декември 30, 2006

Характери


Характери
Теофраст
Народна Култура 1980 г.
164 стр.
цена 2 лв.


Г-н Тиртам е роден на о-в Лезбос. Баща му притежава тепавица, но желае синът му да се изучи, така че след време той (Тиртам, а не баща му) се озовава в Атина, за да слуша лекциите на Платон и остава там до края на живота си.
Името Теофраст - божествено говорещ - му дава Аристотел, който след смъртта на Александър Македонски напуска Атина и му завещава школата и библиотеката си.

Както се досещате, Теофраст е от тежката артилерия. За съжаление оцелелите му до наши дни писания не са много. Според историците въпросните Характери се едни от най-зле съхранените документи от древността, част от загубен трактат по етика.
Съдържат 30 кратки портрета, всеки по около 3-4 страници, поднесени леко и ведро.

Малки откъси:

Престореният - И никога няма да признае, че върши това, което върши, ами ще каже, че още го обмисля...
Ласкателят - Речеш да кажеш нещо, дава знак на другите да млъкнат.
Празнодумецът - Съобщава ти "Вчера повръщах" и те пита "Днес кой ден сме?"
Простакът - ... напие се със зелева чорба, преди да отиде в народното събрание, и твърди, че парфюмът не мирише по-приятно от киселото зеле.
Угодникът - ... угодничеството е общуване, при което човек доставя удоволствие на хората без оглед на приличие и достойнство.
Арогантният - Като види, че човек бърза, бави го.
Темерутът - Не можеш да го накараш нито песен да изпее, нито да каже стихотворение, нито да потанцува.
Суеверният - Ако мишка му прояде брашнена торба, тича при гадател да пита какво да прави.
Високомерният - Поканва приятели на угощение, но не обядва с тях...
Младеещият се - Упражнява се пред роба си на изящни пози.
Злонравният - Стане ли дума за добър човек, ще каже, че по природа никой не бил добър, че всички били еднакви.

Има и още. Ако намерите това книжле, прегледайте го, докато си почивате. Ще се забавлявате.

Ето и малко за домашно, познайте характера:
Когато е канен на гости, ще се настани до домакина. Ще заведе да постриже сина си чак в Делфи.
Ако има да връща една мина (100 драхми), всичко ще даде в чисто нови монети.
Отглежда у дома си гарга, купува и стълбичка, прави малко медно щитче, окачва и го и тя подскача тъй по стълбичката.
Дрехата му още нищо и няма, оставя я и заносва друга.
Посещава тия гимназиони, в които се упражняват ефебите.


ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 37/40 - малко и калорично

декември 27, 2006

Примката на совата


Примката на совата
Майкъл Конъли
ИК "Бард"
4.89 лв. на (с 30% отстъпка)
319 стр.



Преди години прочетох Смъртта е моят занаят на Конъли (чието оригинално заглавие е The Poet, но то пък явно не звучи достатъчно оригинално на издателите) и много ми хареса. Купих си книгата и започнах да я раздавам на приятели. Явно съм попаднал на някой, който не ми е кой знае какъв приятел или просто забравя повече от мен, така че се наложи да си я купувам пак.

Примката на совата също не е моя, но ще си я купя. И ако някой забрави да ми я върне (обаче аз вече си записвам, така че по-внимателно, моля), ще си я купя втори път. Не че е някоя велика книга. Просто един много добре написан криминален роман.

Оригиналното заглавие е A Darkness More Than Night и какъвто и да е негов верен превод щеше да е много по-подходящ за корицата. Вярно, има сови, има и примки, но те са само детайли, малки части от история, в която става дума за мракът в душите на хората.
Това булевардно отношение на издателите е като отношението на повечето хора към криминалните истории - колкото по-банално и елементарно, толкова по-добре. И без това става въпрос за четене във влака, нали? (това е реторичен въпрос, отговорът е "не")

В тази история има всичко, при това е смесено много добре - четивно, интригуващо, с поразмазани морални категори и без хепи енд. Плюс двама мъже, които привидно са от тази страна на бариерата, но много различни и без шанс да бъдат приятели.
Препоръчвам ви я чистосърдечно.

