Всички на носа на гемията

Всички на носа на гемията
Деян Енев
изд. Фабер
цена 8 лева
~300 страници




Купих си книга на Енев заради препоръката на Андрея Илиев, чието мнение за литераура (и не само) ценя много, особено пък когато става дума за разкази.
Много е лесно да се разочароваш, когато са ти казали, че някой е много, извънредно и безусловно добър.
Да, ама не. Не се разочаровах, прочетох всички разкази и потвърждавам, че Енев е голям майстор.

Някои са тъжни, други те перват незлобливо по врата, трети разказват тиха история, издухват дим в очите ти и изчезват. Вътре са бабините козунаци, ожулените колене, най-хубавото момиче в махалата, странният съсед със стъклен поглед.
И смъртта е вътре - неизбежна и логична, защото началото има и край. А от някои трупове изникват истини, които трябва да знаеш; затова не се страхувай, поседни, послушай.
Вътре е лудият, който си мисли, че е гълъб, но не иска да пропусне среща със сина си, чиято походка с ръце в джобовете доказва кой е най-страхотния татко на света.
Вътре са и най-страхотните и точни сравнения и метафори. Индиговото цигане, гладно като мида!

Дълго време я четох, още по-дълго се колебах как да разкажа колко хубави са повечето разкази. Мога да цитирам наградите на автора, колоритния му живот или интервюта. Но тях ще си намерите сами.
От мен - едно 'заслужава внимание!'

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 4/5 - кандидат-гимназисти

Живак

Живак

Амели Нотомб
ИК Колибри
цена: 12 лева
страници: 126 или 140




Всяка година Амели Нотомб пише по една книга. Всеки септември нейните почитатели се редят на опашка, за да се сдобият с новото бижу. Разбирам ги.
"Живак" е кратка книга. Интелигентна. И емоционална. Майсторски написана. Запомняща се.

Франсоаз, медицинска сестра от болницата в крайбрежния град Ньод отива на близкия остров, чийто собственик има нужда от специфична помощ. Неговата храненица е болна, но не всеки може да я доближи. Младата жена не трябва да вижда отражението на своето лице, защото е претърпяла ужасен инцидент в детството си.
Забранени са всички огледала, стъкла, отразяващи повърхности, метални прибори и съдове, легени и вани с бистра течност. На кея неколцина пазачи претърсват щателно багажа на пристигащите, дори на тези, които работят в имението от десетилетия.
Франсоаз решава да излъже за състоянието на болната, за да посещава острова ежедневно. Със себе си всеки път носи по един нов живачен термометър, чиято течност събира, за да създаде отразяваща повърхност...

Явно е възможно да се създаде книга, чийто главен герой не обсебва историята със своето минало, важност, възходи и падения, борби и мечти.
Франсоаз е читателят - разсъждаваща над ситуацията, находчива, умна, мислеща единствено за проблема, оглеждаща и усещаша го.
Ако приемем, че тя е главният герой, де.

Книгата има два официални финала, разделени с бележка от автора, който разказва как разклонението е било неизбежно. Понякога историите имат свой живот и като хората искат да го изживеят по различни начини.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 9/10 - в пушилнята

ps весели празници, хора :)

Шампионите

Шампионите
Георги Малинов
изд. terra fantastica
цена 8 лева
142 страници




Всъщност повестта "Шампионите" е около 120 страници, останалото място е заето от 2 разказа (непрочетени засега).
Така, повест е. Абсурдна, забавна, хапеща българското честолюбие. Според редакторът и пичовете в Сивостен, из книгата се усеща духът на Вонегът. На мен той ми е пресен - пресен, комай хуморът тук е от по-друг тип, повече сатира се усеща, повече авторова намеса.
Пасажите с операцаионните системи на хората, ъпдейтът и бъговете им са много Вонегътски обаче.

Няколко странни интернационални екземпляра се срещат в затънтено селце, намиращо се в една прастара държава, обхваната от деменция. Всеки от тях носи името на известна историческа личност, с която няма нищо общо.
Всеки от тях е шампион в това, с което се занимава.
Всички се крият.

Един от шестимата е извънземен. Шампион по имотни измами във вселенски мащаб. Ако го изключим от картината, повестта губи фантастичната си украса и се превръща в нещо като полит-соц-битова сатира.

Формата е несъизмерима, но Орфеус слиза в ада ми хареса повече.
Имаме си, значи, една добра и една много добра книга на Малинов в блога.

Курс по творческо писане

Курс по творческо писане
Йосип Новакович
изд. Сиела
316 страници
12 лева




В България не се намират много книги, в които човек може да открие съвети за писането. Стивън Кинг пласира нещо подобно, най-вече заради името си; съмнявам се някой да се е загрижил за чукчите - писатели.
С изключение на Фондация "Елизабет Костова"! (какъв обрат!)
С нейна помощ у нас се появява въпросната книга, чието оригинално заглавие Fiction Writer's Workshop трябва да подскаже, че става дума за популярните на запад литкръжоци. Такава е и структурата на книгата - след всяка част има упражнения, а тонът наподобява изложение пред присътваща аудитория.

