Антихриста

Антихриста
Амели Нотомб
ИК 'Колибри'
цена 7 лева
98 страници




Късен петъчен следобед (страхотен петък), книжарницата някак се оказва на пътя ми, преценям витрината с поглед. Бързо хрумване, следват няколко усмихнати мисли и доволно се отдалечавам с книга в ръка. Импулсивна работа.

Книгата не е голяма. Хубаво е да четеш някой, който успява да каже разни неща с малко думи, но точни и на място. И ясни. Без залъгалки, раздут обем и излишни лупинги. Много естествен израз, така мисля аз. И не смееш да спускаш погледа по диагонал, защото текста не е голям и някак знаеш, че нещата вътре са ценни.

Шестнайсет годишната Бланш е нещо, което всеки от нас е бил. В различно време, в различна степен. Не толкова осъзнато, не толкова ясно, не с такъв точен поглед. Не така мъчно и изнервящо на моменти. И без щастлив край, може би, уви.
Да, момиче. В книгата става дума за две момичета и комплект родители. А аз разбрах всичко. Почти всичко. Ако съм пропуснал нещо типично женско - е, извинете, имам си оправдание.

Бланш се сблъсква с онова, което не е и може би иска да бъде. Участва неволно в нещо като съревнование, чията садистичност (детска, женска?) ми въздейства и ме ядосва, и чиято интимност разбирам и уважавам. И онова "да имаш или да бъдеш" застава пред теб, без дори да си чел Фром.
Разни първични усещания са уловени ловко, описани с няколко изречения и оставени на мира. Без претенции. На фона на хубава история, обикновена, но не много, която бързо те води към още хубави изречения и един умен финал, на който аз се усмихнах доволно.

Ако сте в настроение за спомени по онези години, чиито белези често си личат - препоръчвам. Ако не сте, бъдете спокойни. Все някога ще бъдете.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/20 - бийте Франсоа и Мишел, после се извинете

Врата към лятото

Врата към лятото
Робърт Хайнлайн
ИК Офир
цена 299 лв.
страници 243




Ето нещо старо и отлежало, с ретро блясък под праха. И със страхотно заглавие, нали?
Не съм чел много книги на Хайнлайн, но тази е различна. По-лека и забавна, с повече настроение. И без амбицията да е пътеводна светлина за феновете на твърдата научна фантастика.

Дан Дейвис е инженер, който изобретява домакински уреди. Симпатичен образ, свеж и забавен, но пълен тъпанар, когато става дума за любов. Любимата му го премята, използва част от подарените и акции за един вътрешнофирмен преврат, жени се за съдружника му, двамата крадат всички патенти и нашият герой бива тотално прецакан. По един симпатичен и вехт начин, който включва много заслепено от любов мислене и доста корпоративно право - прехвърлят се дялове, акции, завещават се патенти, подправят се документи.
Дан има котка и въпреки, че не харесвам тия животни, усещам, че Хайнлайн разбира от тях. Покрай него и Дан Дейвис.
После Дан предприема Дългото Спане и се събужда през 2000 година, за да открие един различен свят, в който дори не мисли за отмъщение. В последствие има още любов, пътуване във времето и хепи енд, за който си мечтаех от петдесет страници.

Интересно е да се отбележи, че има попадения в прогнозите за края (началото?) на века. Не е лесно да пишеш за 2000-та година през 1957, нали? Отпадналият златен стандарт; изкуствено зачеваните бебета; една машина, която наподобява днешния cad софтуер; сайбърнет. Не е познал за срочните брачни договори (за съжаление) и за няколкодневната ядрена война (за щастие).

Сигурно преди половин век книгата е звучала визионерски, но днес сума неща са наивни и умиляващо забавни. Няма начин. Въпреки това я прочетох бързо и с удоволствие. Ако ви се чете нещо фантастично от 'онези години', пробвайте.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 7/10 - Денвър!

Книга за изгубените неща

Книга за изгубените неща
Джон Конъли
ИК Прозорец
9.80 лева
350 страници




Тази ми я препоръчаха. Като фентъзи, но не точно.
На предната корица някой сравнява други книги на Конъли (този не е онзи Конъли) с "Мълчанието на агнетата" и аз се прецаках, очаквайки нещо като фентъзи, обаче по-необичайно и оригинално; някаква чудна смес. Не че се доверявам на всяка рекламка, която твърди, че някой е задминал тоя или оня. Просто ми харесва да вярвам, че книгата, която започвам, е страхотна и си заслужава. Всеки път.

Тази е от любимия ми тип 'фентъзи-ментъзи'. Момче губи майка си, ревнува от новата съпруга на баща си и от нейното дете. Попада в приказен свят, в който Дърварят и Воинът са добри, а Гърбавият, Вълците и Звярът - лоши. Сблъсква се с трудности, отървава се на косъм с находчивост и храброст. Побеждава, учи се да разпознава истинското от лъжата, приятелите от враговете. Възмъжава.
И всичко това - в преизказно наклонение. Сещате се, като във всяка приказка - героят живял, заспал, победил (изкуших се да пиша за тази книга по същия начин, обаче щеше да е изморително, а пък и да изглежда сякаш съм много впечатлен).
В добавка частите на изречението са така подредени (неясно от автор или преводач), че разместения словоред отделеч навява за вехти истории, едновремешен изказ и приказност. Нещо като:
За приказност навява словореда, така написан от автора или от преводача.
Хубаво, де. Въпрос на вкус.

Историята започва тъжно и на мрачните краски са отделени около петдесет страници. После нещата се случват по-бързо и по-шаблонно. Доколко мога да се оплаквам от изтърканост в история, изградена в голяма степен от всеизвестни приказки, е спорно. Но със сигурност не е кой знае колко интересно. Дори когато седем джуджета говорят за правата на пролетариата и против капитализма и Снежанка.

Накрая нещата са малко по-интересни и въпреки това не много оригинални. Развръзката е оперирана с бели конци, аз се насилих да не им обръщам внимание, но не успях. Става ясно какво правят всички тези приказки в историята, доброто побеждава (всичко си има цена обаче; разбира се), а краят не е много хепи, защото авторът се е постарал да ни разкаже на 2-3 страници какво се случват с момчето, което премина през толкова изпитания. А именно - крачи в живота като всички останали, остарява и умира. Тези три страници ги бива, навяват за носталгия и сантименти по оня суров, истински начин.

Може би ако бях прочел книгата преди 15 години, щях да я харесам. Нямаше да се подразня на наивните внушения, на нещата, които вече съм чел и сега са ми безинтересни. Но ако вие сте на 12-13 или пък детето ви е на толкова - няма да е зле да хвърлите едно око. Защото има възраст, когато са нужни Добри и Лоши герои, банални истини и повърхностна лукавост, усещането за промяна и чувството за загуба.

ОЦЕНКА ПООРАНЖЕВАТА СКаЛА: 13/20 - имало ли е едно време