Мисия ЛондонАлек Попов
ИК "Жанет-45"
10 лв.
263 страници (и супер твърда корица)
Това е смешна книга, която не ме развесели.
Просто не ми се иска да повярвам в тая българска жилка, съхранила най-измекярските ни гени, и изкарваща ги на показ баш когато има публика за магарията ни. Ръфай, братко.
Но да караме подред.
Българското посолство в Лондон. Новият посланик застъпва два дни преди уречената дата. Разхайтеният персонал, всеки озъбен за кокал и ръмжащ на колегата, се вижда в чудо. Една хайлайф уонаби пуйка иска да прави нещо пред английската кралица. Неуспял актьор и Батьката правят комбинация с патици.
Така започва всичко. Как продължава, естествено, няма да кажа. Свършва с фарс. Всъщност, всичко е един голям фарс. Диплоамтически, псевдоевропейски, чиновнически, халтурен фарс. И чак ми е тягостно, че в дъното на всичко е не кой да е, а самата българщина.
Булгар, булгар! Пляяс...
Смешно ли ви е?
Алек Попов, самият подкован с известен престой в мисията ни в Лондон, е известен в България. Може би един от малкото, които наистина могат да се нарекат писатели, без това да трява да се доказва с членска карта или екземплярче самиздат.
Пише много добре. Четивно, точно. Без излишен бутафорен блясък. Бързо дори. Ясно и разбираемо.
Четеш и уж ти е смешно, уж се забавляваш на абсурда, на комичното, на сатиричното, на кокошкарските блянове, а се питаш наистина ли сме такива? Аз мисля, че не сме. Надявам се, че не сме. Обаче кой ме пита?
На мен байганювщината не ми е смешна, още повече съвременната такава.
Официално може да хвърлите едно око на първа и седма глава от книгата.
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/20 - нерде Ямбол, нерде Стамбул
7 коментара:
Т. Колев разказва в една автобиографична книга как постъпил на посланически пост в Канада. Заварил в мазето на посолството кацата за кисело зеле на предшественика си. Kартинката е достатъчна да впечатли Тошето, според когото не e страшно, ако хлябът не е бял, вaжното хайверът да е черен;). Ч. Н. Г.
Това не звучи добре... Щях да си я купувам, обаче нещо взех да се разубеждавам.
Не, не, armydreamer, чакай малко! :)
Не съм искал да откажа някой от книгата. Напротив - добра е, написана качествено, аз НЕ СЪЖАЛЯВАМ, че съм я чел. АЗ СЕ РАДВАМ, че я прочетох, но не ми пасна написаното.
Настроение, какво да се прави :)
Прочети откъсите и прецени.
Алек Попов е добър писател. Даже много добър. Мисия Лондон обаче е много различна и като стил и като атмосфера от другите му, предимно къси, неща. На мене ми хареса, и езикът и стилът и цялата простотия, която ни поднася, нажежена до абсурдност, но...
Както казва Алвин, нещо не е вкусно накрая. И бай Ганьо е люта книга, но не оставя това гадно между зъбите. А може би точно това е искал авторът...?
Аз съм му чел доста разкази, по-друго е усещането там. Повече ми пасват.
Между другото, разбрах, че тая година ще е готов филмът по "Мисия Лондон", ще бъде интересно да видим какво се е получило :)
Да, Попов наистина е един от малкото съвременни български автори, които могат действително да се нарекат писатели.
ще трябва да се прочете :)
Публикуване на коментар