септември 30, 2009

Чисто злато

чисто златоЧисто злато (Good As Gold)
Джоузеф Хелър
изд. АБАГАР
страници 444
цена 7.50 (не е на старо!)




Играта на думи в заглавието е непреводима, защото главният играч се казва Брус Голд.

Брус Голд, преподавател в колеж.
Брус Голд, писател и публицист.
Брус, неверен, отегчен съпруг.
Бруси, най-малкият син, най-умният във фамилията, най-обижданият на семейните сбирки.
Доктор Голд, запътилият се към президентската администрация автор на вцепеняващи мозъка прозрения.
Док, сервилен и удобен автор на несъществуващи доклади.
Голдщайн, бъдещ зет на мултимилионер – антисемит.
Бруси, застаряващ годеник и любовник, оценен на /6 минус/
Брус Голд – Good As Gold.

Тази книга ми харесва повече от “Параграф 22”, повече дори от “Нещо се случи”. Привидно безсюжетна, изпълнена с безсрамно добри диалози, абсурдни ситуации и второстепенни герои, които искаш да удушиш.
И голд, като Йосарян и Слоукъм, изглежда най-нормалният луд в свят от безумци.
“Чисто злато” би трябвало да се нарече политическа сатира, но подправките са толкова много – социални, битови, образователни, икономически, дипломтически, журналистически и т.н., че ястието в никакъв случай не заслужава само един етикет. Не заслужава никакъв етикет.

Брус Голд не харесва (и дори мрази): съпругата си заради безропотното си примирение; дъщеря си заради неприязънта и; баща си заради всичко; мащехата си заради лудостта и; големият си брат заради заяждането му; сестрите си заради безумните препирни; издателят си заради лепнещият му конформизъм; подопечните си колежани заради съществуването им; съученикът си във Вашингтон заради влудяващата му оксиморонистичност; Кисинджър заради всичко, което е; младата си годеница заради пробивната и ограниченост, от която се нуждае; бъдещият си тъст заради жилещата му, властна уста; любовницата си заради нечестната и честност.
Мисля, че Брус Голд харесва (или поне няма нищо против) единствено агентът от ФБР, с който винаги можеш да се свържеш, говорейки на стената.

В неговия свят, на негово място щях да мразя повече хора.
Нямаше да олижа толкова подметки, задници, длани и устни, но пък и никога нямаше да имам сили да се опомня след това. Или да си го призная.
Брус Голд е роб. Роб с добри шансове за успех (това го откраднах от преводача Добрев в края на книгата)
А Хелър е голям.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 14/15 – "Не знам!"

септември 25, 2009

Изкуството на войната



Изкуството на войната
Сун Дзъ
~ 40 страници

какво е това?
Един от най-старите текстове за военно дело.

кога е писан?
Преди повече от 25 века.

кога?
6 в. пр. Хр.?

как изглежда?
Като монография. Трактат. Разделен е на 13 части.

коя е шестата?
Слаби Места И Силни Страни.

кой е авторът?
Китайски генерал, около чиято историческа достоверност витаят всякакви съмнения.

има ли легенди около личността му?
Има. Кралят го назначил след изпитание, което представлявало нелеката задача да превърне триста и шейсетте жени от харема в бойци. Разделил ги на две роти, а за командири назначил двете любими кралски наложници. Последвал женски кикот, който коствал няколко отрязани глави.

това го прочете в нета, нали?
Да.

какво друго пише там?
По тоя военен труд са си падали Наполеон, Макартър, че и Шварцкопф дори. Има отражение и върху някои бизнес стратегии, не само военни.

и какъв е вкуса на тоя военен труд?
Прост, ясен, с много концентрирана информация. Без излишни калории.

а на мирис какъв е?
С аромат на военен поход. Пешаци, елитни восйки, колесници, огън, прах.

нямаш нищо общо с това, нали?
Тъй вярно.

