Показват се публикациите с етикет горчилка. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет горчилка. Показване на всички публикации

декември 18, 2010

Нощем с белите коне

Нощем с белите конеНощем с белите коне
Павел Вежинов
изд. на ОФ
2.18 лв. (ценова база: 1980г.)
395 страници (83% прочетени)




Много бях ядосан на книгата, но вече ми мина. Така и не я довърших, не открих смисъл да го правя.

Тежък късен соц.
Вали дъжд, времето е лошо и всички герои си спомнят за умрели приятели и роднини. Възрастен академик бута живота си на финалната права. Племеникът му някак се справя с младостта, мъртвия си баща и един желан аборт.
Няма искра, няма живец.
Не мога да повярвам, че съм се родил в такава тегава година.

Фантастичният елемент в книгата е само фон. Твърде повърхностен, незабележим дори. Всичко останало е соцреализъм, който по стил невероятно наподобява Черните лебеди на Райнов. Приятно описателно, ама мъчно и трудно, всичко е една мрачна инерция, по която можеш да се движиш и 200, и 1200 страници.

Само като си представя, че такава книга може да бъде светъл лъч в онази литературна действителност, се ококорвам. Явно има нещо ново в нея - да се говори за неангажиращ секс, командировки в бели държави, роднини с други политически възгледи. Обаче само това не стига.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 6/10 - вила на Витоша

ноември 23, 2009

Закуска за шампиони

Breakfast of Champions
Kurt Vonnegut
RosettaBooks LLC
227 stranici
0 lv. (pirat)




13 страници на ден.
Това е оптималната скорост, с която се движа в книга на английски. Включвам авторовите илюстрации, разбира се; тук те са доста.
Повече текст в оригинал на LCD дисплей леко ме напряга (засега), а пък и пречи на работния ми процес, кхм-кхм. От друга страна, по-малко десет страници на ден ме карат да се чувствам по-несериозен, отколкото всъщност съм.
Но пък план-графикът за прочитане на Вонегът беше ясен и категоричен - до края на месеца. И така - с дисциплина, желание и помощта на сбития, но съдържателен Кърт, първата книга на англицки вече е зад гърба ми.
(детски глас зад кадър: "ти успя, мамо!")

Има реална опасност да разказвам за въпросния си първи път, вместо за книгата.

Вонегът твърди, че всеки писател трябва да подхвърли някаква кукичка на читателите си, която да гъделичка любопитството им до финала. Пред студентите си дал пример с монахиня, която има зъбобол, който не и дава мира. И без значение какво се случва, човек постоянно се пита какво стана с проклетия кариес в устата на жената.
В "Закуска за Шампиони" стръвта е издайнически детайл от заключителната част на книгата, сервиран в самото начало - единият герой ще срещне другия, вследствие на което той ще полудее и ще нарани много хора.
В останалото време разстоянието между тях бавно се стопява.
Килгор Траут, култовият и абсолютно неизвестен писател на фантастични истории, пътува на стоп към малко градче.
Дуйн Хувър, богат търговец с дялови участия в какво ли не, изкукуригва със сигурни темпове.
Накрая ще се срещнат, знаете, Дуейн съвсем ще изгуби разсъдъка си и много хора ще пострадат.

Използването на речник налага една особена скорост, която превиших безвъзвратно в трети клас. Не смятам, че е голям минус. Така имам време да осмисля думите, да ги потъркалям в главата си, да им се насладя.
Нямам никаква идея как би протекъл целият процес, ако четях на хартия, с томче английско-български речник в ръка.
Сигурно и в това има чар.

Вонегът разказва кротко, мъдро и дори малко примиренчески за вече променената Америка, чиито пейзажи се редуват пред очите на Килгор Траут. Хората изкривяват средата с абсурдните си действия, след което се адаптират към нея, правейки още по-неразбираеми неща. Нещо като лавинообразна лудост, която можеш да видиш само със специални очила.
Накрая Дуейн Хувър ще реши, че всички освен него са роботи и ще започне да ги наранява безмилостно.

