А утрините тук са тихи...

А утрините тук са тихи...

Борис Василиев
"Народна младеж" Издателство на ЦК на ДКМС
135 страници
1.43 лева (1973г.)

Андрея Илиев ми я препоръча преди време, а наскоро директно я пъхна в ръцете ми, явно досещайки се, че сам трудно ще стигна до нея.

Руска книга за Войната. Аз? Верно?

О йе!

Наистина бях забравил и името, и автора, помнех смътно само резюме на сюжета. Който след прочитане може да се обобщи така: Втората световна война, селце край съветската граница, в което са настанени войници. Старшина е длъжен да се справя с уникална ситуация - подчинените му са само жени! А въпросният взвод (или рота, или дявол знае какво; нали съм бос по казармените теми) му бива натресен, защото той постоянно се оплаква от това, че мъжете пият ракия и гонят момите в селцето.

В ответ се налага да командва млади жени, които отвръщат с хихикане и намеци, предизвикващи смях у всеки, освен него. ("Вдигнете си полите!" - заповядва старшината при един сериозен и опасен преход през блатото. - "Такава заповед няма в устава, другарю" - отвръща някоя по-устата девойка и всички се хилят).

След двайсетина страници нещата стават по-сериозни; двама германци (фашистът е звяр!) преминават границата с количества взрив в раниците си и се шмугват в горите. Старшината оставя най-опитната другарка в селцето, взима 5 девойки и тръгва подир вразите с идеята да мине по пряк и опасен маршрут, след което да залови диверсантите.

На следващите стотина страници историята е страхотна, наистина страхотна. И ако човек игнорира по-грубите патриотарски лозунги, останалото си заслужава без никакви уговорки.

Най-странното и същевременно най-ценното в повестта е обемът случки, действия и емоции, завързани и развързани върху толкова малко страници. При това с невероятно образен и семпъл изказ. Всичко е леко и простовато, а историята се запечатва в главата в детайли, с любими реплики и чудни сравнения. Действието е много стегнато, последователно, запомнящо се. Майстор-разказвач се оказва този Василиев.

Такива хора сигурно разказват адските истории вечер край огъня, за радост на онемелите слушатели.

Друг интересен факт, който ще остане в автобиографичните ми записки, е обаждането на Андрея, с което ме предупреди, че по книгата всъщност има филм, стар, черно-бял, с номинация за Оскар за чуждестранен филм '73 и ще го дават по еди-коя-си телевизия, уикенда, два пъти.

Аз го изпуснах, разбира се, хванах само неделната прожекция, последния половин час. Тъжната част.

И ме е яд, че черно-белите кадри не могат да покажат всеизвестната червенокоса девочка, пък била тя и с автомат в ръце.

Тъй като повестта се чете много бързо и леко (а аз знам, че всички сте много заети и без грам свободно време) и въпреки това в нея се случват сума интересни неща, ви я препоръчвам чистосърдечно. Ако се дърпате, ще ви я напъхам в ръцете.

Хо Хо Хо!

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 37/40 - коклюш зад ъгъла

Вечната война

Вечната война (The Forever War)
Джо Холдеман (Joe Haldeman)

Забелязвам, че всички започват да говорят за "Вечната война" с препратки към Хайнлайн и "Звездните рейнджъри". Явно е заради: космическите битки, войната с извънземни, пехотинците (= машини за убиване), войсковите сърдечни тръпки и изведените на преден план принципни съображения за войната като такава.
Аз само ще ви кажа, че двата романа са на противоположни полюси. На северния е Хайнлайн, с окървавените муцуни на белите мечки. На южния е Холдеман - там има симпатични пингвини, озонова дупка и онлайн радио. Промилитаристични идеи от едната страна (верно, подплатени с философия) и безмислена сеч и пацифизъм с по една нашивка от друга.
Тук-там се прокрадва мнението, че Холдеман е написал сци-фи аналог на "Параграф 22". По тоя въпрос мълча, защото на мен това никога нямаше да ми хрумне.

Джо Холдеман е астроном по образование, ветеран от войната във Виетнам; в момента преподава creative writing из университетите. Занимавал се е основно с преподаване, но през годините е бил библиотекар, музикант и програмист.
Тези неща не ги споделих в Камуфлаж, защото онази книга не беше чак толкова важна. Или поне не достатъчно, че да ровя в мръсното бельо на човека и да се напъвам да слагам линкове.

Военното минало на автора си казва думата и книгата, освен че е достоверна с атмосферата на налагана безрасъдна и глупава военна политика, се оказва и доста автобиографична. Като се почне с имената на главния герой (Мандела = Mandellah, = Man-de-lah ≈ Hal-de-man) и любимата му (което пък е едно към едно с това на истинската му съпруга), премине се през нежеланата мобилизация и се стигне някъде до завръщането у дома, където след войната всичко е някак различно.

Накратко за сюжета: редник Мандела става войник по силата на закон за спешно мобилизиране на млади и интелигентни мъже и жени, които трябва да станат елитa на земната пехота в космоса. Следват немалко страници обучение и суров казармен живот (и безразборен секс), а после идва и първата битка. Враговете са загадъчна извънземна раса, някак неразбрани, но все пак Враг.
Мандела и останалите се движат (и умират) в пространството посредством фантастичен финт, касаещ колапсарите и особена разлика в обективното и субективно време. Което води до: 'за мен това бяха 25 дни, а за вас - 20 години'.
След месеци се връщат на Земята, за да видят, че всички са се променили и остарели. На Земята всички са станали хомосексуалисти, за да се ограничи пренаселеността. После пак в армията (която изглежда като остров на нормалността, въпреки дървените глави, които дирижират парада), пак битки, любов, битки, край на войната и усмихнат финал.
Това е накратко.

Книгата е написана свежо и леко, с много хубави описания, кратки при това. Внушенията не са груби, просто абсурдите се трупат един след друг и те оставят сам да им се чудиш. Интересен писател е този Холдеман, да. Ето нещо като интервю с него.
А книгата е издавана на български, но ако не можете да си я откриете из кашоните, вижте линка по-горе (скрит в стилизираната дълга икона на мястото на корицата). И един съвет - не четете на разпечатани листове А4. Много е кофти.
А като стана дума за корици - ето как изглежда "Вечната война" на запад от Сърбия. Плюс нашенската.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/4 - МАЙНАТА ВИ, СЪР!

Когато ангелите подивеят

Когато ангелите подивеят
Андрея Илиев
ик Сиела
цена 9 лв.
156 страници




Драги ми капацитети, тази книга плаче за филмиране.
Не ми идва на ум кой може да изиграе Румен, но Стефан е само за Христо Мутафчиев. Деков го взима Христо Шопов, с класните си сиви нюанси. А бай ви Ламбо ще е съдията Добрев, стига е тичал подир трамваите...
Това ще издуха дзифката, само дето звучи прекалено добре, за да се случи.

