Върховният егоист

Върховният егоист
Теодор Стърджън
ИК Абхаддон '97
5,50 лв.
341 стр.


Разказите, моята стара любов.
Харесвам ги къси, без разточителни описания и със закачливо намигване на финала. Затова Стърджън ми хареса.

Това е сборник с 45 негови ранни разкази, повечето от които нямат нищо общо с фантастиката. А тези, които имат, са лишени от всякакви псевдонаучни подробности, така че удоволствието е пълно.
Всички истории са емоционални и цветни, с истински хора, понякога обикновени, а понякога - не толкова. А краят винаги е запомнящ се, неочакван и трудно предвидим.
Пълно е с моряци, кораби и вода, сигурно има някаква основателна причина.

Не мога да пиша повече, защото вчера отварях клавиатурата и сега след почти всяка буква изписва "т".
Нте итзгтлтеждта котй знаетттттт котлкот хтубавто.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/20 - ктраткот ит ятстнот

Игра на разум

Игра на разум
Боян Калинов
ИК Квазар
4.99 лв.
111 страници



A: Здрасти
Б: Здравей!
А: Прочетох книгата, човеко. Зает ли си сега?
Б: Зает съм, но ще подложа главата под секирата, де ще ходя.
А: Не бе, искам да поговорим. Хареса ми, наистина. Малко късичко ми дойде, ама то си било повест, не роман :)
Б: Повест си е, да.
A: Трябвa да те похваля за темпото. Най-благородно ти завиждам за стъпката, с която описваш случките. Премерено, описателно (без да е досадно). Това е най-големия плюс в "Игра на разум" за мен.
Б: Темпото винаги ми е било проблем - прибързвам. Тук се опитвах да се въздържам от това.
A: Не, не. Може би историята е малко къса. Но темпото е добро.
Б: Щом започваш с темпото, значи останалото е мноого зле.
А: Е, как бе? Начина, по който пишеш, е най-хубавото нещо в повестта. Това лошо ли е? Може да съм малко скептичен към самозародилия се разум (а-ла Хайнлайн - "Луната е наставница сурова"), но идеята си е твоя. Начина, по който е написана е добър. Казвам го най-искрено - темпото е прекрасно.
Б: Благодаря.
А: И тук не говоря за темпото на цялата повест - може би наистина е по-кратичка. А за темпото на страниците, за действията на хората. Премерено, точно, с хубави описания.
Б: Това е повест по-скоро за четене, отколкот за размисъл. Тъй че приемам критики за идеите и издържаността им. Целта ми беше по-скоро да напиша нещо приятно, да се пробвам в нещо по-дълго от разказ.
А: Получило се е. Между дргото, нали сега играя Utopia, та приключенията в Магика ми дойдоха и-де-ал-но! :)
Б: :-)
А: И ако трябва да съм точен - най-много ми харесаха нещата около френското ченге. Там начина, по който пишеш, е перфектен. Премерен, без излишни думи, но и без да липсват важни неща.
Б: Радвам се
А: А, и още нещо - тези дребни, съвсем леко споменати неща за света тогава - ислямската инвазия, втория официален език в германия, християнските групировки (които нямат опит, хаха), потъналите градове...
Б: Какво им е на тях?
А: Аа, забравих да кажа, да. Харесват ми. Изкефих се.
Б: Дай сега с лошото, че трябва да излизам след малко :-)
А: Не съм фен на виртуалната реалност, крепяща се на 8 сървъра из музеите. И на внезапното приятелство с терориста...
хей, може ли да сложа този лог в блога си?
;-)


Оригиналният ми правопис и пунктуация са заличени, където е възможно.
Та така. Друго си е да поговориш с автора.
Книгата е хубава, добре написана и неголяма. Хвърлете и едно око, няма да съжалявате.
Предговорът може да прочетете в този форум.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/4 - искаме допълнително

Тринадесетият воин

Тринадесетият войн (Eaters of the dead)
Майкъл Крайтън
ИК Селекта
177 мини-страници
3,95 лева



Няма грешка, думата на корицата е 'войн'. Случват се такива неща, но това се случва и на страниците на книгата.

Тя пък е много дребна, чете се бързо и е написана увлекателно с малки изключения в уводните и заключителни думи.
Не съм чел много книги на Крайтън, но досега не съм оставал разочарован. Сигурно затова името му е с 5 пъти по-едър шрифт от това на заглавието.

Всички сме гледали филма, знаем за какво става дума. Начетен арабин попада сред яки северняци, опознавайки нравите и живота им. Налага се да върти меч, да се сблъска с чудовищни врагове и прочие.
Въпреки че въпросният Ибн Фадлан е реалнa историческа личност, приключението е скалъпено, но не с бели конци. В книгата има много информация за така наречените нордмени, както и за народите, населявали земите между Багдад и Волжка България, накъдето се е запътил арабинът. Някои ежедневни навици и обичаи ще ви се сторят прекалено примитивни, а други - доволно еротични.
Също така ще забележите, че при първия сблъсък с вендолите воинът Ехтгов пада мъртъв с отрязана глава, но се появява пак и участва до края. На това аз му викам кораво копеле.
Книгата се чете за час и половина.

