Краят на дъгата
Върнър Виндж
ИК "Бард"
9.99 лв
398 страници
След офанзивата в блога на Копо и една нехайна разходка покрай витрина на книжарница битката беше загубена. Предизвестен край, разбира се. Купувам Виндж и започвам да чета нещо ново, модерно и обещаващо. Така.
Имам добра и лоша дума за книгата. Започваме с хубостите.
Страхотно начало, какво повече да кажа. Обещаващо. Идейно. Ако ви се чете, ето го въпросният пролог - съвсем непиратски пет страници. С лек хумор, добре написано, пълно с информация и възможности.
Накратко: неизвестен вирус се появява в Средиземноморието и отминава, без да създава сериозни неприятности. На финала на гръко-пакистанската купа по футбол няколко месеца по-късно обаче се случват две странни неща. Първо - гърците побеждават. И второ - неугледна реклама на вафла нуга на полувремето предизвиква масов маркетингов фурор, сякаш омагьосвайки всички, които са я гледали. Печалбите бият рекорди. С медена нуга, забележете. С малко късмет и много ресурс анализаторите откриват, че затихналият вирус има връзка с поведението на хората и приключението започва. Футболната история се оказва генерална репетиция. Представители на тайните служби се събират, за да разберат къде се разработва тази технология, която всъщност граничи с възможността за създаване на масово оръжие за контрол на поведението.
После историята засяда в съвсем друго русло - болен от Алцхаймер е излекуван от бъдеща технология и се възстановява в подмладено тяло и свят, който е коренно непознат. Тъкмо и ние да схванем за какво става дума.
Тук според мен, е основната заслуга на книгата. Има идеи. Има хрумки. Има симпатични проблясъци, заради които в анимационните филми рисуват светнала лампа над главата ти. Има едно бъдеще, което не изглежда чак толкова странно и невероятно. С две думи - заслужава си заради самите сци-фи елементи.
От друга страна историята е малко ялова. И като литература, и като развитие.
Главните герои (ако има такива) са около 4, второстепенните - два пъти повече. Диалозите не са на ниво. Описанията куцат и то не защото е намесена виртуалната среда.
Разни хора говорят, действат и се борят за нещо, а на читателя (това съм аз) хич не му пука. Семейни скандали, стари приятели и врагове, манипулации и конспирации - хич не ме трогна. Аз просто исках историята да е на нивото на заложените идеи. Уви - нъцки. Последните страници бяха много досадни и ми отнеха 3 вечери.
В началото на книгата има предълъг списък с хора, които са помогнали. Сигурно са ударили едно рамо за описанието на света, в който най-вероятно ще живеем след години. Евала, група, получило се е. Персонализация до дупка.
Книгата си заслужава дори само заради това.
А, намесен е и Пратчет. Както и негова несъществуваща книга. Малък откъс:
По принцип се дразня от споменаване на любими автори, музика или нещо подобно в книги, описващи близкото бъдеще. Сякаш ми се натрапва някаква непреходна стойност, която ме е надживяла. Но тук не е така. Всичко е на мястото си. Дори Google и Windows.
Та така. Като литература - не е кой знае какво, дори е слабо. Като идеи - няма грешка.
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 4/7 - с единия крак в бъдещето, а така
Имам добра и лоша дума за книгата. Започваме с хубостите.
Страхотно начало, какво повече да кажа. Обещаващо. Идейно. Ако ви се чете, ето го въпросният пролог - съвсем непиратски пет страници. С лек хумор, добре написано, пълно с информация и възможности.
Накратко: неизвестен вирус се появява в Средиземноморието и отминава, без да създава сериозни неприятности. На финала на гръко-пакистанската купа по футбол няколко месеца по-късно обаче се случват две странни неща. Първо - гърците побеждават. И второ - неугледна реклама на вафла нуга на полувремето предизвиква масов маркетингов фурор, сякаш омагьосвайки всички, които са я гледали. Печалбите бият рекорди. С медена нуга, забележете. С малко късмет и много ресурс анализаторите откриват, че затихналият вирус има връзка с поведението на хората и приключението започва. Футболната история се оказва генерална репетиция. Представители на тайните служби се събират, за да разберат къде се разработва тази технология, която всъщност граничи с възможността за създаване на масово оръжие за контрол на поведението.
После историята засяда в съвсем друго русло - болен от Алцхаймер е излекуван от бъдеща технология и се възстановява в подмладено тяло и свят, който е коренно непознат. Тъкмо и ние да схванем за какво става дума.
Тук според мен, е основната заслуга на книгата. Има идеи. Има хрумки. Има симпатични проблясъци, заради които в анимационните филми рисуват светнала лампа над главата ти. Има едно бъдеще, което не изглежда чак толкова странно и невероятно. С две думи - заслужава си заради самите сци-фи елементи.
От друга страна историята е малко ялова. И като литература, и като развитие.
Главните герои (ако има такива) са около 4, второстепенните - два пъти повече. Диалозите не са на ниво. Описанията куцат и то не защото е намесена виртуалната среда.
Разни хора говорят, действат и се борят за нещо, а на читателя (това съм аз) хич не му пука. Семейни скандали, стари приятели и врагове, манипулации и конспирации - хич не ме трогна. Аз просто исках историята да е на нивото на заложените идеи. Уви - нъцки. Последните страници бяха много досадни и ми отнеха 3 вечери.
В началото на книгата има предълъг списък с хора, които са помогнали. Сигурно са ударили едно рамо за описанието на света, в който най-вероятно ще живеем след години. Евала, група, получило се е. Персонализация до дупка.
Книгата си заслужава дори само заради това.
А, намесен е и Пратчет. Както и негова несъществуваща книга. Малък откъс:
- Да, но... - Робърт махна към полето. - Къде е Анкх-Морпорк? Къде са каналите, мръсните улички и стражата?После се споменава, че Пратчет е "дръпнал" доста, но пак е след Роулинг. Ама си е купил голяма част от Шотландия. Go go, Тери!
- Предимно в Лондон и Пекин, професоре. Най-доброто за една фантазия е да следва реалните географски особености. Пратчет е изградил цял свят и това тук съответства на Сан Диего. Да, това е Абу Даджиб. Сещате ли се? Южният султанат, който се описва в "Огнената врана".
По принцип се дразня от споменаване на любими автори, музика или нещо подобно в книги, описващи близкото бъдеще. Сякаш ми се натрапва някаква непреходна стойност, която ме е надживяла. Но тук не е така. Всичко е на мястото си. Дори Google и Windows.
Та така. Като литература - не е кой знае какво, дори е слабо. Като идеи - няма грешка.
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 4/7 - с единия крак в бъдещето, а така
Няма коментари:
Публикуване на коментар