септември 25, 2008

Отблизо

Отблизо
Патрик Марбър
ИК Intense
128 страници
9 лв.




Това е пиеса и филмът е правен по нея. Не може да не сте гледали Closer с Дж. Робъртс, Джъд (аз-съм-секс-символ) Лоу, принцеса Амидала и крал Артур. Аз не съм, де. Все още.
Но съм гледал тоя разтрошаващ откъс.
Now fuck off and die, мм?

Двама мъже и две жени, а между тях - почти всички възможни сблъсъци за нечия любов. Звучи банално, но не е. Защото диалозите са остроумни, точни и те карат да си спомняш истински ситуации. Предполагам, че г-н Марбър е изживял всички тях. Иначе е невъзможно да напипва така хирургически.
Мислех да изброявам всичко от любовта до омразата, от гнева до самосъжалението, от кървенето до отмъщението, от клетвата до изневярата, но няма смисъл. Вътре е. На толкова малко страници.

Представете си четиримата като ъгли на квадрат. Обхождаме страните и диагоналите със сигурни, бързи крачки. Пресечните точки не са просто разминаване. ABCD си сменят местата, някои отсечки стават по-плътни, други избледняват.
Съжалявам за геометрията. Обаче в този квадрат е всичко по въпроса.

Oще едно мнение - тук. А това е цялата пиеса, на английски.
Прочетете я. Аз ще гледам филма.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 7/8 - изрязани сандвичи

септември 22, 2008

Дребнио волен народ

Дребнио волен народ (The Wee Free Men)
Тери Пратчет
без издателска къща
289 страници
без цена (безценна?)




Кривънци!
И назаем от друг великан: Без паника!
Не претърсвай онлайн книжарниците, българино. Няма нужда.
След като ИК 'Вузев' ни баламосва вече няколко години, прикривайки умерено срамния факт, че като издателство са гола вода, неизбежното се случи. Неизбежно било за някои, де; за мен си е изненадващ повод за овчи възторг.
Ентусиаст преведе "The Wee Free Men" и го сподели по самарянски с всички останали!

Малко след като порядъчно лустросания .pdf се появи с корица и всичко останало за свободно скачване онлайн, Вузев се събудили (апаратът им за командно дишане сдал багажа) и раздали правосъдие. Та по тоя повод линк не мога да ви дам, но заинтригуваните спокойно да ми пишат.
Морал и законови положения сега няма да бистрим. Истината за мен е, че ако се появи по книжарниците, всички ще си я купят от раз, тъй че издателите да не мрънкат, ами да издават. С моя прочит не са ощетени. Напротив: летаргията ми е прекъсната и загрях за още.
А доколкото схващам юридическия шум, този български текст принадлежи на автора му. Много ми е интересно дали ще има прилики между него и потенциалния официален вариант след време (ето, Вузеви, аз вярвам във вас бе, ленивци), изрично ще сверим.

Нак Мак Фийгъл ги помня мнооого смътно от 'Захапи за врата'. За незапознатите - това са 15 сантиметрови червенокоси същества със синя от татуировки кожа, които говорят с див шотландски акцент (в превода с шопския му аналог), страхуват се от адвокати и са адски силни, поради което безразборният мариз (тип масовка и болка в тълпата) е постоянна величина. Те са въпросният волен народец, де.
Иначе сме отново на вещерска вълна, имаме си главознание, малко момиче и бонус второ зрение и трети акъл. На финала се появява и баба ви Вихронрав, лично. Тежка е старицата, да и го признаем.
Повече за сюжета няма да разкривам, не че казах нещо. Ама пък има ли нужда? Аз Пратчет не мога да коментирам просто.

Контраста между красивата и романтична опаковка/представа за нещо и истинската му същност напомня за "Господари и Господарки", а лепкавото и мъгливо бродене из нечия фантазия или сън - на "Дядо Прас".
Всъщност всичко напомня за Тери Пратчет; бях забравил що за кеф образува у мен творчеството му. Нищо, че четох на принтирани А4.