След големи романи, такива книжки ми идват точно навреме.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 7/10 - скандинавско обслужване

Джонатан Стрейндж и мистър Норел

Джонатан Стрейндж и мистър Норел
Сузана Кларк
ИК Прозорец
712 стр.
18 лв.



Най-разумно похарчените ми 18 лева от началото на годината. Защото това, друзя, е истински роман. Голям, амбициозен, добре замислен и прекрасно написан.

Всичко започва през есента на 1806-а в Йорк с едно общество на магьосници (които се събират всяка трета сряда от месеца и четат дълги и скучни трудове по теоретия на магията) и завършва 11 години по-късно под една арка в Падуа, над която съзвездията се променят.

Но докато стигнете дотам, ще трябва да посетите няколко замъка, странни имения, обикновени къщи, магически лабиринти, бедняшки бараки и военни палатки. Ще срещнете двама крале, един император, дузина лордове, шепа министри, десетки любители и врагове на магията, англичани, французи, испанци, австрийци, италианци и феи и, разбира се, двамата магьосници, които възраждат английската магия.

Всичко това е замесено в уникална смес, съчетаваща магическото с практичното, вълшебното и призрачното с ежедневното, мракът, сенките и страха със забавлението.
Готика и английско чувство за хумор. Абсолютно удоволствие.

Историята е мащабна, заплетена, с множество разклонения и десетки (стотици?) разкази за хора, които я допълват и украсяват по неповторим начин. Бележките под линия понякога са чудовищно големи, но винаги интересни и без да са отегчителни.
Изказът е ужасно красив - колоритен, на места приятно натруфен, изискан, с най-точните и въздействащи думи.

Препоръчвам книгата на всички. Потопете се в свят на магии, пророчества и следобеден чай, защото магията наистина се завръща.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 49/50 - с гарванови перца

Характери

Характери
Теофраст
Народна Култура 1980 г.
164 стр.
цена 2 лв.


Г-н Тиртам е роден на о-в Лезбос. Баща му притежава тепавица, но желае синът му да се изучи, така че след време той (Тиртам, а не баща му) се озовава в Атина, за да слуша лекциите на Платон и остава там до края на живота си.
Името Теофраст - божествено говорещ - му дава Аристотел, който след смъртта на Александър Македонски напуска Атина и му завещава школата и библиотеката си.

Както се досещате, Теофраст е от тежката артилерия. За съжаление оцелелите му до наши дни писания не са много. Според историците въпросните Характери се едни от най-зле съхранените документи от древността, част от загубен трактат по етика.
Съдържат 30 кратки портрета, всеки по около 3-4 страници, поднесени леко и ведро.

Малки откъси:

Престореният - И никога няма да признае, че върши това, което върши, ами ще каже, че още го обмисля...
Ласкателят - Речеш да кажеш нещо, дава знак на другите да млъкнат.
Празнодумецът - Съобщава ти "Вчера повръщах" и те пита "Днес кой ден сме?"
Простакът - ... напие се със зелева чорба, преди да отиде в народното събрание, и твърди, че парфюмът не мирише по-приятно от киселото зеле.
Угодникът - ... угодничеството е общуване, при което човек доставя удоволствие на хората без оглед на приличие и достойнство.
Арогантният - Като види, че човек бърза, бави го.
Темерутът - Не можеш да го накараш нито песен да изпее, нито да каже стихотворение, нито да потанцува.
Суеверният - Ако мишка му прояде брашнена торба, тича при гадател да пита какво да прави.
Високомерният - Поканва приятели на угощение, но не обядва с тях...
Младеещият се - Упражнява се пред роба си на изящни пози.
Злонравният - Стане ли дума за добър човек, ще каже, че по природа никой не бил добър, че всички били еднакви.

Има и още. Ако намерите това книжле, прегледайте го, докато си почивате. Ще се забавлявате.

Ето и малко за домашно, познайте характера:
Когато е канен на гости, ще се настани до домакина. Ще заведе да постриже сина си чак в Делфи.
Ако има да връща една мина (100 драхми), всичко ще даде в чисто нови монети.
Отглежда у дома си гарга, купува и стълбичка, прави малко медно щитче, окачва и го и тя подскача тъй по стълбичката.
Дрехата му още нищо и няма, оставя я и заносва друга.
Посещава тия гимназиони, в които се упражняват ефебите.


ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 37/40 - малко и калорично

Примката на совата

Примката на совата
Майкъл Конъли
ИК "Бард"
4.89 лв. на (с 30% отстъпка)
319 стр.



Преди години прочетох Смъртта е моят занаят на Конъли (чието оригинално заглавие е The Poet, но то пък явно не звучи достатъчно оригинално на издателите) и много ми хареса. Купих си книгата и започнах да я раздавам на приятели. Явно съм попаднал на някой, който не ми е кой знае какъв приятел или просто забравя повече от мен, така че се наложи да си я купувам пак.

Примката на совата също не е моя, но ще си я купя. И ако някой забрави да ми я върне (обаче аз вече си записвам, така че по-внимателно, моля), ще си я купя втори път. Не че е някоя велика книга. Просто един много добре написан криминален роман.