Малко несериозно звуча, 'Курс по творческо писане' не го заслужава. Книгата ще е изкючително важно четиво за всеки, който се опитва да пише и няма нищо против да получи ценни съвети, вместо да разчита на безбрежния си талант и да открива топлата вода отново и отново.
Съдържанието е разделено на десет глави, обхващащи основните елементи в писателския процес - Източникът, Обстановката, Образът, Сюжетът, Гледната точка, Диалогът, Началото и Краят, Описанията и подбора на думите, Гласът и Преработката.

Сигурно си мислите, че като сте чели стотици книги, тия неща са ви известни? Повярвайте ми, повечето не са. На някои места ще си кажете 'е, да бе, това е ясно', но то е от оня тип ясни неща, които не ти идват на ум в точния момент, докато ти мажеш ли, мажеш...

Добре подредените и изложени принципи дават допълнителни възможности за анализ при четенето на художествена литература. Което може само да те обогати, без значение дали ти е попаднал добър или лош образец за литература.
И започваш да се питаш:
Защо в този абзац един описан навик е по-ценен от дълга сцена?
Къде е конфликтът в сюжета и как е въведен?
Разказ от първо лице или от обективна гледна точка в трето лице щеше да въздейства повече?
Къде диалогът се различава от истинския разговор?
Анекдот във встъпителните изречения?
Коя е точната дума вместо тези тромави наречия и прилагателни?
И т.н.

Новакович е нещо като първия даскал в българското килийно училище по творческо писане. Не че не нямаме родни висшисти, но кой от тях е имал подобно помагало за първите си стъпки?
Абе, не е за хора с голямо самочувствие за творчеството си и с ниско за пазарната среда.
Аз мисля да препрочитам оттук-оттам.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКАЛА: 17/20 - затичах се изключително бързо втурнах се

Монахът, който продаде своето ферари

Монахът, който продаде своето ферари
Робин Шарма
изд. Екслибрис
цена 8 лева
212 страници




Този месец всякакви неприкосновени територии биват осквернявани по график. След дефлорацията на английското писано слово с Вонегът, идва ред на сефтето с книгите за самоусъвършенстване. Имам особено мнение за тях (с две думи - резервиран съм), то се запазва и след прочитането на историята на Монаха.

Известен адвокат имал всичко на света - пари, мацки, коли, слава. Един ден в съдебната зала сърцето му не издържало. Той оцелял на косъм след сърдечната криза и впоследствие изчезнал от града без да каже нито дума.
След време същият се появява при бивш колега и го посвещава в истините за живота, направо му пълни празната чаша. Неговата версия - ходил до Тибет, скитал се из Хималаите и намерил учители, които му споделили всичките си знания. Той ги усвоил, променил се, станал щастлив, силен и пълноценен човек. Условието за придобиването на тая мъдрост е едно - да го предаде на друг. И той започва да го предава на по-младия си приятел.

В книгата има 0 (нула) литература. Текстът представлява един въздълъг диалог между монаха и бившия колега. Няма действие, няма движение, няма показване на каквото и да е. Думите на монаха са 'концентрирана истина', която се излива монотонно. От време на време слушателят задава уточняващи въпроси, охка в захлас, пуска шеги, самообвинява се, обещава, радва се на открилите се възможности.

Системата от 'тибетски' възгледи и правила е структурирана в няколко глави, които следват псевдотибетска притча, която накратко звучи така: В чудна градина с много цветя се издига фар; от него излиза огромен борец по сумо със странна препаска, подхлъзва върху хронометър на земята, пада и губи съзнание; после се събужда, вижда диамантена пътека и тръгва по нея.
Всеки елемент в тази история е символ, който помага да помниш нещо важно. Например - градината е твоят ум, който трябва да пазиш от бурени, да почистваш, да поддържаш и т.н.

Не казвам, че в книгата няма полезни неща. Вероятно всеки ще намери нещо интересно и важно, нещо полезно. Аз например се замислих върху идеята за ранното ставане (!?), шегата настрана. Има и ценни изречения, не се майтапя.
Но няма нужда да четете банална псевдоистория без сюжет и с липсващи литературни доствойнства, за да получите такъв тип информация. Една презентация на powerpoint или сайт с няколко линка биха имали същия ефект. Пример - 200 топ принципа на успеха.

Предпочитам истинския художествен текст, в който важните неща трябват да бъдат открити и възприети по най-личния начин. Някой като ми ги налива наготово със схеми, точки и подточки, не ми въздействат.

