октомври 05, 2006

Магьосникът от Землемория



Магьосникът от Землемория
Урсула Ле Гуин
ИК 'БАРД'
150 страници
цена: 13,99 (4 в 1)



>>>>>
Със 100 думи:

Момчето с дарба и немагическия му бит. Заклинателката, която му посочва пътя. Учителят, който се появява, когато ученикът е готов.
Училището за магьосници. Учителите. Ученето на магии.
Един добър и един лош приятел.
Черно-белите герои. Благородните са с добродушен вид. Лукавите - с хитър поглед и остър език. Лошите са с грозни лица и белези.
Безименното зло с ясни намерения. Идва отникъде, т.е. – от твоята собствена същност.
Имена на острови и заливчета, които повече няма да чуеш. Високопарен, приказен изказ. Живописни описания на фона на терзанията на героя. Значи скоро ще открие себе си.
Просто по-дълга приказка.

<<<<<

Както винаги се получава, след като съм очаквал прекалено много от книга или филм, следва разочарование.
Дори след като четох как си представя Ле Гуин истинското фентъзи - с магичен, тържествен език; без жаргонни думи; без 'нисък', ежедневен изказ - се надявах, че суперлативите за Землемория ще са заслужени. И сигурно са, но за нечий друг вкус.

Знам, че е по-лесно да се критикува. Затова постоянно търсих онова, което ще ми хареса в книгата. Дрбна поука, истина за живота или красив диалог - каквото и да е. Уви, срещнах почти всички фентъзи-клишета, които не бих искал да срещам.
Книгата е писана отдавна, сигурно други автори след това са прекалили с експлоатацията на оригиналните за времето си похвати на Ле Гуин.
Сигурно хубавите идеи за били писани и преписвани, докато са втръснали на хора като мен.

Не знам доколко подобно фентъзи може въобще да ми хареса. Това е истинският ескейпизъм за мен - толкова приказен, нереален и 8-битов, че идеите му се на светлинни години (или на 300 дни с керван, ок) от моя свят. С подобна книги съм способен да запазя не детето в себе си, а някакъв романтично объркан младеж, който си мисли, че морето е до колене и хората са в два цвята.
Може би просто харесвам по-суровите книги. В които тъмното е част от живота, а не врагът зад барикадата.

Хубаво е поне, че нямаше белег по рождение, омагьосан меч и красива принцеса за освобождаване. Е, имаше една хубавелка, но не искаше да бъде освободена, а могъща и властна. Умря в ролята на гълъб или нещо от сорта.
И в общи линии доста от лошите хора си го получиха. За тези, които не са, имало още три части.

А на мен ми е кофти, че не успях да се докосна до този магичен стил, за който бях чувал. Дълбоко психологически и прочие.
Затова не ме обвинявайте, че не съм харесал "Магьосникът от Землемория", а ми съчувствайте.

Още за книгата:
в Уикипедия
мнението на dzver
и мнението на Григор

Разни хора, разни вкусове, нали така?

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 15/20 - безалкохолно

13 коментара:

Анонимен каза...

Сравнявайки повечето магически фентъзита с поредицата на Урсула ЛеГуин, виждам в образа на Гед нещо, което го няма почти никъде другаде. Стандартният образ на магьосника е "човек, който използва уменията си". Понякога за добро, понякога за зло, понякога му коства много усилия и жертви... но в общи линии магьосникът е човек, който променя света. Дали за да го направи по-добър, дали за своя полза или вреда другиму - няма значение. Магьосникът е човек, който взема нещо за себе си или за другиго. Нещо, което обикновените хора не могат.
Обратно - Гед е магьосникът, който дава. Помните ли първата част: променяйки камъка, вече променяш света. Променяйки каквото и да е, в него зейва празнина, която трябва да запълниш, давайки нещо от себе си. И Гед се стреми не да промени света, а да го запази. Пак - давайки. Логично - накрая той губи магьосничеството си.
Е, на мен пък цикълът за Землемория ми хареса.
Бай ти Ойген

Анонимен каза...