Оригиналното заглавие е A Darkness More Than Night и какъвто и да е негов верен превод щеше да е много по-подходящ за корицата. Вярно, има сови, има и примки, но те са само детайли, малки части от история, в която става дума за мракът в душите на хората.
Това булевардно отношение на издателите е като отношението на повечето хора към криминалните истории - колкото по-банално и елементарно, толкова по-добре. И без това става въпрос за четене във влака, нали? (това е реторичен въпрос, отговорът е "не")

В тази история има всичко, при това е смесено много добре - четивно, интригуващо, с поразмазани морални категори и без хепи енд. Плюс двама мъже, които привидно са от тази страна на бариерата, но много различни и без шанс да бъдат приятели.
Препоръчвам ви я чистосърдечно.

Ако някога решите да прочетете нещо на Конъли, започнете от самото началото. Повече подробности за книгите му - тук.
Намерих и едно интересно интервю с него - в identitytheory.com

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 13/15 - Качество от Бош

Траксас

Траксас
Мартин Скот (по паспорт Martin Millar)
ИК Амбър ("е запазена търговска марка на ИК БАРД)
8.50 лв. (free бонус за 30+ лв. поръчка)
335 стр. (2 в 1)

И така, запознайте се с Траксас - частен детектив, слаб магьосник, пияница. Воювал е с орки.
Приключенията му са скалъпени, повърхностни, хумористични и леки до безтегловност.
С две думи - странна птица в моето въздушно пространство.

Досега не бях чел нещо толкова непретенциозно (освен в напъна си да е забавно) и писано с ясната мисъл да е просто един дълъг, смешен разказ. Съшит с всички възможни фентъзи клишета. Плюс надрусани с дуа граждани.
Има една измислена крими интрига, кървави битки, празни приказки, политика и магии. И, разбира се, елфи, хора и орки. Резултатът е някаква безсолна манджа.

На няколко пъти щях да го зарежа тоя Траксас, но в томчето има два романа (?) и въпросният е само 164 страници. Реших, че ще го преживея. Така и стана.
Никакво темпо, слаби диалози, тук-там свеж лаф.

Тази книга е носител на Световната Награда За Фентъзи за 2000 г. Няма майтап. Поздравявам всички фентъзи фенове по случая.

За Бога, братя, не давайте 8.50 лв. за Траксас! Ако пък искате да четете и да не мислите за нищо (все едно сапунка, значи), може да си вземете книгата като бонус и да се полигавите час-два.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/10 - наградено

Дюн

Дюн
Франк Хърбърт
ИК "Бард"
532 страници
12.59 лв. (вкл. Месията на Дюн)

За пореден път (но не и последен, гаранция) ми е много трудно да пиша за книга, която ми е доставила удоволствие и вече е в графа "любими".

Ще нахвърля разни мисли; надявам се да разберете, че това е книга, която си заслужава:

- стилът (за разлика от пейзажа, нали) не е никак сух - жив, динамичен, умерено описателен
- погледът на автора е мащабен, но това не носи минуси - вселената е все така логична, разбираема и интересна
- Хърбърт показва, а не разказва. Не втълпява, не обременява с изводи. Всички думи и действия са пред очите на читателя. Страхотно!
- началото е много интересно - заговор, предателство. Нещо ще се случи, наближава, разплита се...
- сместа от наука, мистика, фантастика и религия е убийствена
- дълг, чест, достойнство, отмъщение, обещание, клетва - на Аракис тези неща изглеждат толкова истински. Като лъжите на политиците тук.
- всички битки, без значение дали са между двама мъже с ножове или между две армии, са много добре описани
- диалозите са дълги, интересни, с всякакви нюанси и с много информация
- става дума и за екология, но нещата не са като в сух доклад, а като във въздействаща приказка
- героите са много истински и.. плътни. Сега разбирам защото толкова хора са с никове от "Дюн"

Има два по-значителни минуса, с които обаче се свиква бързо. Първият е свързан с многото препратки към речника отзад, а втория - със специфичния начин, по който Хърбърт отказва да преразказва каквото и да е и представя мислите на героите в цели абзаци. Което на места е нереално, но пък човек е оставен сам да си създаде впечатление, без автора да му сервира нищо наготово.

Само толкова мога да ви кажа. Всичко друго ще е хвалби и препоръки. Просто трябва да се прочете.
Така че почвайте. Ако вече не сте, де. Аз сигурно съм от последните.

Повече в Уикипедия - за автора, за книгата и за вселената на Дюн

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 97/100 - с най-силната подправка

Играта на лъва

Играта на лъва
Нелсън Демил
ИК "Бард"
8.99 лв.
607 страници (~32% прочетени)

Да, прочетох само 194 страници. Слушайте обаче защо.

Преди време Насо (ало, Канада, драсни 2-3 реда) горещо ми препоръча "Златният бряг" на Нелсън Демил. Пишел хубаво и забавно, книгите били интересни. И стават за четене в оригинал, ама пък чак на това не се навих.
Купих си "Играта на лъва".

