Будистки плаж

Будистки плаж
Васил Георгиев
ИК Жанет 45
6.80 български пари
129 български страници




Наистина, наистина силен български сборник с разкази.
25 свежи пирона, с които можеш да се самозаковеш по всяко време и навсякъде: в рейса, в обедната почивка, в парка (ъъ, в офиса?).
Сега вие сигурно ще решите, че разказите са някаква лесносмилаема ширпотреба и повърхностна закусчица, нали? Обаче се явявам аз - ето, хоп! - и ви убеждавам, че нещо сте се объркали като ви споделям следния факт: докато четях книгата в парка и слушах препирните на пенсионерите, казах поне 5 пъти "Много литература има на места, много". В смисъл - някои изречения те карат да заобичаш четенето още повече.

С което в общи линии приключваме с тази книга - нито мога да разкажа историите, нито искам (защото, хм, не мога).

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА:17/20 - Шурли

едит: вече втори час се терзая колко малко написах за една хубава книга. Бих дал линкове към ревюта в нета, но е пълно с 'пародийни реминисценции' и прочие хватки. Ето обаче едно интервю. И това е.

Бръмбар в мравуняка

Бръмбар в мравуняка
А. и Б. Стругацки
издателство "Христо Г. Данов"
134 страници
цена неизвестна





Тъй като е част от сборник и не съм забелязал в началото, чак сега направих тънката сметка колко страници е романът. Оказа се, че не е от най-големите. Във всеки случай доста по-малък от Обитаемият остров. И по-добър от него, според мен. Писан е 10 години по-късно.

Максим вече е зрял мъж и работи на Земята, събитията от Саракш са само спомени, изникващи тук-там, когато сюжетът го изисква.
Първите страници хващат бързо, има задача, опасност и спешни действия, които трябва да се предприемат. Преходът с “Обитаемият остров” е плавен и приятен – едновременно си спомняш с усмивка за познатите герои, но и става ясно, че тук интригата ще е по-различна.
Известен прогресор се завръща на Земята след дълги години работа из далечните кътчета на Галатиката (държа на този израз!) и вместо да се регистрира и да доклава, той се укрива. Максим трябва да го открие и търсенето започва по най-гъделичкащия за читателя начин – разговори с роднини, близки, познати и всякакви хора от миналото. Гарнирано е с изненадващи появявания и нови неизвестни.
Малко по малко, в разговори и четене на досиета образът на търсения мъж се прояснява. Това отнема около 4/5 от книгата. Останалите 20% изведнъж разкриват проблема и генезиса му, как и къде се е родила интересната история. Малко несиметрично ми се струва това.

Поводи за размисъл не липсват, както се и предполага. А приятното и леко темпо, с което се случват нещата, напомня за Хищните вещи на века (все още моят номер едно), явно разследването на тайнствени личности е благодатно за книгите на Стругацки.

Остават “Вълните усмиряват вятъра”.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/21 - главанак!

Човекът във високия замък

Човекът във високия замък
Филип К. Дик
Ик Бард
223 стр.
... лв.





Много обичам този момент. Има книга, която си пробвал да прочетеш, нещо все не става и не става, но след години – хоп, то не било толкова сложно, че си и заслужавало, браво. Кое му беше трудното?
Трудното на “Човекът във високия замък” е, че няма главен герой.

Романът е класика в жанра, а и емблематична алтернативна история.
Германия и Япония са спечелили войната и са си поделили света. В САЩ на власт е марионетно правителство, обособени са японска и немска зона на влияние. Колелцата на Европа се движат в такт с немската машина. В Африка нацистите правят грозни опити. А Борман, наследникът на Хитлер, умира и различните фракции започват да се борят за поста му.
Всичко това води до едно важно посещение в щатите, заради което се пресичат съдбите на половин дузина герои. Различен статус, различни политически възгледи, различни желания. Обединяват ги две книги - И Дзин, древната Книга на промените, която има отговор за всеки въпрос, стига да успееш да разтълкуваш отговора, и “И скакалци земята покриха”, чийто автор описва алтернативна действителност, в която американците не са победени. Нашата действителност.

Книгата не е голяма, но ровичка надълбоко в измислените, алтернативни социални и културни феномени. Спечелили и загубили, приемащи и отхвърлящи японския модел, про и антинацисти, хора на действието и хора на съзерцанието, усещането за историчност и усещането за нов път.
Краят на историята се разплита смислено и внимателно, за да остави впечатление за завършеност.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 7/9 – Дик е ползвал И Дзин!

Последното желание

Вещерът. Последното желание
Анджей Сапковски
Ик ИнфоДАР
365 страници
11 лева





След дългата юлска суша последва бърза порция полска бира.
Шест бутилки, поднесени с нарязано на ситно мезе за спойка. Уж нискоалкохолна, по която не си падам, но с приятно горчив послевкус. Умерена мътност.
Първата бутилка не ми се стори кой знае какво, а последната съжалих, че съм я изпил, толкова досадна пяна се получи. Консумираните в промеждутъка между тези двете обаче си заслужават парите (които не платих, защото копо черпи).
След известно време ще пийна пак от същото.

Превод на посредствената алкохолна метафора:
Сборник полско фентъзи, съставен от 6 разказа, свързани смислово и почти хронолически с отделна, накъсана история. Не си падам по фентъзи, драги, знаете добре, но г-н Сапковски се понася.
Баналните клишета се преглъщат заради шегата със самите тях, добрия хумор, цинизма, динамиката и добре разказаните истории.
А доброто впечатление развалят последния разказ, един дразнещ бард, неизбежните клишета, амплитудите в нивото на стила и непостоянния образ на главния герой.
А, главният герой – той е вещер, ловец на чудовища. С меча е касапин, знае разни заклинания, може да чете руни и да отбива стрела в полет. Албинос.
Coolness?

Между другото (къде иначе?), авторът оставя смесени чувства у срещналите го на живо. Ама и не е длъжен да се харесва на всички.

ЦИТАТ ЗА ЛИЧНА УПОТРЕБА: Красотата на живота е в това да правиш всичко, което ти се прави

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/4 - аферата Блавикен