Един от нас

Един от нас (One of us)
Майкъл Маршал Смит
ИК Квазар
цена: 7.50 лв. (6.38 лв. в Мобилис)
362 стр.




След като преди повече от година харесах толкова много За подмяна (ако още не сте прочели какво писах за нея - направете го сега и си я поръчайте), дочитането на другата книга на Майкъл Маршал Смит, която имам из рафтовете, беше неизбежно. Както е неизбежно и сравнението между двете.

В интерес на истината, авторът е написал само 3 фантастични романа, след което преминава смело в друг лагер. След "Един от нас" Смит игнорира "Смит" от името си и започва да пише криминални трилъри под името Майкъл Маршал. Издаван е и у нас, май. Оценките са добри и не се изненадвам, ако се справя добре и в друга област, защото в "Един от нас" има доста крими елементи, при това добре измислени и напаснати, както си трябва.

И така. Тази и онази книга. Разлики, сравнения и "О, старата лебоф е по-силна".
Да, "За подмяна" ми хареса малко повече. По-сурова, по-различна, по-оригинална.
Но и тази не е никак лоша, дори напротив. Започнах да я чета и се чувствах добре, защото стилът ми допада изцяло. Сякаш някой пише специално за мен.
"Един от нас" е написана 2 години по-късно и смело мога да кажа, че на места е доста по-дълбока и главознанието е по-качествено. Ще цитирам няколко пасажа, за да се убедите, че Смит пише много добре и силно.

(една жена)

После сядаш и плачеш, гледаш изранените си бедра и си спомняш как са изглеждали те преди. Млада кожа, неосквернена, момичешка. Сега - подобно на гърдите, задника и устата - бедрата ти са нещо, което не разбираш. Тялото ти е станало шосе, по което твъре често минават, и което води не там, където ти се иска. То вече не е твоето убежище, а придатък на чужди животи и паркинг на техните желания.

(един мъж)

Един господ знае защо съм записвал всичко това, като някаква инвентаризационна книга на живота си. Мъжка му работа. Мъжете са колекционери - съвестно събирт преживявания, собственост и време. А също така и жени - както разбрах от имената, които бях отбелязал. Гласове, които бях слушал, коси, които бях галил, тела, които бях виждал, свити сутрин на кълбо до мен. Всичко бе вече безвъзвратно минало, пеперуди, забодени някъде в затънтените зали на прашен музей, трофеи, събирани с момчешки ентусиазъм, които никогане са били истински разбрани. Мъжките хормони са като вируси. Те искат да излязат навън, да завоюват и да подчиняват, да посещават и да се настаняват в различни нови домове и не винаги разбират какви огромни вреди нанасят на домакините си.

За какво става дума: Хап Томпсън сънува чужди сънища. Плаща му се повече от достатъчно, а и той явно е много добър в работата си. После започва да съхранява временно чужди спомени срещу големи суми. Има хора, които не искат да си спомнят сватбата поне за ден. Или майчините напътствия, или грубите думи към сестра си миг преди да я блъсне кола. Или проститутките. Обичайните дребни грехове.
Един ден Хап получава спомен за убийство и нещата се променят.
Сега добавете група странни извънземни, един благ, странен и всезнаещ господин, напълно осъзнати домашни уреди*, няколко жени и един истински приятел. Историята си заслужава.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 4/5 - един от тях

_
* Говорещата бяла техника е обединена в нещо като съюз. Имат си лого и законен вестник. Който не отпечатват, тъй като на тяхна страна все още няма нито един принтер.