юли 26, 2006

Харлан Елисън - разкази


Сребърният Коридор
Уникална Възможност
Еротофобия
Феникс
Нямам уста, За Да Викам
Чуждо Вино
Момчето И Неговото Куче

Всичките седем разказа на Елисън открих в нета. Не си мислете, че обичам да взимам на абордаж разни писания for free. Не, искам да си платя и го правя с увереността, че моите пари са част от една прилична сума, която, отивайки в джоба на автора, ще го стимулира да пише още и по-добре.
Но разкази на Харлан Елисън се намират трудно. Няма издадени романи на български. Тогава?
Блещим се на монитора, ясно. Мразя да чета пред компютъра, но се налага. Изкуството иска жертви, нали, а?

Късите разкази са стара моя любов. От ония, дето на хващат ръжда. Подозирам, че те ме запалиха по фантастиката и ме направиха фен на стегнатия стил, остроумните диалози и запомнящия се финал. Освен това не е нужно много време, за да се справиш с няколко страници, и ако историята е оригинална и добре написана, си е удоволствие отвсякъде.

След интернесната статия в Starlighter се разрових и открих въпросните разкази на Харлан Елисън.
Всички, с изключение на Сребърният коридор, си много добри. Той ми се стори прекалено дълъг, на места хаотичен и с неочакван, но безинтересен финал. Може да е заради превода или четенето в електронен формат, но не ми хареса.

Останалите са подредени възходящо според предпочитанията ми.
Уникална възможност е в съавторство с Хенри Слесар (?) - майтапчийски разказ за фен на фантастиката, който осъществява контакт с извънземен в апартамента си, бъбрейки за литературата и брака. Финалът предизвиква усмивки и е точно на място. Весела история, честно.

Еротофобия и Феникс са добри, първият с много жив и въздействащ стил, а вторият - с интересна история и хубав край. Не знам кой ми харесва повече. Май "Еротофобия" - заради атмосферата. Много е... ъ-ъ, похотлива.

Нямам уста, за да викам съм чел и преди, мисля си. Но не си спомнях много. Може пък само да си мисля, че съм го чел, защото съм чувал, че е добър. А той наистина е такъв. Кратка справка показва, че има "Хюго" '68, а сигурно и други награди, но кратката ми справка се изчерпва само с този списък. Което е много интересно, защото в историята става дума за последните петима човека на Земята, затворени и измъчвани от гигантски компютър. Това за 68-а година си е свежо. Написано е много добре и въздействащо. И не е весело.

Чуждо вино е страхотен разказ. Къс и стегнат, без излишна украса. Най-смисленият от всички, според мен. И прекрасно, прекрасно написан. Изкушавам се да ограбя авторския труд в ефир:
През март постоянните ветрове в Южна Калифорния утихват. Към края на седмицата заваля, но не като в Бразилия, където капките се сливат една с друга и замайват минувачите. Ала достатъчно силно и покривът прокапа. Коу и Естела не спаха цяла нощ, попиваха с кърпи капчуците, но течът явно беше някъде в средата на покрива, защото след това водата рукна навсякъде.
На сутринта усети, че силите го напускат. И се разплака. Естела го чу, сушеше прогизнали кърпи, и изтича до гостната. Коу, закрил лице с длани, беше седнал върху мокрия килим с мирис на мухъл. Естела седна до него, прегърна го и го целуна. Той плака дълго, после очите му бяха зачервени.
- Там, откъдето дойдох, дъжд вали само вечер — каза.

Прочетете тези непълни 4 страници, а после се оплаквайте.

Момчето и неговото куче е най-дълъг, около 20 страници. И мой фаворит. Точка.

Мисля, че ако прочета още десетина разкази на Елисън, ще му стана истински фен. А той в чужбината си има много. Затова недоумявам защо не се издава и в България. Надявам се скоро някой издател да се сети да пусне негов сборник или роман. А дотогава с чисто сърце ще си потърся и други неща в мрежата. Седемте разказа може да изтеглите от линка в началото на страницата - онази поредица от икони, която си мисля, че символизира тегленето на архив с текстови файлове от мрежата.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/20 - пълноценна бърза закуска

юли 24, 2006

Залезът на Земята



Залезът на Земята (The Dying Earth)
Джак Ванс
ИК "Камея"
цена: неденоминирани 3000 лв.