Познавам добре стила на Андрея, но този път ме изненада. Още по-малко страници и още по-динамичен и точен текст.
Излишни думи няма, локумите са за хранителните магазини. Силни, кратки, ясни. Бързи и пълни с информация.
И така се зарадвах на тази книга, че затваряйки последната страница късно вечерта, веднага се хванах за телефона. Цитирам: Tykmo pro4etih Angelite. Pozdravleniq, stra6na e!!!
Надявам се, че се усеща импулсивния ми възторг, въпреки маймуницата.

Две успоредни линии се преплитат през цялото време, двама мъже разказват в първо лице.
И ми се иска да ви разкажа набързо за какво става дума в сюжета, но така неминуемо ще се впусна в историята и ще ви разваля удоволствието.
Ако сте се нагледали на екшъни и сега ви се чете такъв, български, стегнат, добре написан - това е книгата. А отвъд преследването, стрелбата, кръвта и съпътстващите крими елементи, има истински, разбираеми мотиви. Защото в книгата е пълно с хора, а не с вестникарски герои.

За малко да забравя, тази книга не е моя. Скоро ще пътува за Канада (чикс, прочетох я преди теб, но я обгрижвах много внимателно, don't worry), с автограф и корица на Чучулигов, моля ви се.
Ей къде е Канада.

Дзен под кедъра

Дзен под кедъра
Кръстьо Кръстев
ИК Жанет 45
135 страници
6 лева




Притчите на Учителя Кръстев, това е то. Мисли и диалози със Съпругата, Мутанта Крум или духовно извисените спирачи от гара Подуяне.
Не са типични дзен коани, ама пък и аз не съм много сведущ по въпроса, чел съм само джобния пътеводител плюс тук-там нещо в нета.
Имам си любим просветляващ лъч от въпросния сборник:

Животът и любовта са си живот и любов, едно букетче теменужки си е букетче теменужки...

За дзен под кедъра обаче ни е седянката: чете се лесно, забавно и много, много бързо. Всеки лист представлява текст и илюстрация, кратки и ясни. Аз лично ги прекарах точно три пъти. Поучителни и мъдри, да.
Има ценни попадения, някои се намират тук, но повечето неща са малко встрани от представата ми за дзен. Пропити са със фейлетонизъм и политически краски, личи си кой е обветрен кадър на Стършел. Афоризматично някак.
Любимото ми е това:

Непознат човек намерил Учителя Кръстев излегнат под кедъра.
- Някога с моите приятели вярвахме, че светът се нуждае само от любов! - започнал да разказва непознатият. - Носехме ризи на цветя, пеехме, че всички са братя, а днес приятелите ми говорят само за пари!
- Ако това е достатъчно да разколебае твоята вяра, време е и ти да се включиш в разговорите! - посъветвал го мислителят.

Между другото, абонаментът за Стършел струва 20 лева. Защо не зарадвате някой приятел за Коледа? Нова Година?

пс - моля някой запознат да ми каже защо Учителя Кръстев никога не се сдобива с пълен член на тия стотина странички? Някакъв дзен финт, предполагам.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 27/40 - анти убоги

Камуфлаж

Камуфлаж
Джо Холдеман
ик Бард
обем:319 стр.
цифра: ~11 лв.




След кратък застой в плиткото блато на умерената посредственост (така поне твърди Всеядният за Стрийбър, Хамънд и Уат-Евънс), Бард зарадваха феновете на Холдеман с една от последните му книги, която си върви с етикетче Небюла'2005. Или поне са ги зарадвали когато са анонсирали заглавието, след прочит въпросът е спорен. Аз не съм сред тези фенове, все още не.

Книгата е добра, наградена и явно успешна, но не е нищо свръх. Просто приятна. Без големи трески за дялане, но и без специфичния култов блясък. Въпреки това авторът ми е симпатичен и смятам да прочета "Вечната война", за да видя защо толкова народ ми я пропоръчва. Вече си я намерих, хм, на абордаж, и е готова за усвояване.

В началото историите са две, дори две и половина.
В едната ръка, близкото бъдеще, имаме намерен странен обект в океана около Самоа. Неголям, но тежащ толкова, че менделеевата таблица да мълчи виновно. Изровен е изпод корали на по няколко хиляди години. Група учени го паркират на сушата (с много усилия) и започват да го изследват с блеснал за слава и пари поглед.
В другата ръка историята започва десетки години преди това. Странно същество, прекарало сума време като акула, излиза на сушата, убива местен жител и приема неговия образ. И започва да живее сред хората, да имитира, да се учи, да опознава. Да спи с мъже и жени, да. Отива на война, учи в университети, жени се за хермафродит от цирка. Наред с Изменчивия (така е наречен) на сцената се появява и Хамелеонът - подобна твар, която обаче обръща повече внимание на унищожението и убийствата.
Още от първите страници става ясно, че тия две ръце ще си кажат едно 'здрасти' по някое време.

Действието по точка "странен предмет от дълбините, ебати сензацията" не е много интересно. Тук-там зрънца наука за народа, няколко практически фокуса, нагледни схеми и лишена от кой знае какво напрежение история. Предимно се пие в бара и се мечтае за милиони.
Другата, паралелна история (паралелна чисто механично на страниците, иначе развиваща се назад във времето) е много по-интересна и повечето плюсове на цялата книга са там. Изменчивият, това дете на чуждата природа, успява да се приспособи сред хората и безпристрастно да наблюдава какви ги вършим помежду си. Престава да убива, съобразява се с болката, дори се влюбва.

Ако идеята е била да се представи как Хамелеонът и Изменчивият опознават хората по два различни начина - единият разрушавайки, а другият разбирайки ни - не се е получило. Но едва ли това е била целта. Около Хамелеонът има много малко текст, набързо се обяснява колко е лош и как иска да затрие всички врагове. Просто не е интересен, а що за злодей е тогава?
И двете същества са привлечени от откритието край Самоа и се насочват натам. Изменчивият вече ни е симпатичен и познат, другият е просто Лошия, който трябва да се появи изневиделица, преобразен в някой неочакван герой. Voila!

Развръзката е много бърза и лека, приятна поради което. Въпреки елементът deus ex machina във финалния акорд, малко след издишването с облекчение. Обаче я предхожда едно детайлно ухажване и подробно приближаване на съществото към хората около обекта, разположени на десетки страници, което в полунощ по средата на работната седмица не ми влезе под кожата. Дори ми създаде усещане за неритмичност в разказа, тъй като дотогава всичко се описваше бързо и ясно, без ненужни подробности, със съвсем различна стъпка.

Наистина почвам "Вечната война", да. Или съм забелязал капацитет у Холдеман, или хвалбите си казват думата.

Още едно мнение за книгата (по-позитивно и някак по-проникновено) - в Сивостен.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/24 - сфера/контакт/терминатор

Студени играчки са звездите

Студени играчки са звездите

Сергей Лукяненко

ик Инфодар

465 страници

13 лева

Дойде му редът на Лукяненко, загубих невинността си и по параграф "нова руска фантастика" (да се готви "български сатиричен дзен").
Да, добре, мерси за аплаузите и вирнатите палци. Всъщност не болеше.

