ФондациятаАйзък Азимов
"Народна младеж" 1989 г.
178 стр.
3.02 лв.
Имам един виртуален списък с книги и автори, от които очаквам много, затова изчаквам подходящия момент за четене. Или пък момента, в който ще си спомня какво точно съм си обещал да прочета.
Сега списъкът е по-кратък, защото "Фондацията" е вече зад гърба ми, а самият Азимов се е издигнал още по-високо в очите ми.
(да се готвят Зюскинд и Алън Милн)
Написана преди повече от 50 години и първоначално издавана на части в Astounding, Фондацията се е превърнала в абсолютен фаворит за повечето критици и читатели. Както и представител на ново поколение sci-fi, където зелените чудовища отстъпват място на по-значими теми и истинска литература.
Романът може да бъде наречен социополитически. Обаче звучи малко телевизионерски, затова само ще споменем, че освен социология и политика, във "Фондацията" има голяма доза психология, математика и религия. Основното, поне според мен, е политиката
Всичко започва с Хари Селдън и неговата психоистория - наука, която с голяма точност предвижда бъдещето на Империята. Приемайки, че човешкият конгломерат е достатъчно голяма величина за сериозна статистическа обработка, психоисториците предвиждат реакциите му срещу евентуални социални и икономически дразнители. Селдън е категоричен - краят на Империята е неизбежен.
След това историята се завърта около борбата за власт и оцеляване в сърцето на Фондацията, където група учени систематизират цялото човешко знание, настанени на далечна планета с оскъдни ресурси. А прогнозите на Селдън се оказват изключително точни.
Във "Фондацията" има една леко натрапваща се отживелост и старомодност в някои детайли, което обаче не дразни и дори има своя чар. А действието е толкова бързо и се развива така динамично, че на мен хич не ми пукаше дали наистина след 12000 години хората ще се черпят с хубави пури.
По-голямата част от историята преминава в срещи и диалози на хора с определена власт, които се опитват да решат някакъв проблем. Няма личен живот, няма емоционални отклонения, няма душевни дисекции. Времето лети и само действията и думите на хората, от които зависи Фондацията, са важни.
Препоръчвам ви тази книга повече от горещо. Единствения начин да опиша състоянието си, докато я четях, беше кеф.
Скоро започвам "Фондация и Империя".
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 14/15 - остра мозъчна енциклопедичност
6 коментара:
Фондацията е брутално добра, само не разбрах дали има нещо, което не харесваш в нея и съответно е изяло 15тата точка, или просто се въздържаш от крайности? :)
А другите фондации също са много добри, май някога най-накрая трябва да взема да ги прочета подред:)
Не, няма конкретен минус, който да е закопал петнайстата точка. Честно казано, трябваше да е 24/25, но вече е късно ;)
В книгата има няколко неща, които - ако човек е заядлив и цялата история не е го е грабнала тотално и безвъзвратно, - могат да бъдат оспорвани. Но аз не съм такъв.
Книгата е ИДЕАЛНА. Като си сложиш и едно на ум, че е писана в средата на миналия век, всичко си идва на мястото.
Опа, грешка.
Всъщност съм заядлив, но в случая няма масто за изпълнения :)
24/25 е МИНИМУМА :)!!! Вдигай, Вдигай (оценката де)... :)
Става, добро е. Но мен лично цялата серия малко ме издразни в края. Само си виках - аре по-бързо, по-бързо. Тва нещо няма ли край.
Супердобра е. Старомодните детайли не само не дразнят, ами са и симпатични :> Препоръчвам ти да прочетеш и трите книги за Трантор, както и четирите за роботите, особено тези за роботите :). Понеже всички те са свързани помежду си. Има и още две-три книги от вселената на фондацията, писани от други автори, но за съжаление не съм ги чел и не мога да ги коментирам :)
Публикуване на коментар