Иронично, носталгично, притихнало, но с усмивка - така Вонегът пише реквиема си.
А рисува малко по-цинично.

Ако трябваше да го изиграя позьорската, щях да завърша с:
И така нататък.

Вместо това - картинка:








ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 19/20 - leaks

април 21, 2009

Завладяването на Америка

Завладяването на Америка
Христо Пощаков
ик Аргус
цена 12 лв. (не съм плащал!)
110 от 383 страници




Не е тайна, че не се разбирам с творчеството на Пощаков. Най-вече заради претенциите за качество, което разни привърженици му приписват. Нямам нищо против някой да се изявява, продава и дори награждава, но изстрели като 'българският Шекли' наистина могат да убият някой невинен читател.
Започнах книгата максимално непредубеден, водих си кратки записки на последна страница, прочетох над сто страници и реших да споделя какво мисля по въпроса.

Има едно нещо, което винаги се набива на очи в една книга и много ме е яд, че не знам официалното му име. Аз си го наричам нехомогенност на стила и в общи линии показва, че авторът така и не е успял да хване един коловоз и да закара историята до края му.
Вагоните сменят цвета и формата си, пътниците мутират, гарите пътуват във времето. Дълго време никой не проговаря, изведнъж някой разказва тъп виц. Крайната дестинация е неизвестна. И т.н.

Такъв е случаят и сега: кралят е едновременно пародиен образ, но и класически храбър героичен шаблон.
Има деца и хумор за деца, а в следващия момент дебел чиновник стръвно чука девойка.
Високопарна приказност се редува с тоалетни битовизми.
Фентъзи обстановката се облагородява с подхвърлени хапки техническа информация за машинни детайли и индустриални процеси.
Натуралистичните, кървави батални моменти контрастират на фона на псевдовоенщината (армията готви гозби на цяла страница и спи на открито, защото не и остава време за опъване на палатки?) и инфантилната история като цяло.
Дълги, безобидни диалози за пръднята са последвани от натъпкан в две изречения месец на военни приготовления.
Опити за емоционална дълбочина се трансформират в плоска сърцераздирателност
Ни орел, ни рак, ни щука. И така историята няма облик, а авторът прилича на скучаещ разказвач, който във всеки един момент може да накара главния герой да яде боб против запек или пък да нареди клане на вражеското село.

Така и не мога да преглътна логическите недомислици и въпреки че част от тях могат да минат в графата 'пародия' (с мнооого уговорки), просто няма начин да добиеш нефт преди да си измислил огледалото. Което ме подсеща, че морският кораб имаше огледала за задно виждане... А кралят има лаптоп, който е снабдил с батерии за 10 години. Няма електричество, но има шлосери.

А за какво става дума всъщност: крал Барди, драконът Дзог, магьосникът Горо и Рок живеят в приказен свят, географски подобен на нашия. Били са веднъж на наша земя, в Холивуд, и оттогава мечтаят да се превърнат в местен аналог на Колумб. Организират пътешествие и отплават, за да откриват друг континент.
Имената по-горе не ви ли звучат като Гудо и Агудо от "Тошко Африкански" между другото?

"Завладяването на Америка" е безобидна книга, прилича на посредствена книга-игра. Без дълбочина, без каквато и да е идея. С изтъркани клишета, натрапчиви повторения и наръбен текст. Изпъчена героична претенциозност с гарнитура плоски, нашенски лафове.
Няма дори да споменаваме предговорът, който също е своеобразен литературен връх.