Иначе Робин Шарма е известен лектор, личен съветник на големи бизнесмени, търсен консултант по въпросите на лидерството и въобще важен човек на съвремието ни.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 5/9 - гъзарско монашеско расо

Закуска за шампиони

Breakfast of Champions
Kurt Vonnegut
RosettaBooks LLC
227 stranici
0 lv. (pirat)




13 страници на ден.
Това е оптималната скорост, с която се движа в книга на английски. Включвам авторовите илюстрации, разбира се; тук те са доста.
Повече текст в оригинал на LCD дисплей леко ме напряга (засега), а пък и пречи на работния ми процес, кхм-кхм. От друга страна, по-малко десет страници на ден ме карат да се чувствам по-несериозен, отколкото всъщност съм.
Но пък план-графикът за прочитане на Вонегът беше ясен и категоричен - до края на месеца. И така - с дисциплина, желание и помощта на сбития, но съдържателен Кърт, първата книга на англицки вече е зад гърба ми.
(детски глас зад кадър: "ти успя, мамо!")

Има реална опасност да разказвам за въпросния си първи път, вместо за книгата.

Вонегът твърди, че всеки писател трябва да подхвърли някаква кукичка на читателите си, която да гъделичка любопитството им до финала. Пред студентите си дал пример с монахиня, която има зъбобол, който не и дава мира. И без значение какво се случва, човек постоянно се пита какво стана с проклетия кариес в устата на жената.
В "Закуска за Шампиони" стръвта е издайнически детайл от заключителната част на книгата, сервиран в самото начало - единият герой ще срещне другия, вследствие на което той ще полудее и ще нарани много хора.
В останалото време разстоянието между тях бавно се стопява.
Килгор Траут, култовият и абсолютно неизвестен писател на фантастични истории, пътува на стоп към малко градче.
Дуйн Хувър, богат търговец с дялови участия в какво ли не, изкукуригва със сигурни темпове.
Накрая ще се срещнат, знаете, Дуейн съвсем ще изгуби разсъдъка си и много хора ще пострадат.

Използването на речник налага една особена скорост, която превиших безвъзвратно в трети клас. Не смятам, че е голям минус. Така имам време да осмисля думите, да ги потъркалям в главата си, да им се насладя.
Нямам никаква идея как би протекъл целият процес, ако четях на хартия, с томче английско-български речник в ръка.
Сигурно и в това има чар.

Вонегът разказва кротко, мъдро и дори малко примиренчески за вече променената Америка, чиито пейзажи се редуват пред очите на Килгор Траут. Хората изкривяват средата с абсурдните си действия, след което се адаптират към нея, правейки още по-неразбираеми неща. Нещо като лавинообразна лудост, която можеш да видиш само със специални очила.
Накрая Дуейн Хувър ще реши, че всички освен него са роботи и ще започне да ги наранява безмилостно.

Иронично, носталгично, притихнало, но с усмивка - така Вонегът пише реквиема си.
А рисува малко по-цинично.

Ако трябваше да го изиграя позьорската, щях да завърша с:
И така нататък.

Вместо това - картинка:








ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 19/20 - leaks

Натиснете ENTER

Натиснете ENTER
Джон Варли
~30 страници

Възторжения отзив при цонко не ми остава много възможности. Тегля, форматирам, разпечатвам, прочитам бързо.
На български произведение с подобен размер би трябвало да се нарича новела, поне доколкото за мен тази дума съществува някъде между разказа и повестта. На английски си е novella и в тази категория печели куп награди през 85-а и 86-а. Иначе е писана една година по-рано, което е и най-важният фактор за каквото и да е славословене по неин адрес.

Представете си 1984-а година (нашата, не на Оруел) - Sony и Philips представят CD плейър устройствата, Apple пускат първия Macintosh в продажба, появява се 3.5 инчовата дискета, Били Гейтс пласира MS-DOS 3.0, EGA видео стандартът позволява 16 цвята и нечувана резолюция 640 х 350. 1100-доларовата персонална компютърна мечта изглежда така.
И това е най-високата приливна вълна на настъпващото бъдеще, the ultimate масова технология, каймакът на пазара.
В такъв момент Варли пише новела, в която хакер успява да проникне във всички общински, военни и банкови мрежи, да заличи всякакви следи за съществуването си и да открадне куп пари и ценна информация. Охраняващите програми са заобиколени, паролите са разбити и неограничената власт почти се сбъдва.
Сега звучи банално, но светът (пък и литературата) не започват от днес. Преди 25 години идеята си е заслужавала.

Главният герой е остаряващ мъж с епилепсия и лоши спомени от войната. Един ден получава автоматично съобщение от телефонния секретар на съседа си (гореспоменатия хакер) и когато го навестява, открива тялото му с дупка от куршум.
Появява се чаровна азиатка със завидни компютърни умения, ченге от старата школа и незнаен враг. Между интригуващото начало и параноичния финал са се наместили десетки страници с размишления за компютрите и бъдещето им, както и за начина, по който хората ще се възползват от тях.

