам се, че преди време четох статия на Робърт Сойер, вижте я, заслужава си. Има подробности за самия него. Наскоро май е спечелил "Хюго". И не харесва фентъзи, така че е Ок.
Най-важното за мен е, че в книгата е обърнато внимание на човешки проблеми. Въпроси за общуването, кризата на средната възраст (наближавам петдесетака, оплешивявам, а съм спал само с четири.. я, каква е хубава тази млада колежка.. дали ме намира симпатичен заради шефското място или чувството му за хумор?), безсмъртието, любовта, войната, дълга, прошката и т.н.
И е добър разказвач, особено когато описва. Без значение дали е пасторален пейзаж на Земята или динамична битка в космоса, човек лесно си представя картината.

Сюжета на книгата не ми се разказва, защото ще обезмисля четенето и. Не се притеснявайте от анонса на задната корица - там е разказано много, но не е вярно. В общи линии има извънземни, хора и делфини. Общуват трудно, но за това си има причини. Намират се в космически кораб, чиято цел е общуването с други цивилизации. Освен тия, които са на борда, де. Има и портали, разпръснати на безброй места из Вселената. Влизаш под различен ъгъл и с различна скорост, след което се оказваш на друго място.
Човек като преглътне научните факти, е забавно. А, и смислено.

Май ми хареса.
Не знам кога ще прочета друга негова книга, но и това ще стане. Препоръчайте, няма да е лошо.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 15/20 - твърдо и сериозно меню

юли 26, 2006

Харлан Елисън - разкази


Сребърният Коридор
Уникална Възможност
Еротофобия
Феникс
Нямам уста, За Да Викам
Чуждо Вино
Момчето И Неговото Куче

Всичките седем разказа на Елисън открих в нета. Не си мислете, че обичам да взимам на абордаж разни писания for free. Не, искам да си платя и го правя с увереността, че моите пари са част от една прилична сума, която, отивайки в джоба на автора, ще го стимулира да пише още и по-добре.
Но разкази на Харлан Елисън се намират трудно. Няма издадени романи на български. Тогава?
Блещим се на монитора, ясно. Мразя да чета пред компютъра, но се налага. Изкуството иска жертви, нали, а?

Късите разкази са стара моя любов. От ония, дето на хващат ръжда. Подозирам, че те ме запалиха по фантастиката и ме направиха фен на стегнатия стил, остроумните диалози и запомнящия се финал. Освен това не е нужно много време, за да се справиш с няколко страници, и ако историята е оригинална и добре написана, си е удоволствие отвсякъде.

След интернесната статия в Starlighter се разрових и открих въпросните разкази на Харлан Елисън.
Всички, с изключение на Сребърният коридор, си много добри. Той ми се стори прекалено дълъг, на места хаотичен и с неочакван, но безинтересен финал. Може да е заради превода или четенето в електронен формат, но не ми хареса.

Останалите са подредени възходящо според предпочитанията ми.
Уникална възможност е в съавторство с Хенри Слесар (?) - майтапчийски разказ за фен на фантастиката, който осъществява контакт с извънземен в апартамента си, бъбрейки за литературата и брака. Финалът предизвиква усмивки и е точно на място. Весела история, честно.

Еротофобия и Феникс са добри, първият с много жив и въздействащ стил, а вторият - с интересна история и хубав край. Не знам кой ми харесва повече. Май "Еротофобия" - заради атмосферата. Много е... ъ-ъ, похотлива.

Нямам уста, за да викам съм чел и преди, мисля си. Но не си спомнях много. Може пък само да си мисля, че съм го чел, защото съм чувал, че е добър. А той наистина е такъв. Кратка справка показва, че има "Хюго" '68, а сигурно и други награди, но кратката ми справка се изчерпва само с този списък. Което е много интересно, защото в историята става дума за последните петима човека на Земята, затворени и измъчвани от гигантски компютър. Това за 68-а година си е свежо. Написано е много добре и въздействащо. И не е весело.

Чуждо вино е страхотен разказ. Къс и стегнат, без излишна украса. Най-смисленият от всички, според мен. И прекрасно, прекрасно написан. Изкушавам се да ограбя авторския труд в ефир:
През март постоянните ветрове в Южна Калифорния утихват. Към края на седмицата заваля, но не като в Бразилия, където капките се сливат една с друга и замайват минувачите. Ала достатъчно силно и покривът прокапа. Коу и Естела не спаха цяла нощ, попиваха с кърпи капчуците, но течът явно беше някъде в средата на покрива, защото след това водата рукна навсякъде.
На сутринта усети, че силите го напускат. И се разплака. Естела го чу, сушеше прогизнали кърпи, и изтича до гостната. Коу, закрил лице с длани, беше седнал върху мокрия килим с мирис на мухъл. Естела седна до него, прегърна го и го целуна. Той плака дълго, после очите му бяха зачервени.
- Там, откъдето дойдох, дъжд вали само вечер — каза.

