УскорениеРобърт Уилсън
ИК Бард
9.99
431 стр.
Все още не мога да си обясня защо ми отне толкова време да я прочета. Последните две книги в блога всъщност бяха вмъкнати в програмата, докато четях "Ускорение". Не е заради стила, героите, идеите или историята. Те напълно заслужават неспоменатия на корицата "Хюго" за 2006-а.
Значи сигурно е заради мен. Навярно съм малко неразположен към истории, които се проточват с десетилетия. Или, ако трябва да съм точен, стотици милиони години.
Това обаче не променя факта, че книгата е много добра. И така:
Всичко започва една октомврийска вечер, когато три деца наблюдават нощното небе. Звездите изчезват и светът, какъвто го познаваме, се променя.
Може да се каже, че това е история за Ускорението - необяснима мембрана, която обвива Земята като капсула на времето, докато отвъд нея всичко е нормално. Съотношението: 5 години на Земята са около 500 милиона години за Луната, Слънцето, Галактиката и всички останали.
Може да кажем и че това всъщност е разказ за Тайлър, Даян и Джейсън. За живота им в сянката на октомврийския инцидент, за израстването, страховете, любовта и вярата.
Образите в книгата са силни и пълнокръвни и човек нито за миг не забравя, че във фантастиката всъщност става дума за хора.
И така, какво бихте направили, ако знаете, че една минута на Земята всъщност е равна на около 900 години за всички останали във Вселената? И което е по-лошо - ако на Слъцнето му остават реално около 50 години живот?
Масови самоубийства? Апатия? Нови религиозни култове? Експерименти, които са били невъзможни досега?
А защо да не изпратим устойчиви микроорганизми на Марс? Ще проверим след няколко месеца, а там вече милионите години еволюция би трябвало да свършили работата.
Светкавично тераформиране, наподобяващо забързана симулация.
Нека след година да изпратим и хора.
Книгата е наистина добра. И което е много важно - литературата не отстъпва на идеите. Трудно е да разкажа каквото и да е, без да разкрия повече от историята и така да ви прецакам.
Моят съвет - намерете и прочетете.
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/19 - сци-фи с Хора
3 коментара:
А, сега май си обясних защо книгата е написана добре (ритъм, описания, диалози, преходи), а пък върви някак бавничко.
Защото главния герой няма мотив в живота. Може да е заради цялото им осакатено поколение, което трябва да свиква с Ускорението, загадката и обречеността, а може и да е просто защото не е типичния литературен герой.
Истината е, че той прекарва всички тези в години някак встрани, въпреки че работи в центъра на събитията.
Ама, какво пък.
Аз пък помислих, че върви бавничко, защото така пише в книгата, че се случват работите със Земята. Бррр, тръпки ме побиха от описанието ти, ще взема да я потърся в библиотеката...
sol_lam
Хаха, ами да. Може и затова да е :)
Но съм почти сигурен, че е заради главния герой. Той е някак.. пасивен.
Между другото, книгата е доста нова. Ако я имаш в библиотеката, едва ли ще е скрита много надълбоко.
Публикуване на коментар