Не съм сигурен, че случката се случи с най-подходящата книга. Причините са две, с негативен привкус:

Първо, романът има продължение. Увисналият финал създава кофти усещане, въпреки че сюжетът позволява антракт точно на това място.

И второ, авторът се заиграва задочно с братя Стругацки и по-конкретно с произведенията за прогресорите, които аз, хък-мък, не съм чел. Все още.

И двата минуса са поправими. Продължението би трябвало да се появи на пазара съвсем скоро. А книгите на Стругацки така или иначе се намират лесно. Ако са като тази - прекрасно. Ако ли не - лошо.

Най-точно бих описал впечатленията си от книгата по време на самото четене като синусоида. Или виенско колело. Up and Down.

Започваме със средни стойности, нещата изглеждат четивни, леко движение нагоре. После тая прословута богата, чувствителна славянска душа, умиляваща до степен на неприязън, ме подразни. Ох, Сашенка, ах, Машенка, кучето в двора, съседчето с любознателен поглед, кабинетът на дядо, космонавтът се завръща в родината. Движение надолу. На страниците започва да цари подозрителен наивитет и да мирише на детско меню. На дъното сме.

И извенъж - бам! - динамика и много свестни страници. Нещата се завързват и става наистина интересно, книгата ме радва. Движение нагоре. Вътрешният ми глас скандира внимателно "го го Сергей!". Съмнителна пауза, застой. После пак надолу. И нагоре. И т.н.

Малко странно звучи, но точно така се чувствах. Ту слаби моменти, ту много силни.

И целият този задочен диалог (спор?) с братя Стругацки прибавя няколко неизвестни за мен. Дали това е стилът на Лукяненко или просто се опитва да ги закача на техен терен? Доколко използва техни идеи и доколко свои, с които да ги сблъсква? И въобще цялата тази история реверанс ли е или диспут?

Услужливият преводач подсказва под линия, когато е налице явна препратка към чужда книга, но с тези прогресори стана явно, че метър няма да минем. Какви са, що са, регресорите и те ли са от същия филм? Прочетох набързо в wiki и продължих.

Сюжетът вкратце: във Вселената не сме сами. Обаче сме последна дупка на кавала. Не ни се нрави.

Малко по-подробно: във Вселената не сме сами. Няколко раси доминират над всички останали. Привидно взаимоизгодна симбиоза между специфични дарби. Ние сме по транспорта, защото единствено нашият вид понася скоковете. Обаче сме последна дупка на кавала. Не ни се нрави. И става интересно.

Допълнителна иформация: главният е руснак, млад, пилот, идеалист. Дядо му е величина в трудовете за извънземни и май не му е дядо. В затънтен край на цивилизацията се появява нова сила, която може да наклони везните в друга посока.

Накрая всичко опира до Избора. И да избереш да имаш такъв. Поне на мен така ми се струва, поне засега. Тук-там разсъжденията натежават, но на места има прекрасни попадения. Сещам се за това:

Когато няма никакъв контрол над ситуацията, остава единствено безсилието. Ние го наричаме доверие и се успокояваме.

Суперменският подход на финала е съмнителен, но да спестим упреците преди да е излязло и продължението.

Още мнения - Копо, Старлайтър.

Ами, толкоз.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 13/16 - совалка в доматите

Дълбина в небето

Дълбина в небето
Върнър Виндж
ик Лира Принт
цена 2х8
страници 103/448




Присъедниявам се към тази половина от читателите, които твърдят, че началото е слабо и скучно, и че може да откаже всеки. Другите са на мнение, че после става много интересно и си заслужава отвсякъде, но аз просто не мога да преглътна подобен стил. Тези 103 страници са слаби по всякакви литкритерии.
Добре, някои прости неща са много гениални. Но някои са си просто елементарни.

Тези две книги (чиито корици се виждат по-горе и които смятах да прочета след дългата сцифи суша) са разделеният на части от българския издател роман A Deepness In The Sky, продължение на награденият "Огън в Дълбината", който бил много, много добър. И този е с награди, де.
Втората книга още стои опакована. Продавам/подарявам ги в комплект.

За разлика от Краят на дъгата, където началото беше много интересно и кашата се запече в последствие, тук първите страници са слаби. Това вече го споменах. Да добавим тромави, безинтересни и от оня тип 'бластери с кораби с капитански заповеди', които стряскат незакалените фенове, а на по-препатилите им вкисват физиономията.
Две експедиции се отправят към планета, чиято обитатели се подчиваняват на странния цикъл на звездата, в чиято система се намират. Привидно примирие, официална вечеря, съмнения, нападение. Така както го разказах, дори не звучи лошо. И се опасявам, че нататък става интересно, но спирам.

Виндж явно е идеен автор, но писателски талант кой знае какъв няма (каза великият критик по повод книга с много награди и големи тиражи).
Отворен съм за критики, тлъсти псувни и убеждаване, че трябва да довърша започнатото.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 1/3 - ах, арахна

Ще плюя върху вашите гробове

Ще плюя върху вашите гробове
Борис Виан
ИК Фама
левове: 6.00
страници:119




Цветнокож с достатъчно светла кожа решава да мъсти за убития си от расисти брат (имал неблагоразумието да се сгоди за чистокръвна бяла американка) като преспива, забременява и убива бели момичета. Млад, мускулест, прилично белокож и работещ в книжарница, нашият герой изчуква на поразия всички ученички в градчето, пие с тях и си спретва оргии. Помежду си въпросните палавници не спират да си говорят на 'Вие' (?).
Вижда две богати сестри и решава, че това ще са жертвите, с които си заслужава да сервира студеното отмъщение. Убива ги жестоко и бива ранен, преследван и обесен.
Ами, това е сюжетът. Като идея и развитие не впечатлява, признайте, особено пък както го резюмирах.

Борис Виан е много приятно, абсурдно шантав, чел съм разказите в "Човекът-вълк". Криволичещи, странни пътеки, по които се ходи с лекота. Този роман е написан под псевдоним, след като Виан се заканил, че ще напише роман 'по-американски от американските'. Някой някъде твърди, че се е получил образцов 'черен роман'. Моето усещане е по-различно, не е никак американски, не е образец и не разбирам умереното му величаене. Освен ако делата срещу автора и издателя не са вдигнали рейтинга. Въпросните са съдени за оскърбление на добрите нрави, глобени и мъмрени. Рекламка.

Добре написан, чете се лесно, на места леко брутален, на други еротичен. Без особени крими хватки, което го кара да изглежда по-достоверен. С неубедителни сцени, което работи в другата посока.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 5/8 - Върнън Съливан


PS На корицата на книгата има рисунка на Хопър, човекът с неизчерпаемите врати и прозорци.
Чете ми се Вийон. Чета Виндж.

