Те вървяха като хора Клифърд Саймък ИК ПЛЕЯДА 303 страници джобен формат цена: 23 лв (неденоминирани), подарък
Има два варианта да напиша това-онова за тази книга. Първият - плосък сюжет, абсолютно еднопластов; абсурдна ситуация; недостоверна случка; странно действащи герои. Вторият - великолепни описания на обстановка, хора и действия; Саймък е добър разказвач; човек чете в очакване на развръзката (тя пък не е сериозна)
Сместа от нещо подобно е доста противоречива, но хубавият (динамичен, ясен и четивен) стил прави книгата приятна. За мен всичките и достойнства са само и единствено там. Чувството, че някоя сграда, човек или улица изникват в съзнанието ти, докато четеш описанието им, и стават все по-плътни с всяко следващо изречение, е страхотно. И никакви мудни или объркани пасажи - Саймък знае къде отива и на теб не ти е никак трудно да подтичваш след него.
Иначе сюжетът е следния - извънземни решават да завладеят Земята законно. Пазарувайки с всичка сила. Банките се пълнят с пари, хората остават на улицата, а брокерите на недвижими имоти не смогват. Главният герой е журналист, който пръв разбира какво е станало. Пришълците са с формата на топки за боулинг и изглеждат като нас, имитирайки малки кукли. Миришат на лосион за бръснене. Накрая всичко се решава с миризмата на скунксове. Някак едновремешно е всичко. Old gold, ама не точно.
Нищо в книгата не е случайно. Всеки един появил се образ- барман, стар приятел или животновъд от втора страница във вестника, има своята роля в случката. И нещата накрая се наместват, доста невероятно обаче.
Разказът ще ви допадне, ако: - си падате по фантастика, фентъзи, митология и/или фолклор - харесвате алтернативните истории - сте загубили вяра в добрите български разказвачи - не сте загубили вяра в добрите български разказвачи - цените красивия и колоритен стил - не сте забравили съвсем българската история - вкусът ви е като моя, т.е. - много хубав, правилен и прочие - са ви допаднали и другите неща на Йоан Владимир - обичате качествената литература
Препоръчвам ви от все сърце - чете се бързо, идеята е прекрасна и е написана по страхотен начин. Съвсем безплатно, красиво и удобно - тук
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 26/30 - търновска рецепта
Магьосникът от Землемория Урсула Ле Гуин ИК 'БАРД' 150 страници цена: 13,99 (4 в 1)
>>>>> Със 100 думи:
Момчето с дарба и немагическия му бит. Заклинателката, която му посочва пътя. Учителят, който се появява, когато ученикът е готов. Училището за магьосници. Учителите. Ученето на магии. Един добър и един лош приятел. Черно-белите герои. Благородните са с добродушен вид. Лукавите - с хитър поглед и остър език. Лошите са с грозни лица и белези. Безименното зло с ясни намерения. Идва отникъде, т.е. – от твоята собствена същност. Имена на острови и заливчета, които повече няма да чуеш. Високопарен, приказен изказ. Живописни описания на фона на терзанията на героя. Значи скоро ще открие себе си. Просто по-дълга приказка. <<<<<
Както винаги се получава, след като съм очаквал прекалено много от книга или филм, следва разочарование. Дори след като четох как си представя Ле Гуин истинското фентъзи - с магичен, тържествен език; без жаргонни думи; без 'нисък', ежедневен изказ - се надявах, че суперлативите за Землемория ще са заслужени. И сигурно са, но за нечий друг вкус.
Знам, че е по-лесно да се критикува. Затова постоянно търсих онова, което ще ми хареса в книгата. Дрбна поука, истина за живота или красив диалог - каквото и да е. Уви, срещнах почти всички фентъзи-клишета, които не бих искал да срещам. Книгата е писана отдавна, сигурно други автори след това са прекалили с експлоатацията на оригиналните за времето си похвати на Ле Гуин. Сигурно хубавите идеи за били писани и преписвани, докато са втръснали на хора като мен.
Не знам доколко подобно фентъзи може въобще да ми хареса. Това е истинският ескейпизъм за мен - толкова приказен, нереален и 8-битов, че идеите му се на светлинни години (или на 300 дни с керван, ок) от моя свят. С подобна книги съм способен да запазя не детето в себе си, а някакъв романтично объркан младеж, който си мисли, че морето е до колене и хората са в два цвята. Може би просто харесвам по-суровите книги. В които тъмното е част от живота, а не врагът зад барикадата.
Хубаво е поне, че нямаше белег по рождение, омагьосан меч и красива принцеса за освобождаване. Е, имаше една хубавелка, но не искаше да бъде освободена, а могъща и властна. Умря в ролята на гълъб или нещо от сорта. И в общи линии доста от лошите хора си го получиха. За тези, които не са, имало още три части.
А на мен ми е кофти, че не успях да се докосна до този магичен стил, за който бях чувал. Дълбоко психологически и прочие. Затова не ме обвинявайте, че не съм харесал "Магьосникът от Землемория", а ми съчувствайте.
Те вървяха като хора