И това е. Ръбест превод, обичаен сюжет и един голям медал за смелостта да гледаш и описваш бъдещето.
Линк към новелата - в иконоподобната картинка най-горе.

Между другото оригиналното заглавие е Press ENTER [], като това в края би трябвало да наподоби едновремешен курсор в команден ред.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 2/3 - Хюго, Небюла, Локус

Вълните усмиряват вятъра

Вълните усмиряват вятъра
А. и Б. Стругацки
издателство "Христо Г. Данов"
страници 115
цена неизвестна




Третият роман в осемдесетарското томче е най-кратък, най-интригуващ и най-добър. Изпипана работа.
Причната според мен е в постигнатия чудесен баланс между идейна натовареност и мащабна визия (от една страна) и художествени достойнства, четивност и емоционалност (от друга). Достойнствата на тази балансираност изпъкват още повече на фона на факта, че в по-голямата си част романът е съставен от доклади, донесения, писма и записи на отминали събития. Което би трябвало да е сух и дървен подход, но не и този път. Чете се много леко.
А кой не се радва на интелигентно замислени и умело описани истории?

Максим Камерер вече е старец, седи на шефското място в Комкон-2 и сглобява пъзела на спомените си.
Няколко дни след като представя идеята си за възможната дейност на чужда цивилизация, известен учен е открит мъртъв. В кабинета му няма никакви доказателства, че подобна теза някога е била развивана. Млад служител на Камерер се захваща с разследването и повлиян от недоразвитата теория се опитва да събере доказателства за инвазията. Странни случаи говорят за труднообясним изкуствен подбор, а примката се затяга все повече.
Не знам дали е задължително човек да е чел Обитаемият остров, за да се наслади на тази история. Но Бръмбар в мравуняка май е важна част от цялото, най-малко заради 'синдрома на Сикорски'.

Има книги на Стругацки (пък и не само), в които въпросите са повече от отговорите. Или пък съвсем липсват. Такъв маниер не ми допада; зейналата врата към свободни интерпретации мога да си я отворя сам и без да чета романи. Обичам умни въпроси и умни отговори, с които да се съглася или не.
Искам авторът да тресне тая врата под носа ми и да ме втрещи, а докато разтривам натъртеното, да я отворя сам.
"Вълните усмиряват вятъра" дава отговори. И интригата има хубав финал. Нещо започва и свършва, и от теб зависи колко още ще поумуваш.
Едно предупреждение - читател без поне минимален стаж с фантастични произведения ще види лек зор с докладите в началото.

С две думи - челното място на Хищните вещи на века вече е за двама победители.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 7/8 - своенравен квас

Те не вярват в приказки

Те не вярват в приказки
Мартин Петков
изд. TerraFantastica
155+ страници
цена 6 лв.




С тази книга се разминавах най-малко три пъти, включително и при запознанството си с автора, когато на него просто не му се намираше авторска бройка под ръка. А имаше немалка чанта/раница, така си мисля; на негово място винаги бих носил в себе си няколко екземпляра.
Горният абзац да се чете като "Мартин Петков пише много умело".

Друг е въпросът дали всеки ще хареса историята и идеите, така поднесената българска действителност, въпросите (понякога без отговори), опасните разклонения, по които могат да тръгнат разсъжденията ви. Няма особени причини всичко това да не ви се понрави, но понякога човек просто има нужда от книга за плажа. Факт.
Тази повест не е такава, не е особено бодряшка, наистина трябва да се чете бавно и да се осмисли. А при осмислянето май се оказва, че разказваческото умение ти допада повече от авторовата позиция.

Да не забравя да спомена - в книгата има две повести. Гореспоменатата + 'Теория на законността...', до която още не съм стигнал. Самият автор си я харесва по-малко от "Те не вярват в приказки", така че се чудя дали да я чета или да потърся всичките му разкази публикувани из вестници, списания, сборници от конкурси и т.н.

Някак постен се получава целият коментар дотук. Незаслужено.
Историята е едновременно емоционална и натоварена идейно. И натоварваща на места. Въпросите са поставени ребром, а тук-там някои ребра изпукват.
Главният герой е адвокат (като създателя си), който след отпуск се сблъсква с привидно абсурден случай - частно училище се възползва от мъртъв нормативен текст, който му дава възможност да осинови учениците си. Родителите скубят коси и се проклинат за подписите, политиците мърморят срещу митичен враг, а представителите на училището изглеждат плашещо спокойни. Самите деца настояват да учат и живеят далече от родителите си. Твърде далече.

И се усеща нечие пристрастие към творчестото на Стругацки. В най-най-добрия смисъл.
(ако сега някой се цупи при споменаването на руска фантастика, да хвърли око на блога след няколко дни)

Пътешественикът във времето и неговата жена

Пътешественикът във времето и неговата жена
Одри Нифнегър
ИК Бард
479 страници
9.99 лева




Уважаема г-жо Нифнегър,
това всъщност не е истинско писмо до вас, просто се правя на интересен, пък и за разнообразие. Никога няма да го прочетете, но аз все пак ще си го измисля.

