Човекът във водата

Човекът във водата
Робърт Шекли
ИК Мириам - София (Абагар Холдинг?)
цена 5
страници 191




Преди години прочетох в увода към един сборник с разкази на Шекли, че ако искаш да видиш този автор по най-истинския начин, трябва да прочетеш "Човекът във водата".
Малка, нефантастична книга. Позабравена и в САЩ, непреиздавана, филмирана преди повече от 40 години в нещо, чийто сценарий е далече от истината.

Видях Робърт Шекли на Еврокон 2004 в Пловдив - остарял и някак тъжен човек, поуморен. Ако сте чели негови разкази, ще усетите контраста. И се попитах дали всички хора, които умеят да забавляват, са такива. Или стават такива с времето, докато пръскат веселие наоколо.
След година Шекли почина, а аз се почувствах най-тъпия пич на света, защото така и не успях да взема автограф на една от любимите ми книги - "Недокоснат от човешки ръце".

"Човекът във водата" не прилича на другите му неща. Няма усмихнати експлозии. Няма леки фойерверки. Никой не отваря консерва с пергел.
Вярвам, че това е истинския Шекли.
Интересното обаче е, че книгата е писана през 1962. Long time ago.

Един човек е заседнал на о-в Свети Тома и се опитва да се върне в Ню Йорк, откъдето да вземе пари за собствена яхта. На този остров хората с яхти са различни. Без значение каква е - малка или голяма, скъпа или счупена. Яхтата е символ, за който си заслужава да направиш много неща, защото всъщност ги правиш за себе си и за живота, който винаги си искал.
На какво си готов за този живот? Риск? Убийство?
Спомените се изкривяват, виждаш себе си по друг начин, искаш да си друг, да започнеш отначало, сега. Искаш да си някой, да си бил някой.
И като в книга на Хемингуей този човек се бори със себе си и врага в морето на повече от сто страници. С човека във водата, със съвестта си, с мечтите, с условията, с поражението.

Четох книгата на странни места. С удоволствие.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 33/40 - капитан

Хигиена на убиеца

Хигиена на убиеца
Амели Нотомб
изд. Колибри
181 стр.
8 лева




Тази е по-различна от 'Антихриста', доста по-различна. Първата ѝ книга.

Възрастен писател, Нобелов лауреат, разбира, че е смъртно болен от рядко заболяване с вълнуващо име. Самият той се казва Претекстат Так. Съгласява се да приеме в дома си няколко журналисти, на чиито въпроси да отговoри.
И се започва. Диалози, диалози, диалози. Основно. 99.5% от целия текст.

Безкрайно заяждане, елегантни, но жегващи финтове, обиди, поучаване, унизение, пренебрежение, насмешка. Постоянно.
Първите няколко журналисти излизат от стаята на стареца тотално победени, смачкани, повръщащи.
А после влиза една жена и разговорът става много по-интересен, равностоен, разкриващ. Всичко свършва с нещо извратено, което звучи приемливо. Затова е още по-извратено.

През цялото време си представях възрастният, дебел, гладък Претекстат Так като течен метал, някакво криво, променящо формата си огледало, в което интервюиращите се сблъскват. Посоката на разговора постоянно се променя, металът се разлива, показва нещо друго, грубо, безцеремонно, категорично, неудобно, истинско.
На места е трудно. На други има страшно хубави неща.
Силнo e, предупреждавам.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 33/40 - хрущяли

Ако импресионистите бяха зъболекари

Ако импресионистите бяха зъболекари
Уди Алън
КК Труд
246 страници
11,99 лева
(включва сборниците 'Квит сме' и 'Без перушина')



Защо не съм го чел досега?
Защо никой не ми беше казал за Уди Алън?

Гледал съм откъси от негови филми; чел съм интервю с него, което не помня.
Но се поправих. И в момента се чудя как точно да ви обясня, че е добре и вие да направите същото, ако случайно не сте чели тези.. мм, кратки, пъстри, избуяващи във всички посоки думи. Умни, смешни, (само)иронични, цветни, абсурдни, провокативни, неподражаеми.

Единият вариант е да препиша дословно 97% от текста и да се опитам да го замаскирам като цитати, но (първо) ще е трудоемко и (второ) тези от "Труд' са малко пиперливи по отношение на авторското право, та ще е проблем.
Другият е да цитирам избирателно, което означава, че със сигурност ще пропусна ценни моменти. Защото фойерверките са неповторими, десетки, стотици, разцъфват иззад всеки ъгъл, неочаквано, забавно, изумително.
И аз се смях с глас много пъти, препрочитах някои неща, а после се смях пак.

