Ден за ден в магическото царство

Ден за ден в магическото царство
Кори Доктороу






Какво ще правиш с живота си, ако смъртта е победена, а работата и работното място са само спомен?
Ще учиш, ще откриваш, ще измисляш и създаваш, ще срещаш хора. Ще се влюбваш, ще експериментираш с тялото си, ще опиташ безтегловността в орбита, ще "пропспиш" няколко столетия, ще напишеш пиеса, ще умираш и тялото ти ще бъде възстановявано. После още. И още.
А след това?..

Може би ще се опиташ да сбъднеш детската си мечта - да се заселиш в Дисниленд, да измисляш и поправяш атракциони, да привличаш посетители, да се веселиш вечно. Безсмъртен доброволец в увеселителен парк. Забавление до края на света. Завинаги млад.
Най-футуристичната носталгия, която може да ти хрумне.

В този перфектен свят без смърт и недоимък някои хора все пак трябва да бъдат възнаграждавани за креативността си, за добрите дела и ценните си изобретения или просто за качествения си труд. Как да платиш на човек, когато пари не съществуват? Кой е универсалният измерител за добре свършена работа?
Нарича се уъфи. Уъфи е твоят универсален рейтинг, изразител на обществено одобрение. Твоята репутация в очите на другите. Най-важната цифра. Динамичен показател, с който всички останали ти показват дали си ценен за обществото. Уъфи е видимо за всички (освен, ако някой не е офлайн, за което се полага бърз преглед при лекаря), уъфи определя дали си достатъчно готин, за да седнеш на най-хубавата маса в най-харесвания ресторант или пък дали въобще на някого му пука за теб и канавката, в която лежиш.
Нещо като бутон "Харесва ми", но и с опция "Не ми харесва" (ако някой вече се мръщи заради връзката с facebook - спокойно, книгата е издадена през 2003г.)

Кори Доктороу е много, много идеен автор. Достатъчно смел, за да гледа в близкото бъдеще, където мрежата диктува всичко. И достатъчно умен, за да прогнозира правдоподобно. Освен това пише добре.
Единствен минус е сюжетът. Малко муден, на моменти лутащ се. Въпреки че започва с убийство.
Не че е лесно да равиеш толкова идеи на фона на един лунапарк.
Романът е номиниран за "Небюла" за 2004г.

Книгата се намира на български съвсем официално и безплатно в den-za-den.com, преведена, редактирана, илюстрована и представена от няколко доброволци, които заслужават много уъфи за труда си.
Кори Доктороу по принцип публикува всичко безплатно под СС лиценз и, разбира се, се е изкефил на сършената работа по българския превод - I'm immensely honored and delighted.

Още от автора: Малкия брат

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/20 - много Бичън!

Една нощ през самотния октомври

Една нощ през самотния октомври
Роджър Зелазни







Тридесет и една глави за всеки от дните на месец октомври. Само толкова, за съжаление.
Романът се оказва един от последните на Зелазни, но въпреки това е изключително усмихнат и забавен. С късите и свежи диалози, с познатите от чужди произведения герои, с намигванията към любими автори и произведения, със спокойното си темпо. Без тежки абзаци, равносметки, внушения и двойна психоподплата. Само една игра с приближаващ финал, който винаги виси на косъм.

Почти дузина герои се подготвят за края на октовмри, когато ще заемат местата си от двете страни на барикадата. Едни ще се опитат да отворят врата за нахлуващи прастари същества, а другите ще трябва да им попречат. В началото на книгата (месеца) никой не знае принадлежността на останалите, не са известни дори самите участници. Тече трескава, мнителна подготовка. Отварачи и затварачи се разучават и дебнат на фона на покрайнините на малко градче, разговарят, пият чай, сключват съюзи, кроят планове, палят си къщите.
Всеки участник има до себе си разумно животно, което също е част от играта. Котка, змия, плъх, прилеп, сова и т.н.

Историята разказва Смрък. Смрък е кучето с най-класна разказваческа дарба, което сте срещали (ако сте срещали други). Негов господар е Джак. Джак има ножове. Разхожда се вечер.
Опростеният и особен кучешки поглед върху цялата игра носи допълнително количество усмивки. Смрък прави задължителната си сутрешна разходка. Ако нещо го притеснява - лае. Ако попадне на друго куче, си разглеждат си зъбите, подушват се и коментират господарите си. Има особено мнение за котките и за хората, които го преследват с арбалет. И е нещо като магистър по висша свръхестествена геометрия.
Голяма част от останалите играчи ще разпознаете лесно - Графа, Големия детектив, Добрия доктор. Други са по-неизвестни, но благодарностите от автора в началото на книгата донякъде вдигат завесата.

Най-странното е, че съм чел книгата преди повече от 10 години, а бях забравил около 90% от историята.
Препоръчвам ви я най-най-горещо. Ненатрапчиво фентъзи, чието съдържание е изпълзяло от любимите рафтове със стари книги, за да ти ги припомни.
Книгата се намира трудно в кашоните с литература на старо и май не е преиздавана скоро, затова четете от тук. И аз от там четох, и аз три дни и три нощи се веселих.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 93/100 - съблазнителка в кръга

Космическа колонизация

Космическа колонизация - неосъществената мечта
Светослав Александров
изд. е-книги






Кратко и стегнато изложение на тема "Къде (по дяволите) се дянаха пилотираните космически полети?". Авторът е начетен, материята му е любима и резултатът е много добър - получило се е кратко и лесно за възприемане познавателно четиво. С необходимото количество история, технологии, политика, романтика и поглед напред.
Единствен минус според мен е беглото усещане, че написаното е по-скоро реч на модератор в дискусия, отколкото готов и завършен научно-популярен труд. И акцентът е върху полетите, а пък колонизацията си има и други аспекти, мисля аз. Но пък така се е получило по-сбито и се чете наведнъж.

Книгата можете да изтеглите абсолютно безплатно от сайта e-knigi.net, като опцията за плащане е само препоръчителна.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 69/99 - the robots killed the astronauts

Generation "П"

Generation "П"

Виктор Пелевин







Много ми се иска да кажа, че книгата ми счупи главата, но не. Просто потупване по рамото дружески шамар.
Да, пълно е с интересни, прозорливи, запомнящи се неща. Авторът е интересен, умен. И разплита световния чорап с усмивка.
Запомня се като усещане, по-малко като внушения. Трудно мога да я разкажа, бих я препоръчал внимателно и избирателно.

Книгата е с абсолютно култаджийски статус сред фантасти, рекламисти и техни производни. Заигравката с по-реалната реалност не прощава. Винаги има гъдел, когато някой разкрива тайните знаци на картата пред очите ти. Уж познаваш живота, света и властта, но винаги ти се иска да разбереш какво има отвъд познатото, отвъд прозаичното, отвъд новините по телевизията.
Телевизорът е новият жречески инструмент, жезълът над главите на заблудените. Дистанционното само симулира право на избор.
И Вавилен Татарски ще измине целия път от мазе-магазин за цигари до телевизионно божествено превъплащение. С всички съпътстващи съставки - мистика, халюцинации, маркетинг и реклама, чеченски бойци.

Толкова.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 12/15 - многословен дух на Че


PS - книгата четох на Kindle, корицата е от българското хартиено издание