Хартиената кукла

Хартиената кукла

Робърт Паркър







Усещам се, че прибягвам до Паркър всеки път, когато искам да чета, но нищо не ми върви. Един вид изпитана рецепта за спешни случаи.
Такива моменти не са рядкост през последните месеци и читателската ми леност отстъпва място само на несериозното ми и вяло писане в блога (обмислям постинги с по три думи и една дроб). Може би е заради пролетта или заради някакъв нов щам на мързела. Или защото няма вдъхновяващи книги.
Така.

Робърт Паркър се разпознава лесно - всяка глава започва с абзац-два описание на обстановката и човека, с който се среща Спенсър. За незапознатите - Спенсър е различният типичен частен детектив, има си сериозна приятелка, дружи с няколко съмнителни типове, има изострено чувство за справедливост, готви, пие, разбира се с полицията и в общи линии е доста порядъчен и възпитан.
След встъпителните редове следват диалози. Хитри, интересни и в големи количества. Важни са думите, а не следите по килима.

Жената на известен богаташ е убита с чук пред дома си и полицията е в задънена улица. Накрая слагат досието в папка "Един луд го направи" и скръбният съпруг наема Спенсър за да разрови надълбоко. Там обаче винаги мирише и има заровени скелети, а в случая за украса е добавено политическо влияние и изключително странно минало. Подобна каша не може да се изсърба наведнъж, затова Спенсър си дава около 250 страници и от време на време разрежда с вечери на свещи, пиене на бира в гей-бар (по служебна работа) и мълчаливи боксови тренировки.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 11/14 - тихи кучета

Азазел

Азазел
Борис Акунин






Още едно хитроумно руско приключение от царско време.
След Коронация (великолепна!) реших да прочета всичко на Акунин, така че започвам поред.

Фандорин тук е млад и зелен полицейски служител, комуто е поверена рутинна задача. Находчивостта и наблюдателността му обаче го забъркват в странна каша, която го води из най-неочаквани места, включително на дъното на лондонски канал, където се преструва на застрелян.
Нова опасност = ново повишение.

Рецептата е ясна, но толкова добродушно и мило поднесена, че нямам нищо против. Свръхсимпатичният ментор, фаталната жена, убиецът на две крачки пред читателя, изменниците, заговорът, цялата схема, животът на косъм, взривеният хепиенд.
Накрая Фандорин е още по-симпатичен, а човек си мисли, че 19 век не е бил толкова кофти. Ако живееш в европейска столица, де.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/4 - естернат

Стрелецът

Стрелецът

Стивън Кинг







Уестърн. Sci-fi. Фентъзи. Малко хорър.
Магичен постапокалипсис. Пустиня. Упорито преследване, заредено с енергията на пророчески сън.
Много, много въздействаща и силна смес.

Останки от цивилизация като уродливи плевели са осеяли пътя на Стрелеца. Пред него е Човекът в черно, винаги с няколко дни преднина - недостижим, тайнствен, могъщ, важен. Много въпроси в сянката на Тъмната Кула.
Миражи от нашия свят се сливат със заклинания и магии.
Кръв, пясък, жертва на близък човек.
Мимолетна любов като тичане в сън - не можеш да избягаш, защото плуваш в мед.
Обреченост. Изгубеното незапочнало детство.
Всеки търси отговори, най-вече читателят.

Книга, писана повече от десетилетие. Чете се за няколко часа.
Логореята ме напусна и нямам много думи, така че - четете.

Нужно ли е да чета и другите неща от "Тъмната кула"?

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 8/9 - револвер

Надвисналата сянка

Надвисналата сянка

Глен Кук







Това е продължението на Черният отряд. Не се наложи да ровя из кашоните, защото книгата вече се намира тук. Безвредна дигитална щедрост, лошо няма.
На български Глен Кук е по-различен, доста по-различен. Дразня се, че го казвам, но е така. Липсва ми "мъжкарския" стил и на места нещата на звучат естествено. С цялото ми уважение към Елена Павлова (преводачката) го казвам това, но усещането наистина е по-друго. "Сбит и стегнат" на места се е превърнало в "претупан и недостоверен".