Няколко цитата, напълно случайни: (разгръщам и преписвам, лесно е)
Скарахме се и тя пак започна да ме навива да имаме деца. Слава Богу, убедих я, че ще са прекално невръстни.
След нашествието на съюзниците, косата на Хитлер стана суха и разчорлена. Това се дължеше, от една страна, на бойните успехи на съюзниците, а, от друга, на съветите на Гьобелс, който му втълпи да я мие всеки ден.
Всеки от нас посвоему може да разпознае престъпниците. Те се отличават по големите си копчета за ръкавели и по това, че не спират да се хранят, ако върху главата на човека до тях се стовари наковалня.
Главният проблем при смъртта е страхът, че може да няма задгробен живот - изключително депресираща мисъл, особено за онези, които са си направили труда преди това да се избръснат.
Дорис: Но без Бог Вселената е лишена от смисъл. Животът е лишен от смисъл. Ние сме лишени от смисъл. (Напрегната пауза.) Изведнъж ми се прищя някой да ме опъне.

Това са само няколко капки в морето. Свалете си обувките и скачайте смело.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/19 - със свещник

Антихриста

Антихриста
Амели Нотомб
ИК 'Колибри'
цена 7 лева
98 страници




Късен петъчен следобед (страхотен петък), книжарницата някак се оказва на пътя ми, преценям витрината с поглед. Бързо хрумване, следват няколко усмихнати мисли и доволно се отдалечавам с книга в ръка. Импулсивна работа.

Книгата не е голяма. Хубаво е да четеш някой, който успява да каже разни неща с малко думи, но точни и на място. И ясни. Без залъгалки, раздут обем и излишни лупинги. Много естествен израз, така мисля аз. И не смееш да спускаш погледа по диагонал, защото текста не е голям и някак знаеш, че нещата вътре са ценни.

Шестнайсет годишната Бланш е нещо, което всеки от нас е бил. В различно време, в различна степен. Не толкова осъзнато, не толкова ясно, не с такъв точен поглед. Не така мъчно и изнервящо на моменти. И без щастлив край, може би, уви.
Да, момиче. В книгата става дума за две момичета и комплект родители. А аз разбрах всичко. Почти всичко. Ако съм пропуснал нещо типично женско - е, извинете, имам си оправдание.

Бланш се сблъсква с онова, което не е и може би иска да бъде. Участва неволно в нещо като съревнование, чията садистичност (детска, женска?) ми въздейства и ме ядосва, и чиято интимност разбирам и уважавам. И онова "да имаш или да бъдеш" застава пред теб, без дори да си чел Фром.
Разни първични усещания са уловени ловко, описани с няколко изречения и оставени на мира. Без претенции. На фона на хубава история, обикновена, но не много, която бързо те води към още хубави изречения и един умен финал, на който аз се усмихнах доволно.

Ако сте в настроение за спомени по онези години, чиито белези често си личат - препоръчвам. Ако не сте, бъдете спокойни. Все някога ще бъдете.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/20 - бийте Франсоа и Мишел, после се извинете

Врата към лятото

Врата към лятото
Робърт Хайнлайн
ИК Офир
цена 299 лв.
страници 243




Ето нещо старо и отлежало, с ретро блясък под праха. И със страхотно заглавие, нали?
Не съм чел много книги на Хайнлайн, но тази е различна. По-лека и забавна, с повече настроение. И без амбицията да е пътеводна светлина за феновете на твърдата научна фантастика.

Дан Дейвис е инженер, който изобретява домакински уреди. Симпатичен образ, свеж и забавен, но пълен тъпанар, когато става дума за любов. Любимата му го премята, използва част от подарените и акции за един вътрешнофирмен преврат, жени се за съдружника му, двамата крадат всички патенти и нашият герой бива тотално прецакан. По един симпатичен и вехт начин, който включва много заслепено от любов мислене и доста корпоративно право - прехвърлят се дялове, акции, завещават се патенти, подправят се документи.
Дан има котка и въпреки, че не харесвам тия животни, усещам, че Хайнлайн разбира от тях. Покрай него и Дан Дейвис.
После Дан предприема Дългото Спане и се събужда през 2000 година, за да открие един различен свят, в който дори не мисли за отмъщение. В последствие има още любов, пътуване във времето и хепи енд, за който си мечтаех от петдесет страници.

Интересно е да се отбележи, че има попадения в прогнозите за края (началото?) на века. Не е лесно да пишеш за 2000-та година през 1957, нали? Отпадналият златен стандарт; изкуствено зачеваните бебета; една машина, която наподобява днешния cad софтуер; сайбърнет. Не е познал за срочните брачни договори (за съжаление) и за няколкодневната ядрена война (за щастие).

Сигурно преди половин век книгата е звучала визионерски, но днес сума неща са наивни и умиляващо забавни. Няма начин. Въпреки това я прочетох бързо и с удоволствие. Ако ви се чете нещо фантастично от 'онези години', пробвайте.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 7/10 - Денвър!

