Годината на дивия заек

Годината на дивия заек
Арто Паасалина
ик Колибри
6.50 лв.
206 стр.




Видях, че някой е описал книгата с изречението "Бягство по финландски." и много се ядосах, че ми го е откраднал. Затова дори няма да сложа линк към него.

Няма свобода без бягство.
И журналистът Ватанен го разбира една вечер в гората, търсейки заек, който току-що са блъснали с колата. Превързва го. Успокоява се. Без да бърза се оглежда, ослушва и решава да върви пеша и без посока. Не иска да се връща на работа, не желае да вижда жена си.
Когато не харесваш начина, по който живееш, трябва да го промениш.

Човек и заек пътуват из финландската провинция и се наслаждават на живота. Далече от градовете, врявата и грижите на модерния (книгата е писана 75-а) човек.
Ватанен е извоювал свободата от самия себе си.
И постоянно се случва нещо смешно. Книгата всъщност е много забавна. И бърза. Десетки персонажи влизат в кадър за малко и изчезват. Полицаи, военни, политици, алкохолици, пенсионери, проповедници, ловци и всякакви други, които обитават севера.

Не знам какво повече да напиша.
Мъж, заек, свобода. Забава.

Палците щръкнаха.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/20 - няколко месечен запой с годеж

Български хроники - 3 том

Български хроники - 3 том

Стефан Цанев
ик труд / ик жанет-45
страници 551
лева 14.99




Фенският огън става все по-буен, поглъща мебели и завеси. След историческата книга от журналист, следва историческа книга от писател. Явно хората, които са свикнали да бъдат четени (или поне искат да са такива), се различават от тези, които пишат учебници. Защото моите асоциации за историята са само и единствено от училищно време, което не ми е оставило ясни спомени. Кой беше Фердинанд, кой беше Батенберг, а Стамболов и Стамболийски как се омотаха, а оня Цанков какъв беше, ами сърбите последно прецакаха ли ни или ние тях?..
А пък може и просто да забравям и училището да не ми е виновно за нищо.

Третият том от Хрониките обхваща времето от Освобождението (1878) до един момент през Втората световна война (1944), когато заровете май вече са хвърлени. И картите са раздадени. Ние сме all-in. Резултатът е ясен.
В далечната 1878-а година обаче българския народ започва да се опитва да бъде европеец, да гради дръжава, да се обединява, да кове закони. Да сплетничи в парламента, да фалшифицира, да се опиянява от властта, да прави преврати и контрапреврати, да убива противниците си.
Този период в историята ни е толкова шарен, че докато четях, казах на някой (не помня кой, иначе щях да го линкна) "Няма такова фентъзи като нашата история, целият екшън е вътре и не е банален, защото няма хепи енд".

Има нещо очарователно в това да научаваш факти за отдавна отминали събития, да откриваш взаимовръзки, да съзираш възходи и падения. Да усетиш как хората са искали да стане едно, пък то станало съвсем друго. И да се убедиш, че народите не са приятели - има само интереси, сфери на влияние и лични интереси.
Остава горчилката след всеки повод за гордост да виждаш поне две грозни и кървави неща, които те връщат на земята.
И не е вярно, че българската армия не е губила битка. Губили сме. Лошото е, че след спечелените не сме знаели къде и как да спрем, за да се утвърдим.

В голямата си част книгата се върти около личността на Стамболов, чиито действия са комай прекалено идеализирани. Защото хората около него изглеждат странно непоследователни, а постъпките им - нелогични и ирационални. Явно си имаме пристрастия. Но по-добре интересна история с лека украса, отколкото суха хронология, която отвращава четящия.
Всеки прави изводите си сам, затова трябва да се чете повече. Информацията оттук и оттам, а заключенията - на ум.

С ръка на сърцето препоръчвам книгата, историята трябва да се знае. Наистина.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/20 - двама ходят, един спи