Сюжетните нишки са две и за мое съжаление не се пресичат достатъчно рано. В едната Гарвана се крие в забравен от боговете град и без да иска съдейства за възраждането на един голям, зъл проблем, който напъпва изпод земята. Покрай него в кадър снове кръчмар със слаб ангел и много дългове, който накрая стана симпатичен на всички, с изключение на мен. Същевременно Черният отряд лови бунтовнически останки след голямата битка в края на първата книга. И случайно попада на бившия си член Гарвана. Докато си изясняват отношенията и споделят тайните си, в един неразрушим замък над града се пече повод за още по-тежък сблъсък.

Отрядът дава много жертви, но оцелява и се запътва направо към третата част. Аз също.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/4 - Шекер!

Войната на старците

Войната на старците
Джон Скалзи








Ехее, тази пък колко отдавна я прочетох. Ще се опитам да си спомня за какво ставаше дума.

Значи, ако си американец и искаш да видиш как е в откририя космос, трябва да изчакаш до дълбоки старини. Млад и силен можеш да вкусиш от извънпланетния живот, само ако си индиец, норвежец или нещо подобно, някакъв реверанс в следствие кофти война.
Главният герой - сбръчкан и побелял - погребва жена си и се записва в редиците на звездната армия, това е единствения начин. Загърбваш всичко, забравяш миналото, приятелите и родния си град, и заминаваш към звездите. С надеждата да си отново млад, на ново място, сред нови хора. Втори живот, при това след доизживян първи. Много силно.
Там се сдружава с други старци и взаимно се чудят как ще бъдат използвани в битка, след като са амортизирани до краен предел. Отговорът идва с демонстрация на живо (която ще ви спестя), след което пенсионерите се включват в битки, срещат извънземни и се борят за живота си. Хвърчи кръв и лимфа, повечето не оцеляват.
Това беше отгоре-отгоре. Май.

Книгата е доста противоречива за мен. От една страна са изключително силните моменти, добрите идеи, достъпния изказ (и обяснения), свежите лафове. От друга страна са повърхностните диалози и сцени, предсказуемият сюжет, изфабрикуваните усмивки на съдбата и като цяло - холивудският дух, който властва от начало до край.
Има намигване към Хайнлайн, но без количествата философия.

Има и продължение, току-що видях. Смятам да го прочета, което пък означава, че книгата си е заслужавала.

А, не знам как ще филмират книга, в която всички са зелени.
По-тъмнозелените ще бутат ли рейса? Ха-ха.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/4 - животоспасяваща реклама

Бялото слънце на пустинята

Бялото слънце на пустинята
Рустам Ибрахимбеков & Валентин Ежов







Хо хо хо.
Четох я преди няколко месеца и докато се наканя да пиша за нея, позабравих това-онова. Нещо като половината или, да речем, 60%.
Симпатичен войник търси отвлечената си жена и докато пресича пустинята, някак успява да се забърка в история, която включва цял харем. Леко написана чудесна история за пясъци, жега, приятелство и живот.
Останаха само 3 неща:
1. Препоръчвам ви я
2. Ще гледам филма
3. Помагам с линк

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 5/6 - ножът е живот

Кратка история на почти всичко

Кратка история на почти всичко

Бил Брайсън







Научно-популярна книга за любопитни умове. И любознателни. И за всички, които поназнайват това-онова, но годините са им изтрили възможността да систематизират. Което понякога, става ясно, е невъзможно.
Перфектният учебник трябва да изглежда по подобен начин - написан със стил (все пак някакъв), с чувство за хумор, с биографични истории за учените и последиците от откритията им. Последните три са важни за разкриване на вселенската ирония.

Не знам как се пишат "няколко думи" за толкова всеобхватна научно-популярна книга. Написаното и без това е максимално сбито. Дочу се, че вътре имало неверни и/или вече неактуални данни. Бих се изненадал, ако не е така. Препоръчвам ви я от тук, докато все още информацията в нея не е остаряла прекомерно. Айде, че изстина.

Знанието обогатява, наистина. И инжектира нужната доза реализъм, показвайки ти, че на фона на ВСИЧКО ОСТАНАЛО, ти клониш към нула. Затова спри да се тормозиш с дребнавостта си и бъди поне малко странен и луд. Разни хора са разкривали вселенски истини дори само с разходка до хълма или спане върху два стола.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 4/5 - маниаци по камънаци

Избрани разкази - Чудомир

Избрани произведения
Чудомир
изд. "Христо Г. Данов", 1971 г.