Къщата

Къщата
Богдан Русев
ИК Обсидиан
цена: 12 лева
страници: 254




3 неща, които ще ви подскажат що за книга е това: Богдан Русев превежда Робърт Паркър за 'Обсидиан' и не крие, че го харесва; бил е в кухнята (и изповедалнята) на първия Big Brother у нас; книгата се появява на пазара едновременно с новия сезон на reality дъвката.
3 неща, които биха ви заблудили що за книга е 'Къщата': Богдан Русев (Робърт Блонд) и Алекс Султанов (Ейдриън Уейн) бяха най-добрите и прилично култови автори на книги-игри преди ~15 години; въпреки възрастта и леките заемки стилът им беше великолепен; преди време в интервю авторът нарече творчеството си 'бутиково'.

Хайде сега един абзац за книгите-игри и мен. Голяма любов гореше навремето помежду ни. Платена, но удоволетворяваща. А Блонд&Уейн бяха номер едно, разни майкъловци смучеха тиня с претенциите и задочните си спорове, а превежданите западняци ритаха в 'Б' група. По-литературни от другите, по-забавни, по-запомнящи се - такъв беше тоя велик тандем отпреди личната ми сексуална революция. Отдаааавна беше. После Уейн поизчезна от пейзажа, а Блонд пишеше нелош киберпънк в списанията. Тия двамата едва ли подозират колко момчета и момичета са заобичали книгите заради тях. Аз съм жив пример. Самата идея за двама ученици, които седят на един чин и замислят книга, която се оказва страхотна и те започват да пишат по-сериозно, е толкова приятно гъделичкаща. Поне така съм чувал, че станало с 'Варварският бог', де. Ето едно интервю с хубостниците.

С 'Къщата' е различно. Тук нещата са по-типични, по-лъскави, с хвалби на задната корица, с нашумял автор и в крачка с актуалните медийни хитове (бляк).
Това си е продукт. Масов, а не бутиков. Нелош, нелош, но аз очаквах повече. Особено от детективски роман, особено от Богдан Русев (не че съм му чел кой знае какво, ама.. това си е Блонд ебати!)

От една страна историята е приятна, с няколко симпатични образа (готина приятелка, която е в крак с разследването, а-ла Сюзан Силвърман), добро темпо и леки диалози. И приликата със стила на Паркър не дразни, нова сцена всяка глава всъщност допринася за четивността.
От друга страна обаче прозрачният сюжет не успява да увлече. Пребит е участник в ББ-подобно шоу, отговорните елементи наемат частен детектив и той започва да души. Всичко свършва бързо с една бременност и безскрупулен осеменител. Нещата наистина се попретупани и книгата прилича на първа серия от бъдещ сериал. Дано следващите неща са по-плътни и интригуващи.

Искаше ми се да цитирам няколко абзаца от 'Къщата', в които се описва с половин дузина който/която/което/които (натрапва се, честно), а после да сравним с някой епизод от негова книга-игра. Обаче ме домързя. Но изходът е предрешен.

А като добавим внезапно прекръстеният Сашо Сотиров на Ники Сотиров и вече сме размахали пръст на редактора, ухилени.

Още нещо. Хубаво момче е главният, кара поло, обаче се почна едно пиене на мохито в By The Way, кафе в Mall Of Sofia, мъфин (например) в Onda и т.н. Нищо против някакво лайфстайл намигване и софийска достоверност нямам, обаче разни имена се подхвърлят просто така, самоцелно, без да допринасят за нищо. Колкото да се цитира име и някой фен на By The Way да се усмихне доволно.

Чандлър например също споменава 'При Виктор', където Марлоу си пие гимлетите, но го описва - посетителите, барманът, миризмата сутрин, когато е чисто. Всичко това е важно за сюжета и случващото се. Както е важно и не дразни споменаването на червен суифт в задръстване от Бизнес Парка. Това просто е част от историята.

Книгата трябва да се прочете, за да видим какви български книги успяват да пробият в нашите издателства. Може пък и да се появи дълго чаканият истински български пробив.

Затова: пробвайте.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 13/20 - ех, Сонора...

Тесеракт

Тесеракт
Алекс Гарланд
ИК Кротал
228 страници
≈259 филипински песо




Тесерактът е куб в четири измерения, хиперкуб. Трудно може да си го представите, дори ако гледате това видео, защото ами, хм, мислим триизмерно. И не, не става дума за фантастика, тесерактът си е съвсем официален, учи се някъде в девети клас.

Началото напомня за 'Плажът' - млад западняк в гореща стая някъде в Азия. Манила. Екзотично и лепкаво. После историята му се преплита с тази на подземен бос, който си пада чешит (само тази дума ми хрумна, за да опиша човек, който благовъзпитано би ти наредил да се простиш с ръцете си, ако докоснеш ленения му панталон) и чиято аура остава и след смъртта му, но поотслабнала.
И историята на охранителя, който не е стрелял с пистолет. Тук всичко спира на пауза след няколко изстрела в порутен хотел. С тези герои е ясно, че ще се видим и по-късно, някъде из финалните кадри (на задната корица е подсказано).

Следва разказ за Роза и спомените за детството и. Село на брега, в което да си желязна девственица е козът на козовете. Любов и шишенце зелена течност. Пак пауза.

Накрая е разказът за хлапето, което продава сънищата си на странен богаташ. И тича, за да види какво се е случило с баща му. Тича из тъмни улици, след двама мъже с пистолети, преследващи загиващ америакaнец.

Трите наистина се преплитат на финала. Или разплитат. С умерена доза символи и развръзка за всеки от замесените.

Отказах да броя различните ъгли, от които може да се видят фрагменти от историята, и да се опитвам да го свържа с тесеракта.

На много места пише, че 'Тесеракт' е по-хубава книга от 'Плажът'. Аз не съм сигурен, защото другата не я помня кой знае колко, а пък и смятам филмът за добър, напук на всякакви анти-лео-ди-каприо настроения. Тук приключенията са по-малко, а финалът стиска по-надълбоко и по-трудно смилаемо.

Абе, трудно ми е да пиша за книгата.

Да се ограничим с приникновеното 'яка, да, много яка' и толкова.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/4 - черно куче, сгазена котка

Отблизо

Отблизо

Патрик Марбър

ИК Intense

128 страници
9 лв.

Това е пиеса и филмът е правен по нея. Не може да не сте гледали Closer с Дж. Робъртс, Джъд (аз-съм-секс-символ) Лоу, принцеса Амидала и крал Артур. Аз не съм, де. Все още.

Но съм гледал тоя разтрошаващ откъс.
Now fuck off and die, мм?

Двама мъже и две жени, а между тях - почти всички възможни сблъсъци за нечия любов. Звучи банално, но не е. Защото диалозите са остроумни, точни и те карат да си спомняш истински ситуации. Предполагам, че г-н Марбър е изживял всички тях. Иначе е невъзможно да напипва така хирургически.
Мислех да изброявам всичко от любовта до омразата, от гнева до самосъжалението, от кървенето до отмъщението, от клетвата до изневярата, но няма смисъл. Вътре е. На толкова малко страници.

Представете си четиримата като ъгли на квадрат. Обхождаме страните и диагоналите със сигурни, бързи крачки. Пресечните точки не са просто разминаване. ABCD си сменят местата, някои отсечки стават по-плътни, други избледняват.
Съжалявам за геометрията. Обаче в този квадрат е всичко по въпроса.

