No country for old menCormac McCarthy
Тотално и безпощадно размазване.
Що за човек трябва да си, за да блъскаш толкова мощно с такива прости, обикновени и разбираеми думи?
Всички сте гледали филма. Ако не сте, няма извинение.
Помня, че когато го гледах преди години, много харесах реализма му.
Когато срещу теб играе професионалист, почти сигурно е, че ще загубиш.
Ако те улучат, кръвта ти изтича, усещаш болката и това се отразява на всичките ти действия.
Кървиш ли дълго - умираш.
След смъртта ти нещата продължават да се случват, просто без теб.
Една грешка е достатъчна. Не можеш да започнеш "на чисто", защото нещата, които си правил вчера, остават завинаги.
Четох книгата на английски и заявявам, че е напълно подходяща за аматьори като мен (помагащи си с вградения речник на Kindle).
Простия, естествен изказ е красота.
Без панделки, лупинги, безцелни описания или досадни размишления. Без препинателни знаци дори (!).
Само обичайни действия, описани детайлно, но кратко и пределно ясно. И ненатрапчиви спомени за нещата, които те правят това, което си.
Банална история. Мъж намира кървави пари и решава да пробва късмета си. Хитър е, находчив, съобразителен. По петите му е плашещо въплъщение на смъртта със странно разбиране за морал. Възрастен шериф наблюдава преследването, опитва се да помогне и разсъждава за променящия се свят.
Много смърт, никаква драма.
Много стрелба, никаква холивудщина.
Много истини, никакви проповеди.
Криминална история, която отива много отвъд разгадаването на престъпление и преследване на убиец.
История за промяната, живота и смъртта. И начинът, по който ти се случват всички тези неща.
Там горе е корицата от изданието в оригинал. Има я и на български, смятам да я купя, но не се намира лесно офлайн. Въпреки че въобще не мога да си представя как се превежда текст без запетайки. Или пък вътрешния глас на стар тексаски шериф.
Разтърсваща книга. И същевременно простичка. Като самия живот.
Четете я, моля.
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 49/50 - this sugar guy
7 коментара:
И в превод е добра. Голям майстор! Но и филма, нищо, че е холивудски си го бива. Докато четох книгата, все филма ми беше пред очите... А е рядкост при мене
Не помня каква беше работата с Пътят, но ако не си я чел, ще ти я дам и нея на английски (тъкмо да си все по-малко аматьор, освен ако хартията вече не е забранена от Техноцентъра, де:)), там също изреченията са откосни, с малко препинателни знаци и право в целта.
А представяш ли си как се поставя вътрешния глас на стар тексаски шериф на екран? Браво на братята, направиха с тази книга толкова, колкото е възможно да се направи. И според мен вече два филма след този продължават да бъдат повлияни от автора.
Интересното е, че тая свръхестествена разрушителна сила се движи от книга в книга - преди Антон Чигур е съдията Холдън в Кървавия Меридиан (тя пък няма нищо общо като стил - изречения от по половин страница, if you dare to try :)), после пък идва Апокалипсисът в Пътят. Няма спасение, много е устойчива.
Кървавият меридиан издавана ли е на български?
Анонимен,
и на мен филмът ми беше постоянно пред очите. И докато във филма имаше поне 1% "обяснение" защо "нашия човек" не успя (миг невнимание, загледа се и го намериха в басейна), в книгата "несправедливостта" си беше тотална.
Пиша в кавички, защото тези думи са със странно значение в случая.
И си пишете имената/никовете, моля, че много анонимни станахте :)
Jen,
четох Пътят, хареса ми.
Засега ще пасувам с изреченията по половин страница - такива и на български ме затрудняват :)
Моят опит с Кучетата на беше особено успешен. Опитах да го слушам на аудиобук, обаче се препънах в тексаския говор на шерифа и спрях. Гледах филма, обаче някак не ми допадна особено и дори ме подразни. По принцип и аз харесвам чара на реализма, това да няма последен save, към който да се върнеш. Може би беше защото наемният убиец не беше хич реален на фона на всички други нещастници без късмет.
В книгата е по-реален. Доколкото концентрирано въплъщение на разрушението и смъртта може да е реално.
Цонко, много, много силно ти препоръчвам книгата.
Купих си я на български, моля да ми се напомни на кого я бях обещал..
Иначе ми се струва малко по-различна (хвърлих едно око) - има доста пунктуация, а и вътрешния шерифски глас нещо не е с акцент...
Публикуване на коментар