Ако някога решите да прочетете нещо на Конъли, започнете от самото началото. Повече подробности за книгите му - тук.
Намерих и едно интересно интервю с него - в identitytheory.com

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 13/15 - Качество от Бош

декември 20, 2006

Траксас


Траксас
Мартин Скот (по паспорт Martin Millar)
ИК Амбър ("е запазена търговска марка на ИК БАРД)
8.50 лв. (free бонус за 30+ лв. поръчка)
335 стр. (2 в 1)


И така, запознайте се с Траксас - частен детектив, слаб магьосник, пияница. Воювал е с орки.
Приключенията му са скалъпени, повърхностни, хумористични и леки до безтегловност.
С две думи - странна птица в моето въздушно пространство.

Досега не бях чел нещо толкова непретенциозно (освен в напъна си да е забавно) и писано с ясната мисъл да е просто един дълъг, смешен разказ. Съшит с всички възможни фентъзи клишета. Плюс надрусани с дуа граждани.
Има една измислена крими интрига, кървави битки, празни приказки, политика и магии. И, разбира се, елфи, хора и орки. Резултатът е някаква безсолна манджа.

На няколко пъти щях да го зарежа тоя Траксас, но в томчето има два романа (?) и въпросният е само 164 страници. Реших, че ще го преживея. Така и стана.
Никакво темпо, слаби диалози, тук-там свеж лаф.

Тази книга е носител на Световната Награда За Фентъзи за 2000 г. Няма майтап. Поздравявам всички фентъзи фенове по случая.

За Бога, братя, не давайте 8.50 лв. за Траксас! Ако пък искате да четете и да не мислите за нищо (все едно сапунка, значи), може да си вземете книгата като бонус и да се полигавите час-два.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/10 - наградено

декември 12, 2006

Дюн


Дюн
Франк Хърбърт
ИК "Бард"
532 страници
12.59 лв. (вкл. Месията на Дюн)



За пореден път (но не и последен, гаранция) ми е много трудно да пиша за книга, която ми е доставила удоволствие и вече е в графа "любими".

Ще нахвърля разни мисли; надявам се да разберете, че това е книга, която си заслужава:

- стилът (за разлика от пейзажа, нали) не е никак сух - жив, динамичен, умерено описателен
- погледът на автора е мащабен, но това не носи минуси - вселената е все така логична, разбираема и интересна
- Хърбърт показва, а не разказва. Не втълпява, не обременява с изводи. Всички думи и действия са пред очите на читателя. Страхотно!
- началото е много интересно - заговор, предателство. Нещо ще се случи, наближава, разплита се...
- сместа от наука, мистика, фантастика и религия е убийствена
- дълг, чест, достойнство, отмъщение, обещание, клетва - на Аракис тези неща изглеждат толкова истински. Като лъжите на политиците тук.
- всички битки, без значение дали са между двама мъже с ножове или между две армии, са много добре описани
- диалозите са дълги, интересни, с всякакви нюанси и с много информация
- става дума и за екология, но нещата не са като в сух доклад, а като във въздействаща приказка
- героите са много истински и.. плътни. Сега разбирам защото толкова хора са с никове от "Дюн"

Има два по-значителни минуса, с които обаче се свиква бързо. Първият е свързан с многото препратки към речника отзад, а втория - със специфичния начин, по който Хърбърт отказва да преразказва каквото и да е и представя мислите на героите в цели абзаци. Което на места е нереално, но пък човек е оставен сам да си създаде впечатление, без автора да му сервира нищо наготово.

Само толкова мога да ви кажа. Всичко друго ще е хвалби и препоръки. Просто трябва да се прочете.
Така че почвайте. Ако вече не сте, де. Аз сигурно съм от последните.

Повече в Уикипедия - за автора, за книгата и за вселената на Дюн

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 97/100 - с най-силната подправка