Машината спира

Машината спира
Едуард М. Форстър
изд. е-Книги






Обемът не е достатъчен дори за "повест", така че спокойно можем да наречем "Машината спира" разказ. Фантастичен и толкова стар, че звучи още по-фантастично. Писан е в самото начало на 20-и век и сигурно разкрива много за света, такъв какъвто е бил преди повече от 100 години. Машините се превръщат в ежеднение, удобството и напредъкът са налице, но... винаги има едно "но".

Бъдещето.
Хората живеят под земята, комуникират помежду си само с видео и аудио връзки (браво на автора за видеоразговорите), отчуждението е добродетел, която стимулира творческия и съзидателен процес. Машината е Бог, среда, законотворец, спасител, защитник, бъдеще и единствена алтернатива. На повърхността изхвърлят само ренегатите, които са прегрешли срещу Машината. Там няма въздух, няма дом, няма живот.
Един любопитен мъж, една шахта, истината.

Лесно ли е да замениш/загубиш всичко човешко за сметка на автоматизирана безметежност?
Разказът може би е предупреждение, въпрос и мрачно опасение. А може би обсебващата технология няма нищо общо и си говорим само за микросвета на всеки от нас.
И всичко това в едно от най-старите sci-fi неща, които съм чел.

Намира се безплатно в електронен формат в e-knigi.net и въпреки че има нужда от лека коректорска намеса, си заслужава времето.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 13/18 - музикално вдъхновение

Фани Мае

Фани Мае
Франк Хърбърт







Всъщност се бях засилил към "Експериментът Досейди", но разбрах, че преди това главният герой се появява в друга книга.
И ето я "Whipping Star" в творчески български превод на заглавието. Не намирам смисъл да прекръстиш цяла книга на един от главните герои, освен ако не ти е адски трудно да преведеш оригинала.

Йори Маккай е извънреден саботьор на БюСаб - организацията, която слага пръти в твърде забързаното колело на цивилизацията, за да не катастрофират всички. Организация с големи правомощия, чиято структура е побрала най-различни същества.
Във Вселена с няколко разумни вида, които се опитват да живеят заедно, всеки трябва да прави компромиси и да внимава с лактите.

Кейлбаните - едни от най-непознатите и странни разумни видове, които навигират пространствените скокове - изчезват един по един, а хората около тях полудяват. Последният кейлбан засяда в сферичното си обиталище на един морски бряг и допуска Маккай при себе си.
Как се общува със същество, което няма физическо присъствие, което вижда четириизмерно и е готово да изпълни докрай договор, който ще унищожи него и всички останали? Няма "тук", няма "умирам", няма "болка".
По този повод - един неслучаен цитат:
Всеки език е своеобразен код, зависим от жизнените ритми на биологическият вид, който го е създал. Ако тези ритми не се усвоят, кодът остава неразбираем.

Голяма част от действието е статично - разговри в стая, кабинет или вътрешността на кейлбана. Въпреки това емоциите са предадени добре и текстът не звучи сухо.
Препоръчва се на сци-фи почитателите.

p.s. корицата няма нищо общо с футбола

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 13/16 - "Точно, защото ми говориш, затова и не ти вярвам."

Тютюн

Тютюн

Димитър Димов








Кой ли не е чел "Тютюн" в училище?
Аз.
И въпреки това дори сега ми е трудно да пиша за книга от "задължителния списък". Чувствам се като преди 15 години, когато отказвах да бъда оценяван според официалния аршин на мастити критици от учебника. Авторът бил искал да каже, че... а дали?
Е, точно пък за тази книга навярно са слъгвали какво е имал предвид Димов, защото десетилетия се е изучавал преправения, преработен вариант.

Книгата има много интересна история.
Оригиналнатат версия е издадена през 1951г. и веднага разбунва духовете. Активисти, идеолози, вестници, творци, критици и организации дискутират "правилността" на творбата. Сбита информация по случая - в Читанка. От там можете и да изтеглите и автентичния текст.
Димов е принуден да пренапише романа, добавяйки повече идеологически размисли и нови партизански сюжетни нишки. Около 250 страница баластра за кефа на партията.
Кому е било необходимо това - не знам. И така текстът си е достатъчно червен по приятен и зарибяващ начин. Да, наистина.
Наскоро излезе книга за историята на романа - Блажев е писал много интересни неща за нея в Книголандия.

Най-ценното в "Тютюн" за мен - разкрит е духът на времето в България преди Втората световна война. Не историята (тя е с много пипала), драмите на героите или стила, а картината на миналото. Това са нравите и животът, които новата власт се опитва да изтрие, потисне и промени в продължение на десетилетия след войната.
Ще се изненадате колко близки са тези хора до днешната действителност. Далавери, подкупи, сребролюбие, секс за пари и удобства, несгоди и сиромашия, безскрупулната власт. Плюс спомени и опасения за войната, която обезценява човешкия живот още повече.
Тогава е сега.
Ако тези дни отидете в Софийска художествена галерия, ще видите, че на някои картини освен манастири се виждат и свидетели на времето, в което са рисувани. На платно от 1941г. наконтени жени крачат покрай приближаващ лъскав трамвай, а костюмирани господа се оглеждат около будка за вестници. Европа. Толкова истинско и съвременно. Няма нищо общо с унифицирания калъп на комунизма. Това са хора, които обичат френските вина и шоколада, които се женят по сметка и развеждат заради балерини, които търсят гешефта и се страхуват от глада.

