Играчите от Титан
Филип Дик
ИК 'ИнфоДАР'
джобен формат, 8 лева
В началото вътрешно негодувах заради начина, по който авторът е избрал да ме въведе във фантастичната атмосфера, a именно - на час по лъжичка. Чак накрая успях да схвана цялата картина и да разбера за извънземните, за отношенията им с хората, за социалното положение на оцелелите на Земята, за намалената раждемост, за играта.
Аз, разбира се, не искам всичко това да се обясни на пет реда в първия абзац, но повярвайте ми - един пиян Настойник без Късмет с Партньорката си в Играта (въпреки, че отдавна са заедно), който се бори с махмурлука, доказаната си суицидна мания и омразата към щъкащите наоколо Титанци, загубвайки току-що Бъркли на Блъф, не може да ви светне кой знае колко за атмосферата и ситуацията.
А това е важно, за да повярваш в мотивите на героите.
Затваряйки последната страница всичко идва на мястото си (освен симпатичния Ръшмор-ефект, с който се примирих без да разбера дори защо се казва така) и се оказва, че лекия и четивен стил помога на човек да се ориентира в небраното лозе, на което попада .
Подозирам, че съм чел и по-хубави неща от Дик, но и това като че ли си заслужава. Въпреки че смътните ми спомени са свързани с подозрението, че по-късите му неща ми допадат повече.
Струва ми се, че романът е съставен от няколко отделни свежи идеи, които можеха да напълнят и сборник със същите размери - извънземните, които имат вътрешнополитически различия по въпроса заслужава ли си да ни помагат; комарджийска игра на късмет и самообладание, с която се определя статуса ти на Земята; двама разследващи полицаи с пси-способности - човек и извънземен ( между другото, извънземния има бродирано с конци име върху тялото си, за да знаят хората кой е); група хора със специални умения, които се противопоставят на психически атаки чаааак от Титан; телепати, които мерят сили на нещо като покер и т.н.
Направи ми впечатление, че както и в някои други писания, така и тук на фантастичния фон се виждат немалко съвсем обикновени, битови подробности. Забелязал съм го и при други американски автори от същото поколение - Шекли, да кажем. Без значение годината и състоянието на човечеството, хората пият хапчета за махмурлук, ядосват се или се радват на личния си автомобил, гледат как децата играят в пясъчника, карат се със съпругите си, мислят Червените за лоши и прочие. Което не е лошо, помага на четящия да се почувства поне малко в свои води. Калифорнийски така.
Не знам дали си заслужава 8-те лева, но за прочитането на книгата не мога да съжалявам. Динамично написана е, липсват затлачващи моменти. Плюс 3-4 приятни обрата в сюжета и доста пряка реч. Чете се на един дъх, стига да ви допадне.
PS - Мда, объркал съм Филип Дик с Фредерик Пол по отношение на един сборник с разкази. Както и да е.
Аз, разбира се, не искам всичко това да се обясни на пет реда в първия абзац, но повярвайте ми - един пиян Настойник без Късмет с Партньорката си в Играта (въпреки, че отдавна са заедно), който се бори с махмурлука, доказаната си суицидна мания и омразата към щъкащите наоколо Титанци, загубвайки току-що Бъркли на Блъф, не може да ви светне кой знае колко за атмосферата и ситуацията.
А това е важно, за да повярваш в мотивите на героите.
Затваряйки последната страница всичко идва на мястото си (освен симпатичния Ръшмор-ефект, с който се примирих без да разбера дори защо се казва така) и се оказва, че лекия и четивен стил помога на човек да се ориентира в небраното лозе, на което попада .
Подозирам, че съм чел и по-хубави неща от Дик, но и това като че ли си заслужава. Въпреки че смътните ми спомени са свързани с подозрението, че по-късите му неща ми допадат повече.
Струва ми се, че романът е съставен от няколко отделни свежи идеи, които можеха да напълнят и сборник със същите размери - извънземните, които имат вътрешнополитически различия по въпроса заслужава ли си да ни помагат; комарджийска игра на късмет и самообладание, с която се определя статуса ти на Земята; двама разследващи полицаи с пси-способности - човек и извънземен ( между другото, извънземния има бродирано с конци име върху тялото си, за да знаят хората кой е); група хора със специални умения, които се противопоставят на психически атаки чаааак от Титан; телепати, които мерят сили на нещо като покер и т.н.
Направи ми впечатление, че както и в някои други писания, така и тук на фантастичния фон се виждат немалко съвсем обикновени, битови подробности. Забелязал съм го и при други американски автори от същото поколение - Шекли, да кажем. Без значение годината и състоянието на човечеството, хората пият хапчета за махмурлук, ядосват се или се радват на личния си автомобил, гледат как децата играят в пясъчника, карат се със съпругите си, мислят Червените за лоши и прочие. Което не е лошо, помага на четящия да се почувства поне малко в свои води. Калифорнийски така.
Не знам дали си заслужава 8-те лева, но за прочитането на книгата не мога да съжалявам. Динамично написана е, липсват затлачващи моменти. Плюс 3-4 приятни обрата в сюжета и доста пряка реч. Чете се на един дъх, стига да ви допадне.
PS - Мда, объркал съм Филип Дик с Фредерик Пол по отношение на един сборник с разкази. Както и да е.
Няма коментари:
Публикуване на коментар