оценката каква е?
ОЦЕКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 13/17 – заблуда, заблуда, заблуда

септември 11, 2009

Питай прахта

Питай прахта

Джон Фанти
ик Пулсио
цена 7.95
страници 230




“С предговор от Чарлс Буковски” прочитам на корицата и това предопределя начинът, по който аз ще прочета тази книга.
Иначе корицата изглежда прекалено комиксова за нещо, писано преди 70 години. В началото това дразни, после не. Защото черупката все пак не е най-важното.

В предговора Буковски разказва за гладни години, когато се опитва да пише, пие и виси из обществени книжарници. Там е пълно с книги, които не пишат за него и за живота, който познава. Един ден обаче открива “Питай прахта” на Фанти, прочита я и, доколкото схванах, се вдъхновява донемайкъде. Вдъхновява и повлиява, може би.
Затова този роман е обречен на постоянно сравнение, аналогии, търсене на сходства и очаквания. Което не е никакъв проблем за толкова добре написна книга.

На сцената – Артуро Бандини. Хенри Чинаски още не се е родил. Ако беше, щяха да обитават сходни бърлоги, да се хранят оскъдно и да тракат на пишещите си машини.
Бандини не е заклет пияница. Чинаски пък не се поддава на суета (във вид на нов панталон и лъскави обувки) след продажба на някой разказ. И двамата харчат за глупости.
Бандини може да демонстрира по-добри маниери, но Чинаски може да е по-галантен. Жените са важна част от времето, в което не спят.
Бандини се обсебва от идеи и чувства, които го преследват и измъчват. Чинаски хлопва врати зад гърба си без особени терзания.
Комплексите на Бандини са по-цветни, заради глупашките им проявления. Чинаски е от по-вглъбените.
Бандини е богобоязлив. За Чинаски не помня, ала не вярвам да му пука кой знае колко.
Лесно е да се правиш на Чинаски. Трудно е да бъдеш Бандини.
За финал: и двамата са честни. Като авторите им.

А романът е любовна история. Трудна, язвителна, едностранчива. Все по-разрушителна.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 26/31 – в ритъм на бягащи хълмове

ps ако не ме домързи, ще попрепиша някоя страница в коментарите

септември 05, 2009

Б като Бира

Б като бираБ като Бира
Том Робинс
ИК Обсидиан
цена 14 лева
124 страници




Истината е горчива (като някои бири, може би) - тази книга не е нищо особено. Въпреки името на автора и култаджийския му статут. Значи, разочароващо.
Това всъщност е повест, разположена уютно на повечко страници и подвързана с твърди корици. Отпред се мъдри надпис “голяма книга за малки читатели, малка книга за големи читатели”, което звучи някак обещаващо на фона на нарисуваната огромна халба, около която щъкат човечета.
Да, ама не.

Грейси е почти шестгодишна, обича “Търсенето на Немо” и иска розов мобилен телефон. Майка и не харесва чичо Мо (който винаги говори смешни, мъдри и неприлични неща, докато пие), а баща и вечно е на работа или в командировка със секретарката си.
След инцидентен запой с две кутийки бира се появява Биренаата Фея. Тя завежда малкото момиче на странно пътешествие, където Грейси научава много факти за бирата, съставките, производството, алкохола, вселената и всичко останало.
Семенцата мъдрост и житейски поуки са покълнали на твърде малко места в историята (от моя селскостопанско-битова гледна точка). Явно за разобличаването на простите, но мистични истини за живота, е нужно повече от момиченце с махмурлук и стотина страници.

Ако трябва да избирам книга за деца, ще е Линдгрен, а не Робинс. А ако трябва да препоръчам нещо от сорта на някой възрастен, ще е Вила Инкогнито.
Шестгодишните не трябва да знаят колко добре се целува докторката на чичо Мо, а пълнолетните нямат нужда от инфантилните речи на фея.
Значи става за 12 годишни.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 13/20 – не отивай гола в мола!