Отбой в полунощ
Уилям Уортън
ИК Рата
206 страници
7.50 лв.
За тази книга искам да пиша с най-топли чувства. Не съм убеден, че топли е идеалната дума обаче. Но ако бях казал, че искам да пиша за неколцината деца, които са принудени да участват в безумията на войната, с любов или обич, щеше да е още по-странно. Нали?
Обаче ще го направя, честно. Ето: искам да пиша с любов за историята в "Отбой в полунощ", за героите на Уортън, за живота.
Такива писания по принцип не ми се удават.
Не съм се разчувствал, спокойно.
Това не е книга, която цели да те разнежи, показвайки ти ужаса и безмислието на войната. Нито да те разплаче, размекне и превърне в антифашист. Всъщност е весела история от онези, които те разсмиват искрено, а накрая те оставят с тъжна усмивка и силно желание за живот.
Това е историята на няколко момчета. Членове на ПОСРА (програмата за обучение на специалния резерв в армията), в момента специален разузнавателен отряд. Почти всички под 20 години и девствени. Интелигентни доста над средното. Изпратени на мисия в заснежените Арденски гори в края на 45-а, за да съберат информация за врага.
Звучи момчешко и донякъде е така.
Уил Нот (или просто Уонт; хаха?) разказва за всичко, което се случва под падащия над изоставения замък сняг. Окопите, бриджът без карти, караулите, играта на думи, спомените, коледата, германците, гранатите от сняг, планът, развръзката. Всичко. И е смешно, забавно, ала и мъчно, и тъжно. Но изпълва с желание за живот.
Харесвам сегашното продължително. Харесвам и стила на Уортън, начина по който описва - плътно, без да се губи динамиката. И диалозите харесвам. И начинът, по който един възрастен вече писател, сам преживял войната, разказва за нея през погледа на невръстните си, умни герои.
Харесвам и "Пилето", това за протокола.
Всъщност, мислех да не ви разказвам всички тези неща, а просто да преписвам части от книгата, слагайки в края един линк към блога на Джен, където тя е разказала всичко за "Отбой в полунощ" много по-добре от мен.
Но се отказах, явно. Просто не мога да препиша цялата книга, нито пък да отбия номера само с един линк. Всъщност мога, но не това е идеята.
Препоръчвам с две ръце.
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 19/20 - заловете език
ИК Рата
206 страници
7.50 лв.
За тази книга искам да пиша с най-топли чувства. Не съм убеден, че топли е идеалната дума обаче. Но ако бях казал, че искам да пиша за неколцината деца, които са принудени да участват в безумията на войната, с любов или обич, щеше да е още по-странно. Нали?
Обаче ще го направя, честно. Ето: искам да пиша с любов за историята в "Отбой в полунощ", за героите на Уортън, за живота.
Такива писания по принцип не ми се удават.
Не съм се разчувствал, спокойно.
Това не е книга, която цели да те разнежи, показвайки ти ужаса и безмислието на войната. Нито да те разплаче, размекне и превърне в антифашист. Всъщност е весела история от онези, които те разсмиват искрено, а накрая те оставят с тъжна усмивка и силно желание за живот.
Това е историята на няколко момчета. Членове на ПОСРА (програмата за обучение на специалния резерв в армията), в момента специален разузнавателен отряд. Почти всички под 20 години и девствени. Интелигентни доста над средното. Изпратени на мисия в заснежените Арденски гори в края на 45-а, за да съберат информация за врага.
Звучи момчешко и донякъде е така.
Уил Нот (или просто Уонт; хаха?) разказва за всичко, което се случва под падащия над изоставения замък сняг. Окопите, бриджът без карти, караулите, играта на думи, спомените, коледата, германците, гранатите от сняг, планът, развръзката. Всичко. И е смешно, забавно, ала и мъчно, и тъжно. Но изпълва с желание за живот.
Харесвам сегашното продължително. Харесвам и стила на Уортън, начина по който описва - плътно, без да се губи динамиката. И диалозите харесвам. И начинът, по който един възрастен вече писател, сам преживял войната, разказва за нея през погледа на невръстните си, умни герои.
Харесвам и "Пилето", това за протокола.
Всъщност, мислех да не ви разказвам всички тези неща, а просто да преписвам части от книгата, слагайки в края един линк към блога на Джен, където тя е разказала всичко за "Отбой в полунощ" много по-добре от мен.
Но се отказах, явно. Просто не мога да препиша цялата книга, нито пък да отбия номера само с един линк. Всъщност мога, но не това е идеята.
Препоръчвам с две ръце.
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 19/20 - заловете език
7 коментара:
Тука добре си се представил, но и тематика буди интерес. Онлайн има ли я?
Не съм търсил, има и старо издание, така че е възможно. Потърси, заслужава си.
Иначе аз тъкмо изтеглих филма по книгата (A Midnight Clear, 1992), скоро ще го гледам. Доколко един 37 годишен Гари Синийз може да се справи с ролята на Майката Уилкинс (25), само гадая. Но Итън Хоук е бомба за Уонт.
‘с любов’ е хубаво. И изобщо не е странно. :)
Мисля, че вече имам достатъчно данни за достоверна статистика, че ако Отбой в полунощ се харесва изобщо, то е непременно по много ‘контактващ’ начин. Изглежда писателите, които така ‘литературно’ (не мемоарно) разказват всъщност собствения си живот, почти винаги успяват да постигнат ефект на искреност и връзка с читателя. Как да не им вярваш, след като говорят истината, дори и тя да изглежда странна.
Към филма имам големи резерви и още не съм го гледала. А Гари Синийз, колкото и да е готин, е крайно неудачен избор за Майката, не само заради годините.
И аз харесвам Пилето :). Всъщност това май е една от най-любимите ми книги на света.
Хммм:) "Отбой в полунощ" зарязах още на първата страница...А преди време се бях надъхала да прочета всичко, което Уортън е писал...
Btw, за много е от писателите с една емблематична книга - Пилето. ( нещо като Хелър и "Параграф 22") На мен любима ми е "Татко". И "Илюзии".
:))
Да, мислех да напиша нещо за тия първи 3-4 страници. Пропуснах, но не е късно.
Значи, първите няколко страници са по-странни. Различават се от всички останали - осезаемо по-тежки са; малко объркани, сякаш са те пуснали в дълбокото без предупреждение.
Те са важни за историята, но създават грешно впечатление.
Хора, не се оставяйте да ви заблудят. А и 4 страници не е кой знае колко труден тест :)
Една от любимите ми книги, наред с "На Западния фронт нищо ново". Брилянтен разказ!
звучи като един по-момчешки вариант. накрая остава горе-долу същото чувство. има даже и филм по книгата.
Публикуване на коментар