Книга за изгубените неща

Книга за изгубените неща
Джон Конъли
ИК Прозорец
9.80 лева
350 страници




Тази ми я препоръчаха. Като фентъзи, но не точно.
На предната корица някой сравнява други книги на Конъли (този не е онзи Конъли) с "Мълчанието на агнетата" и аз се прецаках, очаквайки нещо като фентъзи, обаче по-необичайно и оригинално; някаква чудна смес. Не че се доверявам на всяка рекламка, която твърди, че някой е задминал тоя или оня. Просто ми харесва да вярвам, че книгата, която започвам, е страхотна и си заслужава. Всеки път.

Тази е от любимия ми тип 'фентъзи-ментъзи'. Момче губи майка си, ревнува от новата съпруга на баща си и от нейното дете. Попада в приказен свят, в който Дърварят и Воинът са добри, а Гърбавият, Вълците и Звярът - лоши. Сблъсква се с трудности, отървава се на косъм с находчивост и храброст. Побеждава, учи се да разпознава истинското от лъжата, приятелите от враговете. Възмъжава.
И всичко това - в преизказно наклонение. Сещате се, като във всяка приказка - героят живял, заспал, победил (изкуших се да пиша за тази книга по същия начин, обаче щеше да е изморително, а пък и да изглежда сякаш съм много впечатлен).
В добавка частите на изречението са така подредени (неясно от автор или преводач), че разместения словоред отделеч навява за вехти истории, едновремешен изказ и приказност. Нещо като:
За приказност навява словореда, така написан от автора или от преводача.
Хубаво, де. Въпрос на вкус.

Историята започва тъжно и на мрачните краски са отделени около петдесет страници. После нещата се случват по-бързо и по-шаблонно. Доколко мога да се оплаквам от изтърканост в история, изградена в голяма степен от всеизвестни приказки, е спорно. Но със сигурност не е кой знае колко интересно. Дори когато седем джуджета говорят за правата на пролетариата и против капитализма и Снежанка.

Накрая нещата са малко по-интересни и въпреки това не много оригинални. Развръзката е оперирана с бели конци, аз се насилих да не им обръщам внимание, но не успях. Става ясно какво правят всички тези приказки в историята, доброто побеждава (всичко си има цена обаче; разбира се), а краят не е много хепи, защото авторът се е постарал да ни разкаже на 2-3 страници какво се случват с момчето, което премина през толкова изпитания. А именно - крачи в живота като всички останали, остарява и умира. Тези три страници ги бива, навяват за носталгия и сантименти по оня суров, истински начин.

Може би ако бях прочел книгата преди 15 години, щях да я харесам. Нямаше да се подразня на наивните внушения, на нещата, които вече съм чел и сега са ми безинтересни. Но ако вие сте на 12-13 или пък детето ви е на толкова - няма да е зле да хвърлите едно око. Защото има възраст, когато са нужни Добри и Лоши герои, банални истини и повърхностна лукавост, усещането за промяна и чувството за загуба.

ОЦЕНКА ПООРАНЖЕВАТА СКаЛА: 13/20 - имало ли е едно време

Обреченият град

Обреченият град
А. и Б. Стругацки
Инфодар
440 страници
10 лева




Хора от различни националности участват доброволно в голям експеримент без да знаят какъв ще е резултата. Живеят заедно, незнайно как говорят един и същ език, слънцето над главите им бива включвано и изключвано по график, всеки сменя професията си периодично. Каква е целта? Никой не знае. Експериментът си е експеримент.

Книгата е издадена през 88-89 (макар и започната преди дълги години) и това си личи. Критиката към цял един строй е смела, явна и нескрита, и поне в началото се набива на очи на всяка страница. Налице е шегата с плановостта, с 'всички сме равни', с идеята че вождът някъде там горе знае отговорите на всички въпроси.
Професорът недоволства, че работи като боклукчия. Астрономът не става за следовател. И всички се чувстват тъпо, задето са герои в чужда пиеса. Каква е целта обаче? Никой не знае. Експериментът си е експеримент.

Главният герой Андрей Воронин, зелен и надъхан, вярващ в експеримента и Сталин, е по младежки наивен. Ама типично. Разкрива богатата си руска душа на чаша водка. И израства с всяка страница, но всичко около него е осеяно с толкова много символи и (вероятно) препратки към време, в което не съм живял, че не ми се понрави.
Андрей не ми хареса. Не ми хареса и експеримента.
Смисълът на голяма част от книгата ми убягна.

Всичко започна на 100% с художествени хватки, по средата нещата се задръстиха и накрая умозрителното беше завзело всички страници. Мисли, фантазии, разсъждения. Много философия, която не ме докосна. Сякаш някой ми показваше текст на шведски.