Героите на "Тютюн":
Ирина - умно и красиво момиче от провинциален град, което учи медицина в София. В началото честолюбива, а впоследствие - метреса и държанка на богаташи, която спи с всеки красив мъж, който се изпречи пред очите й. Изберете си по-точна дума за нея, ако искате, на мен ми е трудно, защото в едни случаи го прави за пари и удобства, а в другите - за кеф. Всичко това я превръща в куха, лишена от желание за живот жена, която не намира смисъл в живота си, но вече не може да се лиши от него. И не че това е грешно и/или лошо, просто контрастът с образа й в началото на книгата нагарча.
Борис Морев - беден младеж, който презира сиромашкото си семейство и ламти за милиони. Готов е да ги преследва с цената на безброй стъпкани глави. Жени се за дъщерята на тютюнев магнат и след смъртта му се превръща в чудовищна машина за пари и власт - хладнокръвен, без емоции, без притеснения и угризения пред кръвта и сълзите. Най-лошото е, че не забогатява, за да угажда на свои слабости и интереси, а за да става все по-могъщ и да има все повече. Пари прим.
Разбирам защо новата власт е захапала такива главни герои. Но нямам желание да чета "правилния" препис на романа, който се появява след това.

Димов пише хубаво и не е многословен, ала множеството герои и случки изискват обем. Най-силен според мен е в описанията на характера и чувствата на хората - нещо, което само авторът може да ти разкаже, бръквайаки надълбоко в измисления от него образ.
От книгата става чудна телевизонна сага, обаче последните серии ще са много тегави. Думата "разруха" се среща на всяка страница.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/4 - два тома, много текст

Нещо зло се задава

Нещо зло се задава

Рей Бредбъри








Месецът е октомври, училището вече е започнало, а следващото лято е след век. Момент на безвремие за всички 13-годишни момчета.
Продавач на гръмоотводи вещае мрачна, есенна буря.
През нощта със стар влак пристига пътуващ цирк. Тайно, неочаквано, сред скърцане и зовяща мелодия.
Шатрите са издигат сами, сляпа вещица полита над града с балон, улиците осъмват с плакати, които карат момчешките сърца да танцуват.

Който е чел Бредбъри, знае как умее да те завърти и запрати назад, назад във времето. Там където сладкият сироп на закуска се влива направо във вените ти, където летните поляни са безкрайни, а до теб тичат най-добрите приятели.
Романтичен и приятнострашен, носталгичен до болка и екстаз.
Защото всяко момче знае колко иска да стане голям, а всеки мъж поглежда към летните ваканции на своето детство и мечтае за тях, за още поне ден под онова по-истинско слънце.

Две момчета разбират колко злокобен е цирка - с неговия примамлив огледален лабиринт, в който хиляди различни твои отражения искат да те отвлекат; със странната въртележка, която може да те прати назад или напред във времето; с уродливите хора, които дори нямат спомен за миналото си.
Но съкровените желания са по-силни от разума, от страха, а понякога и от приятелството.

Всички други неща на Бредбъри, които съм чел, не помня като история, а само като усещане. Тук сюжетът е изненадващо ясно оформен, простичък и по детски разбираем - и като случки, и като внушение.
Само глупаците искат всичко. Не можеш да си на 13 и изведнъж да станеш на 21, да си силен, да имаш момиче и да отпътуваш. Не можеш и да си на 50, а да се събудиш отново млад и жизнен, само защото го желаеш толкова силно.
Само глупаците искат всичко. Изкушението си има цена.

Книгата е свръхвъздействаща и в типичния стил на Бредбъри - красиви описания и забравени думи, които се появяват, за да ти припомнят нещо отдавна изчезнало.
Нямам представа дали твърде момчешката тематика би се харесала на жена. Мисля, че да. Всеки има нужда да вземе страна и да знае как трябва да изживее живота си, преди да започне да копнее за детството.

Препоръвам от сърце! (и смятам да си я купя на хартия, защото заслужава)

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 63/67 - "Кугър & Дарк"

Академик Невиждан У.

Академик Невиждан У.

Тери Пратчет







Официално: неиздавана и непозната книга за българския пазар.
Неофициално: още един триумф на фенския алтруизъм над издателската немощ.

Забелязали ли сте, че в книгите от Света на диска досега нямаше нищо за гоблини и орки? Гъмжи от пародийни образи на почти цялата приказна паплач, но за тези - нито дума. Ако пък в някоя книга е имало, явно съм забравил (защото съм чел всичко, издадено на български), а и сигурно не е било в центъра на събитията.
Гоблините са дребни, таласъмоподобни същества, които крадат кокошки. Анкх-Морпорк няма проблем с това, градът отдавна асимилира всичко и всеки (включително вражески армии).
Орките са друга история. Създадени от Игори, кръвожадни, много трудни за убиване и с афинитет към откъсване на глави. Смразяващ повей от кофти епоха. Вярва се, че са изчезнали завинаги.

Но всъщност не са.
И освен страха от тях, на голяма градска сцена (зад канала) се появява Футболът. Груб, първичен, израз по-скоро на желанието за сблъсък, а не за победа.
Стана ли ясна манджата? Различни агитки, различни раси. Омразата на тълпата, страхът на тълпата. Правилата в живота, правилата в играта.
Различните, другите.

За да е по-весело новите футболните правила за поверени на магьосниците от Невиждания (да, това е правилно, а не "невидимия") Университет, които сформират свой собствен отбор. Звезда и централен нападател е гостуващ магсоьник от Генуа. Вратар, разбира се, е Библиотекаря.
Как е измислена засадата и защо не е правилно да ядеш баничка с месо пред вратата и да чакаш на гюме? С каква топка да се играе? Трябва ли да има две полувремена, за да се пият разхладителни напитки по време на почивката?
А оркът е дребен, свръхинтелигентен, начетен и скромен. Работи в свещоливницата на Университета и иска "да струва". Титулярен централен защитник и старши треньор.

