Шапка от небето

Шапка от небето

Тери Пратчет







За мен Пратчет има добри и много добри книги. Тази спокойно я слагам сред вторите.
Отново нова книга е на разположение на всички ни благодарение на аматьорски превод и алтруизъм. Официалният издател (Вуzzzев) нека се офлянква в омаята на договорите си с агентите на Пратчет, нека пуска нескопосани преводи и обещава темпо.

Книгата е самостоятелно приключение, но директно продължение на Дребнио волен народ. Доколкото схващам от официалните схеми, поредицата за Тифани е с етикет "детска", не зная защо.
Може би защото главната героиня е малко момиче.
Може би защото сюжетната линия е само една, без многоточков старт с разнообразен вкус.
Може би защото главознанието е още по-достъпно, а поученията - внимателни и топли.
А може би защото пластовете за разбирането й са по-малко на брой и едно дете няма да се обърка, докато дъвче многослойната лукова глава.
Но това е без значение - книгата е 100% Пратчет, при това (както казах) от по-добрите. Умна и смешна, уютна и мъдра.

Тифани напуска родното Варовитище и местния фийгълски клан, за да учи вещерския занаят. Който се оказва не толкова атрактивна смесица от битовизми - доене и чистене, помагане на стари хора, тук-там малко акушерство.
Но вече втърде много очи са се втренчили в Тифани - както тези на самата Баба Вихронрав, така и на едно безплътно същество (без очи, разбира се), което търси поредното си тяло. Кой може да победи ефирна мъгла?

Книга за корените, израстването и природата на всеки от нас.
Плюс първокласен шопски превод на ирландски диалект.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 1/1 - бабаягуване

P.S. корицата горе е от изданието на английски, както добре се вижда

Академик Невиждан У.

Академик Невиждан У.

Тери Пратчет







Официално: неиздавана и непозната книга за българския пазар.
Неофициално: още един триумф на фенския алтруизъм над издателската немощ.

Забелязали ли сте, че в книгите от Света на диска досега нямаше нищо за гоблини и орки? Гъмжи от пародийни образи на почти цялата приказна паплач, но за тези - нито дума. Ако пък в някоя книга е имало, явно съм забравил (защото съм чел всичко, издадено на български), а и сигурно не е било в центъра на събитията.
Гоблините са дребни, таласъмоподобни същества, които крадат кокошки. Анкх-Морпорк няма проблем с това, градът отдавна асимилира всичко и всеки (включително вражески армии).
Орките са друга история. Създадени от Игори, кръвожадни, много трудни за убиване и с афинитет към откъсване на глави. Смразяващ повей от кофти епоха. Вярва се, че са изчезнали завинаги.

Но всъщност не са.
И освен страха от тях, на голяма градска сцена (зад канала) се появява Футболът. Груб, първичен, израз по-скоро на желанието за сблъсък, а не за победа.
Стана ли ясна манджата? Различни агитки, различни раси. Омразата на тълпата, страхът на тълпата. Правилата в живота, правилата в играта.
Различните, другите.

За да е по-весело новите футболните правила за поверени на магьосниците от Невиждания (да, това е правилно, а не "невидимия") Университет, които сформират свой собствен отбор. Звезда и централен нападател е гостуващ магсоьник от Генуа. Вратар, разбира се, е Библиотекаря.
Как е измислена засадата и защо не е правилно да ядеш баничка с месо пред вратата и да чакаш на гюме? С каква топка да се играе? Трябва ли да има две полувремена, за да се пият разхладителни напитки по време на почивката?
А оркът е дребен, свръхинтелигентен, начетен и скромен. Работи в свещоливницата на Университета и иска "да струва". Титулярен централен защитник и старши треньор.

Забелязвам, че с времето Пратчет променя подхода си към някои знакови герои и особено Ветинари. Забуленият в мистика Патриций на Анкх-Морпорк вече не е само всяваща респект сянка, която кове пирони с къси изречения и подмятания.
Ветинари става все по-достъпен, все по-разбираем, дори предвидим. Говори с готвачките. Напива се с капитаните на футболния отбор. Открито изразява симпатиите си към Морголота.
Това всъщност е хубаво. Светът на диска е достатъчно добре измислен и поставен на сцена. Време е да чуем всичко за всеки, още сега, докато има време, мамка му.