Много по-различно от Хищните вещи на века. С много по-абсурдни ситуации. И финал, който няма да задоволи търсещите отговори.
Не бях настроен за подобен роман.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: като се изясни експеримента

Дългът към отмъщението

Дългът към отмъщението (Cold Service)

Робърт Паркър
ИК Обсидиан
254 страници, 61 глави
9 лева




Поредната доза свежи диалози. И в точния момент, разбира се. Четох друга книга, доскуча ми по средата и разведрих с изпитаната марка 'Спенсър'. Сега продължавам със започнатата, до няколко дни ще пиша и за нея. Евентуално.

Няма да се лъжем, този път сюжетът беше плосък. Прострелян приятел, накърнена гордост, саморазправа с морални нотки. Нищо особено.
Диалозите представляват около 95% от целия текст. Разпознаваемият стил на Робърт Паркър е на лице - всяка от многото глави започва на определено място, което се щрихова с абзац описание, после следват многото приказки и закачки. И образите се получават. Човек свиква с изказа и поведението на всички замесени и би могъл да ги разпознае без пояснение, обаче не се налага, защото страниците са пълни с 'каза еди-кой-си'. Ама пълни ви казвам.

Спенсър не е типичен частен детектив. Първо, моногамен е. Второ, жена му е интелигентна харвардска възпитаничка, която знае всичко за случаите и помага с каквото може. Трето, тоя тип готви като луд.
В историята имаше и други нетипични неща. А именно задълбаването (на фона на всичко останало) върху отношенията в една сериозна връзка, компромисите, желаният образ на партньора, опитът за префасонирането му и прочие. Добре се получи.

Лошите са украинци. Умилява ме да чета за някой си Ванко. Ванко и другите обаче са безпощадна банда свръх студени бандити, така че не са много симпатични. И не пускат лафове.

Следващият път като чета Паркър, ще си записвам забавните реплики и ще напълня целия постинг с тях. Хем да не се чудя какво да пиша, хем и вие да усетите за какво става дума.
Сигурно звучи като повърхностна кримка, но не е.

Други прочетени книги от същия автор - Версия Торнадо и Седем честни бандити.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 7/10 - Спенсариум

Мисия Лондон

Мисия Лондон
Алек Попов
ИК "Жанет-45"
10 лв.
263 страници (и супер твърда корица)




Това е смешна книга, която не ме развесели.
Просто не ми се иска да повярвам в тая българска жилка, съхранила най-измекярските ни гени, и изкарваща ги на показ баш когато има публика за магарията ни. Ръфай, братко.

Но да караме подред.
Българското посолство в Лондон. Новият посланик застъпва два дни преди уречената дата. Разхайтеният персонал, всеки озъбен за кокал и ръмжащ на колегата, се вижда в чудо. Една хайлайф уонаби пуйка иска да прави нещо пред английската кралица. Неуспял актьор и Батьката правят комбинация с патици.
Така започва всичко. Как продължава, естествено, няма да кажа. Свършва с фарс. Всъщност, всичко е един голям фарс. Диплоамтически, псевдоевропейски, чиновнически, халтурен фарс. И чак ми е тягостно, че в дъното на всичко е не кой да е, а самата българщина.
Булгар, булгар! Пляяс...
Смешно ли ви е?

Алек Попов, самият подкован с известен престой в мисията ни в Лондон, е известен в България. Може би един от малкото, които наистина могат да се нарекат писатели, без това да трява да се доказва с членска карта или екземплярче самиздат.
Пише много добре. Четивно, точно. Без излишен бутафорен блясък. Бързо дори. Ясно и разбираемо.

Четеш и уж ти е смешно, уж се забавляваш на абсурда, на комичното, на сатиричното, на кокошкарските блянове, а се питаш наистина ли сме такива? Аз мисля, че не сме. Надявам се, че не сме. Обаче кой ме пита?
На мен байганювщината не ми е смешна, още повече съвременната такава.

Официално може да хвърлите едно око на първа и седма глава от книгата.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 17/20 - нерде Ямбол, нерде Стамбул

Месията на Дюн

Месията на Дюн
Франк Хърбърт
ИК Бард
200 страници
17.99 лв. за целия том






Мина повече от година, откакто писах за Дюн, време беше за продължение.
Може би зимният пейзаж навън ме тика към пустинната планета.

Трудно е да пиша за 'Месията на Дюн' като за отделна книга. Въпреки че е писана няколко години по-късно, аз я възприемам като логично, почти органично продължение на историята за Пол Атреидес. В тоя ред на мисли, трябваше някой да ме предупреди да не спирам след "Дюн", а да чета бързо нататък (ако случаят е същият и с 'Децата на Дюн', казвайте отсега). Бях позабравил съвсем малко неща и бързо се потопих в атмосферата, а речникът отзад почти не ми трябваше.
Каквото съм казал за първата книга, важи и за тази. Правилният начин за възприемане и на двете, според мен, е като едно цяло.