Oще едно мнение - тук. А това е цялата пиеса, на английски.
Прочетете я. Аз ще гледам филма.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 7/8 - изрязани сандвичи

Дребнио волен народ

Дребнио волен народ (The Wee Free Men)
Тери Пратчет
без издателска къща
289 страници
без цена (безценна?)




Кривънци!
И назаем от друг великан: Без паника!
Не претърсвай онлайн книжарниците, българино. Няма нужда.
След като ИК 'Вузев' ни баламосва вече няколко години, прикривайки умерено срамния факт, че като издателство са гола вода, неизбежното се случи. Неизбежно било за някои, де; за мен си е изненадващ повод за овчи възторг.
Ентусиаст преведе "The Wee Free Men" и го сподели по самарянски с всички останали!

Малко след като порядъчно лустросания .pdf се появи с корица и всичко останало за свободно скачване онлайн, Вузев се събудили (апаратът им за командно дишане сдал багажа) и раздали правосъдие. Та по тоя повод линк не мога да ви дам, но заинтригуваните спокойно да ми пишат.
Морал и законови положения сега няма да бистрим. Истината за мен е, че ако се появи по книжарниците, всички ще си я купят от раз, тъй че издателите да не мрънкат, ами да издават. С моя прочит не са ощетени. Напротив: летаргията ми е прекъсната и загрях за още.
А доколкото схващам юридическия шум, този български текст принадлежи на автора му. Много ми е интересно дали ще има прилики между него и потенциалния официален вариант след време (ето, Вузеви, аз вярвам във вас бе, ленивци), изрично ще сверим.

Нак Мак Фийгъл ги помня мнооого смътно от 'Захапи за врата'. За незапознатите - това са 15 сантиметрови червенокоси същества със синя от татуировки кожа, които говорят с див шотландски акцент (в превода с шопския му аналог), страхуват се от адвокати и са адски силни, поради което безразборният мариз (тип масовка и болка в тълпата) е постоянна величина. Те са въпросният волен народец, де.
Иначе сме отново на вещерска вълна, имаме си главознание, малко момиче и бонус второ зрение и трети акъл. На финала се появява и баба ви Вихронрав, лично. Тежка е старицата, да и го признаем.
Повече за сюжета няма да разкривам, не че казах нещо. Ама пък има ли нужда? Аз Пратчет не мога да коментирам просто.

Контраста между красивата и романтична опаковка/представа за нещо и истинската му същност напомня за "Господари и Господарки", а лепкавото и мъгливо бродене из нечия фантазия или сън - на "Дядо Прас".
Всъщност всичко напомня за Тери Пратчет; бях забравил що за кеф образува у мен творчеството му. Нищо, че четох на принтирани А4.

Това, предполагам, сте чели.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 1/1 - I kicked meself in ma ain heid!

Торта рунтавелка

Торта рунтавелка
Сан Антонио
ик труд
3.50 лв (?)
205 страници + епилог




Сан А, колеги, великият Сан А.
Няма нужда да ръкопляскате, той е скромен. И неповторим до уникалност, рабира се. Славата му го носи навред по света и всички негови подвизи са верни, нищо, че сам ги разказва.
Френска школа на 1000 промила.

Веднъж вече съм писал за книга на Сан Антонио, ето ви нарочен линк - Гаджетата имат нежна кожа. Цъкнете, де.
Признавам си, това ми е един от най-любимите текстове в блога. И не защото се напъвах да пиша що-годе забавни неща (кой е прокопсал от напъни?), нито пък защото двама и половина човека признаха, че почти съм се вмъкнал в стила му. Просто ме забавлява всеки път като чета, сам съм си смешен някак. Особено псевдо-лит-бълвоча в началото и изведнъж 'Не бе! Туй е Сан А!'. Класика, класика.

Тук зашеметяващият боец на всякакви фронтове пътува до САЩ, за да разплете немного заплетен случай, касаещ пряко и косвено едни гумени гърди (със зърна и всичко останало); изчезнал брат на майстор с езика; турчин бивш рецидивист с хубава дъщеря; Черен Картел, преброени убийства, Симпсънка с хеликоптер и т.н.
Гаврата с американските кримки е налице, всички замесени дами са доволни, а Берюрие Ненагледния се появява чак в края, за малко и на място.

Тъй като всички много обичаме трудното издателство, искам да ви споделя тайно, че книгата я има тук. Което ми подсказва, че ето там пък може да прочетете гореспоменатия роман с гаджета в заглавието, той е по-добър.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 31/40 - К. Маркс по гушката, Кастро по устата

Реваншът на Тангра

Реваншът на Тангра

Андрея Илиев

ИК Аргус

288 стрaници

9 лв

Започваме с признание мимоходом: бях обещал хубаво ревю за книгата (защото знам, че е хубава; чел съм я от извора) за новото издание на Ваяния, обаче не се получи, мнението остава за блога. Просто ми липсват щипка сериозност и един голям черпак подкованост по прабългарска митология и история. За което се извинявам, ще се реванширам. Но не като Тангра, хохо.

Голяма част от романа четох преди да се появи на пазара, оставих си финала за официалното издание и казах на автора какво мисля за ръкосписа. Май. Не може да не съм му казал.

Сега ми хареса повече. Сигурно е заради фактора 'истинска книга в ръка', или защото четох по-внимателно и по-спокойно. Или защото редакторът е свършил наистина добра работа. Или защото оттогава мина време, знам ли.

Няколко пъти (тогава и тогава) съм облъчвал с мнението, че думата, която характеризира Андрея най-добре, е 'четивен'. Оптимално съотношение думи-смисъл, динамика и никакво шикалкавене.
Page turner отвсякъде, excuse me за чуждицата. Няма какво повече да добавя по въпроса.

Характерно е и смесването на суров реализъм с фентъзи и фантастика. А сега, де. На някой може да не допадне подобно нещо, аз обаче нямам нищо против подобно размиване на жанровите граници и класифицирането само според качествата на книгата. Български войници в Ирак + прабългарски божества + пътуване във времето + много митология и фолклор + българска история (която не знаем/помним) + екшън + отворен финал = Реваншът на Тангра. На мен такива уравнения ми се нравят.

И за да не кажете, че съм пристрастен, мога да спомена три (!) минуса: 1) книгата можеше да е по-обемна, историята предполага повече текст; 2) смесването на жанрове и три паралелни сюжетни линии на места водят до натрапчив хумор; 3) Андрея Илиев обича някои препинателни знаци повече от други...

Друго мнение - в knigi-news.com

послепис вместо оценка: где е продължението?

Жени

Жени
Чарлс Буковски
ИК Алекс Принт
350 страници
5 лв. на старо (6 - 1 отстъпка)




Хенри Чинаски на хоризонта. В леглото, в колата, на хиподрума, гледащ боксов мач, минаващ през поредната жена. Или те през него.
Безкрайна върволица луди, дрогирани, самотни, съблазнителни същества, с впечатляващи глезени, задник, коса или встъпителни фрази. Дълга редица жени, които искат да го изчукат, нахранят, променят или изпият.
Дъълга редица. Аз помня само лудата със зъбите, червенокосата фурия, студентката от Канада, тъжната богаташка, жената на Боби, немските хипита, проститутката от летището, набожната въздържателка, Рошел-която-не-уцели-момента.