След хубавите думи на armydreamer реших да се пробвам отново.
Преди години, когато я зарязах след петнайстата страница, "Залезът на Земята" ми се стори от оня тип фентъзи, който ми е най-труден. Магически имена, помпозни заклинания, натруфени фрази и действия, които нито един нормален човек не би предприел. Прекалено приказно, прекалено фентъзи. А, да, има и много раси.
Лек цитат (16-17 страница):

Кандив се престори, че се обръща, но вместо това извика словата на Всемогъщата сфера и се загърна в силовия й слой.
- Сега вече мога да повикам стражите - обяви той победоносно, - а теб ще хвърлим в басейна с деодантите.
Кандив не знаеше, че в изписаната с тайни рунически знаци гривна, която Тюрждан носеше на китката си, се криеше краткотраен, мощен разтворител на всички познати вълшебства. Без да сваля длан от очите си, Тюрджан прекрачи през стената на сферата. Кандив го посрещна с изцъклени от изненада очи.
- Повикай стражите. Те ще открият тялото ти, пронизано от пламтящи стрели.
- ТВОЕТО тяло, Тюрджане! - изрева принцът и произнесе заклинанието на Чудния призматичен фонтан.

Ей такива неща.
А анонса на кориците не е никак зле: Луната е помръкнал спомен. Изстиналото червено Слънце се опитва да изпрати топлина на древната Земя. Науката е забравено минало, а магията - единствената реална сила. Но има и ентусиасти, които в сумрачните си лаборатории продължават да се ровят в тайните на науката и мечтаят да възродят новото Човечество...

Този път я довърших. Книгата е съставена от 6 разказа за различни личности, чиито съдби се пресичат за кратко. Възприемайки случките на един общ фон и като част от цялостната картина, която авторът рисува, нещата са поносими. На места имаше добри попадения, особено разказът за Блудния Лайан. Май очаквах повече аналогии с днешната Земя, но дали заради изминалото време (все пак Слънцето гасне) или заради слабата ми обща култура, не можах да открия такива. А е пълно с имена на местности, реки и градове. Приказни и чудни, разбира се.
Не знам дали е хубаво или не, но конкретните случки не са натоварени с минали събития и предхождащи ги истории. Всичко се случва тук и сега, с динамично действие и официални диалози.

В общи линии не съм фен на фентъзи. Смятам, че историите, включващи магически мечове, девици със зла участ, магьосници със заклинания под езика, тайнствени замъци на хълма и рогати демони, не могат да са кой знае колко оригинални. И омръзват, защото шаблоните все някога идват в повече.
И не, детето в мен не е умряло. Просто не му харесва да чете едни и същи неща в десетки книги.

Ванс в никакъв случай не е банален, но не мога да кажа, че му станах фен. Оставих го в списъка с автори, които ще се престраша да прочета и втори път, за да си изградя мнение. Точно както се получи с Майкъл Маршал Смит и Дан Симънс. И Пол Остър, да речем.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 13/20 - меч & магия в сусамово хлебче

юли 19, 2006

Аз, грешният Иван



Аз, грешният Иван
Николай Светлев
Издателство СВЕТРА
цена: 4,50
318 страници



Силна, въздействаща и тежка.
Така усетих аз тази книга. Едва ли някога ще имам сили да я прочета отново, защото беше истинско изпитание да я довърша. На места исках да спра и да я оставя настрана, но след минути отново продължавах.

Това е историята на Иван Рилски. Повече от това не мога да разкажа, нещата просто трябва да се прочетат. Това е една от най-талантливо написаните български книги, които съм срещал..
Ето тук има интервю с автора, ще добиете известна представа за творбите му.
Толкова от мен.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 8/10 - силна и тежка

юли 13, 2006

Всичко на масата


Всичко на масата (HAM ON RYE)
Чарлс Буковски
ИК ФАМА
9.99 лв. за 335 стр.




Тия дни попаднах на сайт, в който хората коментираха книга на Дан Браун. Много ми се иска и аз да го изкоментирам, но за да го направя, трябва отново да се сблъскам с чутовния му стил, а това просто няма как да стане. Та на въпросния сайт една мила дама обясняваше как я пленил ясния и четивен стил и как историята я грабнала. В допълнение има и пример за случай с обратен знак - купила си "Поща" на Буковски и толкова се възмутила от циничното и просташко съдържание, че си обещала повече да не чете тоя автор и отишла да си върне книгата.
Г-н продавачо, вътре има мръсни думички - гъз, чукам, лайно и други подобни. Искам си парите - нещо такова ще да е било. Искала си парите, защото книгата не и харесала. С тях ще си вземе някоя близалка, а не циничната горчилка на Буковски.

И аз четох "Поща" преди време. Сега и "Всичко на масата". Хенри Чинаски явно ми допада. Може би не самия той, колкото начина по който възприема света. Което май е едно и също.