Хърбърт отново пише със замах и аз се наслаждавам изцяло на начинът, по който говори за вселенската съдба, докато група хора разговарят из дворцовите зали. А какво е Аракис без един хубав заговор?
Липсата на хумор е осезаема, а някои темпорално-морални импресии може да позаседнат за миг. Но всичко останало е на ниво и не бива да се пропуска.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 9/10 - с най-силната подправка

Орфеус слиза в Ада

Орфеус слиза в Ада

Георги Малинов
колекция terrafantastica
240 страници

Внимание!
И пак: Внимание!

Официална новина! И важна, на всичкото отгоре: Тук, друзя, си имаме събитие. От истинските.

Ето това е Книгата, която ме зарадва истински в края на годината. Толкова много, че поставям Жоро Малинов в графата "хора, които ми подариха нещо за празниците". Чуден, чуден подарък.

Исках да напиша много неща по случая. Да ви убедя, че си заслужава да потърсите и прочетете романа. Да изпитате удоволствието, което изпитах аз. Да ви уверя, че това е книга, която не бива да подминавате.
Е, писах, каквото писах - прочетете го тук.
Ако някога сте ми повярвали за книга и не съм ви подвел - послушайте ме и този път. И ще се убедите, че "Орфеус слиза в Ада" е книга, която ще запомните.
Коледно-новогодишен подарък същински!

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 10/11 - билки за душата

Хронолитите

Хронолитите
Робърт Уилсън
ИК Бард
цена 9.99 лв.
351 страници



Ускорение си беше попадение. Затова реших, че мога да си позволя още нещо от Уилсън. Робърт Чарлс/з Уилсън, всъщност.

Не се подведох, книгата си заслужава.
Всичко, което си мислех докато я четях, както и след това - в новия брой на Старлайтър.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 33/38 - всичко коз, пас, пас, пас

За да позапълним мястото:
Честита Коледа на патерици! Да сте живи и здрави, другото както се нареди.
Да не забравяме: Весело Посрещане на Новата Година!

И още:
Разгледайте цялото списание. Коледния брой е тлъст, та ще се пръсне. За феновете на Силвърбърг има цяло празнично меню. С бонус - интервю.

Какво сънуват псиборгите

Какво сънуват псиборгите
Пиер Барбе
библиотека Галактика
1 лв.
188 страници




Тук началото е ясно, измислих го още след петата прочетена страница:

- Какво сънуват псиборгите?
- Не знам, не разбрах.

Изясни се, че не довърших книжлето, нали? Реших да се откажа още в началото, но продължих. После още малко, и още малко. Стилът е лековат до полуда, за малко да се подхлъзна. И сигурно щях да я довърша, ако не бях захванал нещо по-сериозно.
Това не е ли сериозно, ще попита някой?
Ето, цитирам:

— Благодаря ви, Ваше величество! — възкликна последният. — Много съм радостен, че съм задължен на един толкова смел воин. Бога ми, много храброст е нужна, за да нападнеш рицар без шлем и ризница. Наричам се Юон дьо Бордо… - И с тези думи той ми протегна ръка.
— Братко — забръщолевих аз, — аз съм само един беден скитник, тръгнал за абатството Клюни. Господ повелява да помагаме на ближните си, изпаднали в беда. Това, което сторих, съвсем не е някаква заслуга. Името ми е Окасен дьо Серн.
— Да, но за един скитник ти прекрасно владееш изкуството да се сражаваш с меч. Струва ми се, че този конник е мъртъв!

О, не думай, храбри рицарю! Ето още малко:

— Благодаря, благородни господине! Ето кое ще ме подкрепи.
— Добре! Щом пожелаеш, бихме могли да подновим това приятелско състезание.
— Приятелю, изобщо нямах такова намерение и съвсем не притежавам твоята ловкост в изкуството на ездата. Единственото ми желание беше да те настигна, за да те поразпитам за това прочуто джудже, чиято власт е толкова голяма. Аз съм от едно много далечно село и тези чудеса не са достигнали до слуха ми. Знаеш ли къде живее то?
— Господи, братко, малко хора могат да отговорят на този въпрос. Вълшебното джудже благоволи да ми помогне на няколко пъти.

Устроен съм да не понасям подобни текстове, простете за което.
Началото е като в някоя посредствена книга-игра. Развитието на сюжета - също. Героят е избран да иде на странна планета, където среща странни хора и същества, но благодарение на съобразителността си, успява да се измъкне от всяка ситуация. И се приближава до истината.
Към замъка на тайнствения господар ли ще поемете (епизод Х), или към бушуващата река на изток (епизод Y)?
Към финала, мерси, моля.

