декември 31, 2012

7 книги накуп

В последните много месеци: немного четене, още по-малко споделяне.
Накратко:

Черният отряд: нови три тома
Бялата роза
Сенчести игри
Стоманени сънища







Все така мъжарско, кърваво, кално и смъртносно. Когато всички други книги изглеждат мудни, банални и скучни, човек има нужда от нещо бързо и интересно. Ако ще и да е фентъзи-ментъзи. А тук "ментъзи" почти няма, защото приказната романтика липсва. Или е била затрита гадно и мимоходом още в началото.
Всичко в поредицата се обърна с краката нагоре. Познатите герои измряха. Отрядът оредя. Добрите и лошите смениха местата си.
Новите приключения пасват идеално в отдавна оставени отворени вратички. Продължавам бавно и без да бързам. На юг.
8/10


Фантастичният господин Фокс
Роалд Дал








Имаш си племеница, купуваш й книга, четеш я първо ти.
Струва ти се не много детска с всички тези кражби и убити пуйки. Писана е през 1970г., по онова време не са ли ценяли поучителните истории? Явно не. Виж ти, колко забавно се получава.
Много хубави илюстрации.
Много хубав филм по книгата.
И хубава книжка, разбира се. Богис, Бънс и Бийн са гадни (и грозни, и скръндзи), защо да не бъдат изработени?
2/3

Зимаджията
Тери Пратчет








Нова книга от поредицата за Тифани. Всичко, което съм казал за Шапка от небето, важи и за тази. Умна и топла. Мъдростта е преведена на езика на малко момиче.
Ако имате дете в 4-5 клас, дайте му да я чете. Ако не чете, го набийте.
1/1


Меко слънце
Мария Донева








Нямам представа как се пише за поезия, особено ако си я чел преди почти година. Купих си я от една галерия, в която продаваха и книги. Май и вино.
Четох я на поне три различни места. Едно от нещата - на глас!
Та, как се пише за поезия?
С такъв цитат?
Христос възкресе за добрите,
за влюбените във жените си,
за работливите, за кротките
и за самотниците с котките.

Но и за тъпите, за злите,
за подлеците и крадците,
и за живеещите в грях.
И всъщност - най-вече за тях.

Или с линк към блога на автора?
5/6


Разлики
Горан Петрович








Сръбска сладкодумна носталгия. Не помня сюжета, а и се съмнявам, че някой от разказите имаше кой знае какъв. Помня едно кино и различните хора в него, всички затрупани от миналото и характерните си черти.
Спомените ти всъщност са история на времето, в което си живял.
7/12

октомври 14, 2012

Среща с Рама

Среща с Рама
Артър Кларк







Вече забравих преди колко месеца я прочетох. Помня колко смислена и лаконична е книгата. И колко въобрaжение може да се изсипе, дори когато трябва да спазваш всички физични закони на Вселената.

Огромен непознат обект се появява в Слънчевата система и приближава слънцето. Произходът му не е естествен, видно от перфектната цилиндрична форма с размери 50км. дължина и 20км. в диаметър. Хората не са сигурни дали цялата ситуация е закачливо намигване или тик, но решават да изпратят кораб, който да провери дали това е събитието на столетието или на събитието на хилядолетието. Кръщават кораба Рама.
Представете си, че влизате в мрака на такъв цилиндър. Сега си представете, че нещо започва да свети. И че няма никакво време, защото Слънцето е все по-близо, а заледеното море се връща към живот.

Стегнато, умно, смислено, логично. В мрака на Рама вселенските правила също трябва да се спазват. Променливата гравитация ще се отрази на физическата ви издръжливост, а метеорологичният модел на завихрящите се въздушни маси в сърцето на космически кораб не е майтап.
Препоръчва се на мислещи хора в научно-популярно настроение. Да се избягва от търсачи на високи литературни скокове.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 5/6 - А, пасатите!

