Няма място за старите кучета

No country for old men
Cormac McCarthy







Тотално и безпощадно размазване.
Що за човек трябва да си, за да блъскаш толкова мощно с такива прости, обикновени и разбираеми думи?

Всички сте гледали филма. Ако не сте, няма извинение.
Помня, че когато го гледах преди години, много харесах реализма му.
Когато срещу теб играе професионалист, почти сигурно е, че ще загубиш.
Ако те улучат, кръвта ти изтича, усещаш болката и това се отразява на всичките ти действия.
Кървиш ли дълго - умираш.
След смъртта ти нещата продължават да се случват, просто без теб.
Една грешка е достатъчна. Не можеш да започнеш "на чисто", защото нещата, които си правил вчера, остават завинаги.

Четох книгата на английски и заявявам, че е напълно подходяща за аматьори като мен (помагащи си с вградения речник на Kindle).
Простия, естествен изказ е красота.
Без панделки, лупинги, безцелни описания или досадни размишления. Без препинателни знаци дори (!).
Само обичайни действия, описани детайлно, но кратко и пределно ясно. И ненатрапчиви спомени за нещата, които те правят това, което си.

Банална история. Мъж намира кървави пари и решава да пробва късмета си. Хитър е, находчив, съобразителен. По петите му е плашещо въплъщение на смъртта със странно разбиране за морал. Възрастен шериф наблюдава преследването, опитва се да помогне и разсъждава за променящия се свят.
Много смърт, никаква драма.
Много стрелба, никаква холивудщина.
Много истини, никакви проповеди.

Криминална история, която отива много отвъд разгадаването на престъпление и преследване на убиец.
История за промяната, живота и смъртта. И начинът, по който ти се случват всички тези неща.

Там горе е корицата от изданието в оригинал. Има я и на български, смятам да я купя, но не се намира лесно офлайн. Въпреки че въобще не мога да си представя как се превежда текст без запетайки. Или пък вътрешния глас на стар тексаски шериф.

Разтърсваща книга. И същевременно простичка. Като самия живот.
Четете я, моля.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 49/50 - this sugar guy

Червей под есенен вятър

Червей под есенен вятър

Любомир Николов
изд. е-книги
цена 2.40 лв.





Бях прочел малко повече от половината книга и така се ядосах, че публично я обявих за безсмислена. Плюс "не се чете".
Е, това не е вярно.

Любо Николов е много добър разказвач. Неговите книги-игри толкова пъти съм ги прелиствал, че съвсем заобичах четенето. Ако ме пита някой за него, ще кажа: оо, много е добър; служи си с думите като истински майстор!
И сега започнах да чета "Червей под есенен вятър" с очаквания. Big mistake.

Първата половина - възможно най-лошия вариант. Твърде много описания, които не можеш да материализираш в картини. Емоции, проблясъци. Главният герой има проблеми с паметта си.Нещо започва, нещо свършва. Бягство. Същества. Совалка. Някаква друга машина, която се носи по реката. Ама грам не можеш да си представиш ситуацията.
Четеш и се чудиш какво се прецака. И изведнъж - главният герой започва мислено да се бори с някакъв свръхразум. Светове се разпадат, умове се сблъскват.
Ей тук някъде не издържаш и казах всичко онова, което написах по-горе.

Втората половина - спокойствие. Някакви хора в телевизионно студио обсъждат важно технологично откритие. Веднага се досещаш какво се е случвало в мътната първа част. И вече не си ядосан, но книгата така или иначе си я отписал.

Има смисъл.
Но Любомир Николов е писал по-хубави неща.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 13/20 - Игнасио във всеки дом

Несъществуващият Вирт

Несъществуващият Вирт
Георги Малинов
изд. е-книги






Този Жоро Малинов много добър, тц тц.

Книгата съдържа 3 повести. Доколкото ми е известно, и трите са публикувани в разни сборници през годините. Аз ги чета за пръв път.
Чета и се радвам, и намирам автора онлайн, и му пиша "ти си бил много добър бе", и той ми се смее.

Всяка една история е написана страхотно. Повествование в отлично темпо, с обиграна стъпка, с точни и въздействащи описания.
Живи картини. Живи хора.
Бързо кино. Бавни истини.
Екшън. Емоция.
Замисъл и хубав финал без претупване.