И така, Демил наистина пише леко и увлекателно. Главният герой е остроумен и пипето му сече. Диалозите са четивни и весели без да са абсурдни.
За какво става дума? Либиец се предава в американското посолство в Париж и след часове вече лети за САЩ. Датата обаче е 15 април, а Кадафи е злопаметен. Кучият му гъз, нали така.
На тази дата през 86-а няколко самолета бомбардират мишени в Либия (това е истина), заради което умира семейството на Асад Халил (това явно не е). Казват му Лъва и е терорист. И луд, разбира се. Значи опасен.
Самолетът каца много съмнително, а всички пътници са мъртви - отровени, застреляни, със счупен врат. Лъвът прави още една поразия на летището и изчезва със списък на лошите, които са пускали бомби преди години.
Ченгетата го гонят. Той е хитър и жесток. И така нататък.

Повествованието се води от името на основните персонажи - Асад и детектив Кори. Единия описва как избива хора, а другия - как сглобява мозайката. Звучи вълнуващо, но така интригата избледнява и е малко досадно. На кого му се чете разследване, за което знае повече от разследващите?

Книгата не е лоша, но реших, че нямам време за нея. Мога да предположа какво ще стане по-нататък - лошия започва да избива пилотите и замесените в бомбардировката, а добрите го гонят из щатите. По някое време може да поиска и тях да избие. Накрая бива убит, мислейки се за мъченик. Нашия човек продължава да дразни по-важните клечки с хапливи реплики. Заиграва се с колежката от ФБР.
Ако греша, поправете ме.

Та така. Толкова. Книгата наистина не е лоша и е написана добре. Просто ми се чете нещо по-различно. Пък и 600 страници...

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 7/10 - за други моменти

За писането

За писането (On writing)
Стивън Кинг
издателство "Весела Люцканова"
256 страници = 10 лева

Книгата ще ви хареса ако:
- се опитвате да пишете и искате да чуете немалко добри съвети
- сте от върлите фенове на Кинг и четете всичко негово
- сте се опитвали да пишете и се чудите какво по дяволите се обърка

Така или иначе всеки се е пробвал да напише нещо в тоя живот. Може и да не са опряли до прословутите стихове върху салфетка, но есета или разкази са писали доста хора. Особено тези, които обичат да четат. Еволюцията при чукчите е незбежна - от читател към писател.

Въпреки анонсираните 'мемоари на занаята' в книгата има и доста за самия занаятчия. Почти половината от написаното е за живота на Стивън Кинг, разделен на 2 части (животът, а не човека): в началото става дума за безизвестния Стиви, а в края - за оцелелият след автомобилна катастрофа писател на бестселъри. Между тях е онази част, която ще зарадва хора, които искат да станат по-добри в писането. Сандъкът с инструменти, които трябва да подредите правилно и да използвате при нужда.

Започвам да си мисля, че всички писатели са стартирали с комикси и фантастични филми, след което са започнали да разпращат немного добри разкази на периодичните издания. Следва колеж, зле платена работа и внезапен пробив. Историята със захвърления ръкопис на "Кери" е добре известна на всички.
После има деца, алкохол и наркотици, но писането винаги е налице. Като дишането. И бирата.

Самият Стивън Кинг казва, че най-хубавата книга за творческо писане е "Елементите на стила" на Стрънк и Уайт. 80 страници безценни съвети.
Тези в "За писането" също не са за изхвърляне, а пък и не трябва да забравяме, че Кинг е преподавал английска литература.
Накратко: използвайте повече активни глаголи и знайте, че наречието е враг (особено при въвеждане на пряката реч).
Всичко останало ще трябва да прочетете сами.
Съжалявам, че се сетих да подчертавам мъдрите мисли едва в края на книгата. Сега можеше да попрепиша някои от тях и да ви изкуша.

На последните страници има изброени над 70 автори, които спред Кинг си заслужават и трябва да се прочетат, тъй като са образци в някои отношения - темпо, стил, диалози, идеи и/или прочие.

Ако ви се пише, казва Стивън Кинг, трябва да имате време за четене. Така че си купете тая книжка и няма да съжалявате. Това не го е казал, мое мнение е. Но помнете, че (перефразирам, защото не мога да намеря точните думи): докато ние с вас си говорим за писане, всъщност не го правим, така че се хващайте на работа.

Още за книгата може да прочетете в ревюто на Shadowdance, което ме подсеща, че съм абсолютно съгласен с посочените там минуси.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/20 - вкусно и полезно

Версия Торнадо

Версия Торнадо (Hugger Mugger)
Робърт Паркър
ИК Обсидиан
284 страници за около 5 лева (с отстъпката)




За пръв път чух (видях?) името на Робърт Б. Паркър, когато четях "Пудъл Спрингс" и си помислих, че сигурно е доста добър, щом са му поверили недовършения роман на Чандлър. Не беше зле, наистина.

"Версия Торнадо" пък е забавна книга, лек криминален роман. Радвам се, че ми попадна. (Е, какво ми попадна - купих си я...)
Явно заглавието не е преведено буквално, но и така бива.

Запознайте се със Спенсър. Частен детектив от Бостън. Никой не знае първото му име. Висок, як и се мисли за много забавен.

- Хубав кон - казах аз.
- Любителите на този кралски спорт обикновено не се изразяват така - смъмри ме Пени.
Намръщих се и строго се вгледах в Торнадо.
- Прекрасни рамене.