юни 13, 2012

Сто години самота

Сто години самота
Габриел Гарсия Маркес







Опитите да пиша за тази книга са поредица от провали, които трия вече почти месец. Причината е ясна - "Сто години самота" е толкова силен текст, и толкова пълен с литература, че ми е тъпо-тъжно-смешно (в тоя ред) да се изказвам по въпроса.
Всяко изречение е пределно изпълнено с най-точни думи и смисъл. Плътността на информацията на страница понякога е убийствена, хора и животи се появяват и изчезват, оставили след себе си хубава, цветна следа. Като съотношение текст/история (и не само) ми напомня на Павич. Но се чете много по-лесно и по-леко, и си казваш "Ей това е да ти личи, че си майстор".

Преди да я започна, си мислех, че е някаква трудна и тегава книга, която най-малко ще ме депресира. Пълна заблуда. Ще се посмеете, ще ахнете, ще препрочитате изречения и страници, ще се опитвате да запомните поколенията и в един момент ще се предадете пред родословното дърво на семейство Буендия.
Всичко започва със стегнати девически гащи и спечелен бой с петли. После идва един тъжен дух, преселението на няколко семейства и основаването на малък град.
Макондо.
Като чуя това име, се сещам за пътуващите цигани, които идват всяка година в града с капани за мечтатели. Металотърсач. Машина за лед. Алхимически комплект. Тайната на живота и смъртта. А после.. после тази картина се оказва само малък фрагмент от огромно платно. Платното расте и се променя, някои нишки се късат, друг се появяват, уж трудно разпознаваеми, но много различни.

Вашият живот - този който имате, а и този, който искате - е вътре.
Мистичен, важен, самотен, част от всичко останало.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 9/9 - да чакаш Мелкиадес

април 18, 2012

Хартиената кукла

Хартиената кукла

Робърт Паркър







Усещам се, че прибягвам до Паркър всеки път, когато искам да чета, но нищо не ми върви. Един вид изпитана рецепта за спешни случаи.
Такива моменти не са рядкост през последните месеци и читателската ми леност отстъпва място само на несериозното ми и вяло писане в блога (обмислям постинги с по три думи и една дроб). Може би е заради пролетта или заради някакъв нов щам на мързела. Или защото няма вдъхновяващи книги.
Така.

Робърт Паркър се разпознава лесно - всяка глава започва с абзац-два описание на обстановката и човека, с който се среща Спенсър. За незапознатите - Спенсър е различният типичен частен детектив, има си сериозна приятелка, дружи с няколко съмнителни типове, има изострено чувство за справедливост, готви, пие, разбира се с полицията и в общи линии е доста порядъчен и възпитан.
След встъпителните редове следват диалози. Хитри, интересни и в големи количества. Важни са думите, а не следите по килима.

Жената на известен богаташ е убита с чук пред дома си и полицията е в задънена улица. Накрая слагат досието в папка "Един луд го направи" и скръбният съпруг наема Спенсър за да разрови надълбоко. Там обаче винаги мирише и има заровени скелети, а в случая за украса е добавено политическо влияние и изключително странно минало. Подобна каша не може да се изсърба наведнъж, затова Спенсър си дава около 250 страници и от време на време разрежда с вечери на свещи, пиене на бира в гей-бар (по служебна работа) и мълчаливи боксови тренировки.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 11/14 - тихи кучета

април 11, 2012

Азазел

Азазел
Борис Акунин






Още едно хитроумно руско приключение от царско време.
След Коронация (великолепна!) реших да прочета всичко на Акунин, така че започвам поред.

Фандорин тук е млад и зелен полицейски служител, комуто е поверена рутинна задача. Находчивостта и наблюдателността му обаче го забъркват в странна каша, която го води из най-неочаквани места, включително на дъното на лондонски канал, където се преструва на застрелян.
Нова опасност = ново повишение.

Рецептата е ясна, но толкова добродушно и мило поднесена, че нямам нищо против. Свръхсимпатичният ментор, фаталната жена, убиецът на две крачки пред читателя, изменниците, заговорът, цялата схема, животът на косъм, взривеният хепиенд.
Накрая Фандорин е още по-симпатичен, а човек си мисли, че 19 век не е бил толкова кофти. Ако живееш в европейска столица, де.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/4 - естернат

март 30, 2012

Стрелецът

Стрелецът

Стивън Кинг







Уестърн. Sci-fi. Фентъзи. Малко хорър.
Магичен постапокалипсис. Пустиня. Упорито преследване, заредено с енергията на пророчески сън.
Много, много въздействаща и силна смес.