Имаше една поредица, не помня името, книги за юноши или нещо такова, и на всяка книжка отзад пишеше "има книги, които човек трябва да прочете докато е млад". Струва ми се, че Землемория е една от тия книги - както поредицата за Винету, примерно (сега ако четеш за първи път Карл Май, дето не е виждал жив индианец през живота си, пак ще ти се стори, че е много клиширан и приказен). Мен лично ЛеГуин ме кефи, макар че Землемория така и не я отворих отново след 16тата си година...може би щото не ми се искаше да ми се развали първото 'детско' впечатление; но пък разни други нейни неща след това са ми харесвали, така че няма да я отписвам напълно :) Всъщност, "Лявата ръка на мрака" (не помня дали е част от Землеморския цикъл, съжалявам, ама и тя отдавна е четена и не ми е под ръка :/ ) ми направи по-голямо впечатление, особено легендите, с които започваше всяка глава. Предполагам, че ако на тия години (26) я четях за първи път, щях да открия други смислени неща в нея, или по-малко смислени неща, или пък никакви, кой знае.
Та мисълта ми е, като по-млад/по-малък човек е някак си по-отворен към откриването на най-простички истини, когато поживееш малко, простичките истини вече са ти ясни и ти седят клиширани и си търсиш по-сложни, не толкова черно-бели:) Пък Землемория се занимава с точно такива "простички" неща, върху които на всеки в един момент се е случвало да размишлява - как действията ти променят/не променят света, как за да получиш, трябва да дадеш, как понякога е по-добре да не използваш силата, която имаш, и тн. Само че размишляваш върху тях в по-крехка възраст. И затова може би няма какво да те хване, да ти "резонира" в тази книжка. Това, разбира се, е много лично мнение, и не е универсално приложимо - но при мен за Землемория си важи.

alvin каза...

Да, може би е трябвало да прочета книгата преди 10 години.
За съжаление съм нямал тази възможност.
А сега искам мрачни, цинични и реални истории. Шибана работа.

Анонимен каза...

А сега искам мрачни, цинични и реални истории

Опитай Джордж Мартин , ако все още не си. Той напълно отговаря на това описание :)

alvin каза...

Пробвах "Планетата на ветровете", четох я преди няколко седмици. Писал съм колко не ми хареса.
Ама пък може да му е най-слабата, знам ли? :)

Анонимен каза...

Ами то "Планетата на ветровете" всъщност не е точно Мартин. Писана е в съавторство и подозирам, че неговият принос е много малък. По-добре прочети "Песен за огън и лед" - тя е точно каквато искаш, мрачна, цинична и кървава :)

Анонимен каза...

Хммм, да, прав си, тя толкова отдавна написа тези книги, та вече са клише, както и "Кръстникът".
Наскоро го гледах и някак... знаех, че е голяма работа, че е много иден, обаче... не ме развълнува и не ме трогна, защото вече бях виждала всичко на още милион неща.
И все пак... не се сещам за много други книги, където както се описват Велики и Героични Дела, така и да се отдели ужасно мн ого време на простичко и безинтересно ежедневие...
Може би там е разликата и голямото впечатление?
Иначе, дааа, в света на Ле Гуин има доста явно двуцветие. И все пак... чел ли си цялата поредица до края?
Да, Землемория една от първите фентъзи-книги, които трябва да се прочетат.
На мен ми хареса, че го нямаше точно Хепи Енд-а и все пак си имаше приятна и ненатрапчива поука ;)
А ако искаш мрачно и тъмно фентъзи - "Песен за Огън и Лед" на Дж. Р. Мартин. Не се сещам за по-добро фентъзи. ;)

alvin каза...

Станаха 2 гласа за Мартин. Може и да пробвам.
Ако ми хареса и се окаже безкрайна сапунка, ще виня вас, да знаете ;)

Е. каза...

Не е безкрайна сапунка ;)
Книгите са седем.
И определено ще ти харесат.
;)
П.П. Много добра снимка ;) Ти ли си я обработвал?nzefmpol

Анонимен каза...

:)

Анонимен каза...

Тиузъл, не е нужно да си млад, за да виждаш нещата по различен начин. Годините нямат значение, само погледа има. Може би затова харесах простичките истини в Магьосникът, въпреки достатъчно многото ;) си години...
Прекрасна книга с впечатляващ извод: Когато познаеш себе си, никой не може да те подчини - подвластен си само на себе си... ;)

Алвин, ако искаш мрачни шибани истории - излез на улицата ;) ;) ;)

Прекрасна книга, наистина...

alvin каза...

@Eneya - седем книги малко ли ти се струват? :) Как само го каза...
Иначе да, сам си отрязах половината лице, собственоръчно. По-лошата половина :)

Анонимен каза...

Много жалко, че книгата е останала неразбрана.

Това не е детска книга, но и дете би намерило истини в нея