Някъде из южните щати неизвестен пакостник стреля по коне във ферма за расови добичета. Спенсър отива там и започва да разпитва всички, които са се мярнали наоколо, правейки си майтап с тях и натупвайки по-пияните. Хора, които не би трябвало да му оказват кой знае каква подкрепа, му помагат безрезервно и така нашият човекър изглежда още по-симпатичен. Накрая нещата опират до пари (90%), неприязън (7%) и любов (3%). Финалът не е вълнуващ, но Спенсър е пич и толкова.

Историята не е много оригинална, но пък главите са къси, пълно е със свежи диалози и човек си прекарва добре няколко часа, хилейки се на глас. Без каквито и да е претенции за 'велика' литература или морални и емоционални дупки, в които трябва да паднеш заедно с героя, за да се почувстваш литературен разбирач.
Понякога (доста често) имам нужда от такива книги. Релаксиращо е.

Мисля, че ще намеря още няколко негови неща и ще си ги чета след разни велики класики, които изискват тишина и самовглъбяване.
Това е официалния сайт, посветен на Спенсър - The Spensarium

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 33/40 - весела закуска

Хиперион

Хиперион
Дан Симънс
543 страници
7.50 лв.



Това ми беше третия опит с "Хиперион".
Зор. Много зор видях, докато я довърша. Но успях.

И сега се чувствам крайно прецакан, тъй като тия стотици страници се оказаха просто една завръзка.
Имало продължение. А после още едно в няколко части.

Ебаси. Много съм разочарован.
Книгата на места е направо нечитаема, лепкава и досадна. Поезия и съдби.
Няма да чета продължения.

Надявам се Шрайка да избие копелетата.

И оценка няма да давам.

Те вървяха като хора

Те вървяха като хора
Клифърд Саймък
ИК ПЛЕЯДА
303 страници джобен формат
цена: 23 лв (неденоминирани), подарък



Има два варианта да напиша това-онова за тази книга.
Първият - плосък сюжет, абсолютно еднопластов; абсурдна ситуация; недостоверна случка; странно действащи герои.
Вторият - великолепни описания на обстановка, хора и действия; Саймък е добър разказвач; човек чете в очакване на развръзката (тя пък не е сериозна)

Сместа от нещо подобно е доста противоречива, но хубавият (динамичен, ясен и четивен) стил прави книгата приятна. За мен всичките и достойнства са само и единствено там. Чувството, че някоя сграда, човек или улица изникват в съзнанието ти, докато четеш описанието им, и стават все по-плътни с всяко следващо изречение, е страхотно. И никакви мудни или объркани пасажи - Саймък знае къде отива и на теб не ти е никак трудно да подтичваш след него.

Иначе сюжетът е следния - извънземни решават да завладеят Земята законно. Пазарувайки с всичка сила. Банките се пълнят с пари, хората остават на улицата, а брокерите на недвижими имоти не смогват. Главният герой е журналист, който пръв разбира какво е станало. Пришълците са с формата на топки за боулинг и изглеждат като нас, имитирайки малки кукли. Миришат на лосион за бръснене. Накрая всичко се решава с миризмата на скунксове.
Някак едновремешно е всичко. Old gold, ама не точно.

Нищо в книгата не е случайно. Всеки един появил се образ- барман, стар приятел или животновъд от втора страница във вестника, има своята роля в случката. И нещата накрая се наместват, доста невероятно обаче.

Целият роман може да се прочете тук.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 13/20 - обикновена манджа от добър готвач

Атентатът

Атентатът
Йоан Владимир
84 страници за всеки




Разказът ще ви допадне, ако:
- си падате по фантастика, фентъзи, митология и/или фолклор
- харесвате алтернативните истории
- сте загубили вяра в добрите български разказвачи
- не сте загубили вяра в добрите български разказвачи
- цените красивия и колоритен стил
- не сте забравили съвсем българската история
- вкусът ви е като моя, т.е. - много хубав, правилен и прочие
- са ви допаднали и другите неща на Йоан Владимир
- обичате качествената литература

Препоръчвам ви от все сърце - чете се бързо, идеята е прекрасна и е написана по страхотен начин.
Съвсем безплатно, красиво и удобно - тук

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 26/30 - търновска рецепта

Магьосникът от Землемория

Магьосникът от Землемория
Урсула Ле Гуин
ИК 'БАРД'
150 страници
цена: 13,99 (4 в 1)



>>>>>
Със 100 думи:

Момчето с дарба и немагическия му бит. Заклинателката, която му посочва пътя. Учителят, който се появява, когато ученикът е готов.
Училището за магьосници. Учителите. Ученето на магии.
Един добър и един лош приятел.
Черно-белите герои. Благородните са с добродушен вид. Лукавите - с хитър поглед и остър език. Лошите са с грозни лица и белези.
Безименното зло с ясни намерения. Идва отникъде, т.е. – от твоята собствена същност.
Имена на острови и заливчета, които повече няма да чуеш. Високопарен, приказен изказ. Живописни описания на фона на терзанията на героя. Значи скоро ще открие себе си.
Просто по-дълга приказка.
<<<<<

Както винаги се получава, след като съм очаквал прекалено много от книга или филм, следва разочарование.
Дори след като четох как си представя Ле Гуин истинското фентъзи - с магичен, тържествен език; без жаргонни думи; без 'нисък', ежедневен изказ - се надявах, че суперлативите за Землемория ще са заслужени. И сигурно са, но за нечий друг вкус.