За финал ще цитирам едно изречение, което описва доста добре какво точно четох. И като форма, и като съдържание.
"загадъчното същество Кико, гургилът от неизвестния континуум"

Добре, нека си пише Пощаков. Има фенове. Книгите му се издават в чужбина. На задната корица някакъв испанец казва, че ако се е бил родил в САЩ, щеше да е култов.
Корицата и илюстрациите са на ниво между другото.
Но ако някой ще го хвали, моля нека е с аргументи, касаещи литературните му достойнства. Такива аз досега не съм чул. За сметка на това всички критикуващи биват обявeни за завистници. На какво завиждаме - не е ясно.

И за да не съм толкова добронамерен, ето един коментар на Пощаков в блога Копо, където бурно изразява несъгласието си с критиките. Така де, пикльовци с пикльовци.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 7/20 - киселец

март 03, 2009

Черните лебеди

Черните лебеди
Богомил Райнов
Български Писател, София 1977
109 страници
1,80 лв. на старо





Купих я инцидентно, 15 минути преди да се кача в автобуса. Мислех си, че ще е нещо емилбоевско, соц007 и всичко онова, което помня от краткия си досег с книгите на Райнов, а то не е кой знае колко хубаво. Най-свежият ми спомен: група младежи искат да бягат зад граница, това могат да направят само безпътни, пропаднали типове, нали, а едната девойка дори е наркотичка!
Сгреших в очакванията си за сюжет, но като цяло резултатът е сходен - книгите на Богомил Райнов няма да са сред тези, които купувам заради името на автора. Но попритиснат от времето, собственикът на кашон с книги и празното настроение - може.

Тук героичният агент на идеологическия фронт е заменен с една тъжна, мълчалива балерина. Смачкана от ежедневието, вехнещите мечти, надцененият си талант и излъганите очаквания на баща си.
Светлият лъч - един напет челист, е помрачен от спомените за неразговорлив общински деец. Бъбривата съквартирантка и колежка е свежа, но примирена. А ролите в балета са отдавна раздадени.

Тегава и мъчна книга. Не че някой е длъжен да пише по друг начин.
Промъкват се размисли за изкуството, неговите предверия и недостижимостта му, напук на онези "10% талант и 90% труд, труд, труд". Песимистична, мрачна история, с привкус на неизбежност и обреченост.
Накрая се появява Шансът, истинско пиленце, което каца веднъж на рамото. И отлита.
Остават грамофонът, любопитните съседки и ежедневието. И плачът.
Изкушаващо, а?

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 13/20 - тук е доста хладно

декември 30, 2008

А утрините тук са тихи...

А утрините тук са тихи...

Борис Василиев
"Народна младеж" Издателство на ЦК на ДКМС
135 страници
1.43 лева (1973г.)





Андрея Илиев ми я препоръча преди време, а наскоро директно я пъхна в ръцете ми, явно досещайки се, че сам трудно ще стигна до нея.
Руска книга за Войната. Аз? Верно?
О йе!

Наистина бях забравил и името, и автора, помнех смътно само резюме на сюжета. Който след прочитане може да се обобщи така: Втората световна война, селце край съветската граница, в което са настанени войници. Старшина е длъжен да се справя с уникална ситуация - подчинените му са само жени! А въпросният взвод (или рота, или дявол знае какво; нали съм бос по казармените теми) му бива натресен, защото той постоянно се оплаква от това, че мъжете пият ракия и гонят момите в селцето.
В ответ се налага да командва млади жени, които отвръщат с хихикане и намеци, предизвикващи смях у всеки, освен него. ("Вдигнете си полите!" - заповядва старшината при един сериозен и опасен преход през блатото. - "Такава заповед няма в устава, другарю" - отвръща някоя по-устата девойка и всички се хилят).

След двайсетина страници нещата стават по-сериозни; двама германци (фашистът е звяр!) преминават границата с количества взрив в раниците си и се шмугват в горите. Старшината оставя най-опитната другарка в селцето, взима 5 девойки и тръгва подир вразите с идеята да мине по пряк и опасен маршрут, след което да залови диверсантите.