Прочетох точно половината от вашата книга. Не е много, но пък не е и малко, защото за тези 240 страници не се случва абсолютно нищо. Аз бях упорит и се доверих на копо, който ми набута книгата в ръцете (той никога не ви е писал писмо, което няма да прочетете), обаче съм разочарован. Това не ви притеснява, знам, по романа вече има филм, който се върти в моловете у нас. Значи сте припечелили добре.

Изключително съм благодарен на българския ви издател, задето не сте в сци-фи колекцията му. Така щяхте да бъдете прочетени от хора със стаж, вкус и претенции в този иначе-толкова-симпатичен жанр, а истинската ви таргет група щеше да подмине потенциалната бластери-мластери история за сметка на Даниел Стийл.
Излиза, че и вие трябва да сте благодарна на издателя си.

Знам, че сте много добре запозната със сюжета на книгата си, но аз искам да щрихирам няколко момента, колкото да съм полезен на хората, които все пак ще ме прочетат.
Хенри пътува във времето, прескача в миналото и бъдещето. Без да иска, без да знае къде точно отива. Просто му прилошава и се оказва гол на друго място, в друго време. Хенри среща малко момиченце, което се оказва бъдещата му съпруга. И така.
Знам, че всичко това трябва да е история за любовта, ‘която не се подчинява на времето и пространството’, да речем. Обаче е скучна, а най-интересните моменти са всъщност безкрайно омръзналите ми подскоци напред-назад във времето. Много експлоатирана тема, повярвайте ми.

Аз всъщност съм романтична натура, г-жо Нифнегър. И мога да си падна по такива истории, защо пък не. Обаче има един проблем – когато чета нещо любовно, мило и романтично, изрази като “седна на втвърдения ми член” и “щедър минет” са леко встрани от темата. (о, да, вторият израз си го бива, поздравления, надявам се, че ви цитирам правилно и не съм си го измислил)
Нехомогенно някак. Е, да, “такъв е животът”, ще кажете вие. Или пък не, няма значение.

Имам няколко въпроса за парадоксите, породени от възможността да срещнеш себе си в миналото, но няма смисъл, защото така или иначе няма да ми отговорите. А на страниците в книгата е обяснено доста постно.
Ще завърша писмото до неподозиращо другарче с нещо положително – в книгата е пълно с писатели, композитори, художници и съпътстващите ги атрибути. Ако самата вие знаете всички тези неща – моите поздравления.

Подпис: не се чете

PS ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 11/20 - халдол & библиотека

Чисто злато

Чисто злато (Good As Gold)
Джоузеф Хелър
изд. АБАГАР
страници 444
цена 7.50 (не е на старо!)




Играта на думи в заглавието е непреводима, защото главният играч се казва Брус Голд.

Брус Голд, преподавател в колеж.
Брус Голд, писател и публицист.
Брус, неверен, отегчен съпруг.
Бруси, най-малкият син, най-умният във фамилията, най-обижданият на семейните сбирки.
Доктор Голд, запътилият се към президентската администрация автор на вцепеняващи мозъка прозрения.
Док, сервилен и удобен автор на несъществуващи доклади.
Голдщайн, бъдещ зет на мултимилионер – антисемит.
Бруси, застаряващ годеник и любовник, оценен на /6 минус/
Брус Голд – Good As Gold.

Тази книга ми харесва повече от “Параграф 22”, повече дори от “Нещо се случи”. Привидно безсюжетна, изпълнена с безсрамно добри диалози, абсурдни ситуации и второстепенни герои, които искаш да удушиш.
И голд, като Йосарян и Слоукъм, изглежда най-нормалният луд в свят от безумци.
“Чисто злато” би трябвало да се нарече политическа сатира, но подправките са толкова много – социални, битови, образователни, икономически, дипломтически, журналистически и т.н., че ястието в никакъв случай не заслужава само един етикет. Не заслужава никакъв етикет.

Брус Голд не харесва (и дори мрази): съпругата си заради безропотното си примирение; дъщеря си заради неприязънта и; баща си заради всичко; мащехата си заради лудостта и; големият си брат заради заяждането му; сестрите си заради безумните препирни; издателят си заради лепнещият му конформизъм; подопечните си колежани заради съществуването им; съученикът си във Вашингтон заради влудяващата му оксиморонистичност; Кисинджър заради всичко, което е; младата си годеница заради пробивната и ограниченост, от която се нуждае; бъдещият си тъст заради жилещата му, властна уста; любовницата си заради нечестната и честност.
Мисля, че Брус Голд харесва (или поне няма нищо против) единствено агентът от ФБР, с който винаги можеш да се свържеш, говорейки на стената.