ВИРТ
Футуристична София. Тотален разпад, Витоша е оглозгана и посиняла от киселинния дъжд. Градът е полуразрушен, хората са като плъхове - гладни, озлобени, действащи по закона на джунглата. Главният герой търси нов вид наркотик - Вирт, за който се знае малко и не се предлага.
Нощни преходи в покрайнините на града, забързано действие, смърт, загадка.

НЕСЪЩЕСТВУВАЩИЯТ
Посткиберпънк военен екшън?
Войник и няколко възкресени митични същества с бойни наклонности трябва да се доберат до мозъка на военен компютър, който не знае, че войната е свършила.
Екшън, никакви шансове, измиращ човешки род и биткаджийски сцени на супер ниво.

ХАКЕРИ НА ГЕНОМА
Генна и вирусна персонализация. Научния прогрес кръжи около теб - натрапчив и бесен, с неограничени възможности.
На входа на морската градина във Варна можеш да видиш почти всичко - хора, бивши хора, хора на бъдещето.
Генжинер и негов приятел се заемат със странна поръчка - да създадат същество по генна карта, открита под земята.

Книгата е безплатна, а ако ви хареса - може да си я купите. Като мен.
По повода е писал и Цонко.
Задължителна за всеки, който иска да чете нещо хубаво и нещо българско, едновременно.


ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 37/44 - авангард таласъми

Ден за ден в магическото царство

Ден за ден в магическото царство
Кори Доктороу






Какво ще правиш с живота си, ако смъртта е победена, а работата и работното място са само спомен?
Ще учиш, ще откриваш, ще измисляш и създаваш, ще срещаш хора. Ще се влюбваш, ще експериментираш с тялото си, ще опиташ безтегловността в орбита, ще "пропспиш" няколко столетия, ще напишеш пиеса, ще умираш и тялото ти ще бъде възстановявано. После още. И още.
А след това?..

Може би ще се опиташ да сбъднеш детската си мечта - да се заселиш в Дисниленд, да измисляш и поправяш атракциони, да привличаш посетители, да се веселиш вечно. Безсмъртен доброволец в увеселителен парк. Забавление до края на света. Завинаги млад.
Най-футуристичната носталгия, която може да ти хрумне.

В този перфектен свят без смърт и недоимък някои хора все пак трябва да бъдат възнаграждавани за креативността си, за добрите дела и ценните си изобретения или просто за качествения си труд. Как да платиш на човек, когато пари не съществуват? Кой е универсалният измерител за добре свършена работа?
Нарича се уъфи. Уъфи е твоят универсален рейтинг, изразител на обществено одобрение. Твоята репутация в очите на другите. Най-важната цифра. Динамичен показател, с който всички останали ти показват дали си ценен за обществото. Уъфи е видимо за всички (освен, ако някой не е офлайн, за което се полага бърз преглед при лекаря), уъфи определя дали си достатъчно готин, за да седнеш на най-хубавата маса в най-харесвания ресторант или пък дали въобще на някого му пука за теб и канавката, в която лежиш.
Нещо като бутон "Харесва ми", но и с опция "Не ми харесва" (ако някой вече се мръщи заради връзката с facebook - спокойно, книгата е издадена през 2003г.)

Кори Доктороу е много, много идеен автор. Достатъчно смел, за да гледа в близкото бъдеще, където мрежата диктува всичко. И достатъчно умен, за да прогнозира правдоподобно. Освен това пише добре.
Единствен минус е сюжетът. Малко муден, на моменти лутащ се. Въпреки че започва с убийство.
Не че е лесно да равиеш толкова идеи на фона на един лунапарк.
Романът е номиниран за "Небюла" за 2004г.

Книгата се намира на български съвсем официално и безплатно в den-za-den.com, преведена, редактирана, илюстрована и представена от няколко доброволци, които заслужават много уъфи за труда си.
Кори Доктороу по принцип публикува всичко безплатно под СС лиценз и, разбира се, се е изкефил на сършената работа по българския превод - I'm immensely honored and delighted.

Още от автора: Малкия брат

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/20 - много Бичън!