Прочетете тези непълни 4 страници, а после се оплаквайте.

Момчето и неговото куче е най-дълъг, около 20 страници. И мой фаворит. Точка.

Мисля, че ако прочета още десетина разкази на Елисън, ще му стана истински фен. А той в чужбината си има много. Затова недоумявам защо не се издава и в България. Надявам се скоро някой издател да се сети да пусне негов сборник или роман. А дотогава с чисто сърце ще си потърся и други неща в мрежата. Седемте разказа може да изтеглите от линка в началото на страницата - онази поредица от икони, която си мисля, че символизира тегленето на архив с текстови файлове от мрежата.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/20 - пълноценна бърза закуска

юли 24, 2006

Залезът на Земята



Залезът на Земята (The Dying Earth)
Джак Ванс
ИК "Камея"
цена: неденоминирани 3000 лв.




След хубавите думи на armydreamer реших да се пробвам отново.
Преди години, когато я зарязах след петнайстата страница, "Залезът на Земята" ми се стори от оня тип фентъзи, който ми е най-труден. Магически имена, помпозни заклинания, натруфени фрази и действия, които нито един нормален човек не би предприел. Прекалено приказно, прекалено фентъзи. А, да, има и много раси.
Лек цитат (16-17 страница):

Кандив се престори, че се обръща, но вместо това извика словата на Всемогъщата сфера и се загърна в силовия й слой.
- Сега вече мога да повикам стражите - обяви той победоносно, - а теб ще хвърлим в басейна с деодантите.
Кандив не знаеше, че в изписаната с тайни рунически знаци гривна, която Тюрждан носеше на китката си, се криеше краткотраен, мощен разтворител на всички познати вълшебства. Без да сваля длан от очите си, Тюрджан прекрачи през стената на сферата. Кандив го посрещна с изцъклени от изненада очи.
- Повикай стражите. Те ще открият тялото ти, пронизано от пламтящи стрели.
- ТВОЕТО тяло, Тюрджане! - изрева принцът и произнесе заклинанието на Чудния призматичен фонтан.

Ей такива неща.
А анонса на кориците не е никак зле: Луната е помръкнал спомен. Изстиналото червено Слънце се опитва да изпрати топлина на древната Земя. Науката е забравено минало, а магията - единствената реална сила. Но има и ентусиасти, които в сумрачните си лаборатории продължават да се ровят в тайните на науката и мечтаят да възродят новото Човечество...

Този път я довърших. Книгата е съставена от 6 разказа за различни личности, чиито съдби се пресичат за кратко. Възприемайки случките на един общ фон и като част от цялостната картина, която авторът рисува, нещата са поносими. На места имаше добри попадения, особено разказът за Блудния Лайан. Май очаквах повече аналогии с днешната Земя, но дали заради изминалото време (все пак Слънцето гасне) или заради слабата ми обща култура, не можах да открия такива. А е пълно с имена на местности, реки и градове. Приказни и чудни, разбира се.
Не знам дали е хубаво или не, но конкретните случки не са натоварени с минали събития и предхождащи ги истории. Всичко се случва тук и сега, с динамично действие и официални диалози.

В общи линии не съм фен на фентъзи. Смятам, че историите, включващи магически мечове, девици със зла участ, магьосници със заклинания под езика, тайнствени замъци на хълма и рогати демони, не могат да са кой знае колко оригинални. И омръзват, защото шаблоните все някога идват в повече.
И не, детето в мен не е умряло. Просто не му харесва да чете едни и същи неща в десетки книги.

Ванс в никакъв случай не е банален, но не мога да кажа, че му станах фен. Оставих го в списъка с автори, които ще се престраша да прочета и втори път, за да си изградя мнение. Точно както се получи с Майкъл Маршал Смит и Дан Симънс. И Пол Остър, да речем.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 13/20 - меч & магия в сусамово хлебче

юли 19, 2006

Аз, грешният Иван



Аз, грешният Иван
Николай Светлев
Издателство СВЕТРА
цена: 4,50
318 страници



Силна, въздействаща и тежка.
Така усетих аз тази книга. Едва ли някога ще имам сили да я прочета отново, защото беше истинско изпитание да я довърша. На места исках да спра и да я оставя настрана, но след минути отново продължавах.

Това е историята на Иван Рилски. Повече от това не мога да разкажа, нещата просто трябва да се прочетат. Това е една от най-талантливо написаните български книги, които съм срещал..
Ето тук има интервю с автора, ще добиете известна представа за творбите му.
Толкова от мен.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 8/10 - силна и тежка

юли 13, 2006

Всичко на масата


Всичко на масата (HAM ON RYE)
Чарлс Буковски
ИК ФАМА
9.99 лв. за 335 стр.