Гениални къси разкази, фейлетони или просто кратки истории.
Народни, смешни, селски, истински.
Човешки характери в малко думи.
И абсолютен майсторлък.

Замълчавам с:
Отчет

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 44/50 - Голо Бърдо

Американски богове

Американски богове
Нийл Геймън
ик Бард
544 стр.





Аз и тази книга имаме история. Харесахме се от пръв поглед, от втори - никак.
Купих си я, когато се появи преди 5-6 години. Започнах я веднага и помня, че казах на hazel "Ако се окаже, че мацката на главния е умряла в тази катастрофа, фелацирайки шофьора, ще е ебати баналното". Познах.
Първите 50-100 страници създадоха у мен впечаталението, че Геймън не е кой знае какво, когато пише стандартни, не-странни неща. Бивш затворник, мъртва съпруга, щатски магистрали. Проза като проза. И, да, имаше един скандинавски бог, но дори това не ме въодушеви.
Зарязах я в началото, това помнех. Скоро я пробвах пак и ето - вече финиширах успешно.

Оказа се, че първият път съм прочел почти 50% от книгата. Втората половина всъщност е много по-добра. Както и цялата книга.

Какво става с боговете, които заселниците на Америка са донесли със себе си? Ирландски, скандинавски, славянски, африкански, всякакви? Как се приспособяват към новата земя, в новите времена?
Старите богове имат врагове - нови, технологични, съвременни въплащения на хорската вяра, внимание и молитви. Неизбежна ли е еволюцията или хилядолетната памет ще надделее?
В цялата книга няма толкова въпроси, просто аз така представям нещата.

Книгата е дълго пътуване из Щатите, нещо като градски/кънтри фентъзи пътепис. Но не е скучно, историята набира скорост и след това е лесно и приятно.
Няколко нишки се разплитат на финала. Главната по банален начин, съпътстващите - много по-интересно и оригинално.

Да се повторя: книгата си заслужава, а продължението вече е на пазара, то си заслужавало точно 8 пъти повече.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 5/6 - екс жива съпруга

Юбик

Юбик

Филип К. Дик








Е, тоя Дик голямата работа, ама са му посредствени първите страници. Нито е написано кой знае колко майсторски, нито идеята те грабва от раз. Както беше и в Играчите от Титан. Виж, в Човекът във високия замък началото си заслужаваше, а според мен - и книгата като цяло.

И така, г-н Дик ни пуска директно във врящата супа, никакви жабешки експерименти с постепенно затопляне. Ако не ви харесва - скачайте навън.
В бъдещето можете да си наемете човек с необичайна дарба, например телепат, съживител или ясновидец. А можете и да си наемете неутрализатор, който да ви пази от подобни. В природата е така - когато някой се научи да лети, друг започва да плете мрежи.
На всичко отгоре тънката линия между живота и смъртта е опозната и трансформирана в оживена магистрала. Нарича се полуживот и означава, че докато тялото ти е мъртво, мисълта ти все пак е на разположение на роднини и приятели.
След това започва играта с реалността.

Умът и сетивата не са на едно мнение, загадките са много, подозренията и теориите също. Колегите на главния герой измират един по един, борейки се с регресиращата реалност, която ги връща назад във времето.
Финалът е приемлив и смислен, но не издига романа в очите ми до кой знае какви висоти. За сметка на това звучи актуално и трудно се усеща, че книгата е писана толкова отдавна (1969 г.)

Препоръчва се на хардкор феновете.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 13/17 - ако се използва според инструкциите

Трима другари

Трима другари
Ерих Мария Ремарк
изд. Отечествен фронт
413 стр.





Животът трябва да се живее. И няколко гадни удара в лицето или болест, която стопява любовта на живота ти, не променят това.

Книгата изостава само на крачка от Черния обелиск, която с времето се катери все по-неудържимо към върха на вечната ми класация. Може би си въобразявам, но си личи, че тази е писана по-рано. Тук любовта и приятелството са живот. А в Обелиска животът е всичко, въпреки всичко.
Една теория твърди, че предимство измежду двете книги получава тази, която прочетеш първа.