Сега, трябва да споменем, че книгата е писана преди повече от 30 години, по времето когато са се наливали някои основи (според непотвърдени източници) и, бидейки рожба на времето си, може би трябва да съм по-снизходителен. И, хмм, аз... съм?
Разбрах за какво става дума накрая, но не мога да преглътна толкова страници, изписани от-до в подобен стил.
За невярващите има десерт:

— Бога ми — извика той, — ти ме измами… Ти само приличаш на скитник. Ако трябва да вярвам на джуджето-магьосник, ти всъщност си могъщ вълшебник! Независимо от това, аз съм твой длъжник, ти ми спаси живота и аз никога няма да те изоставя! Това е честната дума на Юон дьо Бордо!
— Благословен да си, ваше величество! Може би скоро ще ми се наложи да се обърна към теб…

И т.н.
Не е фентъзи, но слабите такива дразнят по същия начин.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 1/5 - О! А! Велики, Премъдри, сбогом!

Дива патица между дърветата

Дива патица между дърветата
Станислав Стратиев
108 от 759 стр.
12.99 лв. за целия сборник




След Пътешествие без куфар и Самотните вятърни мелници съм затруднен да пиша за тази повест.

Ще ви спестя приказките за младежа, пълен с идеали и мечти, който се сблъсква с истинския живот. За пазачът на крепостта, който слага 'в ревизия сме' на входа на древното укрепление. За голямата любов и разделените пътища, които хващат за гърлото.
И повечето неща са забавни, а след последната страница е тъжно, тъжно. Но пък истинско.

Стратиев е добър, пипа изкусно и знае какво точно да разкаже, за да ви вкара в картината. Ако ви се намира, пробвайте.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 6/8 - Ася, Ася..

Отбой в полунощ

Отбой в полунощ

Уилям Уортън
ИК Рата
206 страници
7.50 лв.




За тази книга искам да пиша с най-топли чувства. Не съм убеден, че топли е идеалната дума обаче. Но ако бях казал, че искам да пиша за неколцината деца, които са принудени да участват в безумията на войната, с любов или обич, щеше да е още по-странно. Нали?
Обаче ще го направя, честно. Ето: искам да пиша с любов за историята в "Отбой в полунощ", за героите на Уортън, за живота.
Такива писания по принцип не ми се удават.

Не съм се разчувствал, спокойно.
Това не е книга, която цели да те разнежи, показвайки ти ужаса и безмислието на войната. Нито да те разплаче, размекне и превърне в антифашист. Всъщност е весела история от онези, които те разсмиват искрено, а накрая те оставят с тъжна усмивка и силно желание за живот.

Това е историята на няколко момчета. Членове на ПОСРА (програмата за обучение на специалния резерв в армията), в момента специален разузнавателен отряд. Почти всички под 20 години и девствени. Интелигентни доста над средното. Изпратени на мисия в заснежените Арденски гори в края на 45-а, за да съберат информация за врага.
Звучи момчешко и донякъде е така.

Уил Нот (или просто Уонт; хаха?) разказва за всичко, което се случва под падащия над изоставения замък сняг. Окопите, бриджът без карти, караулите, играта на думи, спомените, коледата, германците, гранатите от сняг, планът, развръзката. Всичко. И е смешно, забавно, ала и мъчно, и тъжно. Но изпълва с желание за живот.

Харесвам сегашното продължително. Харесвам и стила на Уортън, начина по който описва - плътно, без да се губи динамиката. И диалозите харесвам. И начинът, по който един възрастен вече писател, сам преживял войната, разказва за нея през погледа на невръстните си, умни герои.
Харесвам и "Пилето", това за протокола.

Всъщност, мислех да не ви разказвам всички тези неща, а просто да преписвам части от книгата, слагайки в края един линк към блога на Джен, където тя е разказала всичко за "Отбой в полунощ" много по-добре от мен.
Но се отказах, явно. Просто не мога да препиша цялата книга, нито пък да отбия номера само с един линк. Всъщност мога, но не това е идеята.

Препоръчвам с две ръце.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 19/20 - заловете език

Светът на Пел 1 и 2

Светът на Пел 1 и 2
К. Дж. Чери
ИК Камея + Аргус
страници 219 + 296
цена 800 + 3500 лв.




Това ми отне доста време. Причините са ясни, не става въпрос за минуси откъм четивност. Просто понякога сънят е по-силен от волята да четеш до късно на нощна лампа. Есенно - зимна умора, да речем.
Почти месец без публикация. Браво на мен.

Чел съм (може би не цялата) първа част преди доста години. Нямам представа защо, след като е явно, че това (1) в долния десен ъгъл на предната корица предполага и други цифри в последствие.
Не помнех подробности, но помня, че ми хареса. Помня, че търсих продължението.
Помних името Мазиан.
Сега помня и други.

