Смъртта ще дойде боса

Смъртта ще дойде боса
Андрея Илиев
изд. Феникс Дизайн
159 страници
6.99 лв.




Все повече романи на Андрея Илиев виждат бял свят и въпреки че познатите герои си отиват по един или друг начин (винаги с малко тъга и въздишки по отминали случки), нещата се случват все по-добре. Нови книги, нови много добре разказани истории.

Преди няколко дни с kopo и mishev обсъждахме книгитe на Андрея и пак опряхме до кратък, ясен, четивен (tere, amber!) и въпреки това въздействащ и наситен с неподправени емоции.
Стегнат и истински текст. Войнишки. Суров, осезаем.
Четеш и всичко се случва пред очите ти. Минаваш на бегом през историята, нещо стяга гърлото, друго разтяга устните ти в усмивка.

Отново има две успоредни истории, които се сливат чак в края. Две истории, водени в първо лице. Със сходна форма и противоположни като съдържание и съзнание на героите. Румен от Когато ангелите подивеят, вечно бившият, пак е в играта и отново заради Деков, който обаче остарява и избледнява.
Един мъж по следите на убиец от едната страна; от другата - нечистоплътен плужек, който така и няма да успее да поеме чист въздух. На финала се сервира закъсняло възмездие.

Не се подвеждайте по корицата с гола плът, пищов и +18 на корицата. Прочетете и тази.

Вампирите в българския фолклор

Вампирите в българския фолклор
Анатол Анчев
Леге Артис, 2008
цена 10 лв.
186 страници

Айде, оплюйте потребителя; и тази си я купих заради корицата. Приятно релефна, със сгънати навътре корици и ретро оформление.
А над заглавието със страшна сила виси 'Поредица К.Г.Юнг & последователи'.
Вампири и психоанализа. Кой каза oh yeah?

Началните страници понатежават заради дългите бележки под линия и нескончаемите психо-цитати, които се точат така чак до края. Любимка сред цитираните юнгиански капацитети в промишлени количества е някоя си г-жа Франц.
Като цяло психологията и фолклора (иначе тол-ко-ва симпатични играчи) не са се сработили добре на терена. Ту едното, ту другото изглежда като зашита с бели конци кръпка на фона на другото. Като вода и мазнина са.

По-интересно ми беше да чета фолклорната вампирска част. Какви са вампирите в българските поверия, защо се появяват, как живеят и умират, какво и на кого правят, кой ги вижда, как може да ги победиш. В кои приказни истории се споменават, какви архетипови образи се срещат там (тук г-жа Франц се включва с няколко психо-страници в чест на котките), как би изглеждала една вампирска история с по-съвременен изказ.
Прави се и уговорката, че за разлика от митологичните образи, в народните поверия на главните герои не се приписват обичайни човешки характеристики - те не се колебаят, не изпитват противоречиви чувства, не са заети с Егото си и т.н.
Тук логичният въпрос какво тогава ще им психоанализираме чезне в тежките финални страници, които чистосърдечно претупах.

Академичният привкус сигурно ще се понрави на капацитетите.
Ако пак реша да чета книга за български фолклорни създания, смятам да си спестя юнгианския поглед.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКАЛА: 5/9 - легендата Курт!

Фондация и Империя

Фондация и Империя
Айзък Азимов
СД "Орфия"
264 страници
цена 2 лв. (след 17 г. амортизация)




Началото на поредицата за Фондацията беше прекрасно и много, много обещаващо. Ненадейно обаче се оказа, че продължението е далеч от нивото на първата книга.
Затова с прискърбие ще споделя, че съм разочарован и май не си заслужаваше.

Чарът на позиционния сюжет, в който хората просто се срещат на различни места и дискутират, е позавехнал. Нови герои, нови проблеми пред Фондацията, но с по-скалъпени и плоски решения. Добрите пътуват, правят ялови опити, чакат.
Селдъновите кризи се решават скучно и доста нагласено, прозрачно дори. Без хитри ходове и прозорливи лидери.

Нищо общо със страхотната, идейна история в първата книга. Още повече, че предпоставките за дълга и увлекателна поредица бяха налице, мислех си, че Азимов знае накъде е тръгнал.
А капакът на всичко е корицата, която директно посочва кой е убиеца във филма.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 6/10 - муле

Черните лебеди

Черните лебеди
Богомил Райнов
Български Писател, София 1977
109 страници
1,80 лв. на старо





Купих я инцидентно, 15 минути преди да се кача в автобуса. Мислех си, че ще е нещо емилбоевско, соц007 и всичко онова, което помня от краткия си досег с книгите на Райнов, а то не е кой знае колко хубаво. Най-свежият ми спомен: група младежи искат да бягат зад граница, това могат да направят само безпътни, пропаднали типове, нали, а едната девойка дори е наркотичка!
Сгреших в очакванията си за сюжет, но като цяло резултатът е сходен - книгите на Богомил Райнов няма да са сред тези, които купувам заради името на автора. Но попритиснат от времето, собственикът на кашон с книги и празното настроение - може.

Тук героичният агент на идеологическия фронт е заменен с една тъжна, мълчалива балерина. Смачкана от ежедневието, вехнещите мечти, надцененият си талант и излъганите очаквания на баща си.
Светлият лъч - един напет челист, е помрачен от спомените за неразговорлив общински деец. Бъбривата съквартирантка и колежка е свежа, но примирена. А ролите в балета са отдавна раздадени.

Тегава и мъчна книга. Не че някой е длъжен да пише по друг начин.
Промъкват се размисли за изкуството, неговите предверия и недостижимостта му, напук на онези "10% талант и 90% труд, труд, труд". Песимистична, мрачна история, с привкус на неизбежност и обреченост.
Накрая се появява Шансът, истинско пиленце, което каца веднъж на рамото. И отлита.
Остават грамофонът, любопитните съседки и ежедневието. И плачът.
Изкушаващо, а?

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 13/20 - тук е доста хладно