Една нощ през самотния октомври

Една нощ през самотния октомври
Роджър Зелазни







Тридесет и една глави за всеки от дните на месец октомври. Само толкова, за съжаление.
Романът се оказва един от последните на Зелазни, но въпреки това е изключително усмихнат и забавен. С късите и свежи диалози, с познатите от чужди произведения герои, с намигванията към любими автори и произведения, със спокойното си темпо. Без тежки абзаци, равносметки, внушения и двойна психоподплата. Само една игра с приближаващ финал, който винаги виси на косъм.

Почти дузина герои се подготвят за края на октовмри, когато ще заемат местата си от двете страни на барикадата. Едни ще се опитат да отворят врата за нахлуващи прастари същества, а другите ще трябва да им попречат. В началото на книгата (месеца) никой не знае принадлежността на останалите, не са известни дори самите участници. Тече трескава, мнителна подготовка. Отварачи и затварачи се разучават и дебнат на фона на покрайнините на малко градче, разговарят, пият чай, сключват съюзи, кроят планове, палят си къщите.
Всеки участник има до себе си разумно животно, което също е част от играта. Котка, змия, плъх, прилеп, сова и т.н.

Историята разказва Смрък. Смрък е кучето с най-класна разказваческа дарба, което сте срещали (ако сте срещали други). Негов господар е Джак. Джак има ножове. Разхожда се вечер.
Опростеният и особен кучешки поглед върху цялата игра носи допълнително количество усмивки. Смрък прави задължителната си сутрешна разходка. Ако нещо го притеснява - лае. Ако попадне на друго куче, си разглеждат си зъбите, подушват се и коментират господарите си. Има особено мнение за котките и за хората, които го преследват с арбалет. И е нещо като магистър по висша свръхестествена геометрия.
Голяма част от останалите играчи ще разпознаете лесно - Графа, Големия детектив, Добрия доктор. Други са по-неизвестни, но благодарностите от автора в началото на книгата донякъде вдигат завесата.

Най-странното е, че съм чел книгата преди повече от 10 години, а бях забравил около 90% от историята.
Препоръчвам ви я най-най-горещо. Ненатрапчиво фентъзи, чието съдържание е изпълзяло от любимите рафтове със стари книги, за да ти ги припомни.
Книгата се намира трудно в кашоните с литература на старо и май не е преиздавана скоро, затова четете от тук. И аз от там четох, и аз три дни и три нощи се веселих.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 93/100 - съблазнителка в кръга

Космическа колонизация

Космическа колонизация - неосъществената мечта
Светослав Александров
изд. е-книги






Кратко и стегнато изложение на тема "Къде (по дяволите) се дянаха пилотираните космически полети?". Авторът е начетен, материята му е любима и резултатът е много добър - получило се е кратко и лесно за възприемане познавателно четиво. С необходимото количество история, технологии, политика, романтика и поглед напред.
Единствен минус според мен е беглото усещане, че написаното е по-скоро реч на модератор в дискусия, отколкото готов и завършен научно-популярен труд. И акцентът е върху полетите, а пък колонизацията си има и други аспекти, мисля аз. Но пък така се е получило по-сбито и се чете наведнъж.

Книгата можете да изтеглите абсолютно безплатно от сайта e-knigi.net, като опцията за плащане е само препоръчителна.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 69/99 - the robots killed the astronauts

Generation "П"

Generation "П"

Виктор Пелевин







Много ми се иска да кажа, че книгата ми счупи главата, но не. Просто потупване по рамото дружески шамар.
Да, пълно е с интересни, прозорливи, запомнящи се неща. Авторът е интересен, умен. И разплита световния чорап с усмивка.
Запомня се като усещане, по-малко като внушения. Трудно мога да я разкажа, бих я препоръчал внимателно и избирателно.

Книгата е с абсолютно култаджийски статус сред фантасти, рекламисти и техни производни. Заигравката с по-реалната реалност не прощава. Винаги има гъдел, когато някой разкрива тайните знаци на картата пред очите ти. Уж познаваш живота, света и властта, но винаги ти се иска да разбереш какво има отвъд познатото, отвъд прозаичното, отвъд новините по телевизията.
Телевизорът е новият жречески инструмент, жезълът над главите на заблудените. Дистанционното само симулира право на избор.
И Вавилен Татарски ще измине целия път от мазе-магазин за цигари до телевизионно божествено превъплащение. С всички съпътстващи съставки - мистика, халюцинации, маркетинг и реклама, чеченски бойци.