Как се говори за книга, която описва живота на един 30-годишен ветеран от Първата световна война, който се чувства едновременно на 16 и на 50?
Трима истински приятели.
Рожден ден.
Една бърза кола.
Внезапна (както се полага на всяка истинска) любов.
Много ром, много коняк.
Няколко натъртвания, няколко битки, счупен нос.
Оглупяването, ядът, гордостта, унинието, крилете, ревността, жертвоготовността.
Смъртта, болестта.
Музиката, разходките.
Пролетта, зимата.

Трудно се пише за "Трима другари", лесно се препоръчва.
Вижте какво са писали по темата Цонко, apieceofme и библиотеката - има страхотни цитати и много по-умело сглобени изречения.

Книгата не е тежка или тегава, написана е с немалко чувство за хумор. С много действие, диалози, запомнящи се сцени.
И винаги се появява стар познат, който казва най-подходящата за момента мъдрост. А после "наздраве".

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 14/15 - "Човек никога не е твърде млад. Винаги е само твърде стар."

Шапка от небето

Шапка от небето

Тери Пратчет







За мен Пратчет има добри и много добри книги. Тази спокойно я слагам сред вторите.
Отново нова книга е на разположение на всички ни благодарение на аматьорски превод и алтруизъм. Официалният издател (Вуzzzев) нека се офлянква в омаята на договорите си с агентите на Пратчет, нека пуска нескопосани преводи и обещава темпо.

Книгата е самостоятелно приключение, но директно продължение на Дребнио волен народ. Доколкото схващам от официалните схеми, поредицата за Тифани е с етикет "детска", не зная защо.
Може би защото главната героиня е малко момиче.
Може би защото сюжетната линия е само една, без многоточков старт с разнообразен вкус.
Може би защото главознанието е още по-достъпно, а поученията - внимателни и топли.
А може би защото пластовете за разбирането й са по-малко на брой и едно дете няма да се обърка, докато дъвче многослойната лукова глава.
Но това е без значение - книгата е 100% Пратчет, при това (както казах) от по-добрите. Умна и смешна, уютна и мъдра.

Тифани напуска родното Варовитище и местния фийгълски клан, за да учи вещерския занаят. Който се оказва не толкова атрактивна смесица от битовизми - доене и чистене, помагане на стари хора, тук-там малко акушерство.
Но вече втърде много очи са се втренчили в Тифани - както тези на самата Баба Вихронрав, така и на едно безплътно същество (без очи, разбира се), което търси поредното си тяло. Кой може да победи ефирна мъгла?

Книга за корените, израстването и природата на всеки от нас.
Плюс първокласен шопски превод на ирландски диалект.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 1/1 - бабаягуване

P.S. корицата горе е от изданието на английски, както добре се вижда

Машината спира

Машината спира
Едуард М. Форстър
изд. е-Книги






Обемът не е достатъчен дори за "повест", така че спокойно можем да наречем "Машината спира" разказ. Фантастичен и толкова стар, че звучи още по-фантастично. Писан е в самото начало на 20-и век и сигурно разкрива много за света, такъв какъвто е бил преди повече от 100 години. Машините се превръщат в ежеднение, удобството и напредъкът са налице, но... винаги има едно "но".

Бъдещето.
Хората живеят под земята, комуникират помежду си само с видео и аудио връзки (браво на автора за видеоразговорите), отчуждението е добродетел, която стимулира творческия и съзидателен процес. Машината е Бог, среда, законотворец, спасител, защитник, бъдеще и единствена алтернатива. На повърхността изхвърлят само ренегатите, които са прегрешли срещу Машината. Там няма въздух, няма дом, няма живот.
Един любопитен мъж, една шахта, истината.

Лесно ли е да замениш/загубиш всичко човешко за сметка на автоматизирана безметежност?
Разказът може би е предупреждение, въпрос и мрачно опасение. А може би обсебващата технология няма нищо общо и си говорим само за микросвета на всеки от нас.
И всичко това в едно от най-старите sci-fi неща, които съм чел.

Намира се безплатно в електронен формат в e-knigi.net и въпреки че има нужда от лека коректорска намеса, си заслужава времето.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 13/18 - музикално вдъхновение

Фани Мае

Фани Мае
Франк Хърбърт







Всъщност се бях засилил към "Експериментът Досейди", но разбрах, че преди това главният герой се появява в друга книга.
И ето я "Whipping Star" в творчески български превод на заглавието. Не намирам смисъл да прекръстиш цяла книга на един от главните герои, освен ако не ти е адски трудно да преведеш оригинала.