Така и не разбрах защо "Ham On Rye" е преведено така, губи се закачаката със "Спасителя в ръжта".
Книгата проследява живота на Хенри до напускането на колежа. Семейство, училище, приятели. Момичета. Книги. Чувството, че всички знаят нещо за живота, която ти не си разбрал. Кой не е мислил за тези неща?

Всичко в книгата е толкова.. честно. Пълно е с думи и изрази, които всеки от нас използва, но не е свикнал да вижда в книгите. Пълно е с въпроси, които всеки си задава, но не изрича, защото са прекалено лични, греховни или тъпи. Пълно е със спомени, които подреждаме на тъмно, защото всеки знае, че когато е малък, прави глупави неща.
А Буковски не спестява нищо. Абсолютно нищо. Срам, гордост, запек и акне вулгарис - всичко е вътре. По най-директния начин. Бедрата на учителката, настроението на баща ти, най-хубавото момиче в класа. Пиенето, сбиванията, готините даскали. Тъпите даскали, ревността, забравените приятели. Целият цветен живот, който се струпва върху теб, когато си малък. И всичко е много смешно и много тъжно.

Прочетох книгата за ден и половина. Смях се много. Замислях се. Спомнях си това-онова.
Диалозите са страхотни. Описанията - ясни и точни. Мислите - истински и реалистични. И всичко е толкова неподправено. Не знам дали всеки би я харесал.

Ако търсите засукан сюжет, вълнуващи обрати и прочие - това не е вашата книга. Ако обаче ви се чете нещо истинско, цинично и реалистично - пробвайте.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 10/13 - с брутално-циничен вкус

юли 07, 2006

Мравките



Мравките (Les Fourmis)
Бернар Вербер
ИК "Колибри"
340 стр.
цена: 10 лв. без ДДС




Tриковете на нашите издатели ми идват в повече. Сигурно за тях това е маркетинг.
Книгата си е дебела (ето, замервам - точно 3см), а корицата е от ония хубавите, които просто ти е кеф да докосваш. Горе вдясно кръгла картинка създава впечатление за леко отлепен етикет, на който пише "Най-продаваният и четен френски автор". Отзад авторът е обявен за ентомолог, пожънал феноменален успех, преведен на над 20 езика. Има и снимка на някакъв черно-бял симпатичен плешивко, който свойски се е хванал за рамката на очилата. И текст: Те са един милиард милиарда. Ние едва ги забелязваме, те обаче ни дебнат отдавна
Ето, казвам си аз, това ще е хубава книга, четивна. Обемна. И сериозна.

Нъцки. Никой не ни дебне. Това е детска книга. Особено диалозите - все едно четеш Линдгрен или Ено Рауд, но по-слабо, разбира се.
Изкушавам се да цитирам:
- Хайде, не си ли изморен?
- Къде е тате?
- Все още е в мазето, време е да спиш.
- Не мога да заспя.
- Искаш ли да ти разкажа приказка?
- О, да! Искам приказка! Чудесна приказка!

О, не! Аз пък не исках приказка, ама май това получих. Ето още малко:

- Аф, аф - обади се кучето и взе да похапва Люси по глезените, без да го е грижа, че тя държи в ръце сватбения сервиз.
Веднага след това то се оказа в банята под ключ, тъй като умееше само да си отваря вратите, скачайки върху бравите.

Няма да си кривя душата, на места диалозите са освен простовати, и забавни. С тънък хумор, който дете не би разбрало. Както не би разбрало напълно какви са сега тия пениси и влагалища, дето двуполовите охлюви ги размахват, нали, и що се тресат в екстаз и т.н. Не че няма да го разберат, ама книгата трябва да е или детска, или да не е. Тази е.. юношеска нещо.
И можеше страниците да не са от тая тлъста хартия, която кара книгата да изглежда два пъти по-дебела.

Авторът явно разбира от мравки, но на места фантатистиката е в повече. Гледали сме и ние малко Discovery и National Geographic.
Най-ценното в цялата книга са откъсите от измислената "Енциклопедия на относителното и абсолютно знание", където могат да се прочетат мъдри мисли. Наистина хубави. Ще запомня "Мравките" само с това, май. И с констатацията, че в цялата книга нямаше нито един интересен и запомнящ се образ. Само една мравка (казва се "327-и"), но тя умря безславно.
И толкова.

Ако сте решили да четете тази книга, намерете старото издание. Няма смисъл да я купувате.
Не че е лоша. По-скоро наивна и с претенции без покритие.
Абе, аз май очаквах много повече, затова така приказвам.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 5/10 - постно юношеско меню