В неговия свят, на негово място щях да мразя повече хора.
Нямаше да олижа толкова подметки, задници, длани и устни, но пък и никога нямаше да имам сили да се опомня след това. Или да си го призная.
Брус Голд е роб. Роб с добри шансове за успех (това го откраднах от преводача Добрев в края на книгата)
А Хелър е голям.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 14/15 – "Не знам!"

Изкуството на войната

Изкуството на войната
Сун Дзъ
~ 40 страници

какво е това?
Един от най-старите текстове за военно дело.

кога е писан?
Преди повече от 25 века.

кога?
6 в. пр. Хр.?

как изглежда?
Като монография. Трактат. Разделен е на 13 части.

коя е шестата?
Слаби Места И Силни Страни.

кой е авторът?
Китайски генерал, около чиято историческа достоверност витаят всякакви съмнения.

има ли легенди около личността му?
Има. Кралят го назначил след изпитание, което представлявало нелеката задача да превърне триста и шейсетте жени от харема в бойци. Разделил ги на две роти, а за командири назначил двете любими кралски наложници. Последвал женски кикот, който коствал няколко отрязани глави.

това го прочете в нета, нали?
Да.

какво друго пише там?
По тоя военен труд са си падали Наполеон, Макартър, че и Шварцкопф дори. Има отражение и върху някои бизнес стратегии, не само военни.

и какъв е вкуса на тоя военен труд?
Прост, ясен, с много концентрирана информация. Без излишни калории.

а на мирис какъв е?
С аромат на военен поход. Пешаци, елитни восйки, колесници, огън, прах.

нямаш нищо общо с това, нали?
Тъй вярно.

оценката каква е?
ОЦЕКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 13/17 – заблуда, заблуда, заблуда

Питай прахта

Питай прахта

Джон Фанти
ик Пулсио
цена 7.95
страници 230




“С предговор от Чарлс Буковски” прочитам на корицата и това предопределя начинът, по който аз ще прочета тази книга.
Иначе корицата изглежда прекалено комиксова за нещо, писано преди 70 години. В началото това дразни, после не. Защото черупката все пак не е най-важното.

В предговора Буковски разказва за гладни години, когато се опитва да пише, пие и виси из обществени книжарници. Там е пълно с книги, които не пишат за него и за живота, който познава. Един ден обаче открива “Питай прахта” на Фанти, прочита я и, доколкото схванах, се вдъхновява донемайкъде. Вдъхновява и повлиява, може би.
Затова този роман е обречен на постоянно сравнение, аналогии, търсене на сходства и очаквания. Което не е никакъв проблем за толкова добре написна книга.

На сцената – Артуро Бандини. Хенри Чинаски още не се е родил. Ако беше, щяха да обитават сходни бърлоги, да се хранят оскъдно и да тракат на пишещите си машини.
Бандини не е заклет пияница. Чинаски пък не се поддава на суета (във вид на нов панталон и лъскави обувки) след продажба на някой разказ. И двамата харчат за глупости.
Бандини може да демонстрира по-добри маниери, но Чинаски може да е по-галантен. Жените са важна част от времето, в което не спят.
Бандини се обсебва от идеи и чувства, които го преследват и измъчват. Чинаски хлопва врати зад гърба си без особени терзания.
Комплексите на Бандини са по-цветни, заради глупашките им проявления. Чинаски е от по-вглъбените.
Бандини е богобоязлив. За Чинаски не помня, ала не вярвам да му пука кой знае колко.
Лесно е да се правиш на Чинаски. Трудно е да бъдеш Бандини.
За финал: и двамата са честни. Като авторите им.

А романът е любовна история. Трудна, язвителна, едностранчива. Все по-разрушителна.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 26/31 – в ритъм на бягащи хълмове

ps ако не ме домързи, ще попрепиша някоя страница в коментарите

Б като Бира

Б като Бира
Том Робинс
ИК Обсидиан
цена 14 лева
124 страници




Истината е горчива (като някои бири, може би) - тази книга не е нищо особено. Въпреки името на автора и култаджийския му статут. Значи, разочароващо.
Това всъщност е повест, разположена уютно на повечко страници и подвързана с твърди корици. Отпред се мъдри надпис “голяма книга за малки читатели, малка книга за големи читатели”, което звучи някак обещаващо на фона на нарисуваната огромна халба, около която щъкат човечета.
Да, ама не.

Грейси е почти шестгодишна, обича “Търсенето на Немо” и иска розов мобилен телефон. Майка и не харесва чичо Мо (който винаги говори смешни, мъдри и неприлични неща, докато пие), а баща и вечно е на работа или в командировка със секретарката си.
След инцидентен запой с две кутийки бира се появява Биренаата Фея. Тя завежда малкото момиче на странно пътешествие, където Грейси научава много факти за бирата, съставките, производството, алкохола, вселената и всичко останало.
Семенцата мъдрост и житейски поуки са покълнали на твърде малко места в историята (от моя селскостопанско-битова гледна точка). Явно за разобличаването на простите, но мистични истини за живота, е нужно повече от момиченце с махмурлук и стотина страници.

