Пръстенов свят

Пръстенов свят
Лари Нивън
ик Аргус
цена: 2 лв на старо
страници: 1/3 от 414




Купих я в момент, в който ми се четеше нещо по-фантастично, по-старо и по-златно. Първата книга с Хюго и Небюла, все пак.

Книгата не е лоша, но не я дочетох. Твърде лековат адвенчър ми се стори, ок, сигурно това е класическата спейс опера.
Симпатичен главен герой, красива мацка, умен и пресметлив извънземен, буен и непредвидим извънземен, загадка в космоса, опасно пътуване. Личните интереси на всеки от тях са чудесна спойка при сглобяването на екипажа, авантюрата започва. Покрай така конструирани сюжети напоследък се сещам все по-често за книгите-игри. Предложение, загадка, риск, шанс, приключение.
Може би ако я бях чел преди 10 години, щеше да ме грабне.

Не мога да кажа нищо повече от това, явно не съм бил в настроение за “Пръстенов свят”. Повече от сто страници и никакъв интерес. Сигурно ставам мързелив, сигурно трудно задържам вниманието си върху нещо конкретно.
И за да потвърдя състоянието си, ето какво може да до/про-чета в скоро време, ако нещо не се прецака:
“Космосът да ти е на помощ, Александър” (много дълги изречения, много)
“Бръмбар в мравуняка” (хубав, гъделичкащ преход с “Обитаемият остров”)
“Хроника на птицата с пружина” (започва със спагети)
“Френски уроци” (английски кулинарен пътепис)

Цонко е писал повече за книгата.

И идете да гласувате, хора. Някои неща не стават само с четене.

Пътят

Пътят
Кормак Маккарти
ИК Новелон
Страници 244
Цена 12.90 лв.




Никога не съм попадал на друга книга, чиято рекламно-гъделичкаща част да е оформена от издателя толкова обемно и натрапчиво.
Двете страни на предна и задна корица, както и няколко страници от самата книга са нафрашкани с цитати от вестници и списания. Велика, грандиозна, връх, неповторима, задължителна, разтърсваща.
Хайде посмей да не я прочетеш.

Представете си Америка след неизвестен катаклизъм. Няма животни. Няма храна. Топлината е лукс. Фин сив прах поглъща настоящето и бъдещето.
Баща и син пътуват на юг, бутайки пазарска количка по пътя. Носят дрехи, пистолет с два патрона, пътна карта, случайно намерена храна и мъждукащата факла на надеждата. Промъкват се между болести, сив сняг, канибали и мисли за края.
Без завръзка, развитие, заплетен финал. Просто баща, който има син и момче, което има своя татко. Буря е и всеки е спасителна котва за другия.
“Пътят” не е първия постапокалиптичен роман, който съм чел. Но този е по-различен; силен и сериозен. Много чувствен. Болезнено нежен.
Текстът те кара да си представяш всичко, да усетиш пепелта и тишината, страхът и стенанието, потопената наполовина яхта и срутващите се черни стволове на умрели дървета.
Къси изречения, понякога трудна за различаване пряка реч, най-най-точните думи.
Трудно можеш да заобиколиш такава книга. И повечето силни думи за нея са верни.

Ако се чудите откъде ви е познато името на автора – той е писал и “Няма място за старите кучета”, с която братя Коен ме накараха да гледам без да мигам.

ЦИТАТ ЗА ЛИЧНА УПОТРЕБА: Помним нещата, които искаме да забравим и забравяме нещата, които трябва да помним.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 37/40 – прясна вода

Два погледа към личността на Атанас Буров

Два погледа към личността на Атанас Буров
библиотека "Полемики"
цена 2.84
страници 60




Преди 89-а година в България са циркулирали копия на записките на Михаил Топалов - Памукчиев, които той си води след разговорите с Буров.
Икономист, политик, банкер и какво ли още не, Буров има богата биография, няколко министерски кресла и доста натрупана мъдрост зад гърба си. Умира в затвора през 1954г.

След промените няколко редакции надушват ценната находка и издават записките, къде посъкратени, къде не толкова. Това издание е поорязано. Разбрах го, защото рзгърнах "Срещи с Буров" и по случаност попаднах на пасаж, който тук отстъства.
За сметка на това това книжле е побрало и един втори, различен поглед към образа на Буров - неговата дъщеря оспора автентичността на записките, твърдейки, че това не е езика и маниера на баща и. Прилага едно нежно писмо на Буров до внучката си.

Темите, които се обсъждат са най-различни - от скотовъдството в България, през политическата икономия и френското образование, до образите на някои министър-председатели и общественици от онова време.
Пиперливо, на места вулгарно и цинично, прямо и безпардонно - така е поднесена информацията.

ЦИТАТ ЗА ЛИЧНА УПОТРЕБА: глупак като мене

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/4 - из новата българска история

И, моля, идете да гласувате в неделя.