Забелязвам, че с времето Пратчет променя подхода си към някои знакови герои и особено Ветинари. Забуленият в мистика Патриций на Анкх-Морпорк вече не е само всяваща респект сянка, която кове пирони с къси изречения и подмятания.
Ветинари става все по-достъпен, все по-разбираем, дори предвидим. Говори с готвачките. Напива се с капитаните на футболния отбор. Открито изразява симпатиите си към Морголота.
Това всъщност е хубаво. Светът на диска е достатъчно добре измислен и поставен на сцена. Време е да чуем всичко за всеки, още сега, докато има време, мамка му.

Любителският превод се намира тук.
Хвалебствени мнения за други книги на Пратчет, дошли у нас по същия начин: Дребнио волен народ, Пощоряване и Да направиш пари.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 67/70 - О, Жулиета!..

Денят не съмва за нас

Денят не съмва за нас
Робер Мерл







Сещате се кой е Робер Мерл - авторът на "Добре охранявани мъже", страховито симпатичната, сатирична и (анти)утопична фантастика от поредицата малки книжки с великанско съдържание на поредица "Галактика". Щрак.

Тук фантастика няма. И историята не се движи по типичната схема завръзка-алибали-развръзка. Екшън липсва, както и лош герой. Е, какво толкова има тогава?
Живот. Обичайният живот на екипажа на необичайна подводница.
Млад доктор е зачислен към една от френските ядрени подводници на почти двумесечен курс. Времето е предостатъчно, а от стотиците мъже, затворени на дъното на океана, има какво да се научи. Затова докторът разпитва и споделя в дневника си.
Как се движи тази подводница? Откъде идва въздухът? Как се изстрелват ядрените глави? Къде отива боклукът? Какво се случва, ако някой получи бъбречна криза? По какъв начин пристигат съобщенията от семействата?

Бих нарекъл историята "мъжка", въпреки че през цялото време Мерл говори на въображаемата си читателка, която замества в мислите му една префърцунена годеница. В подводницата е пълно само с мъже и дори един млад курсант, облечен на майтап в дамски чорапи, се превръща в сензацията на седмицата.
Какво толкова може да се случи в подобна атмосфера?
Много неща. Обикновени, ежедевни, но важни. Безсмислени и опасни. Поетични и прозаични.

Мерл има прекрасно чувство за хумор, което никога не изнасилва, за да бъде още по-смешен. И въпреки това остроумията се сипят на всяка страница, премерени и на място. Човек ще си каже, че във френската армия са най-духовитите хора на света.
А накрая книгата свършва, просто така, защото е дошъл краят на плаването.
Няколко мисли за света и много звезди в небето.

Чудно!

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 4/5 - две петлета

Черният отряд

The Black Company

Glen Cook / Глен Кук







Продължавам да търся фентъзи, което ще ми хареса, като този път извращението има нови измерения - търсенето е в оригинал. Сделката е добра, защото дори най-голямото разочарование ще има ограмотяваща функция. Хитрец съм, а?

Критериите са същите: искам сурово фентъзи, мрачно, непредвидимо; искам героите да газят калта и да умират, и т.н.
Важно допълнително условие е книгата да представлява нещо сама по себе си и да не е необходимо да прочетеш още 2-3-5 тома, за да стигнеш до що-годе обособен финал.
И така, подхващам аз първата книга от Хрониките на черния отряд. Точно така, първа. Но можело да се прочете и само тя, въпреки че "ще искаш да прочетеш още и още" (което не е много хубаво, страх ме е от зарибяващи дъвки) и "поне трилогията е задължителна".

Черният Отряд е малка войска от наемници. Няколкостотин бойци със славна история, чието начало се губи в забравени времена и места. Братство на хора с минало, единствено семейство за всеки член.
Действието се води от името на Croaker (в българския превод - Знахаря), лечител и летописец на Отряда. Саркастичен, романтичен и все пак войник, който убива. Има още дузина главни образи - Капитана, Лейтенанта и няколко офицери, познати единствено с прякорите си.
Началото на книгата въвлича Отряда в интрига, която ги поставя в служба на лошите, условно погледнато. Лошите трябва да смажат мащабен бунт с всякакви средства. Следват много военни походи, сблъсъци, задкулисни игри, предателства и битки. Които се случват по възможно най-изморителния и труден начин - реалистично, кално, опасно, смъртоносно, с притеснение и страх. Има и магия и гадни магически номера.
Важно е обаче какво няма в книгата. Няма момче с белег по рождение. Няма магьосник с шапка, който напътства момчето. Няма красавица за спасяване. Няма храбри пълководци, които освобождават света. Няма рицарски турнир, слава Богу!

Хареса ми, много дори. Въпреки че се наложи да науча всички английски думи за човешки звуци - сумтене, мърморене, мрънкане, буботене, дрънкане и т.н.
Стилът е много приятен, темпото се променя постоянно. Мисля, че да уцелиш мярката и да знаеш кога да напишеш две страници в описание на игра на карти, и кога - да отделиш само един ред на голяма битка, е истинско майсторство. И не е лесно, защото неритмичния разказ лесно се превръща в буламач.
Цялата история е доста.. мъжкарска. По особен момчешки и романтичен начин.