Йори Маккай е извънреден саботьор на БюСаб - организацията, която слага пръти в твърде забързаното колело на цивилизацията, за да не катастрофират всички. Организация с големи правомощия, чиято структура е побрала най-различни същества.
Във Вселена с няколко разумни вида, които се опитват да живеят заедно, всеки трябва да прави компромиси и да внимава с лактите.

Кейлбаните - едни от най-непознатите и странни разумни видове, които навигират пространствените скокове - изчезват един по един, а хората около тях полудяват. Последният кейлбан засяда в сферичното си обиталище на един морски бряг и допуска Маккай при себе си.
Как се общува със същество, което няма физическо присъствие, което вижда четириизмерно и е готово да изпълни докрай договор, който ще унищожи него и всички останали? Няма "тук", няма "умирам", няма "болка".
По този повод - един неслучаен цитат:
Всеки език е своеобразен код, зависим от жизнените ритми на биологическият вид, който го е създал. Ако тези ритми не се усвоят, кодът остава неразбираем.

Голяма част от действието е статично - разговри в стая, кабинет или вътрешността на кейлбана. Въпреки това емоциите са предадени добре и текстът не звучи сухо.
Препоръчва се на сци-фи почитателите.

p.s. корицата няма нищо общо с футбола

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 13/16 - "Точно, защото ми говориш, затова и не ти вярвам."

Тютюн

Тютюн

Димитър Димов








Кой ли не е чел "Тютюн" в училище?
Аз.
И въпреки това дори сега ми е трудно да пиша за книга от "задължителния списък". Чувствам се като преди 15 години, когато отказвах да бъда оценяван според официалния аршин на мастити критици от учебника. Авторът бил искал да каже, че... а дали?
Е, точно пък за тази книга навярно са слъгвали какво е имал предвид Димов, защото десетилетия се е изучавал преправения, преработен вариант.

Книгата има много интересна история.
Оригиналнатат версия е издадена през 1951г. и веднага разбунва духовете. Активисти, идеолози, вестници, творци, критици и организации дискутират "правилността" на творбата. Сбита информация по случая - в Читанка. От там можете и да изтеглите и автентичния текст.
Димов е принуден да пренапише романа, добавяйки повече идеологически размисли и нови партизански сюжетни нишки. Около 250 страница баластра за кефа на партията.
Кому е било необходимо това - не знам. И така текстът си е достатъчно червен по приятен и зарибяващ начин. Да, наистина.
Наскоро излезе книга за историята на романа - Блажев е писал много интересни неща за нея в Книголандия.

Най-ценното в "Тютюн" за мен - разкрит е духът на времето в България преди Втората световна война. Не историята (тя е с много пипала), драмите на героите или стила, а картината на миналото. Това са нравите и животът, които новата власт се опитва да изтрие, потисне и промени в продължение на десетилетия след войната.
Ще се изненадате колко близки са тези хора до днешната действителност. Далавери, подкупи, сребролюбие, секс за пари и удобства, несгоди и сиромашия, безскрупулната власт. Плюс спомени и опасения за войната, която обезценява човешкия живот още повече.
Тогава е сега.
Ако тези дни отидете в Софийска художествена галерия, ще видите, че на някои картини освен манастири се виждат и свидетели на времето, в което са рисувани. На платно от 1941г. наконтени жени крачат покрай приближаващ лъскав трамвай, а костюмирани господа се оглеждат около будка за вестници. Европа. Толкова истинско и съвременно. Няма нищо общо с унифицирания калъп на комунизма. Това са хора, които обичат френските вина и шоколада, които се женят по сметка и развеждат заради балерини, които търсят гешефта и се страхуват от глада.

