Очите на драконаСтивън Кинг
ИК Бард
80/381 стр
9.99 лв.
Тази книга е чудесен пример за импулсивна покупка. Беше желание да си купя някоя книга, която и да е; не че съм търсил конкретно Стивън Кинг. И то във видеотека, хух. Стелажите на 'бард' са въздесъщи.
Не дочетох "Очите на дракона", както очевидно се разбира от това "80/381". Щях да спра след петдесетата страница, но обстоятелствата ме принудиха да пробвам пак и пак още известно време. Бях извън града, в една селска къща - навън дъждът се сипе монотонно, леглото е удобно и няма телевизор или компютър, който да те разсейва. Идилия. Само дето не знам кой ме би по главата да взема точно тази книга. За уикенда, не по принцип. Не съжалявам, че я купих, защото хареса поне на един човек. На мен - тц.
Кинг е добър разказвач, но тук историята ми е скучна. И банална. Не че идеята е била да се напише нещо революционно и нечувано в жанра. Сюжетът е приказен и обичаен - простоватият крал с двама сина; единият е умен и красив, другият - посредствен, сив и прецакан; загиналата добра кралица, с която може да се мери само лейди Даяна; злият магьосник, който е много мъдър, много зъл и много неясно откъде-накъде искащ злото да властва за сметка на доброто.
Повтарям - идеята не е в това историята да е кой знае колко оригинална, а просто да е разказана добре. Такива са ми впечатленията след около осемдесет страници.
И наистина стилът ми хареса, но само той не стига, за да чета стотици страници банални фентъзи клишета. За обреченият кон, който тъкмо да бъде убит, бива спасен от младия и красив принц, който се грижил за него ден и нощ, споменах ли? А за убитото с камъни куче, което имало лошия късмет да се изпречи на пренебрегвания и ревнуващ по-малък брат?
Та така. Фентъзи-ментъзи отвсякъде. Нелошо написано и лесно смилаемо. Би било чудесно четиво за някой подрастващ и тепърва вкусващ от подобен род истории, ако не бяха неподходящите (поне според мен) описания на кралския пенис, предизвикващ въздишки у кралицата. Така де - или пишем за деца, или не.
Иначе през цялото време ме глождеше съмнението, че тази книга всъщност съм я чел, особено след култовия диалог по време на въпросната първа брачна вечер. Това е меч, кралице моя, ама не е изкован още; ти си донесла наковалнята без да знаеш, ела тук и гледай какво става.
Има хумор, длъжен съм да отбележа.
Сега продължавам с О.Хенри и Шекли, а от Булгакон 2007 се надявам да се върна с нови книги. И автографи. Този линк го сложих неслучайно, така че ако сте фен на фантастиката и не знаете какво е това чудо - цъкайте и четете. Ето ви една възможност да се срещнете с писатели, издатели и фенове - все сродни души, с които да обсъждате каквото си искате на фантастичен фон. И на маса, евентуално.
ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: */* - прощавай, любезни...
7 коментара:
Изобщо не си падам по фентъзи, но "Очите на дракона" адски много ми хареса навремето. А тогава бях фен на Стивън Кинг най-вече заради хоръра му. Според мен книгата е съвсем лежерна, симпатична и непретенциозна, има някакъв бащински чар (спрямо Наоми, нали), а архи-злодея (Рандъл) Флаг се появява в най-средновековното си алтер-его. "Палци горе" е моята оценка... Освен това "Очите на дракона" е една от малкото книги на Кинг без екранизация до момента, а според мен от нея ще излезе чудесен филм, стига да попадне в правилните ръце. Не е Толкин, но със сигурност е много повече от Паолини и подобните нему лигни.
Кинг е силен, само да не си беше губил времето с ужаси. Почти всичко останало, което съм чел от него в изключително.
"Бягащият човек"
"Дългата разходка"
"Зеления път"
"Мъртвата зона"
Копо се кефи на серията за Стрелеца, сигурно има хляб и в нея.
@amber - Боже, хляб - "Тъмната кула" е просто великолепна, да не кажа велика.
Кинг е наистина майстор. Но при все, че обичам фентъзи, май няма да започна Очите, ще се доверя на Алвин :)
Е, не искам да откажа никой от книгата, просто не ми в по вкуса.
Както спомена bla, непретенциозна е, поне откъм сюжет. Приказна, обичайна.
И добре написана.
Прочетете началото тук и вижте дали ви допада - Очите на дракона. С лек хумор, четивна и, уви, напълно закъсняла с появата си за мен. Преди 10-12 години щях да и се зарадвам.
А като видях, че всички части на 'Тъмната Кула' са писани в продължение на повече от 20 години, се отказах. Сигурно е локумджийско ;)
Много харесвам "Стрелецът", но "Трите карти" по-скоро ме разочарова, тъй като беше твърде сюжетна и конвенционална в сравнение с първата част на "Тъмната кула". Затова и не продължих с останалите. Алвин е прав, че "Очите на дракона" днес не е това, което беше преди 15 г., когато пазарът не беше толкова жанрово пренаситен (да не говорим, че и възрастта е фактор; аз прочетох книгата, когато бях на 13-14 години). Не съм съгласен обаче, че хорърът на Стивън Кинг е губене на време, както изрази мнение Амбър. Най-великата му книга за мен е "Гробище за домашни любимци", а обожавам също "Сияние", "Торба с кости", "Неизживени спомени", "То", "Цикъл на върколака", "Тъмната половина" и сума ти от разказите му, особено тези в "Нощна смяна". Но съм съгласен и че Кинг е невероятно силен в психологическата драма, не само в чистия ужас.
@Нуша Ти пък намери на кой да се доверяваш :) Освен всичко друго, Андонският не харесва "Трудно е да бъдеш Бог"! Какво има да си говорим повече :)
амбърище гадно, недей да ме срамиш така нехайно пред хората! :)))
Не че не я харесвам, аз просто не я дочетох. Пък и съм бил млд и лееееко по-глупав, вероятно. Което е много различно. След време (скоро може би) ще я дочета и е възможно да ми хареса.
Въпрос на настроение и ъгъл на светлината от нощната лампа :)))
Публикуване на коментар