Възможно е, разбира се, да ми харесва толкова, защото се кефя, че съм я прочел на английски. Но се съмнявам.
Има нещо класическо в цялата история, но не ме дразни. Не е типичното "меч&магия" приключение и навярно ще прочета и другите части. Поне тези от трилогията.
Дочух, че всички познати герои измират. Найс, а?

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 11/13 - гласове зад маската

Кървава музика

Кървава музика
Грег Беър








В такива книга се вижда научното на научната фантастика.
И върви по-бавничко само в началото. Нататък четеш и пееш, и си мислиш, че вече си в час с генното инженерство.

Романът всъщност е канибализиран разказ, който на много хора се е сторил толкова идеен, че посъветвали Беър да го развие в роман. Речено - сторено, кой отказва на издател?
Саможив учен прави пробив в извънработно време, успявайки да създаде "умни" клетки, които с поведението си демонстрират интелект. Работодателите му обаче усещат, че се пързаля по опасна плоскост и го уволняват. При напускането си ученият успява да изнесе част от клетките, инжектирайки ги в собственото си тяло.
Това е частта, която е предвидима и пълна с много информация за ДНК, РНК, ензими, левкоцити и прочие понятия, за които които никой от вас не знае много.

Мислещите клетки завладяват тялото на домакина си. Внимателно, необратимо. Изчезват диоптрите, умората. После тялото започва да се променя - мускули, костна структура. Малките любопитковци искат да опознаят и другите хора. И са толкова добри в това, че разпространението им заприличва на чума, която обезлюдява Северна Америка за няколко дни.
Главен герой няма. Много хора се докосват до закадката, почти всички от тях биват трансформирани в нещо, което е или зараза, или откровение. Защото новите клетки не могат да мислят за звездите и космоса, а се вглеждат в човешкото тяло, навътре в микровселената, в най-малките частици. И откриват страхотни неща.
Цената е тотална промяна. Плашеща, безвъзвратна и трудно разбираема.

А, в книгата има и теоритична физика. Много интересно, между другото.

Препоръчва се само на sci-fi фенове. Неизкушените няма да открият нищо кой знае колко литературно, а сигурно няма да оценят научния елемент.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 14/19 - нооцити

Да направиш пари

Да направиш пари

Тери Пратчет







Както намекнах преди време по повод Дребнио волен народ и Пощоряване - ик "Вузев" са или некадърни, или мързеливи, или и двете едновременно. Държат правата за златната мина Discworld и вместо бързо-бързо да издават всичко ново на обичан автор като Пратчет, те се туткат до безкрай, а накрая пускат тъпи преводи.
Народната любов (или недоволство, зависи от коя страна си) обаче не търпи вакуум. За пореден път доброволният труд на de Cyrvool доказва, че е когато си гладен, не се чудиш дали обядът е безплатен или не. Важното е да е на клечка.
Отново страхотен превод, отново радост от бележките под линия, писани от истински познавач.

След като изправи на крака Пощенската служба на Анкх-Морпорк, Олян Ментелик трябва да съживи и Градската Банка. По "молба" на Ветинари, разбира се.
Нефункциониращите и прашасали институции имат нужда от човек с престъпно минало и съвест. И стил.
Какво още е необходимо на един прохождащ банкер, освен усещането, че банките дават пари само на хора, които могат да докажат, че нямат нужда от тях?

Щом пощенските марки служат за разменно средство на пазара, то тогава... В Анкх-Морпорк е време за хартиени пари.
И ако някой от вас не се е замислял за същността и ролята на парите (или не го е учил в училище), ще разбере много по най-лесния и интересен начин. Какви са функциите им, кой гарантира за тях, кое ги прави това, което са? Златото в мазето ли им вдъхва живот или ръцете, през които минават?
Дълга тема финансова, а донякъде и философска.

Книга за парите, златото и града.
Когато ви говори умен човек, вслушвайте се. За Пратчет говоря, не за себе си.

Книгата може да се изтегли от тук. Първото цъкане не се получава, пробвайте пак.

Корицата горе е от изданието на английски, което притежавам. Това е за информация на онези, които ще крякнат, че съм пират. Какъвто в действителност съм.

Важна информация за неизкушените от Пратчет, както и за всички останали: инфографика за всички произведения от поредицата за Света на диска. Ясно, прегледно, много полезно.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 1/1 - число или номер?

Създания от светлина и мрак

Създания от светлина и мрак
Роджър Зелазни






Не че подхванах книгата с предубеждения, но в никакъв случай не очаквах да ми хареса толкова много.
Съответно ми е трудно да пиша за нея.

Да речем, че е сайънс фентъзи на фона на египетската митология.
Тот, Сет, Хор, Анубис, Озирис. Ангели от Станциите. Същества с изключителни сили, които се грижат за живота в една част на Вселената - ограничават го, когато се самозадушава в растежа си и го насърчават, когато суровите условия го смачкват.
Но когато в един момент цялата енергия на Станциите се използва за битка с незнайно разрушително създание, игрите за надмощие взимат връх. Някои "божества" умират, други изчезват. Останалите преразпределят властта си и се вторачват в новия си най-голям враг - Принцът, Който Беше Хиляди. Непобеден и засега безсмъртен.

Звучи така, сякаш по темата могат да се изпишат поне 5 тома, нали? Да, ама не.
Романът е изключително стегнат, без локуми, без ненужни сюжетни нишки. Зелазни знае кога трябва да опише колоритен панаир на две-три страници, и кога - да избере 2-3 точни думи за цяла битка или ера.
Хуморът е дозиран с изящна точност. Никакво повтаряне, натъртване и изнасилване на забавни думи и случки. Реплика, после втора и край на епизода; така усмивката се задържа най-дълго на лицето.