Героите на "Тютюн":
Ирина - умно и красиво момиче от провинциален град, което учи медицина в София. В началото честолюбива, а впоследствие - метреса и държанка на богаташи, която спи с всеки красив мъж, който се изпречи пред очите й. Изберете си по-точна дума за нея, ако искате, на мен ми е трудно, защото в едни случаи го прави за пари и удобства, а в другите - за кеф. Всичко това я превръща в куха, лишена от желание за живот жена, която не намира смисъл в живота си, но вече не може да се лиши от него. И не че това е грешно и/или лошо, просто контрастът с образа й в началото на книгата нагарча.
Борис Морев - беден младеж, който презира сиромашкото си семейство и ламти за милиони. Готов е да ги преследва с цената на безброй стъпкани глави. Жени се за дъщерята на тютюнев магнат и след смъртта му се превръща в чудовищна машина за пари и власт - хладнокръвен, без емоции, без притеснения и угризения пред кръвта и сълзите. Най-лошото е, че не забогатява, за да угажда на свои слабости и интереси, а за да става все по-могъщ и да има все повече. Пари прим.
Разбирам защо новата власт е захапала такива главни герои. Но нямам желание да чета "правилния" препис на романа, който се появява след това.

Димов пише хубаво и не е многословен, ала множеството герои и случки изискват обем. Най-силен според мен е в описанията на характера и чувствата на хората - нещо, което само авторът може да ти разкаже, бръквайаки надълбоко в измисления от него образ.
От книгата става чудна телевизонна сага, обаче последните серии ще са много тегави. Думата "разруха" се среща на всяка страница.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/4 - два тома, много текст

Нещо зло се задава

Нещо зло се задава

Рей Бредбъри








Месецът е октомври, училището вече е започнало, а следващото лято е след век. Момент на безвремие за всички 13-годишни момчета.
Продавач на гръмоотводи вещае мрачна, есенна буря.
През нощта със стар влак пристига пътуващ цирк. Тайно, неочаквано, сред скърцане и зовяща мелодия.
Шатрите са издигат сами, сляпа вещица полита над града с балон, улиците осъмват с плакати, които карат момчешките сърца да танцуват.

Който е чел Бредбъри, знае как умее да те завърти и запрати назад, назад във времето. Там където сладкият сироп на закуска се влива направо във вените ти, където летните поляни са безкрайни, а до теб тичат най-добрите приятели.
Романтичен и приятнострашен, носталгичен до болка и екстаз.
Защото всяко момче знае колко иска да стане голям, а всеки мъж поглежда към летните ваканции на своето детство и мечтае за тях, за още поне ден под онова по-истинско слънце.

Две момчета разбират колко злокобен е цирка - с неговия примамлив огледален лабиринт, в който хиляди различни твои отражения искат да те отвлекат; със странната въртележка, която може да те прати назад или напред във времето; с уродливите хора, които дори нямат спомен за миналото си.
Но съкровените желания са по-силни от разума, от страха, а понякога и от приятелството.

Всички други неща на Бредбъри, които съм чел, не помня като история, а само като усещане. Тук сюжетът е изненадващо ясно оформен, простичък и по детски разбираем - и като случки, и като внушение.
Само глупаците искат всичко. Не можеш да си на 13 и изведнъж да станеш на 21, да си силен, да имаш момиче и да отпътуваш. Не можеш и да си на 50, а да се събудиш отново млад и жизнен, само защото го желаеш толкова силно.
Само глупаците искат всичко. Изкушението си има цена.

Книгата е свръхвъздействаща и в типичния стил на Бредбъри - красиви описания и забравени думи, които се появяват, за да ти припомнят нещо отдавна изчезнало.
Нямам представа дали твърде момчешката тематика би се харесала на жена. Мисля, че да. Всеки има нужда да вземе страна и да знае как трябва да изживее живота си, преди да започне да копнее за детството.

Препоръвам от сърце! (и смятам да си я купя на хартия, защото заслужава)

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 63/67 - "Кугър & Дарк"

Академик Невиждан У.

Академик Невиждан У.

Тери Пратчет







Официално: неиздавана и непозната книга за българския пазар.
Неофициално: още един триумф на фенския алтруизъм над издателската немощ.

Забелязали ли сте, че в книгите от Света на диска досега нямаше нищо за гоблини и орки? Гъмжи от пародийни образи на почти цялата приказна паплач, но за тези - нито дума. Ако пък в някоя книга е имало, явно съм забравил (защото съм чел всичко, издадено на български), а и сигурно не е било в центъра на събитията.
Гоблините са дребни, таласъмоподобни същества, които крадат кокошки. Анкх-Морпорк няма проблем с това, градът отдавна асимилира всичко и всеки (включително вражески армии).
Орките са друга история. Създадени от Игори, кръвожадни, много трудни за убиване и с афинитет към откъсване на глави. Смразяващ повей от кофти епоха. Вярва се, че са изчезнали завинаги.