На следващите стотина страници историята е страхотна, наистина страхотна. И ако човек игнорира по-грубите патриотарски лозунги, останалото си заслужава без никакви уговорки.
Най-странното и същевременно най-ценното в повестта е обемът случки, действия и емоции, завързани и развързани върху толкова малко страници. При това с невероятно образен и семпъл изказ. Всичко е леко и простовато, а историята се запечатва в главата в детайли, с любими реплики и чудни сравнения. Действието е много стегнато, последователно, запомнящо се. Майстор-разказвач се оказва този Василиев.
Такива хора сигурно разказват адските истории вечер край огъня, за радост на онемелите слушатели.

Друг интересен факт, който ще остане в автобиографичните ми записки, е обаждането на Андрея, с което ме предупреди, че по книгата всъщност има филм, стар, черно-бял, с номинация за Оскар за чуждестранен филм '73 и ще го дават по еди-коя-си телевизия, уикенда, два пъти.
Аз го изпуснах, разбира се, хванах само неделната прожекция, последния половин час. Тъжната част.
И ме е яд, че черно-белите кадри не могат да покажат всеизвестната червенокоса девочка, пък била тя и с автомат в ръце.

Тъй като повестта се чете много бързо и леко (а аз знам, че всички сте много заети и без грам свободно време) и въпреки това в нея се случват сума интересни неща, ви я препоръчвам чистосърдечно. Ако се дърпате, ще ви я напъхам в ръцете.
Хо Хо Хо!

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 37/40 - коклюш зад ъгъла

октомври 15, 2008

Ще плюя върху вашите гробове

Ще плюя върху вашите гробове
Борис Виан
ИК Фама
левове: 6.00
страници:119




Цветнокож с достатъчно светла кожа решава да мъсти за убития си от расисти брат (имал неблагоразумието да се сгоди за чистокръвна бяла американка) като преспива, забременява и убива бели момичета. Млад, мускулест, прилично белокож и работещ в книжарница, нашият герой изчуква на поразия всички ученички в градчето, пие с тях и си спретва оргии. Помежду си въпросните палавници не спират да си говорят на 'Вие' (?).
Вижда две богати сестри и решава, че това ще са жертвите, с които си заслужава да сервира студеното отмъщение. Убива ги жестоко и бива ранен, преследван и обесен.
Ами, това е сюжетът. Като идея и развитие не впечатлява, признайте, особено пък както го резюмирах.

Борис Виан е много приятно, абсурдно шантав, чел съм разказите в "Човекът-вълк". Криволичещи, странни пътеки, по които се ходи с лекота. Този роман е написан под псевдоним, след като Виан се заканил, че ще напише роман 'по-американски от американските'. Някой някъде твърди, че се е получил образцов 'черен роман'. Моето усещане е по-различно, не е никак американски, не е образец и не разбирам умереното му величаене. Освен ако делата срещу автора и издателя не са вдигнали рейтинга. Въпросните са съдени за оскърбление на добрите нрави, глобени и мъмрени. Рекламка.

Добре написан, чете се лесно, на места леко брутален, на други еротичен. Без особени крими хватки, което го кара да изглежда по-достоверен. С неубедителни сцени, което работи в другата посока.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 5/8 - Върнън Съливан


PS На корицата на книгата има рисунка на Хопър, човекът с неизчерпаемите врати и прозорци.
Чете ми се Вийон. Чета Виндж.

септември 25, 2008

Отблизо

Отблизо
Патрик Марбър
ИК Intense
128 страници
9 лв.




Това е пиеса и филмът е правен по нея. Не може да не сте гледали Closer с Дж. Робъртс, Джъд (аз-съм-секс-символ) Лоу, принцеса Амидала и крал Артур. Аз не съм, де. Все още.
Но съм гледал тоя разтрошаващ откъс.
Now fuck off and die, мм?