И така, купих си втора част, сложих я на нощното шкафче и подхванах отначало първата. Бях забравил почти всичко. А именно: на Станция Пел пристигат хиляди бежанци от други унищожени бази. И тя остава последния неутрален остров в морето от военни действия между Компанията и Съюза. Политика, военни действия, човешки драми. Ескалиращата криза на всички нива е налице, разрешението на проблемите изглежда невъзможно.
Така написано звучи банално. Обаче не се оставяйте да ви заблудя.

Това е книга за сблъсъците между хора, характери и позиции. Няма добри и лоши, черни и бели. Някои са по-симпатични, други - не толкова. Но всеки действа правилно според целите и убежденията си. Без излишно демонизиране на едната или другата враждуваща страна.
По този начин действията на героите изглеждат достоверни и възможни. А героите в "Светът на Пел", от чиито действия зависи историята, са много. Това, в комбинация с клаустрофобичната атмосфера на коридорите в станцията и космическите кораби, е единствения минус, за който мога да се сетя. Но той се компенсира с чудесна история, майсторски преплетени (и разплетени) сюжетни нишки, наистина силните характери и възможността за пълно потапяне във вселената на Чери.

Разказът върви гладко, премерено, без излишни кръпки или размотаване. И което ме радва изключително много - финалът е страхотен. Все по-забързан, достоверен, истински. Хубав, без да е толкова хепи; логичен, без да е брутално нагласен.

Ще ви препоръчам тези две книги, ако харесвате сериозните космически истории, в които хората са по-важни от бластерите. Които трябва да четете внимателно, заради което те ви се отплащат с истинско качество и много хубави спомени.
А пък има и награда Хюго, между другото.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 13/15 - Сигни Малори > Мазиан

Вчера

Вчера
Владо Даверов
ИК Сиела
7 лв.
по-малко от 100 страници




Всички сте гледали филма, знам. Сниман е по тази книга и е някак по-различен. Не само сцените и героите, а и внушението, усещането за случващото се.

Представете си лентата с по-малко поза. Без мускулестия Ростислав като втори главен герой, без абсолвентите от НАТФИЗ, които трябва да се преструват на абитуриенти, без финалът, в който една трагедия е начало и край.
С различна доза антисоц и без милиционерщина. С описание на средата, но пречупено през сърцето на Иван, а не обратното.
С повече хора и по-малко действащи лица. Без прекален героизъм.

Представете си филма, но с вас, когато сте били на 17 или 18. Представете си го като няколко седмици от живота на момче, което разказва за себе си и другите, тук и сега. Без ретроспекции, без пророчески разсъждения.
Понеделник, вторник, сряда... Животът ден след ден; животът, който просто се случва.

Какво друго да ви кажа?
Владо Даверов пише адски добре. Стегнат и ясен, винаги с най-подходящо сравнение и кратко описание. Думите са точни и на място; лесни за смилане, но натоварени максимално със смисъл. А действието тече бързо и неумолимо, леко и лесно и ти става някак кофти, че тези стотина страници ще свършат толкова бързо.

Чел съм тази книга преди десетина години, после я търсих пак и се оказа, че старото издание се намира трудно. Сега има ново, купих я, прочетох, спомних си и съм сигурен, че ще го направя отново.
Защото е много хубава. Наистина.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 47/50 - без Beatles и Щурците

Загадката на Марголия

Загадката на Марголия (Seeker)
Джак Макдевит
ИК Бард
448 страници
10,99 лв.




Всичко, което написах за тази книга -в Старлайтър.
Текстът е там, а тук само ще дръннем финалния акорд с:

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 27/40 - seek and annoy
-------

И така, късичко се получи. Ще уплътним мястото с моите бъдещи попивателски планове.
Следват:
"Вчера" Владо Даверов (тъкмо довършвам)
"Светът на Пел" на Чери в 2 части
"Отбой в полунощ" У. Уортън
"Лъвовете на Ал-Расан" Гай Гавриел Кай

Ако има забележки, препоръки или смех - моля, пишете.

Един от нас

Един от нас (One of us)
Майкъл Маршал Смит
ИК Квазар
цена: 7.50 лв. (6.38 лв. в Мобилис)
362 стр.




След като преди повече от година харесах толкова много За подмяна (ако още не сте прочели какво писах за нея - направете го сега и си я поръчайте), дочитането на другата книга на Майкъл Маршал Смит, която имам из рафтовете, беше неизбежно. Както е неизбежно и сравнението между двете.

В интерес на истината, авторът е написал само 3 фантастични романа, след което преминава смело в друг лагер. След "Един от нас" Смит игнорира "Смит" от името си и започва да пише криминални трилъри под името Майкъл Маршал. Издаван е и у нас, май. Оценките са добри и не се изненадвам, ако се справя добре и в друга област, защото в "Един от нас" има доста крими елементи, при това добре измислени и напаснати, както си трябва.

