Черните лебеди

Черните лебеди
Богомил Райнов
Български Писател, София 1977
109 страници
1,80 лв. на старо





Купих я инцидентно, 15 минути преди да се кача в автобуса. Мислех си, че ще е нещо емилбоевско, соц007 и всичко онова, което помня от краткия си досег с книгите на Райнов, а то не е кой знае колко хубаво. Най-свежият ми спомен: група младежи искат да бягат зад граница, това могат да направят само безпътни, пропаднали типове, нали, а едната девойка дори е наркотичка!
Сгреших в очакванията си за сюжет, но като цяло резултатът е сходен - книгите на Богомил Райнов няма да са сред тези, които купувам заради името на автора. Но попритиснат от времето, собственикът на кашон с книги и празното настроение - може.

Тук героичният агент на идеологическия фронт е заменен с една тъжна, мълчалива балерина. Смачкана от ежедневието, вехнещите мечти, надцененият си талант и излъганите очаквания на баща си.
Светлият лъч - един напет челист, е помрачен от спомените за неразговорлив общински деец. Бъбривата съквартирантка и колежка е свежа, но примирена. А ролите в балета са отдавна раздадени.

Тегава и мъчна книга. Не че някой е длъжен да пише по друг начин.
Промъкват се размисли за изкуството, неговите предверия и недостижимостта му, напук на онези "10% талант и 90% труд, труд, труд". Песимистична, мрачна история, с привкус на неизбежност и обреченост.
Накрая се появява Шансът, истинско пиленце, което каца веднъж на рамото. И отлита.
Остават грамофонът, любопитните съседки и ежедневието. И плачът.
Изкушаващо, а?

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 13/20 - тук е доста хладно