Двама мъже и две жени, а между тях - почти всички възможни сблъсъци за нечия любов. Звучи банално, но не е. Защото диалозите са остроумни, точни и те карат да си спомняш истински ситуации. Предполагам, че г-н Марбър е изживял всички тях. Иначе е невъзможно да напипва така хирургически.
Мислех да изброявам всичко от любовта до омразата, от гнева до самосъжалението, от кървенето до отмъщението, от клетвата до изневярата, но няма смисъл. Вътре е. На толкова малко страници.

Представете си четиримата като ъгли на квадрат. Обхождаме страните и диагоналите със сигурни, бързи крачки. Пресечните точки не са просто разминаване. ABCD си сменят местата, някои отсечки стават по-плътни, други избледняват.
Съжалявам за геометрията. Обаче в този квадрат е всичко по въпроса.

Oще едно мнение - тук. А това е цялата пиеса, на английски.
Прочетете я. Аз ще гледам филма.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 7/8 - изрязани сандвичи

ноември 19, 2007

Отбой в полунощ

Отбой в полунощ

Уилям Уортън
ИК Рата
206 страници
7.50 лв.




За тази книга искам да пиша с най-топли чувства. Не съм убеден, че топли е идеалната дума обаче. Но ако бях казал, че искам да пиша за неколцината деца, които са принудени да участват в безумията на войната, с любов или обич, щеше да е още по-странно. Нали?
Обаче ще го направя, честно. Ето: искам да пиша с любов за историята в "Отбой в полунощ", за героите на Уортън, за живота.
Такива писания по принцип не ми се удават.

Не съм се разчувствал, спокойно.
Това не е книга, която цели да те разнежи, показвайки ти ужаса и безмислието на войната. Нито да те разплаче, размекне и превърне в антифашист. Всъщност е весела история от онези, които те разсмиват искрено, а накрая те оставят с тъжна усмивка и силно желание за живот.

Това е историята на няколко момчета. Членове на ПОСРА (програмата за обучение на специалния резерв в армията), в момента специален разузнавателен отряд. Почти всички под 20 години и девствени. Интелигентни доста над средното. Изпратени на мисия в заснежените Арденски гори в края на 45-а, за да съберат информация за врага.
Звучи момчешко и донякъде е така.

Уил Нот (или просто Уонт; хаха?) разказва за всичко, което се случва под падащия над изоставения замък сняг. Окопите, бриджът без карти, караулите, играта на думи, спомените, коледата, германците, гранатите от сняг, планът, развръзката. Всичко. И е смешно, забавно, ала и мъчно, и тъжно. Но изпълва с желание за живот.

Харесвам сегашното продължително. Харесвам и стила на Уортън, начина по който описва - плътно, без да се губи динамиката. И диалозите харесвам. И начинът, по който един възрастен вече писател, сам преживял войната, разказва за нея през погледа на невръстните си, умни герои.
Харесвам и "Пилето", това за протокола.


Всъщност, мислех да не ви разказвам всички тези неща, а просто да преписвам части от книгата, слагайки в края един линк към блога на Джен, където тя е разказала всичко за "Отбой в полунощ" много по-добре от мен.
Но се отказах, явно. Просто не мога да препиша цялата книга, нито пък да отбия номера само с един линк. Всъщност мога, но не това е идеята.

Препоръчвам с две ръце.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 19/20 - заловете език

юли 19, 2006

Аз, грешният Иван



Аз, грешният Иван
Николай Светлев
Издателство СВЕТРА
цена: 4,50
318 страници



Силна, въздействаща и тежка.
Така усетих аз тази книга. Едва ли някога ще имам сили да я прочета отново, защото беше истинско изпитание да я довърша. На места исках да спра и да я оставя настрана, но след минути отново продължавах.

Това е историята на Иван Рилски. Повече от това не мога да разкажа, нещата просто трябва да се прочетат. Това е една от най-талантливо написаните български книги, които съм срещал..
Ето тук има интервю с автора, ще добиете известна представа за творбите му.
Толкова от мен.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 8/10 - силна и тежка