Дълбина в небето

Дълбина в небето
Върнър Виндж
ик Лира Принт
цена 2х8
страници 103/448




Присъедниявам се към тази половина от читателите, които твърдят, че началото е слабо и скучно, и че може да откаже всеки. Другите са на мнение, че после става много интересно и си заслужава отвсякъде, но аз просто не мога да преглътна подобен стил. Тези 103 страници са слаби по всякакви литкритерии.
Добре, някои прости неща са много гениални. Но някои са си просто елементарни.

Тези две книги (чиито корици се виждат по-горе и които смятах да прочета след дългата сцифи суша) са разделеният на части от българския издател роман A Deepness In The Sky, продължение на награденият "Огън в Дълбината", който бил много, много добър. И този е с награди, де.
Втората книга още стои опакована. Продавам/подарявам ги в комплект.

За разлика от Краят на дъгата, където началото беше много интересно и кашата се запече в последствие, тук първите страници са слаби. Това вече го споменах. Да добавим тромави, безинтересни и от оня тип 'бластери с кораби с капитански заповеди', които стряскат незакалените фенове, а на по-препатилите им вкисват физиономията.
Две експедиции се отправят към планета, чиято обитатели се подчиваняват на странния цикъл на звездата, в чиято система се намират. Привидно примирие, официална вечеря, съмнения, нападение. Така както го разказах, дори не звучи лошо. И се опасявам, че нататък става интересно, но спирам.

Виндж явно е идеен автор, но писателски талант кой знае какъв няма (каза великият критик по повод книга с много награди и големи тиражи).
Отворен съм за критики, тлъсти псувни и убеждаване, че трябва да довърша започнатото.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 1/3 - ах, арахна

Ще плюя върху вашите гробове

Ще плюя върху вашите гробове
Борис Виан
ИК Фама
левове: 6.00
страници:119




Цветнокож с достатъчно светла кожа решава да мъсти за убития си от расисти брат (имал неблагоразумието да се сгоди за чистокръвна бяла американка) като преспива, забременява и убива бели момичета. Млад, мускулест, прилично белокож и работещ в книжарница, нашият герой изчуква на поразия всички ученички в градчето, пие с тях и си спретва оргии. Помежду си въпросните палавници не спират да си говорят на 'Вие' (?).
Вижда две богати сестри и решава, че това ще са жертвите, с които си заслужава да сервира студеното отмъщение. Убива ги жестоко и бива ранен, преследван и обесен.
Ами, това е сюжетът. Като идея и развитие не впечатлява, признайте, особено пък както го резюмирах.

Борис Виан е много приятно, абсурдно шантав, чел съм разказите в "Човекът-вълк". Криволичещи, странни пътеки, по които се ходи с лекота. Този роман е написан под псевдоним, след като Виан се заканил, че ще напише роман 'по-американски от американските'. Някой някъде твърди, че се е получил образцов 'черен роман'. Моето усещане е по-различно, не е никак американски, не е образец и не разбирам умереното му величаене. Освен ако делата срещу автора и издателя не са вдигнали рейтинга. Въпросните са съдени за оскърбление на добрите нрави, глобени и мъмрени. Рекламка.

Добре написан, чете се лесно, на места леко брутален, на други еротичен. Без особени крими хватки, което го кара да изглежда по-достоверен. С неубедителни сцени, което работи в другата посока.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 5/8 - Върнън Съливан


PS На корицата на книгата има рисунка на Хопър, човекът с неизчерпаемите врати и прозорци.
Чете ми се Вийон. Чета Виндж.

Къщата

Къщата
Богдан Русев
ИК Обсидиан
цена: 12 лева
страници: 254




3 неща, които ще ви подскажат що за книга е това: Богдан Русев превежда Робърт Паркър за 'Обсидиан' и не крие, че го харесва; бил е в кухнята (и изповедалнята) на първия Big Brother у нас; книгата се появява на пазара едновременно с новия сезон на reality дъвката.
3 неща, които биха ви заблудили що за книга е 'Къщата': Богдан Русев (Робърт Блонд) и Алекс Султанов (Ейдриън Уейн) бяха най-добрите и прилично култови автори на книги-игри преди ~15 години; въпреки възрастта и леките заемки стилът им беше великолепен; преди време в интервю авторът нарече творчеството си 'бутиково'.

Хайде сега един абзац за книгите-игри и мен. Голяма любов гореше навремето помежду ни. Платена, но удоволетворяваща. А Блонд&Уейн бяха номер едно, разни майкъловци смучеха тиня с претенциите и задочните си спорове, а превежданите западняци ритаха в 'Б' група. По-литературни от другите, по-забавни, по-запомнящи се - такъв беше тоя велик тандем отпреди личната ми сексуална революция. Отдаааавна беше. После Уейн поизчезна от пейзажа, а Блонд пишеше нелош киберпънк в списанията. Тия двамата едва ли подозират колко момчета и момичета са заобичали книгите заради тях. Аз съм жив пример. Самата идея за двама ученици, които седят на един чин и замислят книга, която се оказва страхотна и те започват да пишат по-сериозно, е толкова приятно гъделичкаща. Поне така съм чувал, че станало с 'Варварският бог', де. Ето едно интервю с хубостниците.

