Звездната сянка Сергей Лукяненко ик ИнфоДАР 443 страници 13 лева
За разлика от Студени играчки са звездите, в продължението не се наложи да се возя на виенското колело и ту да се радвам на висините на Лукяненко, ту пък да мърморя в ниското. Нещата се движат гладко в същия ритъм, на същото литературно, идейно и руско-вселенско ниво.
Плюсовете: Интересен поглед върху личния рай и избора на живот, включително разумни причини в полза на подсъзнателния такъв; занемарен суперменски подход от първата книга; важни малки решения.
Минусите: Великоруско скромничене; на места наивно и дълбоко душевно; побеждаваме защото сме най-съобразителни; важни големи решения; космически рицар в действие;
Повече и по-ценна информация може да добиете от копо и фил.
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 14/19 - 300'000 възможности
Пощоряване Тери Пратчет без издател цена: 1.42 Мегабайта страници: 504
Онлайн алтруизмът се оказва по-благонадежден от ик "Вузев". Въпросните издатели явно са го закъсали с новите книги на Пратчет и вече дори не буксуват енергично. А някои мили хора спретнали още един превод на български, за да потушат абстиненцията у всички останали. По-добре късно, отколкото в неведение. След Дребнио волен народ сега си имаме и "Going Postal"; българското заглавие "Пощоряване" пасва идеално. Смея да твърдя, че преводът е чудесен, с много бележки от преводача и познаване на предишни истории и персонажи. Единственото, което липсва, е по-прецизна редакторска работа. На такива коне зъбите не се гледат, знам, но все пак.
Този път историята започва и свършва с Олян Ментелик (симпатичен измамник на едро и дребно), няма ги типичните за последните книги на Пратчет няколко паралелни сюжетни линии. Анкх-Морпорк вони, ври и кипи, градската поща е потънала в прахоляк и птича тор, а семафорните кули на Голямата Магистрална Линия АД щракат денем и нощем. Прелюбимият ни Лорд Ветинари разказва на Олян няколко неща за Ангелите, Изборът и Г-н Помпа. Следва чисто удоволствие. Има ли нужда да обяснявам колко е добър Пратчет? Добре, ето: мнооого е добър.
Често съм казвал, че във всяка своя книга Пратчет си харесва тема и я върти в ръцете си (образно казано), докато не оформи нещо едновременно оригинално, простичко и мъдро. Тук съставките на глината са монопол и дребни риби, класни мошеници, обвита в дим любов, забравени думи и всичко друго, което може да се намери в Анкх-Морпорк. Готовата фигура прилича на пощенска марка, на която има надпис 'надежда, избор, сяра в чорапите' и шапка с крила.
В случай че и на вас не ви се чака за книжен вариант, пробвайте тук. Ако след време линкът умре, поискайте си.
Дори каубойките плачат - I част Том Робинс обединени издатели 199 страници ~10 лв. на старо
Преди време прочетох Вила Инкогнито и в момент на силно вълнение реших, че трябва ще прочета всичко на Том Робинс, което е издавано у нас. Всичкото се оказа всичко на всичко три книги. Всъщност четири книги, три романа. Каубойките е в две части. Впечатленията ми се основават само на първата.
Удоволствието от четенето е свързано основно със стила на Робинс. Което автоматично дисквалифицира книгата в дисциплината 'Книга за бързо четене в трамвая'. Текстът е като симпатичен вулкан в горещ ден, от чийто кратер изригват каубойки, кадилаци и градински тоалетни. Облакът пепел е примесен с прахоляк от прерията, а лавата - с индианска кръв. А нейде в недрата всичко това е предизвикано от два могъщи палеца, с които можеш да хванеш на стоп каквото си поискаш. Дори катафалка и камила, да. Ако на някого последният абзац му се струва излишно натруфен, ето опростената версия: Сиси Хенкшоу има гигантски палци, бяга от къщи и се превръща в легенда на пътя, където стопира всичко и всеки, непрестанно, с години. После се влюбва в художник с индианска кръв и попада в ранчо, пълно с каубойки. Край на първа част.
Тъй като съм склонен да нарека авторовия маниер на писане 'неповторим' (наред със забавен, мъдър, щур и култаджийски), не мога да предам кой знае колко от атмосферата. А тъй като съм прочел само половината история, няма как да разкажа и сюжета. Затова само ще споделя, че ми хареса много, въпреки високите очаквания. За вас, неизкушените, остава да потърсите книгата из кашоните. Но се пазете, капиталистите знаят, че е рядка и си умират да изнудват.
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 49/61 - той, Графинята
Звездната сянка
