февруари 11, 2008

Книга за изгубените неща

Книга за изгубените неща
Джон Конъли
ИК Прозорец
9.80 лева
350 страници




Тази ми я препоръчаха. Като фентъзи, но не точно.
На предната корица някой сравнява други книги на Конъли (този не е онзи Конъли) с "Мълчанието на агнетата" и аз се прецаках, очаквайки нещо като фентъзи, обаче по-необичайно и оригинално; някаква чудна смес. Не че се доверявам на всяка рекламка, която твърди, че някой е задминал тоя или оня. Просто ми харесва да вярвам, че книгата, която започвам, е страхотна и си заслужава. Всеки път.

Тази е от любимия ми тип 'фентъзи-ментъзи'. Момче губи майка си, ревнува от новата съпруга на баща си и от нейното дете. Попада в приказен свят, в който Дърварят и Воинът са добри, а Гърбавият, Вълците и Звярът - лоши. Сблъсква се с трудности, отървава се на косъм с находчивост и храброст. Побеждава, учи се да разпознава истинското от лъжата, приятелите от враговете. Възмъжава.
И всичко това - в преизказно наклонение. Сещате се, като във всяка приказка - героят живял, заспал, победил (изкуших се да пиша за тази книга по същия начин, обаче щеше да е изморително, а пък и да изглежда сякаш съм много впечатлен).
В добавка частите на изречението са така подредени (неясно от автор или преводач), че разместения словоред отделеч навява за вехти истории, едновремешен изказ и приказност. Нещо като:
За приказност навява словореда, така написан от автора или от преводача.
Хубаво, де. Въпрос на вкус.

Историята започва тъжно и на мрачните краски са отделени около петдесет страници. После нещата се случват по-бързо и по-шаблонно. Доколко мога да се оплаквам от изтърканост в история, изградена в голяма степен от всеизвестни приказки, е спорно. Но със сигурност не е кой знае колко интересно. Дори когато седем джуджета говорят за правата на пролетариата и против капитализма и Снежанка.

Накрая нещата са малко по-интересни и въпреки това не много оригинални. Развръзката е оперирана с бели конци, аз се насилих да не им обръщам внимание, но не успях. Става ясно какво правят всички тези приказки в историята, доброто побеждава (всичко си има цена обаче; разбира се), а краят не е много хепи, защото авторът се е постарал да ни разкаже на 2-3 страници какво се случват с момчето, което премина през толкова изпитания. А именно - крачи в живота като всички останали, остарява и умира. Тези три страници ги бива, навяват за носталгия и сантименти по оня суров, истински начин.

Може би ако бях прочел книгата преди 15 години, щях да я харесам. Нямаше да се подразня на наивните внушения, на нещата, които вече съм чел и сега са ми безинтересни. Но ако вие сте на 12-13 или пък детето ви е на толкова - няма да е зле да хвърлите едно око. Защото има възраст, когато са нужни Добри и Лоши герои, банални истини и повърхностна лукавост, усещането за промяна и чувството за загуба.

ОЦЕНКА ПООРАНЖЕВАТА СКаЛА: 13/20 - имало ли е едно време

10 коментара:

Анонимен каза...

Според мен книгата е твърде изненадващо брутална на моменти - уж детска приказка, ама не бих я чела на детето си, уверявам те. Мисля, че сюжета нарочно е като излязъл от вечния фентъзи калъп, за да можеш да подскачаш по-активно при отрязаните крайници и отявлен канибализъм.

alvin каза...

Ами, аз не усетих някаква особена бруталност. А очаквах нещо подобно.
Нормално количество зъби, нокти и кръв.
Децата ще бъдат затормозени по-скоро от "Суверенът се изправи", отколкото от ужасните сценки. Които, споед мен, липсват.
Затова мисля, че е подходяща за ранна тийн възраст. Като повечето фентъзи.

Анонимен каза...