Любителският превод се намира тук.
Хвалебствени мнения за други книги на Пратчет, дошли у нас по същия начин: Дребнио волен народ, Пощоряване и Да направиш пари.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 67/70 - О, Жулиета!..

Пощоряване

Пощоряване
Тери Пратчет
без издател
цена: 1.42 Мегабайта
страници: 504




Онлайн алтруизмът се оказва по-благонадежден от ик "Вузев". Въпросните издатели явно са го закъсали с новите книги на Пратчет и вече дори не буксуват енергично. А някои мили хора спретнали още един превод на български, за да потушат абстиненцията у всички останали. По-добре късно, отколкото в неведение.
След Дребнио волен народ сега си имаме и "Going Postal"; българското заглавие "Пощоряване" пасва идеално. Смея да твърдя, че преводът е чудесен, с много бележки от преводача и познаване на предишни истории и персонажи. Единственото, което липсва, е по-прецизна редакторска работа. На такива коне зъбите не се гледат, знам, но все пак.

Този път историята започва и свършва с Олян Ментелик (симпатичен измамник на едро и дребно), няма ги типичните за последните книги на Пратчет няколко паралелни сюжетни линии.
Анкх-Морпорк вони, ври и кипи, градската поща е потънала в прахоляк и птича тор, а семафорните кули на Голямата Магистрална Линия АД щракат денем и нощем. Прелюбимият ни Лорд Ветинари разказва на Олян няколко неща за Ангелите, Изборът и Г-н Помпа.
Следва чисто удоволствие. Има ли нужда да обяснявам колко е добър Пратчет? Добре, ето: мнооого е добър.

Често съм казвал, че във всяка своя книга Пратчет си харесва тема и я върти в ръцете си (образно казано), докато не оформи нещо едновременно оригинално, простичко и мъдро. Тук съставките на глината са монопол и дребни риби, класни мошеници, обвита в дим любов, забравени думи и всичко друго, което може да се намери в Анкх-Морпорк.
Готовата фигура прилича на пощенска марка, на която има надпис 'надежда, избор, сяра в чорапите' и шапка с крила.

В случай че и на вас не ви се чака за книжен вариант, пробвайте тук. Ако след време линкът умре, поискайте си.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 6/6 - с големи големи

Дребнио волен народ

Дребнио волен народ (The Wee Free Men)
Тери Пратчет
без издателска къща
289 страници
без цена (безценна?)




Кривънци!
И назаем от друг великан: Без паника!
Не претърсвай онлайн книжарниците, българино. Няма нужда.
След като ИК 'Вузев' ни баламосва вече няколко години, прикривайки умерено срамния факт, че като издателство са гола вода, неизбежното се случи. Неизбежно било за някои, де; за мен си е изненадващ повод за овчи възторг.
Ентусиаст преведе "The Wee Free Men" и го сподели по самарянски с всички останали!

Малко след като порядъчно лустросания .pdf се появи с корица и всичко останало за свободно скачване онлайн, Вузев се събудили (апаратът им за командно дишане сдал багажа) и раздали правосъдие. Та по тоя повод линк не мога да ви дам, но заинтригуваните спокойно да ми пишат.
Морал и законови положения сега няма да бистрим. Истината за мен е, че ако се появи по книжарниците, всички ще си я купят от раз, тъй че издателите да не мрънкат, ами да издават. С моя прочит не са ощетени. Напротив: летаргията ми е прекъсната и загрях за още.
А доколкото схващам юридическия шум, този български текст принадлежи на автора му. Много ми е интересно дали ще има прилики между него и потенциалния официален вариант след време (ето, Вузеви, аз вярвам във вас бе, ленивци), изрично ще сверим.

Нак Мак Фийгъл ги помня мнооого смътно от 'Захапи за врата'. За незапознатите - това са 15 сантиметрови червенокоси същества със синя от татуировки кожа, които говорят с див шотландски акцент (в превода с шопския му аналог), страхуват се от адвокати и са адски силни, поради което безразборният мариз (тип масовка и болка в тълпата) е постоянна величина. Те са въпросният волен народец, де.
Иначе сме отново на вещерска вълна, имаме си главознание, малко момиче и бонус второ зрение и трети акъл. На финала се появява и баба ви Вихронрав, лично. Тежка е старицата, да и го признаем.
Повече за сюжета няма да разкривам, не че казах нещо. Ама пък има ли нужда? Аз Пратчет не мога да коментирам просто.