Останки от цивилизация като уродливи плевели са осеяли пътя на Стрелеца. Пред него е Човекът в черно, винаги с няколко дни преднина - недостижим, тайнствен, могъщ, важен. Много въпроси в сянката на Тъмната Кула.
Миражи от нашия свят се сливат със заклинания и магии.
Кръв, пясък, жертва на близък човек.
Мимолетна любов като тичане в сън - не можеш да избягаш, защото плуваш в мед.
Обреченост. Изгубеното незапочнало детство.
Всеки търси отговори, най-вече читателят.

Книга, писана повече от десетилетие. Чете се за няколко часа.
Логореята ме напусна и нямам много думи, така че - четете.

Нужно ли е да чета и другите неща от "Тъмната кула"?

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 8/9 - револвер

февруари 08, 2012

Надвисналата сянка

Надвисналата сянка

Глен Кук







Това е продължението на Черният отряд. Не се наложи да ровя из кашоните, защото книгата вече се намира тук. Безвредна дигитална щедрост, лошо няма.
На български Глен Кук е по-различен, доста по-различен. Дразня се, че го казвам, но е така. Липсва ми "мъжкарския" стил и на места нещата на звучат естествено. С цялото ми уважение към Елена Павлова (преводачката) го казвам това, но усещането наистина е по-друго. "Сбит и стегнат" на места се е превърнало в "претупан и недостоверен".

Сюжетните нишки са две и за мое съжаление не се пресичат достатъчно рано. В едната Гарвана се крие в забравен от боговете град и без да иска съдейства за възраждането на един голям, зъл проблем, който напъпва изпод земята. Покрай него в кадър снове кръчмар със слаб ангел и много дългове, който накрая стана симпатичен на всички, с изключение на мен. Същевременно Черният отряд лови бунтовнически останки след голямата битка в края на първата книга. И случайно попада на бившия си член Гарвана. Докато си изясняват отношенията и споделят тайните си, в един неразрушим замък над града се пече повод за още по-тежък сблъсък.

Отрядът дава много жертви, но оцелява и се запътва направо към третата част. Аз също.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/4 - Шекер!

януари 28, 2012

Войната на старците

Войната на старците
Джон Скалзи








Ехее, тази пък колко отдавна я прочетох. Ще се опитам да си спомня за какво ставаше дума.

Значи, ако си американец и искаш да видиш как е в откририя космос, трябва да изчакаш до дълбоки старини. Млад и силен можеш да вкусиш от извънпланетния живот, само ако си индиец, норвежец или нещо подобно, някакъв реверанс в следствие кофти война.
Главният герой - сбръчкан и побелял - погребва жена си и се записва в редиците на звездната армия, това е единствения начин. Загърбваш всичко, забравяш миналото, приятелите и родния си град, и заминаваш към звездите. С надеждата да си отново млад, на ново място, сред нови хора. Втори живот, при това след доизживян първи. Много силно.
Там се сдружава с други старци и взаимно се чудят как ще бъдат използвани в битка, след като са амортизирани до краен предел. Отговорът идва с демонстрация на живо (която ще ви спестя), след което пенсионерите се включват в битки, срещат извънземни и се борят за живота си. Хвърчи кръв и лимфа, повечето не оцеляват.
Това беше отгоре-отгоре. Май.

Книгата е доста противоречива за мен. От една страна са изключително силните моменти, добрите идеи, достъпния изказ (и обяснения), свежите лафове. От друга страна са повърхностните диалози и сцени, предсказуемият сюжет, изфабрикуваните усмивки на съдбата и като цяло - холивудският дух, който властва от начало до край.
Има намигване към Хайнлайн, но без количествата философия.

Има и продължение, току-що видях. Смятам да го прочета, което пък означава, че книгата си е заслужавала.

А, не знам как ще филмират книга, в която всички са зелени.
По-тъмнозелените ще бутат ли рейса? Ха-ха.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/4 - животоспасяваща реклама