Много действие. И поезия.
Това не знам как да го обясня, нито как да се аргументирам, без да се налага да преписвам големи пасажи.
Всяка страница е важна за действието, постоянно се случва нещо ново. А същевременно се намира място за по-особен поглед върху хора, божества, време и предмети, който оставя усещане за.. усещане.
Красива динамика.
Кой е очаквал нещо подобно, когато става дума за спекулации с древна митология? Не и аз, не и аз.

На всичко отгоре има страхотни образи - достоверни в нереалността (абсурдността?) си и затова любими, забавни и интересни.
Принцът, Който Беше Хиляди (вкл. Хирург)
Стоманеният Генерал - въплъщение на каузата, за която трябва да се бориш.
Поетът в зелено, чийто стихове отлитат и се изписват на всякаква повърхност.
Свещеникът, който изповядва странен неперсонифициран атеизъм и се друса.
Упоритият пратеник на Дома на смъртта.
Сприхавият бог, който се допитва до врачки и гадатели.

Книгата може да се намери в Читанка или из кашоните със стари книги. Ако я преиздадат, бих я наместил в библиотеката си с най-голямо удоволствие и гордост.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 12/13 - бъдещето в стомаха ти

София и Мага

"София и Мага" - 7 разказа
Злат Торн

Изумление и усмивка. Това предизвикаха у мен тези разкази.
Изумлението е заради стила на автора; усмивката - защото хубавите неща продължават да се появяват ненадейно.
Когато и вие попаднете на толкова изпипани писания, публикувани в незнаен блог - свиркайте.

Няколко награди за фантастичен разказ, дузина фенове онлайн. Толкова знам за Злат Торн, толкова ще знаете и вие.
Всички разкази можете да четете свободно тук - zlatthorn.wordpress.com
Поднесени на тепсия, а заедно с тях:
мрак вътре и отвън
тленна плът
трансформации
герои от кръв
кървави герои
и още:
нещо като фантастичен готически кошмар
нещо като усещане за обреченост
нещо като изискано алангле

Разказите са изпипани и силни. Добре измислени и майсторски написани. Тук-там скърцат врати, които остават отворени за по-дълги истории.
Половината от тях ще препрочетете, а другите ще ви се сторят просто добри.
Аз препрочетох и препоръчвам Еволюция (за sci-fi фенове) и София и Мага (за фентъзи ориентираните). Личният бронз отива в Семеен портрет.

Остава ни да чакаме муза, редактор и цял сборник.
На корицата ще трябва да има нещо на Гигер. Задължително.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 5/6 - Санае

Малтийският сокол

Малтийският сокол

Дашиъл Хамет







Романът се чете вече 80 години, така че си е абсолютна класика. Нещо като първообраз на всички детективски романи, в които частното ченге търси мотиви и улики на улицата, в барове и бардаци, в ресторанти и хотелски стаи. Животът е суров, груб и лицемерен; понякога за да се случат нещата, са необходими юмруци и пистолет. На такъв фон иронията и цинизмът изпъкват и са симпатични.
У нас това се нарича "черен роман", а на английски е просто hard-boiled. В този ред на мисли задължително трябва да се спомене Чандлър, който си остава ненадминат връх в жанра - ученикът е надминал учителя си (Хамет).

Противно на много от клишетата, изписани впоследствие от безчет криминални автори, главният герой тук е приятно различен.
Сам Спейд, частен детектив. 30+ годишен.
Когато се усмихва веждите, носа, усмивката и брадичката му придобиват дяволита V-образна форма. Не плаче за убития си партньор, защото не е бил цвете за мирисане. Спи с жена му и я оставя да си мисли, че ще се женят. Най-довереният му човек е неговия адвокат, с който се консултира постоянно, за да не стъпи накриво пред градския прокурор и полицията. Не тормози съвестта си, когато крои собствени планове и преследва парите. Страхува се от майката на секретарката си. И е способен да изрече "Може би те обичам. И какво от това?"

Историята не е нищо особено. Появява се фатална красавица, която обича да лъже и която преследва собствена цел. Замесени са много пари. Многото пари привличат много хора, които са готови на всичко. Няколко убийства, след които полицията започва да пипа грубо.
Сам Спейд играе собствена игра. Иска да вземе наградата и да излезе чист.
Сцените са като извадени от черно-бял филм (има такъв с Хъмфри Богарт в главната роля), всичко се развива предимно в стаи и кабинети, където се изприказват много неща.

Неслучайно Хамет е сред пионерите на жанра. Освен че е участвал в двете световни войни, е работил няколко години като детектив в "Пинкертън". Опитът си е опит.
Дотолкова мразел фашистите, че се увлякъл по комунизма и членувал в американския вариант на БКП (това обяснява защо е издаван у нас преди '89). По този повод в началото на 50-те години е разследван и осъден. След излизането си от затвора няма сили за писане, пие много и умира изолиран.

Корицата горе е от дебелото българско издание на романите "Малтийският сокол", "Кльощавият" и "Прокълната кръв" в един том. Всеки я има у дома, сигурен съм.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 22/29 - the la paloma

Гласът на острието

Гласът на острието

Джо Абъркромби
ик Колибри
476 страници
цена 19 лева




Аз нали непрестанно търся фентъзи, което най-накрая да ми хареса...
"Искам да не е банално, да не е твърде приказно, лигаво и псевдопоучително. Да няма чирак с белег по рождение и добър магьосник, който го напътства. Добрите да не са красиви, а лошите - грозни. Искам да е сурово и истинско и да има кал, кръв и смърт."
Няколко независими озточника ми препоръчаха тази. И ето ме олекнал с 19 лева, излизам от книжарницата и се чудя как се държеше дебела книга.