Контраста между красивата и романтична опаковка/представа за нещо и истинската му същност напомня за "Господари и Господарки", а лепкавото и мъгливо бродене из нечия фантазия или сън - на "Дядо Прас".
Всъщност всичко напомня за Тери Пратчет; бях забравил що за кеф образува у мен творчеството му. Нищо, че четох на принтирани А4.

Това, предполагам, сте чели.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 1/1 - I kicked meself in ma ain heid!

Килимените хора

Килимените хора
Тери Пратчет
ИК Прозорец
цена: 190лв / 6лв
159 стр.




А сега да чуя вашите поздрави за човека, който си обеща и го направи - препрочете книга и писа за нея в блога!
Разбира се, повече ще трябва да пляскате на мъжа, който ходи с цветя по улицата. И на оня с дамското бельо. Както и да е.

Това е една от първите книги на Пратчет, която прочетох. Трябва да е било преди... 11 години. Или 12. Тогава струваше 190 лв. и ми се стори страшно, ама страшно хубава. И то не защото струваше 190лв.
Грима и Доркас, Снибрил и Писмир, Брута и Ворбис. В тоя ред започна всичко с книгите на Прачтет и въпреки че сега книгата не ми изглежда толкова страхотна (защото не съм на 15 или пък вече съм я чел няколко пъти), пак ще кажа, че е най-добрия.

Първото, което ми прави впечатление след толкова години, е че Прозорец са минали метър, обявявайки новото издание за първо издание, предполагам за да спестят. Допечатките се плащат, май, но може и да е грешка.
Второ, това е детска книга. Добродушна, с ясни поуки, с един такъв откровен майтап. Добрите са силни, лошите са грозни. Обещах на hazel, че ще подаря книгата на Рада, ще и хареса.

Спомнях си 90% от предговора. Авторите са двама, един седемнайсет годишен хлапак и един 43-годишен Тери, който си е същия хлапак, ама пораснал. Ако питате колко е голям Уеър, ей толкова - ●.
И така, запознайте се с Килима. Вдън космалаци тилилейски е пълно с живот. Мунрунги - което ще рече 'истински хора; повечето племена се кръщават така - , моули, дефтмени, думийци, поуни и т.н.
Килимът ври от живот. От една страна, представяш си главните герои като хора, защото се чудят с коя точно ръка се държи меча, но от друга - те най-вероятно са някакви микроорганизми, реално погледнато, хух. Които обаче лекуват заболявания с лишеи, значи сами се сещайте за какъв мащаб става дума.

И така, кралства, империи, пътища, приключения, засади, пленничество, бъдеще и минало, голяма битка и голяма победа - всичко е тук. Поднесено по един така детински невинен (наивен?) начин, че човек се умилява. Пък и е пълно с междуметия, което предава една много отрудена народна атмосфера. Ох, ай, айде, хлъц, леле, божке, дзъннн, тц, тюх и прочие.

Това е детска книга. Ако приемете това, ще ви хареса. Иначе ще ви се стори несериозна и като ви пита някой защо се нервирате, ще се оплачете, че сте очаквали нещо по-така, а то се е оказало детска книга. А аз ще злорадствам с "Знам, че не е гот да го чуеш, ама аз казах ли ти?"

А, да - някой разбра ли какво е Фрей? Прахосмукачка, метла или стъпки на хората по килима?

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/20 - налимеразбиийшхрхрхррр

Чудовищна команда

Чудовищна команда
Тери Пратчет
ИК "Вузев"
цена: 7 левчета





Ще го напиша много бавно:

За мен Тери Пратчет е най-великият жив писател, чийто текст се е изпречквал пред очите ми през последните 25 години.

Най-великият. Абсолютно.
Ако напиша още нещо за него като автор, ще скапя хубавия момент.
Добре де, само това:
Тоя тип е гений. Точка.

Обаче не знам как се казват 'няколко думи' за книга на Пратчет. Аз май не мога.
Затова, хора, идете и си купете тая книжка. И всички останали от Света на Диска.

А това винаги съм искал да го напиша:
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 1/1 Пратчет