Буковски е честен. И вулгарен. Повече отколкото във Всичко на масата, Factotum и Холивуд.
Чинаски е възрастен. И известен, дните в пощата са зад гърба му. Поуморен. Безмислен в очите на другите, понякога и в своите. Някой ще каже, че е бунтар. Може би, но без кауза. Вече.

"Животът е по-невероятен от всяка измислица"?
Не и истинският (освен ако няколко дузина жени, които искат да спят с 60 годишен известен писател не ви се струва някак попресилено). Животът е банална изненада; понякога грозна и с махмурлук, а друг път - просто нов ден и телефонно обаждане.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/4- Драйър Баба гледа!

Хазарски речник

Хазарски речник
Милорад Павич
ИК Агата-А
278 стр.
10 лв.




Изгубил съм форма, дори паролата в blogger бях забравил. А пък книгата не е никак подходяща за четене 'от време на време', ей така между другото (но не е и текст, който можеш да захапеш и ръфаш продължително, с тая плътност засища зверски). Затова четенето се проточи, съпровождайки (съпроводено от) десетки други неща, бавно, продължително, дори успях да посмачкам кориците.

Разделен на 3 части - християнска, ислямска и еврейска - речникът (лексиконът; романът;странното нещо на лудия сърбин) проследява случки, свързани във времето с хазарската полемика, състояла се 8-9 век. Павич успява да поднесе нещо, което изглежда исторически достоверно, въпреки че в голямата си част е фикция. Историята е функция на художествената измислица, а не обратно.

Маниерът на писане е неповторим, изключително, изключително наситен с всичко. Много плътен, с много впрегнато въображение.

Аз четох мъжкия екземпляр. Има и женски. Разликата е в петнайсетина реда.
Мога да напиша още много за тази книга, но не точно сега. Което е за предпочитане в сравнение с хубавите книги, за които не мога да напиша нищо кой знае какво когато и да е. Останалото ще е в коментарите някой ден.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 83/100 - тялото Адамово

Кантата за Лейбовиц

Кантата за Лейбовиц (A Canticle for Leibowitz)
Уолтър Милър Мл.
ик Неохрон
цена 5 лв
301 стр.




Признавам, тази книга е пост-апокалиптичен роман с познатия за шейсетте години поглед от ръба на ядрената пропаст; футуристична история за саморазрушаващото се човечество.
Но "Кантата за Лейбовиц" е и много повече.

Изградена от три части, първоначално публикувани като самостоятелни разкази в The Magazine of F&SF, книгата проследява различни моменти около съществуването на католически манастир, чийто покровител е загиналият по време на Огнения Потоп учен Лейбовиц.
Католически манастир. Покровителят е учен. Евреин.

Самият разказ прави дълги подскоци, започвайки с FIAT HOMO (да бъде човек?) по времето, когато цивилизацията тепърва се отърсва от катастрофата. В средновековни условия монасите събират оцелели парчета информация, преписват механично неясни текстове и по всякакъв начин се опитват да акушират на прераждането на знанието.
А дозите религия не дразнят. Вярата и чистосърдечното посвещаване създават усещане за мисия и значимост, за нещо по-важно от църковни норми и канони. И съсредоточеното, бащинско обгрижване на жалките останки на науката, почти механично и без разбиране, методично, с кроткия плам на послушника, успява да спести критичният поглед, с който съм свикнал авторите да оглеждат религията.

FIAT LUX (Да Бъде Светлина) ни прехвърля векове напред, когато посъвзелото се човечество отново започва да воюва, примитивно и наглед безмислено, а учени и монаси спорят дали хората трябва първо да помъдреят преди да използват знанието или да го използват, за да натрупат мъдрост. Пътят от невежеството до преоткритата самоунищожителна сила е постлан с добри намерения.
Плашещата цикличност в начина, по който пишем историята си, хвърля петно върху усещането за ренесанс. И първата светеща електрическа крушка от столетия насам е кулминация - и за края на тъмните векове, и за началото на грешки, които ще се повторят.

FIAT VOLUNTAS TUA (Да Бъде Волята Му) показва високотехнологичен свят, в който човекът отново лети и отново е на път да зарови костите си дълбоко под земята.
Престъпление, наказание, милосърдие, отговорност. Изкупление. Надежда.
Пробудено човешко лице, урудливо и глупаво, тепърва прохождащо. Но човешко.

Нямам представа защо някой е прекръстил книгата и на български е по-известна като Апокалипсис I, нито пък дали точният превод включва думата 'кантата' в себе си. Също така се шири мнението, че изданието е осакатено откъм обем. А продължението - Saint Leibowitz and the Wild Horse Woman - не е издавано у нас, довършено е след като Милър се самоубива през 96-а и, казват, било далече от истината.
Въпреки това тази книга е повече от силна. И рита.
Прочетете тук или си купете.

ОЦЕНКА ПО ПРАНЖЕВАТА СКаЛА: 47/50 - бясна котка - орнитолог

Големи неприятности

Големи неприятности
Дейв Бари
Булсофт Пъблишърс
цена 6.50
страници 271




Авторът се оказа известен хуморост - журналист, награден с Пулицър през 1988 г. 'заради последователната и ефективана употреба на чувството си за хумор като начин за представяне на свеж поглед по сериозни теми'. Писал е сценарии, радио пиеси, както и дузина книги. Това е първият му роман.
Личният му сайт посреща с картинка на Бари, чук, санитарна керамика и надпис "ако напуснете този сайт, ще убия беззащитната тоалетна". Nasty.

Самият автор признава, че преди не е творил сюжетно произведение и замислянето на такова се оказва нелесна работа. В действителност се е получила сносна каша от много образи и сюжетни нишки, които се пресичат твърде рано и твърде едновременно. После щурмуват заедно очаквания финал.
За целта са използвани: баща и син; майка, дъщеря и втори съпруг; скитник; прислужница; двама наемни убийци; две отрепки; двама агенти на фбр; двама патрулиращи полицаи; контрабандисти с руска кръв. Фонът е Маями.
Маниерът напомня изключително много на киносценарий. Забързан, на места истински смешен, на други - попресилен и прекалено ситуационен. Клишета присъстват. Както и няколко натрапващи се повторения (гладното куче и рефренът 'искам твойта секс-джаджа') Нищо чудно, че има филм по темата. Който бих гледал?

Самият Стивън Кинг казва, че това е най-смешната книга, която е чел от 40 години насам. Това явно показва, че г-н Кинг се занимава само и изключително с писане и не е чел нищо от толкова дълго време. Както и че двамата са приятели.