Знам, че е по-лесно да се критикува. Затова постоянно търсих онова, което ще ми хареса в книгата. Дрбна поука, истина за живота или красив диалог - каквото и да е. Уви, срещнах почти всички фентъзи-клишета, които не бих искал да срещам.
Книгата е писана отдавна, сигурно други автори след това са прекалили с експлоатацията на оригиналните за времето си похвати на Ле Гуин.
Сигурно хубавите идеи за били писани и преписвани, докато са втръснали на хора като мен.

Не знам доколко подобно фентъзи може въобще да ми хареса. Това е истинският ескейпизъм за мен - толкова приказен, нереален и 8-битов, че идеите му се на светлинни години (или на 300 дни с керван, ок) от моя свят. С подобна книги съм способен да запазя не детето в себе си, а някакъв романтично объркан младеж, който си мисли, че морето е до колене и хората са в два цвята.
Може би просто харесвам по-суровите книги. В които тъмното е част от живота, а не врагът зад барикадата.

Хубаво е поне, че нямаше белег по рождение, омагьосан меч и красива принцеса за освобождаване. Е, имаше една хубавелка, но не искаше да бъде освободена, а могъща и властна. Умря в ролята на гълъб или нещо от сорта.
И в общи линии доста от лошите хора си го получиха. За тези, които не са, имало още три части.

А на мен ми е кофти, че не успях да се докосна до този магичен стил, за който бях чувал. Дълбоко психологически и прочие.
Затова не ме обвинявайте, че не съм харесал "Магьосникът от Землемория", а ми съчувствайте.

Още за книгата:
в Уикипедия
мнението на dzver
и мнението на Григор

Разни хора, разни вкусове, нали така?

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 15/20 - безалкохолно

Христо Пощаков - разкази

Хрумна ми, че може да не съм оценил подобаващо Христо Пощаков. Издават го във Франция, Русия, има няколко книги и сума разкази зад гърба си. И тъй като ми омръзна разни хора да дуднат колко добър писател е, реших да прочета повече негови разкази и да споделя опит.
Току-виж съм пропуснал жив класик под носа си.

Но аз още помня как една сряда преди години г-н Пощаков прочете разказ в клуб "Ефремов". Беше завидно слаб. И много абсурден, но не по оня привлекателен начин, а по другия. Затова не исках да рискувам с покупка на цяла книга и изтеглих напосоки няколко разказа от мрежата. Пиратлък. С мислената уговорка да си купя негови книги, ако се окаже ужасно добър писател.

Трябва да отбележа, че нямам нищо против г-н Пощаков. Има страхотни приятели, затова предполагам, че е много готин човек. И свири хубаво на пиано. Но аз съм леко предубеден относно творчеството му. Заради книги със заглавия като "Приключения в Дарвил", "Планетата на Скъли" и "Нашествието на грухилите" (сложих линк; лошата реклама пак си е реклама). И заради малкото негови разкази, с които съм се сблъсквал челно и болезнено.
Освен това съм останал с впечатление, че той се взима насериозно. На въпросното четене г-н Пощаков правеше даскалски забележки на хората, които се сдухаха заради мисълта, че слушат подобен разказ и той още не свършва, и бърбориха за по-интересни неща. Имаше и разправия лека. Младите пак бяха невъзпитани, а по-възрастните - сърдити.

Но! Русия, Франция и САЩ не са майтап.
Грешката може да е в моя телевизор.
Сядам и чета:

ЛОШИТЕ БЕЛИ ХОРА - 6 страници
В този разказ няма нищо оригинално. Като казвам нищо, имам предвид точно това.
Хеликоптер с военни на борда губи връзка с базата. Те са американци, единия се казва Колинз, другия Джемс (а защо не Джеймз?), и са много груби и самонадеяни. По американски така. Следва трус и вместо базата виждат село. И туземци. С имена Мбото, Годинго и прочие. Белите момчета се държат като дървари, размахват оръжия, обиждат домакините си и застрелват любимата пуйка на племето. Разбира се, от всички туземци има само един, който разбира английски и, разбира се, той е най-стария и изнемощял. Обяснява им, че има някаква черна кутия, която си прави гаргара с Времето. Благодарение на нея са се отървали от страшните гару'-гару' преди време. Белите настояват да я видят, туземците я задействат и американците се оказват... точно така, сред ужасните гару'-гару', от чиито усти стърчат остри зъби и капят лиги.
Конец.
Цитирам част от диалог, преценете сами:

— Слушай, лейтенант — проговори след малко леко провлечено. — Откъде смахнатият старец знае английски?
Пилотът едва не подскочи.
— Вие сте гениален, сър! Струва ми се, че спомена нещо за дядо си.
— Докарай го веднага! Виждам го още да се мотае пред колибите.
След не много време, Масанга застана пред полковника.
— Внимавай черно плашило! — заплашително го предупреди. — Отговаряй точно на въпросите ми! Преди малко спомена, че си научил езика ни от дядо си, а той от неговия. Кога те са дошли тук?
— Масанга чувал, тогава има война и лоши бели хора убива черни хора. Черни хора бяга и среща Голям приятел от звезди. Голям приятел подарява велика сила в кутия и мой дядо на дядо и негов деца, негов жена, негов приятели идва тук, на друга земя. Тази земя хубав земя, наш земя. Вече няма лоши гару`-гару`, те на още по-друга земя…

Та така.