Но всъщност не са.
И освен страха от тях, на голяма градска сцена (зад канала) се появява Футболът. Груб, първичен, израз по-скоро на желанието за сблъсък, а не за победа.
Стана ли ясна манджата? Различни агитки, различни раси. Омразата на тълпата, страхът на тълпата. Правилата в живота, правилата в играта.
Различните, другите.

За да е по-весело новите футболните правила за поверени на магьосниците от Невиждания (да, това е правилно, а не "невидимия") Университет, които сформират свой собствен отбор. Звезда и централен нападател е гостуващ магсоьник от Генуа. Вратар, разбира се, е Библиотекаря.
Как е измислена засадата и защо не е правилно да ядеш баничка с месо пред вратата и да чакаш на гюме? С каква топка да се играе? Трябва ли да има две полувремена, за да се пият разхладителни напитки по време на почивката?
А оркът е дребен, свръхинтелигентен, начетен и скромен. Работи в свещоливницата на Университета и иска "да струва". Титулярен централен защитник и старши треньор.

Забелязвам, че с времето Пратчет променя подхода си към някои знакови герои и особено Ветинари. Забуленият в мистика Патриций на Анкх-Морпорк вече не е само всяваща респект сянка, която кове пирони с къси изречения и подмятания.
Ветинари става все по-достъпен, все по-разбираем, дори предвидим. Говори с готвачките. Напива се с капитаните на футболния отбор. Открито изразява симпатиите си към Морголота.
Това всъщност е хубаво. Светът на диска е достатъчно добре измислен и поставен на сцена. Време е да чуем всичко за всеки, още сега, докато има време, мамка му.

Любителският превод се намира тук.
Хвалебствени мнения за други книги на Пратчет, дошли у нас по същия начин: Дребнио волен народ, Пощоряване и Да направиш пари.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 67/70 - О, Жулиета!..

Денят не съмва за нас

Денят не съмва за нас
Робер Мерл







Сещате се кой е Робер Мерл - авторът на "Добре охранявани мъже", страховито симпатичната, сатирична и (анти)утопична фантастика от поредицата малки книжки с великанско съдържание на поредица "Галактика". Щрак.

Тук фантастика няма. И историята не се движи по типичната схема завръзка-алибали-развръзка. Екшън липсва, както и лош герой. Е, какво толкова има тогава?
Живот. Обичайният живот на екипажа на необичайна подводница.
Млад доктор е зачислен към една от френските ядрени подводници на почти двумесечен курс. Времето е предостатъчно, а от стотиците мъже, затворени на дъното на океана, има какво да се научи. Затова докторът разпитва и споделя в дневника си.
Как се движи тази подводница? Откъде идва въздухът? Как се изстрелват ядрените глави? Къде отива боклукът? Какво се случва, ако някой получи бъбречна криза? По какъв начин пристигат съобщенията от семействата?

Бих нарекъл историята "мъжка", въпреки че през цялото време Мерл говори на въображаемата си читателка, която замества в мислите му една префърцунена годеница. В подводницата е пълно само с мъже и дори един млад курсант, облечен на майтап в дамски чорапи, се превръща в сензацията на седмицата.
Какво толкова може да се случи в подобна атмосфера?
Много неща. Обикновени, ежедевни, но важни. Безсмислени и опасни. Поетични и прозаични.

Мерл има прекрасно чувство за хумор, което никога не изнасилва, за да бъде още по-смешен. И въпреки това остроумията се сипят на всяка страница, премерени и на място. Човек ще си каже, че във френската армия са най-духовитите хора на света.
А накрая книгата свършва, просто така, защото е дошъл краят на плаването.
Няколко мисли за света и много звезди в небето.

Чудно!

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 4/5 - две петлета

Черният отряд

The Black Company

Glen Cook / Глен Кук







Продължавам да търся фентъзи, което ще ми хареса, като този път извращението има нови измерения - търсенето е в оригинал. Сделката е добра, защото дори най-голямото разочарование ще има ограмотяваща функция. Хитрец съм, а?