Ще започна с минусите и ще се движа в положителна посока.

Абъркромби има много фенове, включително няколко, които познавам като хора с вкус и поглед.
Въпросът ми е към тях, а и към всички други - Защо не ми казахте, че тази книга е само едно начало?!
Това е то, една завръзка без самостоятелна история, без обособен финал. Начало на приключение, чийто край не се вижда. Нещо, което се плете с 4-5 кълба прежда, но може да се окаже чорап или пуловер, или нещо съвсем непознато. Текст, на който слагаш "To be continued...", а не "The End".
Това ми остави горчивия привкус след последната страница, не друго. Ако имаше поне лек намек за финал, щях да простя другите слабости и да се съсредоточа само върху хубавите страни.
Така де. Все едно съм си купил половин книга. Или четвърт.

Сюжетът е леко банален, но този факт не се натрапва, защото главните герои са поне 5 и преплитането на съдбите им трудно може да се пъхне в калъп. Пък и какво съм видял аз от сюжета, той тепърва ще се развива и разкрива. И въпреки това си имаме симпатична група от различни хора, които се оказват заедно в името на обща (и незнайна) цел. Предвожда ги магьосник. До него е чиракът му. Плюс един мощен северняк с кървав прякор. Една бясна за мъст амазонка. И разглезено богаташче, което върти добре меча. Има инквизитори, редови офицери в армията, дворцови интриги, политика, битки, войни. И турнир по фехтовка.

Звучи кофти, знам. Но!
Героите са силната страна на книгата. Не само защото не са чисто бели и си имат недостатъци. Характерите им се разкриват по много любопитен начин, а миналото им е такова, че няма как да не са интересни.
Инквизиторът е бивш първенец в армията, който е бил изтезаван до смърт. Изпитва нетърпима болка постоянно, а жертвите му - само понякога.
Магьосникът прилича на месар, обича да се разхожда гол и в изблик на гняв не си помайва с мъдри слова, а гори до основи. Той е от добрите.
Едрият варварин е боец ветеран с кофти прякор и спокоен нрав, който в моменти на опасност получава шизофренични включвания. Този, който го обсебва за момента, е нещо като умопобъркан касапин.
Разглезеното богаташче се цели в спокойна военна кариера, обича комара, виното и се влюбва в грешното момиче. Този е колкото банален, толкова и дразнещ, браво за което.
Чернокожата мадама не може да контролира неспирното си желание за отмъщение. Има лоши спомени от детството си като роб и от тогава желае смъртта на всички, които не са на нейна страна, т.е. всички.

Абъркромби има много кинематографичен стил. Цялата книга е сбор от сцени, в които главните герои редуват гледната точка. Описанията са приятно подробни, точно такива, че да визуализират поредния кадър. Не е необходима много фантазия, недоизказани думи и намеци липсват. Това не знам дали е плюс или минус.
Въпросният кино-стил създава постоянно, динамично темпо. Сцена, екшън, нови черти на героя, после пак сцена, екшън и т.н.

Има кръв, има кал, има суров живот.
Има интересни герои, които искаш да опознаеш.
Има защо да се препоръча, но не смятам да си купувам продълженията. Просто не е човешко да имаш нужда от 2'000 страници, за да си кажеш приказката.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 8/11 - шахматно извадени зъби

Тигър! Тигър!

Тигър! Тигър!
Алфред Бестър







Казват, че книгата е класика и присъства в почти всички класации. Че предшества киберпънка със своите мега-корпорации и биотехнологични подобрения на човешкото тяло. Че е sci-fi вариант на "Граф Монте Кристо".
И са прави.
А освен това романът си е един скоростен, идеен адвенчър с много фантастични идеи, екшън и добре замислен сюжет.

Добре замислен, но доста моменти са претупани. Разни герои се появяват и изчезват набързо. Действието препуска с такава скорост, че няма време за описание на характери.
Имаме само Гъли Фойл - груб, недодялан и обладан от такова желание за отмъщение, че не може да мисли за нищо друго. Лицето му е татуирано с тъмно червени линии, яростта му е безгранична, а разрушението - единствена цел.

Светът се е променил коренно, откакто хората са научили как да се телепортират (нарича се "джонтиране"). Градовете са подчинени на новият начин на придвижване, изчезнали са много нужди, неудобства и професии. Големи бизнес фамилии управляват всичко, воюват, печелят и крият тайните си.
Гъли Фойл е последният оцелял на разрушен кораб, който се движи безцелно в комоса. Фойл живее без вяра, оцелява като на сън, бори се почти механично. Изведнъж се появява се надежда за спасение, която бързо угасва и с последната си искра разпалва огъня на неистовото желание за отмъщение.

Пъргав ритъм, хубави идеи, половин век гаранция за качество.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/4 - The Stars My Destination

Няма място за старите кучета

No country for old men
Cormac McCarthy







Тотално и безпощадно размазване.
Що за човек трябва да си, за да блъскаш толкова мощно с такива прости, обикновени и разбираеми думи?

Всички сте гледали филма. Ако не сте, няма извинение.
Помня, че когато го гледах преди години, много харесах реализма му.
Когато срещу теб играе професионалист, почти сигурно е, че ще загубиш.
Ако те улучат, кръвта ти изтича, усещаш болката и това се отразява на всичките ти действия.
Кървиш ли дълго - умираш.
След смъртта ти нещата продължават да се случват, просто без теб.
Една грешка е достатъчна. Не можеш да започнеш "на чисто", защото нещата, които си правил вчера, остават завинаги.