Толкова.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 12/15 - многословен дух на Че


PS - книгата четох на Kindle, корицата е от българското хартиено издание

Москва - Петушки

Moсква - Петушки

Венедикт Ерофеев







Поема в проза.
Такъв етикет е сложил на повестта някой сведущ по лирическата и литературната като цяло теория. Звучи претенциозно и като нещо от задната корица, oбаче като се замислиш - явно става дума за красив разказ в стихове, но без стихове. Ритмичен и плавен, задушевен и въздействащ, но без рими. Привлекателно, м?

В повестта се разказва за Веничка Ерофеев, пропаднал несретник и абсолютен пияница. Ако играеше футбол, щеше да е плеймейкър в идеалния отбор на ШЛ, но с развод, висящо дело за нарушаване на обществения ред и пропусната дузпа на финал.
От всяка страница се лее алкохол, всеки абзац мирише на спирт. Животът е пречупен през полупразна бутилка водка. А историята сякаш е стих, леко написана, човечно разказана и не ти се иска да стигаш края, защото там има махмурлук или нещо по-лошо.

Главният герой пътува от гара Москва към гара Петушки, където го чака жена и (чуждо) дете. Алкохолът поддържа всички случки на границата между приключенията и унеса, между сълзите от смях и сълзите от мъка.
Веничка се налива без умора, брои гарите, изброява рецепти за коктейли и разказва за миналото и бъдещето.
И уж не се случва нищо, а е толкова, толкова добре написано. Стилно, възпитано, добродушно. И някак нехайно брилянтно.
Поема в проза. Поема - пиянска и безпътна, и без рими - но все пак.

Повестта се намира в Читанка. И добре, че е така, защото иначе никога няма да я прочета и да потърся за българско издание, каквото за щастие се намира - корицата по-горе е от него. В сборника се намират и други неща на Ерофеев, така че ще си го купя.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 11/12 - бяло десертно

Стрелата лети

Стрелата лети
Андрея Илиев
изд. е-Книги
194 страници
цена: 2.40 лв.





След като се попреситих на документални исторически книги, време е за исторически роман.
Писан преди повече от 20 години, но неиздаден заради един забавен и знаков за времето си случай, "Стрелата лети" най-накрая вижда бял свят. По възможно най-съвременния начин - в електронен формат, директно от сайта на E-knigi.net за 2.40 лв.

За Андрея Илиев съм писал доста (това, това и това), заради което и бях сигурен, че не може да ме изненада. Но - както твърди старата пакистанска поговорка - фиданката е само един кръг от дебелото дърво.
Изреченията са по-дълги, но все така бързи, разбираеми и въздействащи. А описанията са по-емоционални, много точни и създаващи ясни образи. Явно на младини авторът е пишел по малко по-различен начин.

Хан Омуртаг е твърдо решен да превърне България, която прилича на бивакуващ военен лагер, в просперираща в мирно време държава. За тази цел една от задачите се пада на копанът Окорсис, който трябва да отиде в Ателкуз. Това е област нейде на север от Черно море (по спомени), където разнолико сборище от славяни живее между българската държава и хазарския хаганат. Целта на Окорсис е да присъедини приятелски настроената територия мирно, деликатно, но твърдо.
До Окорсис стоят два важни образа - младият багатур Ославна и възрастният Добрента. Много хубаво и на място се появяват те, като началото и краят на пътя на всеки мъж. Единият - с младостта и желанието си да се докаже, да живее, да усеща. Другият - с тежката корона на опита и тъгата в очите на прозорливите.
Има битки, има интриги на високо ниво, предателство, любов и хубав финал. И много интересни неща за България от онова време. Много далечна, много различна. (времето размива ли кръвта?)

Всичко това прочетох на най-хубавия коледен подарък - Kindle. Белобрадият старец уцели десятката, а с него и аз.
Устройството е удобно, леко и с чудесен дисплей, който наподобява истинска хартия. Евентуален спор "за" и "против" електронните рийдъри можем да водим, но имайте предвид, че аз също се кълнях в книгата, аромата на хартия, прелистването и усещането на приятната тежест в ръката през дъждовен следобед. С Kindle просто е по-удобно, по-лесно и по-бързо.