Критериите са същите: искам сурово фентъзи, мрачно, непредвидимо; искам героите да газят калта и да умират, и т.н.
Важно допълнително условие е книгата да представлява нещо сама по себе си и да не е необходимо да прочетеш още 2-3-5 тома, за да стигнеш до що-годе обособен финал.
И така, подхващам аз първата книга от Хрониките на черния отряд. Точно така, първа. Но можело да се прочете и само тя, въпреки че "ще искаш да прочетеш още и още" (което не е много хубаво, страх ме е от зарибяващи дъвки) и "поне трилогията е задължителна".

Черният Отряд е малка войска от наемници. Няколкостотин бойци със славна история, чието начало се губи в забравени времена и места. Братство на хора с минало, единствено семейство за всеки член.
Действието се води от името на Croaker (в българския превод - Знахаря), лечител и летописец на Отряда. Саркастичен, романтичен и все пак войник, който убива. Има още дузина главни образи - Капитана, Лейтенанта и няколко офицери, познати единствено с прякорите си.
Началото на книгата въвлича Отряда в интрига, която ги поставя в служба на лошите, условно погледнато. Лошите трябва да смажат мащабен бунт с всякакви средства. Следват много военни походи, сблъсъци, задкулисни игри, предателства и битки. Които се случват по възможно най-изморителния и труден начин - реалистично, кално, опасно, смъртоносно, с притеснение и страх. Има и магия и гадни магически номера.
Важно е обаче какво няма в книгата. Няма момче с белег по рождение. Няма магьосник с шапка, който напътства момчето. Няма красавица за спасяване. Няма храбри пълководци, които освобождават света. Няма рицарски турнир, слава Богу!

Хареса ми, много дори. Въпреки че се наложи да науча всички английски думи за човешки звуци - сумтене, мърморене, мрънкане, буботене, дрънкане и т.н.
Стилът е много приятен, темпото се променя постоянно. Мисля, че да уцелиш мярката и да знаеш кога да напишеш две страници в описание на игра на карти, и кога - да отделиш само един ред на голяма битка, е истинско майсторство. И не е лесно, защото неритмичния разказ лесно се превръща в буламач.
Цялата история е доста.. мъжкарска. По особен момчешки и романтичен начин.

Възможно е, разбира се, да ми харесва толкова, защото се кефя, че съм я прочел на английски. Но се съмнявам.
Има нещо класическо в цялата история, но не ме дразни. Не е типичното "меч&магия" приключение и навярно ще прочета и другите части. Поне тези от трилогията.
Дочух, че всички познати герои измират. Найс, а?

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 11/13 - гласове зад маската

Кървава музика

Кървава музика
Грег Беър








В такива книга се вижда научното на научната фантастика.
И върви по-бавничко само в началото. Нататък четеш и пееш, и си мислиш, че вече си в час с генното инженерство.

Романът всъщност е канибализиран разказ, който на много хора се е сторил толкова идеен, че посъветвали Беър да го развие в роман. Речено - сторено, кой отказва на издател?
Саможив учен прави пробив в извънработно време, успявайки да създаде "умни" клетки, които с поведението си демонстрират интелект. Работодателите му обаче усещат, че се пързаля по опасна плоскост и го уволняват. При напускането си ученият успява да изнесе част от клетките, инжектирайки ги в собственото си тяло.
Това е частта, която е предвидима и пълна с много информация за ДНК, РНК, ензими, левкоцити и прочие понятия, за които които никой от вас не знае много.

Мислещите клетки завладяват тялото на домакина си. Внимателно, необратимо. Изчезват диоптрите, умората. После тялото започва да се променя - мускули, костна структура. Малките любопитковци искат да опознаят и другите хора. И са толкова добри в това, че разпространението им заприличва на чума, която обезлюдява Северна Америка за няколко дни.
Главен герой няма. Много хора се докосват до закадката, почти всички от тях биват трансформирани в нещо, което е или зараза, или откровение. Защото новите клетки не могат да мислят за звездите и космоса, а се вглеждат в човешкото тяло, навътре в микровселената, в най-малките частици. И откриват страхотни неща.
Цената е тотална промяна. Плашеща, безвъзвратна и трудно разбираема.

А, в книгата има и теоритична физика. Много интересно, между другото.

Препоръчва се само на sci-fi фенове. Неизкушените няма да открият нищо кой знае колко литературно, а сигурно няма да оценят научния елемент.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 14/19 - нооцити