Четох книгата на английски и заявявам, че е напълно подходяща за аматьори като мен (помагащи си с вградения речник на Kindle).
Простия, естествен изказ е красота.
Без панделки, лупинги, безцелни описания или досадни размишления. Без препинателни знаци дори (!).
Само обичайни действия, описани детайлно, но кратко и пределно ясно. И ненатрапчиви спомени за нещата, които те правят това, което си.

Банална история. Мъж намира кървави пари и решава да пробва късмета си. Хитър е, находчив, съобразителен. По петите му е плашещо въплъщение на смъртта със странно разбиране за морал. Възрастен шериф наблюдава преследването, опитва се да помогне и разсъждава за променящия се свят.
Много смърт, никаква драма.
Много стрелба, никаква холивудщина.
Много истини, никакви проповеди.

Криминална история, която отива много отвъд разгадаването на престъпление и преследване на убиец.
История за промяната, живота и смъртта. И начинът, по който ти се случват всички тези неща.

Там горе е корицата от изданието в оригинал. Има я и на български, смятам да я купя, но не се намира лесно офлайн. Въпреки че въобще не мога да си представя как се превежда текст без запетайки. Или пък вътрешния глас на стар тексаски шериф.

Разтърсваща книга. И същевременно простичка. Като самия живот.
Четете я, моля.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 49/50 - this sugar guy

Червей под есенен вятър

Червей под есенен вятър

Любомир Николов
изд. е-книги
цена 2.40 лв.





Бях прочел малко повече от половината книга и така се ядосах, че публично я обявих за безсмислена. Плюс "не се чете".
Е, това не е вярно.

Любо Николов е много добър разказвач. Неговите книги-игри толкова пъти съм ги прелиствал, че съвсем заобичах четенето. Ако ме пита някой за него, ще кажа: оо, много е добър; служи си с думите като истински майстор!
И сега започнах да чета "Червей под есенен вятър" с очаквания. Big mistake.

Първата половина - възможно най-лошия вариант. Твърде много описания, които не можеш да материализираш в картини. Емоции, проблясъци. Главният герой има проблеми с паметта си.Нещо започва, нещо свършва. Бягство. Същества. Совалка. Някаква друга машина, която се носи по реката. Ама грам не можеш да си представиш ситуацията.
Четеш и се чудиш какво се прецака. И изведнъж - главният герой започва мислено да се бори с някакъв свръхразум. Светове се разпадат, умове се сблъскват.
Ей тук някъде не издържаш и казах всичко онова, което написах по-горе.

Втората половина - спокойствие. Някакви хора в телевизионно студио обсъждат важно технологично откритие. Веднага се досещаш какво се е случвало в мътната първа част. И вече не си ядосан, но книгата така или иначе си я отписал.

Има смисъл.
Но Любомир Николов е писал по-хубави неща.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 13/20 - Игнасио във всеки дом

Несъществуващият Вирт

Несъществуващият Вирт
Георги Малинов
изд. е-книги






Този Жоро Малинов много добър, тц тц.

Книгата съдържа 3 повести. Доколкото ми е известно, и трите са публикувани в разни сборници през годините. Аз ги чета за пръв път.
Чета и се радвам, и намирам автора онлайн, и му пиша "ти си бил много добър бе", и той ми се смее.

Всяка една история е написана страхотно. Повествование в отлично темпо, с обиграна стъпка, с точни и въздействащи описания.
Живи картини. Живи хора.
Бързо кино. Бавни истини.
Екшън. Емоция.
Замисъл и хубав финал без претупване.

ВИРТ
Футуристична София. Тотален разпад, Витоша е оглозгана и посиняла от киселинния дъжд. Градът е полуразрушен, хората са като плъхове - гладни, озлобени, действащи по закона на джунглата. Главният герой търси нов вид наркотик - Вирт, за който се знае малко и не се предлага.
Нощни преходи в покрайнините на града, забързано действие, смърт, загадка.

НЕСЪЩЕСТВУВАЩИЯТ
Посткиберпънк военен екшън?
Войник и няколко възкресени митични същества с бойни наклонности трябва да се доберат до мозъка на военен компютър, който не знае, че войната е свършила.
Екшън, никакви шансове, измиращ човешки род и биткаджийски сцени на супер ниво.

ХАКЕРИ НА ГЕНОМА
Генна и вирусна персонализация. Научния прогрес кръжи около теб - натрапчив и бесен, с неограничени възможности.
На входа на морската градина във Варна можеш да видиш почти всичко - хора, бивши хора, хора на бъдещето.
Генжинер и негов приятел се заемат със странна поръчка - да създадат същество по генна карта, открита под земята.

Книгата е безплатна, а ако ви хареса - може да си я купите. Като мен.
По повода е писал и Цонко.
Задължителна за всеки, който иска да чете нещо хубаво и нещо българско, едновременно.


ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 37/44 - авангард таласъми

Ден за ден в магическото царство

Ден за ден в магическото царство
Кори Доктороу






Какво ще правиш с живота си, ако смъртта е победена, а работата и работното място са само спомен?
Ще учиш, ще откриваш, ще измисляш и създаваш, ще срещаш хора. Ще се влюбваш, ще експериментираш с тялото си, ще опиташ безтегловността в орбита, ще "пропспиш" няколко столетия, ще напишеш пиеса, ще умираш и тялото ти ще бъде възстановявано. После още. И още.
А след това?..

