Светът на Пел 1 и 2К. Дж. Чери
ИК Камея + Аргус
страници 219 + 296
цена 800 + 3500 лв.
Това ми отне доста време. Причините са ясни, не става въпрос за минуси откъм четивност. Просто понякога сънят е по-силен от волята да четеш до късно на нощна лампа. Есенно - зимна умора, да речем.
Почти месец без публикация. Браво на мен.
Чел съм (може би не цялата) първа част преди доста години. Нямам представа защо, след като е явно, че това (1) в долния десен ъгъл на предната корица предполага и други цифри в последствие.
Не помнех подробности, но помня, че ми хареса. Помня, че търсих продължението.
Помних името Мазиан.
Сега помня и други.
И така, купих си втора част, сложих я на нощното шкафче и подхванах отначало първата. Бях забравил почти всичко. А именно: на Станция Пел пристигат хиляди бежанци от други унищожени бази. И тя остава последния неутрален остров в морето от военни действия между Компанията и Съюза. Политика, военни действия, човешки драми. Ескалиращата криза на всички нива е налице, разрешението на проблемите изглежда невъзможно.
Така написано звучи банално. Обаче не се оставяйте да ви заблудя.
Това е книга за сблъсъците между хора, характери и позиции. Няма добри и лоши, черни и бели. Някои са по-симпатични, други - не толкова. Но всеки действа правилно според целите и убежденията си. Без излишно демонизиране на едната или другата враждуваща страна.
По този начин действията на героите изглеждат достоверни и възможни. А героите в "Светът на Пел", от чиито действия зависи историята, са много. Това, в комбинация с клаустрофобичната атмосфера на коридорите в станцията и космическите кораби, е единствения минус, за който мога да се сетя. Но той се компенсира с чудесна история, майсторски преплетени (и разплетени) сюжетни нишки, наистина силните характери и възможността за пълно потапяне във вселената на Чери.
Разказът върви гладко, премерено, без излишни кръпки или размотаване. И което ме радва изключително много - финалът е страхотен. Все по-забързан, достоверен, истински. Хубав, без да е толкова хепи; логичен, без да е брутално нагласен.
Ще ви препоръчам тези две книги, ако харесвате сериозните космически истории, в които хората са по-важни от бластерите. Които трябва да четете внимателно, заради което те ви се отплащат с истинско качество и много хубави спомени.
А пък има и награда Хюго, между другото.
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 13/15 - Сигни Малори > Мазиан
10 коментара:
Продължавам да ти завиждам зверски, че намираш достатъчно време и концентрация да четеш... При мен това е направо лукс вече, ебати.
Точно концентрация ми липсваше тези 20-30 дни, затова се и позабавих с тези две книги. То си е една книга де, но разделена на две 'специално' за българския пазар. Промоция 1 в 2 :)
Честно ти казвам, ако не беше блога, щях да съм прочел доста по-малко книги. Страхотен стимул е за мен да знам, че вече съм си наложил някакво темпо и е хубаво да си го поддържам.
Иначе книгата наистина изисква известна концентрация, защото сюжетните линии са доста и поне в началото, докато човек навлезе в нещата, трябва да се внимава.
Но си заслужава отвсякъде.
Интересно, че смяташ клаустрофобичната атмосфера за минус. Не съм чела Пел, но на мен такъв сетинг, когато е изграден добре, обикновено много ми засилва усещанията в творбата, независимо дали е книга, филм или картина. А когато клаустрофобичността е особено натрапчива, винаги е всъщност инструмент за доставяне на някаква авторова мисъл. Разбира се, може просто в конкретния случай да не се връзва.
Наистина много рядко някой обръща внимание на атмосферата в космическите станции и кораби. Не си спомням при Чери как е, защото четох първата половина преди поне 10 години и се отказах - много трудно, въпреки че съм фен на авторката. Скоро ще чета книгата като една и не вярвам да се запъна.
И сега съвсем не по темата, но после сигурно ще забравя: alvin, чел ли си Снежната кралица на Джоан Виндж?
Jen,
атмосферата е осезаема, много силна и чудесно описана. Почти физически се усеща кризата в претъпканите коридори. Но в комбинация с множеството преплетени сюжетни нишки, в началото е трудно. После е кеф ;)
armydreamer,
заслужава си, прочети я пак. Иначе Джоан Виндж не съм чел. Каква е тая снежна кралица?
Снежната кралица е чудесен, според мен, фантастичен роман, базиран на класическата приказка. Издадоха го от "Бард" в годините, когато съдържанието на ИСФ отговаряше на името й. А Джоан Виндж стои някъде между Ле Гуин и Чери. Жалко, че нещо напоследък е престанала да пише... Както и да е, искам да ти я пратя като част от Радиото на Дарвин далаверата :). Ако не ти хареса, можеш да я предадеш натаък :).
Далаверата е ясна, Радитото се пази за теб, само да се уговорим как да стане трансфера ;)
Обаче аз дочувам, че тази "Снежна кралица" била част от поредица, вярно ли е? Малко съм алергичен към поредици, особено недовършени такива :)
Тя е част от нещо като поредица, но най-често като свързани се спрягат само две от няколкото заглавия - Снежната и Лятната кралица. А Снежната си се чете чудесно и като отделен роман.
Клаустрофобичната обстановка май присъства като нерешен проблем. В момента космонавтите са доста на тясно и вещите, с които разполагат, трябва да са съвсем миниятюрни или олекотени. За бъдещия полет до Mарс 1 кг багаж струва 600 000е:). За какво сте готови да платите подобна сума?
Как може хората да за по-важни от бластерите?Това не е нормално и точно това ме отказа да я търся.
Публикуване на коментар