ПОСЛЕДНИЯТ ВАМПИР - 1 страница
Това писание не е типичен разказ. Толкова е кратко, че няма място за баналности.
Хората - тези неразумни създания - са унищожили условията за живот и себе си. Последният вампир пише прощалното си писмо. Храни се с плъхове. Крие се из тръбите. Кофти му е. Крокодилските му сълзи са оправдани, все пак и той е обречен. Това плъховете ядене ли са?!
Тази страница няма смисъл, освен ако човек не е надарен с много фантазия, та да си измисли сам посоки за размисъл. Иначе е постно.
На който му се чете нещо за вампирите, хората и равновесието - нека прочете "Дневна кръв" на Зелазни.

СИЛАТА НА ЗАВИСТТА - 5 страници
Това е история на завистта. В първобитното общество един човек завидял на друг, че е по-добър ловец и жените го харесват. Издебнал го и му забил каменното копие. Така завистта се появила, а след като жените се пуснали на въпросния завистник, омразата била посята и разцъфнала.
В Рим някакъв поет завидял на друг и го наклеветил. Разпънали нещастника и за това, разбира се, виновна била завистта.
После отчетата запалили Джордано Бруно и Галилей. Айде, пак завистта.
Тук вече не издържах и го подкарах по диагонал, накрая мярнах сиви човечета с големи очи, които обсъждат поведението на хората.
Толкова от мен.
Малък цитат:

Завистта стана приоритетна в начина на мислене на ограничените хора. Интелектуално слабият винаги е завиждаше на по-умния и по всякакъв начин пречеше за признаването на заслугите му. С течение на годините силата на завистта толкова нарасна, че започна да определя световната политика, границите на държавите и тяхното добруване.

УРЕДЪТ ЗА УНИЩОЖЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - 5 страници
А! Тук има интересна нишка! Значи, Ботва Хеткок е телепат и краде мисли. Не че мислите в главата са изречения, които могат да бъдат прочетени, ама айде. Издига се с машинации, чете мисли на преподаватели и съученици, харчи пари. Обаче се отвращава от хората, големи лицемери са. Едно казват, друго мислят. Та тоя Ботва среща човек, който не лъже. Чете му мислите, оня казва, че е измислил уред, с който ще затрие хората, и не лъже. Въодушевеният Ботва Хеткок отива у непознатия, където бива убит. Непознатият се оказва луд, който наистина си вярва, когато говори за уреда.
Интересната нишка е изгубена, началото е банално, а разказът - попрецакан.
Цитат:

Той завъртя така наречения уред, който по-скоро представляваше нещо средно между машина и апарат...

КОНТАКТ "Х" - страница и половина
Ето това е готино. Забавно, отпечатвано във в-к "Стършел". Хубави описания на селския мир. Бостан, яхър, кочинка. Дедо и баба, пред чиято къща се приземява извънземен. Краткия майтап приключва с напиване на пришълеца и здрав сън до прасето.
Приятно четиво. Намек за стил.


За толкова ми стигнаха силите. Ако някой се сеща за супер мега свестен разказ на Христо Пощаков, да каже няколко конкретни думи. На мен ми се намира още един негов разказ - "Още десет хиляди долара", който беше преведен и издаден в стабилното е-списание Oceans Of The Mind, заедно с неща на Йоан Владимир, Велко Милоев и Ивайло Г. Иванов. Безпристрастни рецензии за нашите хора - тук! (на англицки).

Може би сбърках, защото прочетох тези разкази на къса дистанция след Стайнбек и Ремарк. Не че в противен случай щяха да ме разтърсят.
Г-н Пощаков няма да ми e любим sci-fi писател, но ако напише пътепис за българските села или патриархален роман за голяма, измазана с вар къща и хората в нея, ще се напъна пак. Може пък силата да му е там.
Дотогава ще страня.

Оная поредица от икони в началото на темата е линк към въпросните разкази. Дерзайте.

Да живее Франция!
Да живее Русия!
Вива УСА!
Таковайте революцията!
Издавайте ни книгите!


ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 5/20 - пластмасов вкус

Черният обелиск

Черният обелиск (Der Schwarze Obelisk)
Ерих Мария Ремарк
Издателство на Отечествения Фронт
423 страници
3.50 лв (1988 година)

Вече съм напълно убеден в едно - не мога да пиша за книги, които са ми харесали. Но не мога и да се примиря с идеята, че ще драсна само няколко реда за такава страхотна книга.

"Черният обелиск" е невероятен роман. Не знам дали да се сърдя на себе си или да се радвам, че дълги години пропусках покрай ушите си препоръките за Ремарк. От една страна пред мен са дългите часове, когато с удоволствие ще чета и другите му книги, но от друга пък явно съм изживял няколко години, пропускайки да помисля върху туй-онуй.