Може би ще се опиташ да сбъднеш детската си мечта - да се заселиш в Дисниленд, да измисляш и поправяш атракциони, да привличаш посетители, да се веселиш вечно. Безсмъртен доброволец в увеселителен парк. Забавление до края на света. Завинаги млад.
Най-футуристичната носталгия, която може да ти хрумне.

В този перфектен свят без смърт и недоимък някои хора все пак трябва да бъдат възнаграждавани за креативността си, за добрите дела и ценните си изобретения или просто за качествения си труд. Как да платиш на човек, когато пари не съществуват? Кой е универсалният измерител за добре свършена работа?
Нарича се уъфи. Уъфи е твоят универсален рейтинг, изразител на обществено одобрение. Твоята репутация в очите на другите. Най-важната цифра. Динамичен показател, с който всички останали ти показват дали си ценен за обществото. Уъфи е видимо за всички (освен, ако някой не е офлайн, за което се полага бърз преглед при лекаря), уъфи определя дали си достатъчно готин, за да седнеш на най-хубавата маса в най-харесвания ресторант или пък дали въобще на някого му пука за теб и канавката, в която лежиш.
Нещо като бутон "Харесва ми", но и с опция "Не ми харесва" (ако някой вече се мръщи заради връзката с facebook - спокойно, книгата е издадена през 2003г.)

Кори Доктороу е много, много идеен автор. Достатъчно смел, за да гледа в близкото бъдеще, където мрежата диктува всичко. И достатъчно умен, за да прогнозира правдоподобно. Освен това пише добре.
Единствен минус е сюжетът. Малко муден, на моменти лутащ се. Въпреки че започва с убийство.
Не че е лесно да равиеш толкова идеи на фона на един лунапарк.
Романът е номиниран за "Небюла" за 2004г.

Книгата се намира на български съвсем официално и безплатно в den-za-den.com, преведена, редактирана, илюстрована и представена от няколко доброволци, които заслужават много уъфи за труда си.
Кори Доктороу по принцип публикува всичко безплатно под СС лиценз и, разбира се, се е изкефил на сършената работа по българския превод - I'm immensely honored and delighted.

Още от автора: Малкия брат

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/20 - много Бичън!

Една нощ през самотния октомври

Една нощ през самотния октомври
Роджър Зелазни







Тридесет и една глави за всеки от дните на месец октомври. Само толкова, за съжаление.
Романът се оказва един от последните на Зелазни, но въпреки това е изключително усмихнат и забавен. С късите и свежи диалози, с познатите от чужди произведения герои, с намигванията към любими автори и произведения, със спокойното си темпо. Без тежки абзаци, равносметки, внушения и двойна психоподплата. Само една игра с приближаващ финал, който винаги виси на косъм.

Почти дузина герои се подготвят за края на октовмри, когато ще заемат местата си от двете страни на барикадата. Едни ще се опитат да отворят врата за нахлуващи прастари същества, а другите ще трябва да им попречат. В началото на книгата (месеца) никой не знае принадлежността на останалите, не са известни дори самите участници. Тече трескава, мнителна подготовка. Отварачи и затварачи се разучават и дебнат на фона на покрайнините на малко градче, разговарят, пият чай, сключват съюзи, кроят планове, палят си къщите.
Всеки участник има до себе си разумно животно, което също е част от играта. Котка, змия, плъх, прилеп, сова и т.н.

Историята разказва Смрък. Смрък е кучето с най-класна разказваческа дарба, което сте срещали (ако сте срещали други). Негов господар е Джак. Джак има ножове. Разхожда се вечер.
Опростеният и особен кучешки поглед върху цялата игра носи допълнително количество усмивки. Смрък прави задължителната си сутрешна разходка. Ако нещо го притеснява - лае. Ако попадне на друго куче, си разглеждат си зъбите, подушват се и коментират господарите си. Има особено мнение за котките и за хората, които го преследват с арбалет. И е нещо като магистър по висша свръхестествена геометрия.
Голяма част от останалите играчи ще разпознаете лесно - Графа, Големия детектив, Добрия доктор. Други са по-неизвестни, но благодарностите от автора в началото на книгата донякъде вдигат завесата.

Най-странното е, че съм чел книгата преди повече от 10 години, а бях забравил около 90% от историята.
Препоръчвам ви я най-най-горещо. Ненатрапчиво фентъзи, чието съдържание е изпълзяло от любимите рафтове със стари книги, за да ти ги припомни.
Книгата се намира трудно в кашоните с литература на старо и май не е преиздавана скоро, затова четете от тук. И аз от там четох, и аз три дни и три нощи се веселих.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 93/100 - съблазнителка в кръга

Космическа колонизация

Космическа колонизация - неосъществената мечта
Светослав Александров
изд. е-книги






Кратко и стегнато изложение на тема "Къде (по дяволите) се дянаха пилотираните космически полети?". Авторът е начетен, материята му е любима и резултатът е много добър - получило се е кратко и лесно за възприемане познавателно четиво. С необходимото количество история, технологии, политика, романтика и поглед напред.
Единствен минус според мен е беглото усещане, че написаното е по-скоро реч на модератор в дискусия, отколкото готов и завършен научно-популярен труд. И акцентът е върху полетите, а пък колонизацията си има и други аспекти, мисля аз. Но пък така се е получило по-сбито и се чете наведнъж.

Книгата можете да изтеглите абсолютно безплатно от сайта e-knigi.net, като опцията за плащане е само препоръчителна.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 69/99 - the robots killed the astronauts