Прелиства се бързо.
На гърба на книгата, която чета успоредно, тази е прекалено небрежна.
Друго май няма за казване.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/5 - куче vs жаба

Книгата на черепите

Книгата на черепите
Робърт Силвърбърг
ик Бард
268 страници
10,99 лева




Какво ще си помислите (моля, да се отбележи множественото число и да стартират залагания дали съм възпитан/учтив или просто знам, че блогът се посещава от повече от един читател; край на повърхностните отклонения, книгата не го заслужава), ако не знаете кой е Силвърбърг, какво е Хюго и Небюла и непредубедено забележите: колекция 'фантастика'; номер 140+; заглавие като това; череп на зелен фон, около който пърхат насекоми?
Нещо като.. нали.
Недейте.

Това не е фантастика. Нито е лековато. Не е и поредното 'задъхано приключение', защото сюжетът почти няма значение. Пряката реч на места липсва. И всичко е насочено навътре, към личния микрокосмос, под черупката на четирима колежани, които правят пътешествието на живота си.
Но е интересно и се чете бързо. При мен по въпроса имаше проблем, тъй като изгубих книгата преди няколко седмици, а после я намерих, тя ме чакаше и събираше прах.

Разказът се води от четиримата, в първо лице, без нарочна подредба. Те са различни, обединява ги колежа, интелекта и идеята за безсмъртие, заради която пътуват към пустинята.
Подслушвах мислите им. Красиви, извратени, честни, лепкави, умни.

Двама ще живеят, двама ще умрат. Всеки ще се изповяда на приятел. Никой не трябва да си тръгва. Такива са правилата.
Оцеляха двамата, които вярват. Не е ясно какво спечелиха.
Загинаха закостенелите, тези с повече предразсъдъци, борещите се със/против себе си. Те изгубиха всичко.

Четях и се чудих дали Силвърбърг е толкова добър, колкото ми се струва. Или просто иска да ме впечатли, да ме убеди, че може да пише много добре, да се изпъчи с проникновените си, почти поетични мисли, да навре в очите ми думата 'екзистенциален' поне 30 пъти.
Реших: добър е. Много.

Връзки по темата:
авторът
интервюто
другото ревю
предговорът (+ малко от книгата)

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/20 - седемдесетарско

Гъмп & син

Гъмп & син
Уинстън Грум
ик Бард
стр. 223
цена: 6.00




Продължение на книгата, която не съм чел, но пък съм гледал филма. Е, как.
Май щях да я прочета преди години, но попаднах на екземпляр с липсваща кола, така че разумно отложих. Докато преди 2 дни не се наложи да търся нещо за из път.

Накратко: Форест Гъмп е глупав, осъзнава слабоумието си, но не се спира. Има уникален правопис. И подрастващ син. Съдбата му, ако беше личност, щеше да е икона в лудница.

Да отбелязваме нещата: (не е връх в хрумванията ми, но все пак)

бележка1 - мистър Грум май е искал просто да поизцеди още малко от идеята. Сигурно е успял, но в никакъв случай не е надминал екранизацията. Значи, цедил, цедил, a в устата остава възкисел спомен заради което.

бележка2 - въпреки прекрасния ритъм, с който се случват нещата, се натрапва един малко нелогичен преход от един в друг епизод. Т.е. - написано е приятно, но е пълно с бели конци. Постоянно се появява някой иззад ъгъла и кара Форест да пътува до другия край на света, за да: залови Саддам, ръководи корпорация, бъде Давид, играе американски футбол, бутне Берлинската стена, прави пари от свине, дегустира нова кока кола, омаже цял град с лайна, направи велик бизнес. Във филма нямаше такива груби подскоци от случка в случка и нещата някак следваха своя вътрешна логика. Идиотска, но да не забравяме за кого става дума.

бележка3 - очаквах повече от сина на Форест, т.е. - от Грум, който все пак решава кой и къде. Да, момчето е почти гений, но образът му се мярка само тук-там. И без това контрастът не винаги е приятен.

бележка4 - в края на книгата има 'сентенции', част от които са доста прилични. Например:

Не си купувайте дрехи и предмети, които не можете да си позволите, освен ако наистина не ги желаете.

Спокойствието е по-добро от малкото удоволствие.

Не се опитвай да се подстригваш сам.

И в общи линии книгата е добра, но неочаквано лековата и някак далеч на опашката след първата. Или, за да сме по-точни, след филма по първата.
Но да си идиот не е толкова зле. Стига да си добряк и да си мислиш, че правиш най-правилните неща.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/4 - циклопедично

Вила "Инкогнито"

Вила "Инкогнито"

Том Робинс
ИК Обсидиан
285 страници
8 лева




Този Том Робинс се оказа неочаквано добър и това ме накара да се чудя защо не съм го чел досега. Подозрително, подозрително.
Добре, може да не съм се возил на едно от най-щурите, шарени и странни влакчета на света, но въобще да не съм чувал за него?

Започваме с тануки. И Тануки. Разлика има и няма. Тануки идва на земята, ползвайки гигантския си скротум като парашут, започва да краде саке и да се сношава с жените. Много сериозно и ненаситно. Саке и жени. Просто е създаден за това.
После всичко се завърта около трима американски войници, които след войната във Виетнам остават в Лаос, някъде високо в планините, на място, което им дава всичко, от което се нуждаят. Официално са безследно изчезнали. От около 30 години.
За да стигнеш до вила 'Инкогнито', ти трябва хеликоптер или въжеиграч. Всичко останало е бездна.

И се втурваме. Покрай хиляди неща, луда мозайка, която се размазва, докато си във влакчето.
Фарс. Факт.
Секс, политика, религия, традиции, семейство, морал, наркотици, мистика, философия - има от всичко. Има и много Азия.
Имате шантава братовчедка, която мисли, че сатанинските секти са сладурски и отвлечените от тях се крият в имението на Хефнър? И тя е вътре.

Ако беше музикант, Робинс щеше да е рок звезда. Да се присмива на правителството си, да проповядва идеи, които карат хората да слушат в захлас, да говори открито за секс и удоволствие, за красота и пиене до зори след нечия смърт. Около него щеше да има жени и мъже и мъжете също ще са доволни, защото той не може да има всички жени, които го желаят. Пък и сигурно е пиян.
Този абзац стана малко съмнителен.

Да не забравя стила. Наситен, различен, забавен, значим.
Да, исках да отбелязвам култовите изречения, но забравих. Забравих ги и тях. За ваше съжаление.

Айде сега някой да ми се присмее, че не съм чел другите две издадени у нас книги на Том Робинс.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 56/61 - Елвисист с пейджър

ps - корицата и моят блог могат да ви откажат. бъдете силни. прочетете. и после голямото мерси.

Човекът във водата

Човекът във водата
Робърт Шекли
ИК Мириам - София (Абагар Холдинг?)
цена 5
страници 191




Преди години прочетох в увода към един сборник с разкази на Шекли, че ако искаш да видиш този автор по най-истинския начин, трябва да прочетеш "Човекът във водата".
Малка, нефантастична книга. Позабравена и в САЩ, непреиздавана, филмирана преди повече от 40 години в нещо, чийто сценарий е далече от истината.