И така. Тази и онази книга. Разлики, сравнения и "О, старата лебоф е по-силна".
Да, "За подмяна" ми хареса малко повече. По-сурова, по-различна, по-оригинална.
Но и тази не е никак лоша, дори напротив. Започнах да я чета и се чувствах добре, защото стилът ми допада изцяло. Сякаш някой пише специално за мен.
"Един от нас" е написана 2 години по-късно и смело мога да кажа, че на места е доста по-дълбока и главознанието е по-качествено. Ще цитирам няколко пасажа, за да се убедите, че Смит пише много добре и силно.

(една жена)

После сядаш и плачеш, гледаш изранените си бедра и си спомняш как са изглеждали те преди. Млада кожа, неосквернена, момичешка. Сега - подобно на гърдите, задника и устата - бедрата ти са нещо, което не разбираш. Тялото ти е станало шосе, по което твъре често минават, и което води не там, където ти се иска. То вече не е твоето убежище, а придатък на чужди животи и паркинг на техните желания.

(един мъж)

Един господ знае защо съм записвал всичко това, като някаква инвентаризационна книга на живота си. Мъжка му работа. Мъжете са колекционери - съвестно събирт преживявания, собственост и време. А също така и жени - както разбрах от имената, които бях отбелязал. Гласове, които бях слушал, коси, които бях галил, тела, които бях виждал, свити сутрин на кълбо до мен. Всичко бе вече безвъзвратно минало, пеперуди, забодени някъде в затънтените зали на прашен музей, трофеи, събирани с момчешки ентусиазъм, които никогане са били истински разбрани. Мъжките хормони са като вируси. Те искат да излязат навън, да завоюват и да подчиняват, да посещават и да се настаняват в различни нови домове и не винаги разбират какви огромни вреди нанасят на домакините си.

За какво става дума: Хап Томпсън сънува чужди сънища. Плаща му се повече от достатъчно, а и той явно е много добър в работата си. После започва да съхранява временно чужди спомени срещу големи суми. Има хора, които не искат да си спомнят сватбата поне за ден. Или майчините напътствия, или грубите думи към сестра си миг преди да я блъсне кола. Или проститутките. Обичайните дребни грехове.
Един ден Хап получава спомен за убийство и нещата се променят.
Сега добавете група странни извънземни, един благ, странен и всезнаещ господин, напълно осъзнати домашни уреди*, няколко жени и един истински приятел. Историята си заслужава.

ОЦЕНКА ПО ОРАНЖЕВАТА СКаЛА: 4/5 - един от тях

_
* Говорещата бяла техника е обединена в нещо като съюз. Имат си лого и законен вестник. Който не отпечатват, тъй като на тяхна страна все още няма нито един принтер.

Когато един мъж е на колене

Когато един мъж е на колене
Андрея Илиев
ИК Аргус
6 лв.
192 стр.




И така, поредната книга на Андрея, която чета за 1 (една) вечер. Защото думата, която най-точно описва стила му, е четивен. Ясно, стегнато, без излишни завои и натруфени фрази. Каквито са нещата и в действителност.

А в трите повести става дума точно за действителността. За нашата българска реалност, която може да е сурова, брутална и жестока. И в която все пак има място за любов и справедливост.
Криминалните загадки не са от онзи тип, които се решават с лула в устата и дълбоки мисли пред камината. Ще трябва да се пътува из затънтени родни градчета, да се общува с мутри, мръсни ченгета и политици. А гърба на главния се пази от хора с минало, за което НПК дава няколко години награда.
Реализъм и неподправеност.

А забавното и сериозното се преплитат постоянно. Сладко и горчиво. Сълзи от смях и от мъка. Неща, на които да се смееш, и такива, които те натъжават. И колкото и да е било забавно, финалът е съвсем истински - без тържествена музика, конфети и усмивки.

Ще цитирам съвсем малък пасаж , за да добиете представа за начина, по който е написана цялата книга:

В такива моменти човек забива в девета глуха и се вторачва в нещо дребно, странично. Както когато навремето станах световен шампион... Бях се сдавил на финала с един руснак, вече бяхме станали само воля и дух... Издържах един миг повече и го туширах. Чух свирката, съдията ме отмести от него. Отпуснах се по гръб, трибуните кънтяха, станало бе нещо голямо, треньорът ми скачаше един бой край тепиха, а аз учудено гледах стотиците лампи по тавана и мислех: "Колко ли ток гълтат, мамка му..."

Препоръчвам. Няма да спрете, докато не прочетете и последната страница. Дали ще ви допадне сюжета и нещата, които се споменават - не знам. Но със сигурност ще се усмихнете на места, а на други ще ви стегне гърлото.

/ясно е, че съм пристрастен заради приятелството ни с автора, затова - без оценки/