Ако трябва да избирам книга за деца, ще е Линдгрен, а не Робинс. А ако трябва да препоръчам нещо от сорта на някой възрастен, ще е Вила Инкогнито.
Шестгодишните не трябва да знаят колко добре се целува докторката на чичо Мо, а пълнолетните нямат нужда от инфантилните речи на фея.
Значи става за 12 годишни.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 13/20 – не отивай гола в мола!

Будистки плаж

Будистки плаж
Васил Георгиев
ИК Жанет 45
6.80 български пари
129 български страници




Наистина, наистина силен български сборник с разкази.
25 свежи пирона, с които можеш да се самозаковеш по всяко време и навсякъде: в рейса, в обедната почивка, в парка (ъъ, в офиса?).
Сега вие сигурно ще решите, че разказите са някаква лесносмилаема ширпотреба и повърхностна закусчица, нали? Обаче се явявам аз - ето, хоп! - и ви убеждавам, че нещо сте се объркали като ви споделям следния факт: докато четях книгата в парка и слушах препирните на пенсионерите, казах поне 5 пъти "Много литература има на места, много". В смисъл - някои изречения те карат да заобичаш четенето още повече.

С което в общи линии приключваме с тази книга - нито мога да разкажа историите, нито искам (защото, хм, не мога).

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА:17/20 - Шурли

едит: вече втори час се терзая колко малко написах за една хубава книга. Бих дал линкове към ревюта в нета, но е пълно с 'пародийни реминисценции' и прочие хватки. Ето обаче едно интервю. И това е.

Бръмбар в мравуняка

Бръмбар в мравуняка
А. и Б. Стругацки
издателство "Христо Г. Данов"
134 страници
цена неизвестна





Тъй като е част от сборник и не съм забелязал в началото, чак сега направих тънката сметка колко страници е романът. Оказа се, че не е от най-големите. Във всеки случай доста по-малък от Обитаемият остров. И по-добър от него, според мен. Писан е 10 години по-късно.

Максим вече е зрял мъж и работи на Земята, събитията от Саракш са само спомени, изникващи тук-там, когато сюжетът го изисква.
Първите страници хващат бързо, има задача, опасност и спешни действия, които трябва да се предприемат. Преходът с “Обитаемият остров” е плавен и приятен – едновременно си спомняш с усмивка за познатите герои, но и става ясно, че тук интригата ще е по-различна.
Известен прогресор се завръща на Земята след дълги години работа из далечните кътчета на Галатиката (държа на този израз!) и вместо да се регистрира и да доклава, той се укрива. Максим трябва да го открие и търсенето започва по най-гъделичкащия за читателя начин – разговори с роднини, близки, познати и всякакви хора от миналото. Гарнирано е с изненадващи появявания и нови неизвестни.
Малко по малко, в разговори и четене на досиета образът на търсения мъж се прояснява. Това отнема около 4/5 от книгата. Останалите 20% изведнъж разкриват проблема и генезиса му, как и къде се е родила интересната история. Малко несиметрично ми се струва това.

Поводи за размисъл не липсват, както се и предполага. А приятното и леко темпо, с което се случват нещата, напомня за Хищните вещи на века (все още моят номер едно), явно разследването на тайнствени личности е благодатно за книгите на Стругацки.

Остават “Вълните усмиряват вятъра”.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/21 - главанак!

Човекът във високия замък

Човекът във високия замък
Филип К. Дик
Ик Бард
223 стр.
... лв.





Много обичам този момент. Има книга, която си пробвал да прочетеш, нещо все не става и не става, но след години – хоп, то не било толкова сложно, че си и заслужавало, браво. Кое му беше трудното?
Трудното на “Човекът във високия замък” е, че няма главен герой.

Романът е класика в жанра, а и емблематична алтернативна история.
Германия и Япония са спечелили войната и са си поделили света. В САЩ на власт е марионетно правителство, обособени са японска и немска зона на влияние. Колелцата на Европа се движат в такт с немската машина. В Африка нацистите правят грозни опити. А Борман, наследникът на Хитлер, умира и различните фракции започват да се борят за поста му.
Всичко това води до едно важно посещение в щатите, заради което се пресичат съдбите на половин дузина герои. Различен статус, различни политически възгледи, различни желания. Обединяват ги две книги - И Дзин, древната Книга на промените, която има отговор за всеки въпрос, стига да успееш да разтълкуваш отговора, и “И скакалци земята покриха”, чийто автор описва алтернативна действителност, в която американците не са победени. Нашата действителност.

Книгата не е голяма, но ровичка надълбоко в измислените, алтернативни социални и културни феномени. Спечелили и загубили, приемащи и отхвърлящи японския модел, про и антинацисти, хора на действието и хора на съзерцанието, усещането за историчност и усещането за нов път.
Краят на историята се разплита смислено и внимателно, за да остави впечатление за завършеност.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 7/9 – Дик е ползвал И Дзин!

