юли 02, 2007

Идору


Идору (Idoru)
Уилям Гибсън
ИК "Квазар" 2002
298 страници
7.99 лв.




Това според мен е фантастиката, която гледа смело в бъдещето и не се опитва да избяга от реалния ход на нещата из далечни планети и космически кораби, които - признавам си, - имат своя 'класически' чар.
Опитвам се да си представя светът, в който живеем, след 20 години. В него няма контакт с извънземни, нито пък живот на Марс. Няма и свръхсветлинна скорост. За съжаление.
Има компютри и хора. И бизнес. И всичко онова, което следва от тях.

Дали всеки роман, в който става дума за близкото бъдеще, е киберпънк, не знам. Сигурно не; сигурно са възможни катаклизми и изненадващи обрати, които ще ни бутнат в друга посока и посткатастрофичните истории ще се окажат пророчески.
Но ако трябва да заложите, какво бихте избрали - обречените на възход високи технологии, чиито пипала са навсякъде в ежедневието, или разтърсващи новини от SETI някой понеделник, докато си миете зъбите?

(в антракта - "Киберпънкът - висша форма на реализъм"от Иван Попов)

Преди няколко години пробвах да прочета Нийл Стивънсън, но не успях.
В сравнение с него, Гибсън е поет.

Историята:
Колин Лани е човек, който вижда разни неща в масивите информация. Обучен от група французи (страстни фенове на тениса) и в следствие неясни опити в държавното сиропиталище преди години, той се е превърнал в човек с рядка дарба. Интуитивен ловец на информационни модели, които отделните индивиди създават по невнимание в мрежата, докато извършват ежедневната си дейност. Работи в "През ключалката", наблюдава потенциални знаменитости, анализира действията им и търси нодалната точка, където натрупаните данни подсказват нещо повече от привидното. Забърква се в (само)убийство и отлита за Япония, където е нает от екипа на Рез - певец в мегаизвестната група Ло/Рез.
Чиа е момиче от Сиатъл, член на местния фенклуб на Ло/Рез, което е изпратено в Токио, за да провери на място слуховете, че Рез ще се жени за идору Меи Тоеи.
Идору е виртуален продукт, несъществуваща реално медийна звезда, музикален идол, информационна личност, която живее във виртуалната среда и реалността. И май наистина е жива.

По-голямата част от действието се развива в Япония, където нанотехнологии възстановяват града след земетресение. Новите сгради изникват от нищото, като разтапяща се свещ, но в обратен ред.
Техническите термини (книгата е писана през 96-а и десетина години след това един нормален човек би трябвало да схване по-голямата част тях без особени проблеми) контрастират с изискани и донякъде екстравагантни описания.
Главните герои са няколко, а второстепенните - около половин дузина. Въпреки това нито един образ не е претупан, набързо обрисуван или просто закачен за другите като пълнеж.
Диалозите са естествени и думите звучат като изречени от хора, а не от артисти в театъра. Действието е динамично, нещата се случват бързо и нищо повече не може да се каже по въпроса.

Сега съжалявам, че не си записвах всяка отделна теория, футуристична визия или просто идея, които ми направиха впечатление. Те са много.
Ама пък така щях да ви разваля удоволствието, тъй като знам, че ако не сте чели книгата, ще си я намерите още утре и ще я прочетете. Защото си заслужава.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 9/10 - БЛЕКУЕЛ-ПРЕЗИДЕНТ!!!


4 коментара:

Стоян Христов каза...

За Блекуел не знам, ама Гибсън е в кандидат-президнтската листа отдавна!:) Даже е прекалено добър за това.
А пък на Иван Попов статиите са направо феноменални добавки към кибер-картинката!
И те като на Гибсън творбите ме карат да съм щастлив от осъзнаването, колко на зле отиват нещата. Парадоксално, но много приятно.:)

alvin каза...

Ами, аз друго на Гибсън май не съм чел. Имам смътен спомен за книжка, която така и не подхванах както трябва, не ме грабна.
По всеобщо мнение - "Идору" се различава от по-ранните му неща. За мое щастие :) Пък и в случая нещата не бяха песимистични. Всичко си беше.. каквото е всъщност.

IvanZ каза...

Аз съм/бях (?) върл не-фен на Гибсън. Нека уточня - по-скоро на Гибсън, отколкото на творчеството му.
Искам да обогатя дискусията (не че има кой знае каква, което няма да твърдя, че е свързано с качествата на конкретния му роман) със следните връзки към някогашни дискусии в dir-а: за "Идору"
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=fantasy&Number=1939053989
и за кибер-пънка: http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=fantasy&Number=1942271063&page=&view=&sb=
Моето мнение конкретно за тази книга не е добро. Мисля, че съм публикувал някъде в нета анотацията си за "Бард", но нито можах да намеря връзка към нея сега, нито искам да създавам някаква негативистична атмосфера чрез повторното й публикуване (примерно тук).
Със здраве...

alvin каза...

А, интересни неща има в тези линкове. Сигурно съм ги чел преди време, но съм забрвил.

Аз не съм фен на киберпънка. Но ИДОРУ ми хареса много. Нямам обяснение защо. Освен, че е написана добре и има идеи, които си заслужават, де :)