Това, предполагам, сте чели.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 1/1 - I kicked meself in ma ain heid!

септември 10, 2008

Торта рунтавелка

Торта рунтавелка
Сан Антонио
ик труд
3.50 лв (?)
205 страници + епилог




Сан А, колеги, великият Сан А.
Няма нужда да ръкопляскате, той е скромен. И неповторим до уникалност, рабира се. Славата му го носи навред по света и всички негови подвизи са верни, нищо, че сам ги разказва.
Френска школа на 1000 промила.


Веднъж вече съм писал за книга на Сан Антонио, ето ви нарочен линк - Гаджетата имат нежна кожа. Цъкнете, де.
Признавам си, това ми е един от най-любимите текстове в блога. И не защото се напъвах да пиша що-годе забавни неща (кой е прокопсал от напъни?), нито пък защото двама и половина човека признаха, че почти съм се вмъкнал в стила му. Просто ме забавлява всеки път като чета, сам съм си смешен някак. Особено псевдо-лит-бълвоча в началото и изведнъж '
Не бе! Туй е Сан А!'. Класика, класика.

Тук зашеметяващият боец на всякакви фронтове пътува до САЩ, за да разплете немного заплетен случай, касаещ пряко и косвено едни гумени гърди (със зърна и всичко останало); изчезнал брат на майстор с езика; турчин бивш рецидивист с хубава дъщеря; Черен Картел, преброени убийства, Симпсънка с хеликоптер и т.н.
Гаврата с американските кримки е налице, всички замесени дами са доволни, а Берюрие Ненагледния се появява чак в края, за малко и на място.

Тъй като всички много обичаме трудното издателство, искам да ви споделя тайно, че книгата я има тук. Което ми подсказва, че ето там пък може да прочетете гореспоменатия роман с гаджета в заглавието, той е по-добър.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 31/40 - К. Маркс по гушката, Кастро по устата

септември 05, 2008

Реваншът на Тангра

Реваншът на Тангра
Андрея Илиев
ИК Аргус
288 стрaници
9 лв




Започваме с признание мимоходом: бях обещал хубаво ревю за книгата (защото знам, че е хубава; чел съм я от извора) за новото издание на Ваяния, обаче не се получи, мнението остава за блога. Просто ми липсват щипка сериозност и един голям черпак подкованост по прабългарска митология и история. За което се извинявам, ще се реванширам. Но не като Тангра, хохо.
Голяма част от романа четох преди да се появи на пазара, оставих си финала за официалното издание и казах на автора какво мисля за ръкосписа. Май. Не може да не съм му казал.
Сега ми хареса повече. Сигурно е заради фактора 'истинска книга в ръка', или защото четох по-внимателно и по-спокойно. Или защото редакторът е свършил наистина добра работа. Или защото оттогава мина време, знам ли.

Няколко пъти (тогава и тогава) съм облъчвал с мнението, че думата, която характеризира Андрея най-добре, е 'четивен'. Оптимално съотношение думи-смисъл, динамика и никакво шикалкавене.
Page turner отвсякъде, excuse me за чуждицата. Няма какво повече да добавя по въпроса.
Характерно е и смесването на суров реализъм с фентъзи и фантастика. А сега, де. На някой може да не допадне подобно нещо, аз обаче нямам нищо против подобно размиване на жанровите граници и класифицирането само според качествата на книгата. Български войници в Ирак + прабългарски божества + пътуване във времето + много митология и фолклор + българска история (която не знаем/помним) + екшън + отворен финал = Реваншът на Тангра. На мен такива уравнения ми се нравят.

И за да не кажете, че съм пристрастен, мога да спомена три (!) минуса: 1) книгата можеше да е по-обемна, историята предполага повече текст; 2) смесването на жанрове и три паралелни сюжетни линии на места водят до натрапчив хумор; 3) Андрея Илиев обича някои препинателни знаци повече от други...

Друго мнение - в knigi-news.com

послепис вместо оценка: где е продължението?