Тия дни попаднах на сайт, в който хората коментираха книга на Дан Браун. Много ми се иска и аз да го изкоментирам, но за да го направя, трябва отново да се сблъскам с чутовния му стил, а това просто няма как да стане. Та на въпросния сайт една мила дама обясняваше как я пленил ясния и четивен стил и как историята я грабнала. В допълнение има и пример за случай с обратен знак - купила си "Поща" на Буковски и толкова се възмутила от циничното и просташко съдържание, че си обещала повече да не чете тоя автор и отишла да си върне книгата.
Г-н продавачо, вътре има мръсни думички - гъз, чукам, лайно и други подобни. Искам си парите - нещо такова ще да е било. Искала си парите, защото книгата не и харесала. С тях ще си вземе някоя близалка, а не циничната горчилка на Буковски.

И аз четох "Поща" преди време. Сега и "Всичко на масата". Хенри Чинаски явно ми допада. Може би не самия той, колкото начина по който възприема света. Което май е едно и също.

Така и не разбрах защо "Ham On Rye" е преведено така, губи се закачаката със "Спасителя в ръжта".
Книгата проследява живота на Хенри до напускането на колежа. Семейство, училище, приятели. Момичета. Книги. Чувството, че всички знаят нещо за живота, която ти не си разбрал. Кой не е мислил за тези неща?

Всичко в книгата е толкова.. честно. Пълно е с думи и изрази, които всеки от нас използва, но не е свикнал да вижда в книгите. Пълно е с въпроси, които всеки си задава, но не изрича, защото са прекалено лични, греховни или тъпи. Пълно е със спомени, които подреждаме на тъмно, защото всеки знае, че когато е малък, прави глупави неща.
А Буковски не спестява нищо. Абсолютно нищо. Срам, гордост, запек и акне вулгарис - всичко е вътре. По най-директния начин. Бедрата на учителката, настроението на баща ти, най-хубавото момиче в класа. Пиенето, сбиванията, готините даскали. Тъпите даскали, ревността, забравените приятели. Целият цветен живот, който се струпва върху теб, когато си малък. И всичко е много смешно и много тъжно.

Прочетох книгата за ден и половина. Смях се много. Замислях се. Спомнях си това-онова.
Диалозите са страхотни. Описанията - ясни и точни. Мислите - истински и реалистични. И всичко е толкова неподправено. Не знам дали всеки би я харесал.

Ако търсите засукан сюжет, вълнуващи обрати и прочие - това не е вашата книга. Ако обаче ви се чете нещо истинско, цинично и реалистично - пробвайте.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 10/13 - с брутално-циничен вкус

юли 07, 2006

Мравките



Мравките (Les Fourmis)
Бернар Вербер
ИК "Колибри"
340 стр.
цена: 10 лв. без ДДС




Tриковете на нашите издатели ми идват в повече. Сигурно за тях това е маркетинг.
Книгата си е дебела (ето, замервам - точно 3см), а корицата е от ония хубавите, които просто ти е кеф да докосваш. Горе вдясно кръгла картинка създава впечатление за леко отлепен етикет, на който пише "Най-продаваният и четен френски автор". Отзад авторът е обявен за ентомолог, пожънал феноменален успех, преведен на над 20 езика. Има и снимка на някакъв черно-бял симпатичен плешивко, който свойски се е хванал за рамката на очилата. И текст: Те са един милиард милиарда. Ние едва ги забелязваме, те обаче ни дебнат отдавна
Ето, казвам си аз, това ще е хубава книга, четивна. Обемна. И сериозна.

Нъцки. Никой не ни дебне. Това е детска книга. Особено диалозите - все едно четеш Линдгрен или Ено Рауд, но по-слабо, разбира се.
Изкушавам се да цитирам:
- Хайде, не си ли изморен?
- Къде е тате?
- Все още е в мазето, време е да спиш.
- Не мога да заспя.
- Искаш ли да ти разкажа приказка?
- О, да! Искам приказка! Чудесна приказка!

О, не! Аз пък не исках приказка, ама май това получих. Ето още малко:

- Аф, аф - обади се кучето и взе да похапва Люси по глезените, без да го е грижа, че тя държи в ръце сватбения сервиз.
Веднага след това то се оказа в банята под ключ, тъй като умееше само да си отваря вратите, скачайки върху бравите.

Няма да си кривя душата, на места диалозите са освен простовати, и забавни. С тънък хумор, който дете не би разбрало. Както не би разбрало напълно какви са сега тия пениси и влагалища, дето двуполовите охлюви ги размахват, нали, и що се тресат в екстаз и т.н. Не че няма да го разберат, ама книгата трябва да е или детска, или да не е. Тази е.. юношеска нещо.
И можеше страниците да не са от тая тлъста хартия, която кара книгата да изглежда два пъти по-дебела.