Последното желание

Вещерът. Последното желание
Анджей Сапковски
Ик ИнфоДАР
365 страници
11 лева





След дългата юлска суша последва бърза порция полска бира.
Шест бутилки, поднесени с нарязано на ситно мезе за спойка. Уж нискоалкохолна, по която не си падам, но с приятно горчив послевкус. Умерена мътност.
Първата бутилка не ми се стори кой знае какво, а последната съжалих, че съм я изпил, толкова досадна пяна се получи. Консумираните в промеждутъка между тези двете обаче си заслужават парите (които не платих, защото копо черпи).
След известно време ще пийна пак от същото.

Превод на посредствената алкохолна метафора:
Сборник полско фентъзи, съставен от 6 разказа, свързани смислово и почти хронолически с отделна, накъсана история. Не си падам по фентъзи, драги, знаете добре, но г-н Сапковски се понася.
Баналните клишета се преглъщат заради шегата със самите тях, добрия хумор, цинизма, динамиката и добре разказаните истории.
А доброто впечатление развалят последния разказ, един дразнещ бард, неизбежните клишета, амплитудите в нивото на стила и непостоянния образ на главния герой.
А, главният герой – той е вещер, ловец на чудовища. С меча е касапин, знае разни заклинания, може да чете руни и да отбива стрела в полет. Албинос.
Coolness?

Между другото (къде иначе?), авторът оставя смесени чувства у срещналите го на живо. Ама и не е длъжен да се харесва на всички.

ЦИТАТ ЗА ЛИЧНА УПОТРЕБА: Красотата на живота е в това да правиш всичко, което ти се прави

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 3/4 - аферата Блавикен

Хроника на птицата с пружина

Хроника на птицата с пружина
Харуки Мураками
ИК Колибри
страници 678
цена 16 лева





Юлски жеги са, само рибите и хората в южното полукълбо се чувстват добре. Времето не става за четене на книги.
За малко да запиша цял месец без нито една книга. Ден преди края хващам последния влак – японският влак стрела!
Така.

Ами, май нищо особено не мога да напиша.
Не е като Кафка на плажа, защото се оказва, че лабиринтът има изход и повечето въпроси намират отговорите си. Мистицизмът, котките и еротиката са по-малко. Вътрешният свят, отчуждението и странните жени – повече.

Тору Окада напуска работа и докато се чуди какво да прави с живота си, готви спагети и слуша класическа музика, чакайки съпругата си у дома. После непозната жена му се обажда по телефона и иска десет минути, за да изняснят отношенията си. Котката изчезва. Непознат мъж му донася празна кутия. Жена му закъснява след работа и.. една вечер не се прибира, пишейки му, че го напуска.
Кукичката се е забила в устните и не ти остава нищо друго, освен да четеш и четеш. Бързо и бавно, сутрин и вечер, по малко или по много. На някои ще им отнеме 2-3 дни, на мен – почти месец.

Чувствам се като предишния път, когато прочетох Мураками. Добър е, много добър, но е изключено пак да прочетеш нещо негово веднага след това. Заради разнообразието, многото истории и изскачащите иззад всеки ъгъл идеи. Или въпреки тях.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 27/32 – никой човек не е остров

Пръстенов свят

Пръстенов свят
Лари Нивън
ик Аргус
цена: 2 лв на старо
страници: 1/3 от 414




Купих я в момент, в който ми се четеше нещо по-фантастично, по-старо и по-златно. Първата книга с Хюго и Небюла, все пак.

Книгата не е лоша, но не я дочетох. Твърде лековат адвенчър ми се стори, ок, сигурно това е класическата спейс опера.
Симпатичен главен герой, красива мацка, умен и пресметлив извънземен, буен и непредвидим извънземен, загадка в космоса, опасно пътуване. Личните интереси на всеки от тях са чудесна спойка при сглобяването на екипажа, авантюрата започва. Покрай така конструирани сюжети напоследък се сещам все по-често за книгите-игри. Предложение, загадка, риск, шанс, приключение.
Може би ако я бях чел преди 10 години, щеше да ме грабне.

Не мога да кажа нищо повече от това, явно не съм бил в настроение за “Пръстенов свят”. Повече от сто страници и никакъв интерес. Сигурно ставам мързелив, сигурно трудно задържам вниманието си върху нещо конкретно.
И за да потвърдя състоянието си, ето какво може да до/про-чета в скоро време, ако нещо не се прецака:
“Космосът да ти е на помощ, Александър” (много дълги изречения, много)
“Бръмбар в мравуняка” (хубав, гъделичкащ преход с “Обитаемият остров”)
“Хроника на птицата с пружина” (започва със спагети)
“Френски уроци” (английски кулинарен пътепис)

Цонко е писал повече за книгата.

И идете да гласувате, хора. Някои неща не стават само с четене.