Ега ти разглезените читатели... Ами я вземете Хрониките на Черния отряд например - какъв читателски кошмар, майко мила. Обаче я четат, даже я купуват... Пък и кои да е други Хроники. Та в сравнение с тях си е направо шедьовър. Инак в сравнение с другите неща /чисто криминалните/ на Джон Конъли си е назад в класацията. Но просто такива са законите на жанра. И той се подчинява на тях. Е, после или по-точно в друга своя книга - Черният ангел - авторът пак намесва свръхесетсвеното, но от това книгата не става фантастична или фентъзи. И сега ми иде наум, че има разлика между тези жанрове и литература, която вкарва в действие свръхестествени явления. Ъхъ. Въпреки ангелите, Злото, Доброто и прочие, които шетат из Черният ангел, не бих дори и си помислил, че това е фентъзи или фантастика. Велики Алвине, какво е това тогава?...

alvin каза...

Велики анонимнико,
ба ли му майката какво е!

Не съм го чел "Черният Ангел", нито която и да е друга книга на Конъли. Но знам за замесеното свръхестествено и прочие. Затова и в тази книга очаквах нещо по-така. По-интересна смес. Но тц.

Иначе за каноните на жанра си прав. Аз затова недолюбвам фентъзи. Омръзнало ми е от повечето неща, които пълнят тия книги.
Но, видно е, не се отказвам и от време на време попрочитам нещо. С надежда. Плаха.

Bla каза...

Никога не съм подхващал Джон Конъли, но определено бих похванал Дженифър Конъли. :D

Анонимен каза...

Да, бе. В профила ти си пише, че си падаш по полюциите...

Анонимен каза...

"На предната корица някой сравнява други книги на Конъли (този не е онзи Конъли) с "Мълчанието на агнетата" и аз се прецаках, очаквайки нещо като фентъзи, обаче по-необичайно и оригинално; някаква чудна смес."
Книгата наистина не е нищо особено, въпреки че има няколко свежи идеи и забавни моменти - много ми хареса, например, историята с Ловеца :) Но наистина, ако искаш да разбереш защо сравняват Джон Конъли (за него става въпрос, а не за Майкъл Конъли ;) ) с Томас Харис, прочети някоя от другите ми книги, в които се разказва за серийни убийци. Всъщност приликите м/у двамата не са големи, романите на Харис са някак по-въздействащи, но и Конъли не е за изхвърляне, успява доста успешно да смеси криминалния (детективския) роман с психологическия трилър и хоръра, при това вкарва и голяма доза мистика (свръхестественото преобладава в последните му романи). Има и доста интересни персонажи, например двама наемни убийци-хомосексуалисти и един злодей, който по много неща напомня на Ханибал Лектър, а същевременно е съвсем различен... Мисля, че трилърите му ще ти харесат много повече от въпросното фентъзи.

alvin каза...

Е, правя разлика между двамата Конъли, спокойно :)

Така и ще направя, ще потърся някоя друга книга. Препоръка? :)

Анонимен каза...

Значи не си чел скоро Харис. Щом твърдиш, че е по-въздействащ де. Мисля, че по-големият майстор е Джон Конъли. Образите са по-добри определено./След "Нечестивци" и Белия път" нарочно прочетох наново "Мълчанието на агнетата". Слабичка ми се видя - прекалено много описания на техники от кухнята на службите и полицията/ според мен ако не бе екранизацията на романа, нямаше да се вдигне толкова шум. Друг въпрос е че Конъли пък страда в някои от книгите си от излишни страници - предполагам наложено му от литературния агент. Защо смятам така? Първите му книги, с които се наложи - "Всяко мъртво нещо" и "Дарк Холоу" са с точните размери и не се забелязва нищо сложено за пълнеж, разни лирични отклонения и не толкова лирични... В момента когато успехът го трясва по главата, изведнъж ги задялква едни... Най си му личи в "Черният ангел". После пак е точен в "Нечестивци" и "Белия път". Излага се в "Родени да убиват" и прочие... Горещо го препоръчвам!

alvin каза...

Не съм чел Харис скоро, да. Беше преди време.
Но това няма нищо общо, защото аз така или иначе не мога да ги сравня. На Конъли съм чел само това по-горе.