Авторът явно разбира от мравки, но на места фантатистиката е в повече. Гледали сме и ние малко Discovery и National Geographic.
Най-ценното в цялата книга са откъсите от измислената "Енциклопедия на относителното и абсолютно знание", където могат да се прочетат мъдри мисли. Наистина хубави. Ще запомня "Мравките" само с това, май. И с констатацията, че в цялата книга нямаше нито един интересен и запомнящ се образ. Само една мравка (казва се "327-и"), но тя умря безславно.
И толкова.

Ако сте решили да четете тази книга, намерете старото издание. Няма смисъл да я купувате.
Не че е лоша. По-скоро наивна и с претенции без покритие.
Абе, аз май очаквах много повече, затова така приказвам.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 5/10 - постно юношеско меню

юни 25, 2006

Чудовищна команда



Чудовищна команда
Тери Пратчет
ИК "Вузев"
цена: 7 левчета





Ще го напиша много бавно:

За мен Тери Пратчет е най-великият жив писател, чийто текст се е изпречквал пред очите ми през последните 25 години.

Най-великият. Абсолютно.
Ако напиша още нещо за него като автор, ще скапя хубавия момент.
Добре де, само това:
Тоя тип е гений. Точка.

Обаче не знам как се казват 'няколко думи' за книга на Пратчет. Аз май не мога.
Затова, хора, идете и си купете тая книжка. И всички останали от Света на Диска.

А това винаги съм искал да го напиша:
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 1/1 Пратчет

юни 13, 2006

Тортила Флет


Тортила Флет (Tortilla Flat)
Джон Стайнбек
НАРОДНА КУЛТУРА - 1983 г.
цена не се вижда




Това е историята на Дани, приятелите на Дани и къщата на Дани. Тая история разказва как тия три неща станаха едно, така че, ако в Тортила Флет заговорите за къщата на Дани, никой не ще мисли, че имате предвид само дървената постройка, отдавна измазана с вар и обрасла в листата на древната, неподрязана кастилска роза.
из Предговора


На рафтовете у дома томовете на Стайнбек стояха редом с останалите харесвани от нашите "по-сериозни" автори - Ъруин Шоу, Хемингуей и Ремарк. "Нашите" са родителските тела, нали. Имаше и Цвайг, но неговото присъствие там е било по-скоро дизайнерска хрумка; не мисля, че го тачеха кой знае колко, но може и да греша. Важното е, че си пасваше с другите над телевизора.
Много пъти съм ровил в тия книги, чоплил съм тук-там и сега не знам със сигурност какво точно съм чел. Нито пък от кой автор. Не съм харесал някой от тях дотолкова, че да изчета всичките му писания.
Това обаче ще се промени, защото започвам бавна и упорита атака по отношение на Стайнбек. Като имам време, де. Затова е бавна.

Дадоха ми да чета "Тортила Флет" и като взех томчето (което не е никак дребно и съдържа и други по-къси неща, както и откъси от по-големи), се сетих че я имам. Не лично, но все тая - книгите в нашата рода ги ценя само аз и с чиста съвест им лепя етикети за притежание. Най-хубавите тайно подпечатвам, о да.

"Тортила Флет" ми хареса.
Най-вече стила.
Историята ми се стори прекалено накъсана, съставена от отделни случки и някак съкратена. Много ми напомни за "Белю Пушилката" на Джек Лондон, само че там нещата бяха по-взаимосвързани. Книгата била замислена от Стайнбек като леко четиво, което пишел за забава. Непретенциозно така. Въпреки това аз си мисля, че тая накъсаност е в резултат на редакторско кастрене. Споменава се, че книгата е излизала два пъти в България - един път през 60-те и втори път - със значителни редакторски поправки - през 83-а година. Значителни редакторски, мда.
Авторът сам обяснява, че цялата история е базирана на легендата за крал Артър/Артур, само че аз не си падам по тая история, не я помня и съответно не открих аналогии с нея. Но щом човека казва, значи има. Според собствените му думи в писмо до една собственичка на литературно бюро, всеки би трябвало да разпознае структурата на легендата и героите - Ланселот, Галахад и прочие.

Иначе в книгата няма никакви рицари. Става дума за група приятели, които пият, пеят и се веселят заедно. Харесва ми атмосферата и начина, по който е описана. Безгрижието, приятелството, другарските сбивания, диалозите, хлапашките хрумки. Като чета, ми се ще да взема галон винце, да се излегна на сянка и да чакам утрешния ден. С приятели обаче.
Финалът е малко тъжен и много истински. Наистина хубава книга.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 9/12, с вкус на вино и живот