С 'Къщата' е различно. Тук нещата са по-типични, по-лъскави, с хвалби на задната корица, с нашумял автор и в крачка с актуалните медийни хитове (бляк).
Това си е продукт. Масов, а не бутиков. Нелош, нелош, но аз очаквах повече. Особено от детективски роман, особено от Богдан Русев (не че съм му чел кой знае какво, ама.. това си е Блонд ебати!)

От една страна историята е приятна, с няколко симпатични образа (готина приятелка, която е в крак с разследването, а-ла Сюзан Силвърман), добро темпо и леки диалози. И приликата със стила на Паркър не дразни, нова сцена всяка глава всъщност допринася за четивността.
От друга страна обаче прозрачният сюжет не успява да увлече. Пребит е участник в ББ-подобно шоу, отговорните елементи наемат частен детектив и той започва да души. Всичко свършва бързо с една бременност и безскрупулен осеменител. Нещата наистина се попретупани и книгата прилича на първа серия от бъдещ сериал. Дано следващите неща са по-плътни и интригуващи.

Искаше ми се да цитирам няколко абзаца от 'Къщата', в които се описва с половин дузина който/която/което/които (натрапва се, честно), а после да сравним с някой епизод от негова книга-игра. Обаче ме домързя. Но изходът е предрешен.

А като добавим внезапно прекръстеният Сашо Сотиров на Ники Сотиров и вече сме размахали пръст на редактора, ухилени.

Още нещо. Хубаво момче е главният, кара поло, обаче се почна едно пиене на мохито в By The Way, кафе в Mall Of Sofia, мъфин (например) в Onda и т.н. Нищо против някакво лайфстайл намигване и софийска достоверност нямам, обаче разни имена се подхвърлят просто така, самоцелно, без да допринасят за нищо. Колкото да се цитира име и някой фен на By The Way да се усмихне доволно.

Чандлър например също споменава 'При Виктор', където Марлоу си пие гимлетите, но го описва - посетителите, барманът, миризмата сутрин, когато е чисто. Всичко това е важно за сюжета и случващото се. Както е важно и не дразни споменаването на червен суифт в задръстване от Бизнес Парка. Това просто е част от историята.

Книгата трябва да се прочете, за да видим какви български книги успяват да пробият в нашите издателства. Може пък и да се появи дълго чаканият истински български пробив.

Затова: пробвайте.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 13/20 - ех, Сонора...

Тесеракт

Тесеракт
Алекс Гарланд
ИК Кротал
228 страници
≈259 филипински песо




Тесерактът е куб в четири измерения, хиперкуб. Трудно може да си го представите, дори ако гледате това видео, защото ами, хм, мислим триизмерно. И не, не става дума за фантастика, тесерактът си е съвсем официален, учи се някъде в девети клас.

Началото напомня за 'Плажът' - млад западняк в гореща стая някъде в Азия. Манила. Екзотично и лепкаво. После историята му се преплита с тази на подземен бос, който си пада чешит (само тази дума ми хрумна, за да опиша човек, който благовъзпитано би ти наредил да се простиш с ръцете си, ако докоснеш ленения му панталон) и чиято аура остава и след смъртта му, но поотслабнала.
И историята на охранителя, който не е стрелял с пистолет. Тук всичко спира на пауза след няколко изстрела в порутен хотел. С тези герои е ясно, че ще се видим и по-късно, някъде из финалните кадри (на задната корица е подсказано).

Следва разказ за Роза и спомените за детството и. Село на брега, в което да си желязна девственица е козът на козовете. Любов и шишенце зелена течност. Пак пауза.

Накрая е разказът за хлапето, което продава сънищата си на странен богаташ. И тича, за да види какво се е случило с баща му. Тича из тъмни улици, след двама мъже с пистолети, преследващи загиващ америакaнец.

Трите наистина се преплитат на финала. Или разплитат. С умерена доза символи и развръзка за всеки от замесените.

Отказах да броя различните ъгли, от които може да се видят фрагменти от историята, и да се опитвам да го свържа с тесеракта.

На много места пише, че 'Тесеракт' е по-хубава книга от 'Плажът'. Аз не съм сигурен, защото другата не я помня кой знае колко, а пък и смятам филмът за добър, напук на всякакви анти-лео-ди-каприо настроения. Тук приключенията са по-малко, а финалът стиска по-надълбоко и по-трудно смилаемо.

Абе, трудно ми е да пиша за книгата.

Да се ограничим с приникновеното 'яка, да, много яка' и толкова.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/4 - черно куче, сгазена котка