Седем честни бандити

Седем честни бандити (Potshot)
Робърт Паркър
ИК Обсидиан
255 страници
6 лв. корична цена



Въпреки, че на задната корица Робърт Паркър е обявен за доайенът на американския криминален роман, аз продължавам да попадам на по-леки книги, в които остроумните диалози са толкова много, че оставят всичко останало на заден план. Много свеж доайен, честно.
Може би тъкмо заради това Спенсър ми харесва. И защото обича да мисли, преди да стреля, разбира се, което пък ни лишава от повечко веселие.

Резюменце в 6 изречения: (copy-paste)
Градчето Прашвил е като излязло от уестърн. Всички знаят кои са лошите - скитниците, които живеят в изоставената мина и изнудват честните жители. Те са убили и Стив Бъкман, съпруга на чаровната и доста състоятелна Мери Лу. Само че никои не може да го докаже. Вдовицата наема Спенсър да открие убиеца, а местните богаташи му възлагат да прогони натрапниците. И той събира една великолепна седморка - все честни бандити.

Всичко е вярно. Освен името на града, което по света е Potshot, а у нас - Прашвил. Нали е демокрация.

Най-хубавото на тази книга е, че членовете на въпросната седморка са от предишни книги на Паркър и сериозният фен би се изкефил истински. Аз съм чел само Версия Торнадо и познах единствено Теди Сап - русият гей с много мускули и чувство за хумор. Останалите също са весели образи, скоро ще прочета какви са ги дробили преди това.
И, в общи линии, Спенсър ми допада. Веселяк и половина, симпатяга, моногамен при това. Знаете какви са мадамите в тия книги, сигурно е много трудно да устояваш на всички.

Финалът е малко прибързан. Или пък на мен ми се искаше да се позабавлявам още малко.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/4 - спенсариум

Холивуд

Холивуд
Чарлс Буковски
ИК Фама
10.00 лева
262 страници



Чинаски е възрастен, донякъде улегнал и не толкова див.
И пише сценарий за Холивуд. С нежелание.

Книгата разказва за случките около снимките на Barfly и вътре ще откриете (въпреки че Буковски отрича приликата с действителни лица) разни интересни неща за Мики Рурк, Фей Дънауей, Копола и прочие. Най-култовият образ в цялата книга е режисьорът на филма. Книгата си заслужава дори само заради него.

Иначе Чинаски е на линия. Алкохол. Стихове, разкази. Неподражаем стил - толкова обикновен и ежедневен, а проницателен и разсъбличащ.

След Всичко на масата и FACTOTUM, ми е трудно да напише кой знае какво. Хората, които харесват Хенри Чинаски, ще го харесат пак. Прекалено отвратените, нагрубените, засрамените и ужасените от истинския живот, отново няма да го харесат.


ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 4/5 - чинаски style

Времето, разгледано като спирала от полускъпоценни камъни

Времето, разгледано като спирала от полускъпоценни камъни
Time Considered as a Helix of Semi-Precious Stones

Самюел Дилейни (Delany, Samuel)


И така, говорим си ние напоследък за награди, за разкази, за претенциозни стилове.
Моля, заповядайте.
Награда Хюго през 1970 за къс разказ.

Представете си симпатичен престъпник от средна класа, който сменя името и облика си постоянно, запазвайки само инициалите си - ХКЕ. Добавете една симпатична дама от специален отдел в полицията, който се занимава с доста точно прогнозиране на събитията. Представете си сега свят, в който съществуват Певците - хора, които могат да приковат вниманието на хиляди хора, когато говорят или пеят. Хората ги боготворят, дават мило и драго да се насладят на присъствието им, да ги чуят, да се докоснат до същността на нещата.

Прочетох "Времето..." два пъти. Първият път помислих, че някой от принтираните листове и изпаднал от купа или просто са пропуснати абзаци. Не съм знаел какво да очаквам.
Не че не го разбрах. Аз просто нямам възможност да го разбера.

Потърсих и прочетох почти всичко от Delany: Nuances of a Theme by Stevens, което си е цяло постижение за мен, въпреки че ползвах диагоналната система на много места. Въпросният сериозен поглед върху разказа е дело на Адам Робъртс, за чийто роман "Сол" пък съм писал в блога преди време. Колко е малък нета, а?

Оказва се, че въпросният разказ е пълен с препратки към напълно неизвестния за мен поет Wallace Stevens. Не съм чувал за него. Не съм запален по поезията.
Ето затова смятам, че "Времето..." е доста претенциозен разказ.
Не че човек не би могъл да го хареса, ако не е на ти с американските поети. Има приятен стил, който помага да стигнеш до финала без да се забавиш на нито една страница. Има намигвания, свързани с неизменните инициали на главния герой. Има свежи фантастични визии, които те карат да се замислиш. Има и хубав финал, на който се насладих като прочетох последния абзац на английски, защото българския превод е повече от творчески точно на това място.

Прочетете го и вие, онази странна картинка в началото е и линк.
Аз оставам с противоречиви чувства.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: (1~3) /(4~6) - за тренирани сетива