Четох книгата дълго, повече от седмица. Вечер, на нощна лампа, по 30-40 страници. Не ми се доспива, но затварям страниците и се кефя на прочетеното. И някак не ми се чете още, радвам се на самото усещане, а другата вечер отново разлиствам с огромно желание.
Прочетох я сега, сутринта. Мъглива и тиха сряда, бузите са топли, а стъпалата - не. Кратък и тъжен финал, който те напомпва с енергия. Ако сега трябва да бягам 600 метра, ще бия оня десетокласник, който съм бил. Честно.

За какво се разказва съм абсолютно неспособен да разкажа, защото ще трябва да препиша цялата книга.
Всичко, което е написано, ми се струва непреходно. За никоя друга книга не съм си го мислил така.. праволинейно. Може пък "Черният обелиск" да е опънал някоя моя лична струна, която при вас ще звучи по друг начин, не знам.
Лично проверих списъка с нобеловите награди за литература, Ремарк не е там. За сметка на Чърчил, при това почти по едно и също време.
"Съдба" ебаси.

Искрено ви препоръчвам книгата. И ви завиждам. Но пък на мен ми остават още много книги на Ремарк, за което сигурни ми завижда някой друг.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 6/6 - искам допълнително!

Детектив в зоната на здрача

Детектив в зоната на здрача
Андрея Илиев
подарък с автограф

Трябва да призная, че Ник Шишманов не е комисар Сан Антонио. Случват му се много по-странни неща, законът не е зад гърба му и въпреки че погледът му шари доста, спи основно със секретарката си. Но по-неуморно от френския си събрат, смея да твърдя. Знаете ги франсетата - повечето са маниери и една гола слава.
Авторите и на двамата обаче чета с огромно удоволствие. От единия няма как да получа автограф, освен ако след години не се окаже, че съм разпределен в неговото отвъдно отделение. А Андрея Илиев е жив и здрав, пише и парафира!
Абе, подаръкът си подарък! Още 100 години да живее!

Няма да си кривя душата - в случая не мога да бъда пределно обективен (а аз съм такъв, о, спор да няма), тъй като с Ник Шишманов ме свързва носталгия по началото на века, а с автора - истинско приятелство.
Казвал съм го много пъти, затова няма да ме заболи, ако повторя. За писанията на Андрея Илиев в най-голяма степен важи определението четивни. Не знам дали това се учи или ти пада отнякъде (или го шлайфаш по стотици софри, седянки и мохабети), но той го умее. Човек чете, забавлява се и нито за миг действието не забива досадно в глухи улици, не се забавя заради мудна мисъл.
Което иде да покаже, че не би трябвало да имате проблем да прочетете "Детектив в зоната на здрача" на един дъх. Аз направих така. Въпреки че съм чел нещата преди това.

Книгата е сборник с 5 разказа за Ник Шишманов - частен детектив, неженен, със склонност да поема странни случаи. Разголени самодиви, необикновени старчета с бездънни торби, полтъргайст, три синджири роби в парка, времеви тунел в килера - това е неговия ресор.
А разказите са си нашенски, български.

Препоръчвам ви книгата, ако:
- си падате по крими
- си падате по фантастика без лазери и научни реферати
- обичате българския фолклор
- ви допада естествен и неподправен стил

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 8/10 - нашенско

За мишките и хората

За мишките и хората (Of Mice And Men)
Джон Стайнбек
88 страници





Както и подозирах след Тортила Флет, Стайнбек пише за хора от моята кръвна група. Ще последвам безценния съвет да прочета всичките му неща, завършвайки с "На изток от рая", за да не се разочаровам в аванс.

Предполагам, че "За мишките и хората" е повест. Или новела, нещо подобно. Прочетох я за една вечер преди лягане.
Страхотно написана история. И адски естествени диалози. Замислих се колко истински звучат думите, когато разговорът се простира на повече страници, а не е ограничен до 5-6 остроумни реплики, които имат за цел да покажат колко начетени са писателя и главния герой.
Картината е много жива е чудесно описана. Звучи банално и както се полага в такива случаи, е вярно.

Заслужава си отвсякъде.
Аз прекарах прекрасни 2 часа, препоръчвам ви да направите същото.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/20 - без консерванти

Планетата на ветровете

Планетата на ветровете
Дж. Р. Р. Мартин & Лайза Татъл
Бард
340 стр.
6.99 (начална цена)

И така, дойде време да прочета един от хората, заради които изчезват кубици тропичска гора. Разбира се, нямам намерение да започвам някоя от тухлите с неизбежната марка "фентъзи епос", а пък и въпросната планета на ветровете била фантастика, така че всичко е Ок.

Малко е странно, но подходих с големи очаквания. Без някой да ме е убеждавал в нещо, без да съм чел подробности. Просто реших, че наградена повест, която е дописана като роман в сътрудничество, е обещаваща ситуация.
Нарамих голяма кошница и започнах да чета.

И така до 110-а страница. Боза.
Има една хубава идея, която не е разработена по никакъв начин. Скучно е, не се случва нищо особено, а и малкото, което се случва, е напудрено и неестествено.
Диалозите са много театрални и сухи.
Мирише на плоско фентъзи, честно.

Както става ясно, зарязах я.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/6 - трудили са се все пак