Видях Робърт Шекли на Еврокон 2004 в Пловдив - остарял и някак тъжен човек, поуморен. Ако сте чели негови разкази, ще усетите контраста. И се попитах дали всички хора, които умеят да забавляват, са такива. Или стават такива с времето, докато пръскат веселие наоколо.
След година Шекли почина, а аз се почувствах най-тъпия пич на света, защото така и не успях да взема автограф на една от любимите ми книги - "Недокоснат от човешки ръце".

"Човекът във водата" не прилича на другите му неща. Няма усмихнати експлозии. Няма леки фойерверки. Никой не отваря консерва с пергел.
Вярвам, че това е истинския Шекли.
Интересното обаче е, че книгата е писана през 1962. Long time ago.

Един човек е заседнал на о-в Свети Тома и се опитва да се върне в Ню Йорк, откъдето да вземе пари за собствена яхта. На този остров хората с яхти са различни. Без значение каква е - малка или голяма, скъпа или счупена. Яхтата е символ, за който си заслужава да направиш много неща, защото всъщност ги правиш за себе си и за живота, който винаги си искал.
На какво си готов за този живот? Риск? Убийство?
Спомените се изкривяват, виждаш себе си по друг начин, искаш да си друг, да започнеш отначало, сега. Искаш да си някой, да си бил някой.
И като в книга на Хемингуей този човек се бори със себе си и врага в морето на повече от сто страници. С човека във водата, със съвестта си, с мечтите, с условията, с поражението.

Четох книгата на странни места. С удоволствие.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 33/40 - капитан

Хигиена на убиеца

Хигиена на убиеца
Амели Нотомб
изд. Колибри
181 стр.
8 лева




Тази е по-различна от 'Антихриста', доста по-различна. Първата ѝ книга.

Възрастен писател, Нобелов лауреат, разбира, че е смъртно болен от рядко заболяване с вълнуващо име. Самият той се казва Претекстат Так. Съгласява се да приеме в дома си няколко журналисти, на чиито въпроси да отговoри.
И се започва. Диалози, диалози, диалози. Основно. 99.5% от целия текст.

Безкрайно заяждане, елегантни, но жегващи финтове, обиди, поучаване, унизение, пренебрежение, насмешка. Постоянно.
Първите няколко журналисти излизат от стаята на стареца тотално победени, смачкани, повръщащи.
А после влиза една жена и разговорът става много по-интересен, равностоен, разкриващ. Всичко свършва с нещо извратено, което звучи приемливо. Затова е още по-извратено.

През цялото време си представях възрастният, дебел, гладък Претекстат Так като течен метал, някакво криво, променящо формата си огледало, в което интервюиращите се сблъскват. Посоката на разговора постоянно се променя, металът се разлива, показва нещо друго, грубо, безцеремонно, категорично, неудобно, истинско.
На места е трудно. На други има страшно хубави неща.
Силнo e, предупреждавам.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 33/40 - хрущяли

Ако импресионистите бяха зъболекари

Ако импресионистите бяха зъболекари
Уди Алън
КК Труд
246 страници
11,99 лева
(включва сборниците 'Квит сме' и 'Без перушина')



Защо не съм го чел досега?
Защо никой не ми беше казал за Уди Алън?

Гледал съм откъси от негови филми; чел съм интервю с него, което не помня.
Но се поправих. И в момента се чудя как точно да ви обясня, че е добре и вие да направите същото, ако случайно не сте чели тези.. мм, кратки, пъстри, избуяващи във всички посоки думи. Умни, смешни, (само)иронични, цветни, абсурдни, провокативни, неподражаеми.

Единият вариант е да препиша дословно 97% от текста и да се опитам да го замаскирам като цитати, но (първо) ще е трудоемко и (второ) тези от "Труд' са малко пиперливи по отношение на авторското право, та ще е проблем.
Другият е да цитирам избирателно, което означава, че със сигурност ще пропусна ценни моменти. Защото фойерверките са неповторими, десетки, стотици, разцъфват иззад всеки ъгъл, неочаквано, забавно, изумително.
И аз се смях с глас много пъти, препрочитах някои неща, а после се смях пак.

Няколко цитата, напълно случайни: (разгръщам и преписвам, лесно е)
Скарахме се и тя пак започна да ме навива да имаме деца. Слава Богу, убедих я, че ще са прекално невръстни.
След нашествието на съюзниците, косата на Хитлер стана суха и разчорлена. Това се дължеше, от една страна, на бойните успехи на съюзниците, а, от друга, на съветите на Гьобелс, който му втълпи да я мие всеки ден.
Всеки от нас посвоему може да разпознае престъпниците. Те се отличават по големите си копчета за ръкавели и по това, че не спират да се хранят, ако върху главата на човека до тях се стовари наковалня.
Главният проблем при смъртта е страхът, че може да няма задгробен живот - изключително депресираща мисъл, особено за онези, които са си направили труда преди това да се избръснат.
Дорис: Но без Бог Вселената е лишена от смисъл. Животът е лишен от смисъл. Ние сме лишени от смисъл. (Напрегната пауза.) Изведнъж ми се прищя някой да ме опъне.

Това са само няколко капки в морето. Свалете си обувките и скачайте смело.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/19 - със свещник

Антихриста

Антихриста
Амели Нотомб
ИК 'Колибри'
цена 7 лева
98 страници




Късен петъчен следобед (страхотен петък), книжарницата някак се оказва на пътя ми, преценям витрината с поглед. Бързо хрумване, следват няколко усмихнати мисли и доволно се отдалечавам с книга в ръка. Импулсивна работа.

Книгата не е голяма. Хубаво е да четеш някой, който успява да каже разни неща с малко думи, но точни и на място. И ясни. Без залъгалки, раздут обем и излишни лупинги. Много естествен израз, така мисля аз. И не смееш да спускаш погледа по диагонал, защото текста не е голям и някак знаеш, че нещата вътре са ценни.

Шестнайсет годишната Бланш е нещо, което всеки от нас е бил. В различно време, в различна степен. Не толкова осъзнато, не толкова ясно, не с такъв точен поглед. Не така мъчно и изнервящо на моменти. И без щастлив край, може би, уви.
Да, момиче. В книгата става дума за две момичета и комплект родители. А аз разбрах всичко. Почти всичко. Ако съм пропуснал нещо типично женско - е, извинете, имам си оправдание.

Бланш се сблъсква с онова, което не е и може би иска да бъде. Участва неволно в нещо като съревнование, чията садистичност (детска, женска?) ми въздейства и ме ядосва, и чиято интимност разбирам и уважавам. И онова "да имаш или да бъдеш" застава пред теб, без дори да си чел Фром.
Разни първични усещания са уловени ловко, описани с няколко изречения и оставени на мира. Без претенции. На фона на хубава история, обикновена, но не много, която бързо те води към още хубави изречения и един умен финал, на който аз се усмихнах доволно.

Ако сте в настроение за спомени по онези години, чиито белези често си личат - препоръчвам. Ако не сте, бъдете спокойни. Все някога ще бъдете.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/20 - бийте Франсоа и Мишел, после се извинете